Къванч Татлъту - минали и бъдещи проекти, партньори - 93 /"Ирония на съдбата" по БТВ/

Предимството да гледаш на голям екран 😀 Много хубави. Виктор Танев се справя вече много добре 👏 Доволна съм и от превода.
Айра, тези снимки са ми едни от любимите 🤗

Този сценарист ми идва ....не знам какво да го направя. Как можа да изпусне потенциала на тази двойка? Толкова добре им се получават съвместните сцени на Къванч и Елчин
Маркито, ама и Зейнеп много добре се справи в тази сцена

Но някак много бързо прежали детето си. Мъката по детето му мина сякаш по между другото. Това не ми хареса в сценария.

"А всъщност, този човек не е толкова лош, просто страда. Притъпява болката с омраза, а отвътре гори и чака някой да му протегне ръка и да го обича."
"А онзи хахо Вели обяснява, че тя му била майка. Няма право да иска това от нея! Няма право! Той иска да отнеме всичко ценно и свято за Кадир, но не се замисля, че само и единствено той самият си е виновен за огромната загуба в живота си. Но ми се струва, че той малко се променя. Не е толкова зъл като в началото. Объркан е. Начинът, по който гледа Зейнеп, е съвсем различен от преди. Без думи й казва колко много я обича и не знае как да я спечели."

Кара те да изпитваш и ти същото, принася те в друг свят с играта си!

Интересно ми беше, че Кадир позна майка си. Нямаше и капка съмнение, че това е тя. Казват, че децата винаги познават майките си. На езика му беше да я нарече мамо, но се спря. Гневи се, че е изоставен, но дори не й даде шанс да му разкаже всичко. Беше жесток към нея. А само как плака в колата, как плака!!! Този човек е велик! Така горчиво плака! Разплака и мен! Безмерно щастие, облекчение и тъга имаше в погледа му!

Аз съм от онези малко хора, които оценяват по-голямата част от екранните двойки  на Къванч и виждам във всяка една- различен вид химия, съответстваща на естеството и вида на връзката. Всеки път е било различно… но аз трябва да кажа, че напълно обичам Зейкад… това беше любовна история, която докосна сърцето ми… тяхната любов беше отвъд и над всичко… те бяха сродни души… те се познаваха отвътре и отвън. .... те бяха на различно ниво… любовта им беше дълбока… и колкото се може по-близо до реалния живот… Обичах химията на Елчин и Къванч като Зейкад…. естествена, чувствах я добре. Иска ми се да бяхме видели повече от тях по време на сериала… обожавах техните сцени и дълбочината на връзката им… освежаваща, различна от типичната  дизи романтика , уникална. Те бяха ЛЮБОВ.

Та, много сладки бяха на 19! И честно да си призная, от трийсет и плюс- годишните, които ежедневно срещам, тези са ми най- близо до 19! Много готино го изиграха това своеобразно връщане в миналото! Тази свобода на съзнанието, макар и мимолетна, страшно ми хареса. И двамата имаха нужда от това!

И ние така ... започнахме да го гледаме и залепнахме завинаги Ама аз нямам против

Тази свобода на съзнанието, макар и мимолетна, страшно ми хареса. И двамата имаха нужда от това!

Много готин сериал. Харесвя ми, че не се съсредоточава толковя върху любовните драми, а е с крими акцент. Засега обожавам Керем и Джемре. Все още съм на 6та серия, но ще наваксам бързо. Хубав ден на всички.

На мен много, ама много ми хареса! Във всяко едно отношение - от - до! Като за начало дългоочакваната среща между майка и син - нямам думи! Речникът ми е беден, Себи беше права като каза, че тази сцена заслужава сама по себе си голямо внимание и зрителско признание! Не съм сигурна даже дали слушах всичко, което си казаха Кадир и Асие, не мисля, че от едно гледане успях да хвана всички чувства и смисли, с които беше натоварен моментът. Странно е как двамата се опитваха да се обхванат с поглед един друг и сякаш сравняваха наум представите на съзнанието, градени с години, с реалността...
Тъжно е как огромната пропаст на пропуснатото време е зайнала между двама толкова близки. И въпреки че наваксването на всичко изгубено е невъзможно и немислимо, сигурна съм на сто процента, че Асие не просто ще получи прошката на Кадир, а ще получи лека-полека и обективизация на синовната му обич. Тук е моментът за пореден път да похваля Къванч, защото аз наистина не знам как човек успява да пресъздаде едновременно отчуждение и близост в един момент от 2-3 минути. Това вече си е висш пилотаж, не е както казва Фифка да се метнеш в чаршафите и да изиграеш единия хамерикански секс.

