Публикувана: 29 авг. 2006, 19:32 ч.
Последно мнение: 20 септ. 2006, 11:22 ч.

Защо децата ни малко успяват? - Седем причини.

14 415
270
1

Отговори

1
...
15
16
17
...
19
Всички

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какви са причините за ниската успеваемост на учениците в пети клас в България?
Какво е мнението за адаптирането на световните изследвания към българските условия?
Какви са мненията за учебните програми и методите на преподаване в българските училища?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какви са причините за ниската успеваемост на учениците в пети клас в България?
  
  Ниската успеваемост на учениците в пети клас в България може да се дължи на няколко фактора. Първо, липсата на родителско участие е идентифицирана като основна причина. Много родители не осъзнават своята роля при отглеждането на децата си и често прехвърлят отговорността върху училището. Второ, изследванията показват, че емоционалните дефицити в ранното детство също могат да допринесат за ниските резултати. Това може да се дължи на липсата на родителите у дома, което води до сериозни емоционални проблеми у децата и слабо развито майчинско чувство и липса на привързаност. Освен това децата, които прекарват по-голямата част от времето си в детски ясли, са три пъти по-склонни към проблемно поведение в детска градина от тези, отглеждани предимно от майките си.
- Какво е мнението за адаптирането на световните изследвания към българските условия?
  
  Има различни мнения относно адаптирането на световните изследвания към българските условия. Някои участници в дискусията смятат, че изследвания като PISA и TIMSS не са адаптирани към българските условия, което води до ниската успеваемост на учениците според световните стандарти за образование. Други се съмняват в валидността на измерванията, тъй като условията в българските училища се различават от тези в други страни. Те поставят под въпрос равенството на условията за измерване на ученическата успеваемост и изразяват съмнения относно обективността на изследванията.
- Какви са мненията за учебните програми и методите на преподаване в българските училища?
  
  Мненията за учебните програми и методите на преподаване в българските училища са разнообразни. Някои участници изразяват недоволство от написаните и съставени учебници, поставяйки под въпрос тяхната ефективност. Те смятат, че учебниците не са ангажиращи за учениците и не стимулират интереса към ученето. Други участници подчертават необходимостта от повече практически занимания и по-малко теория в учебния процес. Те изразяват желание за реални лабораторни упражнения по химия и физика, срещи с интересни автори, изучаване на естествени науки на открито и повече спорт в училище.
- Какви са основните предизвикателства в отглеждането на деца в България?
- Защо българските деца често се класират в по-горен клас на международни тестове?

# 225 8 септ. 2006, 13:04 ч.

Мнения: 4 806

Вечернице, опазил ме Господ, да твърдя подобно нещо Simple Smile

Каквото и да съм коментирала, съм имала предвид нещата по принцип, а не конкретно насочено към теб. Извини ме, ако неволно нещо е прозвучало в този дух bouquet

Държа да подчертая, че нивото на мисъл за децата при нас го намирам за минимално. Съмнително е, че изобщо го има. Не мога да откроя и най - простото явление, което да е насочено към децата. ДОбре, нещо съвсем дребно, че тук таме по големите градове смъкват тротоари - улесняване на пресичането, но изпитвам съмнение, че е за майките с количките, а не е за инвалидите.
Необходимо е, наболяло до безпредел е, вопиющо... , че основната мисъл и държавна, и социална да се насочи към тези, които се появяват на бял свят. Каквто и да правим за собствените си деца, каквито и условия да им създаваме, качеството им на живот ще е ужасно ниско, ако няма промяна в обществените нагласи. Умишлено не коментирам недъзите на образователната система. В момента тя се променя и съществува само с оглед на частно-корпоративни интереси на хора, свързани с нея - учители, издатели и т.н., включая фирмите, които правят ремонти по училищата.
Добре, все пак един дребен коментар - бюджетът на Министерството на Образованието е един от най-големите. Не бива да се бърка с Министерството на Културата - те са зле. Не е като да не се отделят държавни средства. Проблемът не е в парите, а в мисълта - нещо съдържателно, смислено, с дългосрочна перспектива, нещо насочващо към креативност... нищо подобно всъщност не се прави и не се предприема.
Последните дни случайно попаднах на изложба на рисунки на деца от 14 до 20 години. Не мога да опиша колко възхитена останах от това, което са творили. Не ни е лош материала, лош ни е майстора Simple Smile

# 226 8 септ. 2006, 14:55 ч.

Бу-у-урга-а-ас
Мнения: 2 746

Асса, подкрепям напълно. Помните ли едно време по комунистическо Laughing

какви неща се правеха за децата и родителите. Детски градини близо до заводите, вагони за майки с деца със специални люлки за бебетата. Специални стаи за деца и майки по ЖПгарите, детска площадка и съоръжения зад всеки блок, детските отделения по болниците изрисувани с любими герои от приказките...строяха се детски градини и училища..., а сега никой и пет пари не дава за децата. Прави сте, че първо приоритет на управляващите органи трябва да станат децата и благоденствието им, а другите неща полека лека ще си дойдат на място, защото за децата просто ще се мисли. А не като сега, дето една агенция за защита правата на детето има, ама и те не знаят точно какво правят.
Отивам в районния инспекторат по образованието и питам конкретни въпроси във връзка с неща, които предстоят да се правят и никой нищо не може да ми обясни. Всички вдигат рамене и ми казват, че не знаят. През това време учебната година ни ръга в ребрата, родителите са в паника за децата си, а специалистите са без работа, защото от някоя мърла, дето и тя не знае какво прави там, зависи цялата машина да заработи. Е нека някой пак да ни посочи и да каже, че семейната среда е виновна.

# 227 8 септ. 2006, 15:02 ч.

Мнения: 11 591

Асса, с най-добри чувства! Hug

(всичко в рамките на дискусията)
Скоро в Родители в Чужбина поде една тема Де-що-види. В началото почна със скандал, но после преминахме в конструктивна дискусия. Точно по въпроса за борбата на Движението на българските майки (моля да ме извините, ако има неточност) и за целите, които си поставя, за извоюване на приоритети в много насоки за децата.
Ние доста изместихме фокуса на темата, да ме извини Деметра, но всички се обогатяваме по някакъв начин от тази дискусия. Рано или късно ние ще сме тези, които ще ритнем по задниците ония умни глави в "Говорилнята" и ще започнат да работят за бъдещето на тая държава, а не само за Днес-и-моя-джоб-да-е-пълен.
А децата ни ще успеят дотолкова, доколкото на нас, майките ни стигнат силите да се преборим с закостенялата образователна система, заспалостта на обществото и ги възпитаме да бъдат добри хора.

# 228 10 септ. 2006, 22:45 ч.

Здравейте, мили дами!

Подадоха ми линк към този форум - радвам се за високото ниво на общуване и дискусия в този сайт, което е наистина впечатляващо на фона на циничните коментари по родните форуми и блогове. Очевидно съм предизвикал дискусия с моята статия в сп. "Родители", публикувана във форума от demetra. Ако трябва да бъда честен, не съм очаквал ръколяскания от страна на никого - написах тази статия, поради моята дълбока загриженост за състоянието на семейството в БГ - именно от тази позиция произхождат и разсъжденията ми.

Ако вашата изходна точка на дискусия не тръгва от контекста на семейството, за които всички казват, че се намира в състояние на криза, а именно че децата се развиват и процъфтяват най-успешно в условията на легален съюз между МЪЖ И ЖЕНА, които да осигурят подходящия климат за развитие на следващото поколение, явно не се намираме на едни и същи честоти и ще ми е много трудно да ви убедя в разсъжденията си. Аз обаче продължавам да стоя зад всяка своя дума в материала с името и репутацията си и съм готов да проведа диспут с ВСЕКИ по темата, независимо от това дали този някой е водопроводчик или професор по психология на детското развитие. Готов съм да поема отговорност за казаното и ако е необходимо да коригирам грешките си, стига само да успеете да ме убедите.