Въпреки тъжната нотка, която превзе настроението ми при гледането на срещата Асие - Кадир, не мога да скрия задоволството си от рекацията му. Знам, че не звучи много "човешко" от моя страна, но истински ми хареса как Кадир не откликна веднага на призива ѝ за прегръдка, а я спря. Също одобрявам това, че я коригира за името си. Тези неща ми изглеждаха много на място и реалистични в сценария, много близки и до живота, и до образа на Кадир, който познаваме. Каквато и да е била причината за изоставянето му като дете, факт е, че той е израснал без нейната близост, обич и подкрепа, факт е, че найният Юсуф се е превърнал в Кадир, и много наивно би било всичко това да бъде забравено отведнъж. Но, да оставпм вече този момент, защото - сигурна съм, още много срещи предстоят!

Ох, далеч по приятната част - влюбеният Кадир! Който не му харесва как се целува Къванч, да пише на Комисията за защита на неудовлетворителите, да пусне жалба до Омблудсмана или поросто пасивно да протестира, като прегърне някое дърво, държайки плакат "Целуни ме, Къванч! Нека аз ти покажа как се прави", или каквото там реши. Аз лично избирам да си превъртам тези моменти пак и пак!
Та, по същество - големи истини се казаха между двамата в този епизод, тежки признания се направиха! Но бяха изключително нужни! Липсата на изречените обяснения и на изказаните изповеди между тях са били голямата причина за много съмнения, болка и самота. Може би, ако всеки беше казал какво чувства още тогава, нямаше да се стигне до тук...
Единствено се подразних леко на сценаристкото натъртване в хотела, че Зейнеб си е легнала с дрехите.... Уважаеми господа сценарити, продуценти и прочие екип, традиционно вечерно обръщение:
Ние знаем, че вие знаете, че ние знаем, че цензурата яко ви диша във врата! Уважаваме вашите желания да изядете по един дюнер в питка от наличния бюджет, вместо да плащате глоби на СЕМ! Разбрахме! Обаче няма нужда да ни натъртвате, че не трябва да си мислим, че Зейнеб и Кадир са правили нещо в хотелската стая, защото и ние знаем, че вие знаете, че ние така или иначе ще си го помислим, затова, както знаете, просто приемете, че ние знаем и не ни натрапвайте разни незнайно от къде появили се внушения, защото ние си знаем!
Край на традиционното обръщение!

Следваща точка - много държа да подчертая, че в този сериал адски ми харесва образът, който изградиха на Джемре! Обожавам способността ѝ да прощава лесно, колкото и да е наранена, когато става дума за приятел и близък човек! Харесвам също бързата ѝ мисъл и способността да взема ясни решения по отношение на това на кого вярва, на кого се доверява и за кого си струва да прегътне обида и за кого не. Говоря и за отношенията ѝ със Зейнеб, и за тези с Керем, и дори за Белма и Демир! За всички!

И накрая, но не на последно място - Джансъз! Оф! Не си го представях така! Личи си, че е ходил на курс по актьорско майсторство за замаскиране на престъпна същност, защото Вели, Селим, Демир, всеки друг ми прилича на престъпник и мафиот една идея повече от него... На пръв поглед ми изглежда като чичо Пешо от Четвъртък пазара, който по цял ден цъка белот и събира пари от пенсията да купи гарсониера на децата в Софията...Извинявайте, не искам да обидя "феновете" му! Но, може би, трябва малко да свикна с образа му, че да го приема насриозно... Както и да е! Очаквам развитието на нещата!