Друго нещо, което забелязвам е, че по принцип една статия е крайно недостатъчна, за да могат да се правят прибързани изводи, още повече ако става въпрос за научни изследвания - радвам се, че много от вас повдигнахте именно този въпрос. В този поток на мисли не мога да не споделя изумлението си от бързите заключения на някои от участничките във форума, че съм краен в своите наблюдения или пък, че са се объркали, че изобщо са прочели материала ми само защото съм пастор. Правило в науката е да не правиш заключение за нищо, което не си проучил достатъчно и за което нямаш достатъчно информация. Едно отсъждане и заключение се извършва в резултат от старателно изследване. Как тогава можете да определите моята работа като непрофесионална или тенденциозна от само един материал, който сте прочели (всъщност дори и не целия) при положение че в сп. Родители имам поне 12 статии?

Добре е да свикнем с мисълта, че ние просто трябва да поемем отговорност за своите думи и изказвания по нечий адрес, особено ако тези коментари накърняват неговото лично достойнство и репутация. Както виждате, не използвам скрит ник, включвам се с личното си име, което съм сложил на картата на честния диалог. Ако някой е готов да започне диалог с мен, нека го направи на този форум с истинското си име, а не с анонимното - лесно е да говориш неща под псевдоним, но ако не си готов да сложиш името си под това, което казваш, значи просто се боиш от мнението на другите. Не знам за вас, аз лично не понасям анонимките!

И благодаря за коментарите - за мен тази информация беше много важна, независимо от личното ви мнение. Очаквам въпросите ви!

Ваш:
Стоян Георгиев,
обичащ семействата,
предаден на семействата,
готов да даде живота си за семействата!!!

# 229 10 септ. 2006, 23:18 ч.

Мнения: 3 161

Цитат

Добре е да свикнем с мисълта, че ние просто трябва да поемем отговорност за своите думи и изказвания по нечий адрес, особено ако тези коментари накърняват неговото лично достойнство и репутация.

Напълно подкрепям това. Съжалявам, ако някои от коментарите тук са те засегнали лично, не е била това целта, но нерядко се случва. Едва ли някой е подозирал, че ще четеш тези коментари всъщност. За анонимките обаче - имай пред вид, че за много от потребителите тук никовете ни значат достатъчно много - повече от лични имена, които никой не познава.

# 230 12 септ. 2006, 21:01 ч.

Мнения: 4 806

Г-н Герогиев, емем е права. Няма нужда да приемате казаното твърде лично. В крайна сметка всеки има право да каже, каквото намери за добре. Правилата на форума не изискват излизане от анонимността. Не мисля, че тя е пречка за водене на диалог, разговор, дискусия, спор.

А по въпроса за семейството съм напълно съгласна - то се явява фундамент за възпитание. Не намирам, че легитимността на брачното съжителство има някакво значение. По - важното е да има семейство, а не подписи.
За да продължи разговорът в една по - полезна насока - предлагам да изложите своя коментар по нещата, които са казани, но не тези по повод вашата особа, а онези, които са засегнати в статията. Чудно би било...

И, мами - появи се тук една идея за Деня на будителите. Някой работи ли по нея? Идеята е добра, а май нищо не правим по нея, а?

# 231 12 септ. 2006, 22:43 ч.

Мнения: 2 032

Цитат на: stoian.georgiev в нд, 10 сеп 2006, 22:45

Добре, г-н Георгиев, интересно е, да обсъдим, да се обогатим малко от гледни точки, които може и да не съвпадат с личните. За да разберем откъде все пак всеки изхожда, удачно ще е преди това да споменете, вие имате ли деца, и ако отговорът е положителен, също дали работите. Пак просто като помощно обстоятелство за изясняване на отправната точка, ако искате може да споменете на какво базирате обобщенията във вашата статия.
Та така, ако имате време и желание, ще съм благодарна за отговорите.

# 232 13 септ. 2006, 01:21 ч.

Ей, нека минем на Стоян и на "ти" - по-лесно е.

Първо - не съм се засегнал ни най-малко от коментарите - просто държа на името си и съм сигурен, че има една немалка част от жените, които само четат този форум без непременно да се включват в дискусиите. Това означава, че те ще свържат името ми, когато чуят някъде за него, с крайности, фанатизъм и т. н., благодарение на друга една малка част жени, които правят прибързани заключения. Така че не става въпрос за някакви мои лични засяганици, а е въпрос на етика!

Второ - смятам, че анонимките са наистина ужасно нещо, понеже те карат хората да живеят в нереален и нечестен свят без да носят отговорност и каквито и да е било последствия за казаното (особено по адрес на някой, когото не познават). Е, колкото и да е под достойнството ми, май ще трябва да си поговоря за известно време с анонимни.

Трето - визирам написаното от Алиса - смяташ ли, че ако нямах съпруга, деца и работа, щях изобщо да дръзна да говоря за тези неща и да ги адресирам в подобен мащаб, а също и на подобна платформа? Можеш да влезеш в www.georgievs.semeistvo.bg и www.roditel.bg (личния и професионалния ми сайт), за да разбереш повече за това, което правя. Мисля си също, че ако майките в този форум отделяха повече време за съпрузите и децата си, а също и за срещи с РЕАЛНИ, А НЕ НЕПОЗНАТИ ЧОВЕШКИ СЪЩЕСТВА, щяха да бъдат много по-щастливи и в личен, и в професионален план.

ОК - сори, отплеснах се. Нека сега да видим основните горещи точки, по които можем да проведем дискусията по-натам. Пишете ми, ако съм пропуснал нещо:

1. Доколкото разбирам, имате проблем с това една жена да се посвети на дома и децата си на full-time.

2. Не сте съгласни с коментарите и тълкуванията ми по отношение на детските градини, ясли и т.н. и по-конкретно с цитатите ми от изследването на Американския инстут за човешко развитие;

3. За повечето от вас женитбата представлява просто един подпис;

4. Една майка спомена, че не би имала нищо против, ако синът й "опита" с момченце. Готов съм и за това да поговорим;

5. Някои от вас не намират родителския авторитет за необходим.

Откъде ще започнем? За да е по-лесно, ще изчакам да се съберат повече поустинги и ще дам отговор на най-горещата тема. ОК?

# 233 13 септ. 2006, 05:10 ч.

Кори Селести
Мнения: 5 535

Цитат на: stoian.georgiev в ср, 13 сеп 2006, 01:21

1. Доколкото разбирам, имате проблем с това една жена да се посвети на дома и децата си на full-time.

Проблемът обикновено е финансов...

Цитат на: stoian.georgiev в ср, 13 сеп 2006, 01:21

3. За повечето от вас женитбата представлява просто един подпис;

Не разбирам како общо има женитбата с възпитанието на децата.
Реално!

Тереза Йовчева....щом държиш на имена:)
В този форум хората отдавна са загубили анонимност.
Прото ти не ги познаваш все още...

# 234 13 септ. 2006, 08:43 ч.

Мнения: 4 806

Цитат на: stoian.georgiev в ср, 13 сеп 2006, 01:21

1. Доколкото разбирам, имате проблем с това една жена да се посвети на дома и децата си на full-time.

Мисля, че не си разбрал. Ще опонирам и на Реза (моите почитания Simple Smile

). Често, но не винаги, причината е във финансовото състояние на семейството. Известно количество жени просто предпочитат изявата в професионалната сфера и дълбоко вярвам, че с това дават един не лош пример на своите деца. Изцяло подкрепям думите на Анда, че за майките на момичета това е по - важно, отклолкото на момчетата. Едва ли ще се върне времето, когато жената можеше да се посвети изцяло на семейството. Жената, като представител на половината човечество. Сигурно ще има и такива, които ще го направят (в никакъв случай няма доза критика в това). В крайна сметка, това понякога се явява ценностен избор, а не просто финансова принуда (което засега е твърде често явление). Определено съм такъв случай. От финансова гледна точка можех цял живот да си гледам детето, но се върнах към активно управжянване ан професията 6 месеца след раждането.

# 235 13 септ. 2006, 08:46 ч.

Мнения: 5 878

1. Доколкото разбирам, имате проблем с това една жена да се посвети на дома и децата си на full-time.

Имам проблем това да се очаква непременно от жената. Имам проблем да се говори, че обратното е непременно в ущърб на децата й (аз съм дете на работеща майка, предполагам и ти!)
Гордея се с нея.

3. За повечето от вас женитбата представлява просто един подпис;
за много от хората тук любовта е по-важна от женитбата. Нещо против?

4. Една майка спомена, че не би имала нищо против, ако синът й "опита" с момченце. Готов съм и за това да поговорим;
тя ще ти отговори по-добре

5. Някои от вас не намират родителския авторитет за необходим.
в цялата тема не видях такова твърдение, ще го цитираш ли конкретно?

Откъде ще започнем? За да е по-лесно, ще изчакам да се съберат повече поустинги и ще дам отговор на най-горещата тема. ОК?
Отговаряй наред, не е пресконференция

С най-добри чувства,
Зорница Христова

П.С. Хората тук се познават. Има специални теми, в които си казват имената и т.н. Освен това мнозина се познават и на живо.

# 236 13 септ. 2006, 09:33 ч.

соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
Мнения: 13 647

Цитат

1. Доколкото разбирам, имате проблем с това една жена да се посвети на дома и децата си на full-time.

Мисля, че проблема е в мисленето, че това все още трябва да става.........каква е ролята на мъжа тогава...........Ако едно дете получава достатъчна подкрепа от цялото общество да расте спокойно и уверено в себе си, какъв е проблема........както Вечерницата по- нагоре е писала, нашето общество има проблем с това да разбере децата и да им прости, че са деца и имат право на детство.......

Цитат

2. Не сте съгласни с коментарите и тълкуванията ми по отношение на детските градини, ясли и т.н. и по-конкретно с цитатите ми от изследването на Американския инстут за човешко развитие;

Всички деца по света ходят на ясли и градини......в някои държави дори от 6 месечни.........

Цитат

3. За повечето от вас женитбата представлява просто един подпис;

предимството на брака е в това, че улеснява някои административни процедури

Цитат

4. Една майка спомена, че не би имала нищо против, ако синът й "опита" с момченце. Готов съм и за това да поговорим;

Аз го споменах.......... защото мисля, че детето ми трябва да има свободата да си избере партньора в живота и да се чувства щастлив независимо от избора си.......

Цитат

5. Някои от вас не намират родителския авторитет за необходим.

Какво е авторитет.......ако е доверие в родителите, вяра в тяхната правота, уважение към личността им.......разбира се че има нужда от него, но не е и задължителен за успеха на детето.............
Просто ще го направи по- щастливо в семейството му , пък и след това.........Но ако родителите не са успели да внушат този авторитет.............

# 237 13 септ. 2006, 09:36 ч.

Мнения: 4 806

да, и с изследванията не съм съгласна.
Ами, ако бяха верни, в нашите държави трябва да сме все асоциални типове - в онези години малко жени (наши майки) можеха да си позволят да останат дълго вкъщи да си гледат децата. Не е нужно да ходиш далеч, просто почети във форума, за да видиш колко стойностни хора има тук. А смея да твърдя, че огромната част от нас са гледани така. Нещо повече, аз смятам умишлено да запиша детето си в детска градина, за да усвоява социални навици, да може да общува с най-различни деца, да може да отстоява своето извън рамките на семейството, където засега е единствено дете, на което трудно се отказва - мечта на мама, тати, баба, леля...

# 238 13 септ. 2006, 09:57 ч.

София
Мнения: 6 999

Цитат на: stoian.georgiev в ср, 13 сеп 2006, 01:21

Мисля си също, че ако майките в този форум отделяха повече време за съпрузите и децата си, а също и за срещи с РЕАЛНИ, А НЕ НЕПОЗНАТИ ЧОВЕШКИ СЪЩЕСТВА, щяха да бъдат много по-щастливи и в личен, и в професионален план.

Не мога да не изкоментирам това за щастието, което няма начин да намериш в И-нет: Уважаеми, явно не си човек на нашето време Wink

Последните ми...4 връзки са започнали точно в И-нет, в това число и тази с бащата на дъщеря ми. Имам поне 3 приятелки, с които съм се запознала в И-нет, основни неща свързани с детето ми, че и с професионалното ми развитие пак идват от И-нет. На практика не мога да си представя живота си без И-нет общуване. Да не говорим, че при работния ми ден и това, че сама се грижа за детето си - без И-нет не бих имала почти никакво общуване... Посвещаването на някого или нещо не е в моите представи за щастлив живот. Посвещавам се само на себе си и личностното си израстване.

По 1: Нямам проблем една жена да предпочете/"посвети" не е термин, който одобрявам/ дома и домакинската работа, пред професионалната кариера. Но не смятам, че работеща майка= на лоша майка или майка-домакиня=добра майка, нито пък обратното. Аз избрах да съм работеща майка, защото смятам, че моето развитие в професионален план няма да пречи на детето ми, но дори и да я ограничава по някакъв начин пак това бих избрала. Не считам за редно животът ми да свърши на 30 само, защото съм родила или да 'посветя' остатъка му на дома, загърбвайки 30 годишното си професионално израстване.

По 2: В БГ и целия останал свят хората ходят на градина от бебета... не виждам никъде връзката м/у определен тип поведение и градините.

По 3: Ти би ли могъл да познаеш колко от пишештите тук майки имат "легален" /ли го нарече?/ брачен съюз или "нелегален". Аз не бих могла. Би ли могъл да познаеш дали съседското ви семейство има - не би могъл. След раздялата с мъжа ми, въпреки че не сме го крили като факт, много хора учудено ме питаха "Ааааа, ама вие нямахте ли брак?" - Което какво означава? - Че повечето не са знаели какво е правното ни статукво.

По 4: Не би било върха на сладоледа ако дъщеря ми се окаже гей... но ще го приема и последното нещо, което ще мисля, че е грешка в отглеждането или възпитанието.

По 5: Авторитет newsm78

Ако е от типа - "Ти ще мълчиш" и "Слушай и изпълнявай" - абсолютно съм против. По отношение на детето си съм тук, за да помогна тя да израстне като достоен и щастлив човек, без да й налагам моите виждания по житейските въпроси, а като й помогна да намери своите.

# 239 13 септ. 2006, 10:08 ч.

Кори Селести
Мнения: 5 535

Цитат на: Асса в ср, 13 сеп 2006, 08:43

Ще опонирам и на Реза

...и с право в случая:)

Само искам да запитам господина ...не защото търся белята, а защото това е нещо, което реално се случи на човек от семейството...
Имаме значи съвсем законни съпруг и съпруга...младо семейство без особени финансови подплати от някъде...мъжът работи - изкарва добри пари....жената и тя, обаче:)
Имат едно малко дете и второ на път. Живота е прекрасен и кроят планове за трето, къща с ипотека...идилия.
И една нощ, мъжът - млад, здрав човек умира внезапно.

Какво се случва с жената и децата, ако тя няма професия, благодарение на която може да е самостоятелна и да отгледа децата си що-годе спокойно???

Препоръчани теми

Бързи въпроси и отговори деца - 10

Детски песнички, инструментали, текстове, стихове, приказки, онлайн забавления

Не иска книжки и приказки

Атопичен дерматит и хомеопатия

Причина:

Причина: