Защо децата ни малко успяват? - Седем причини.

  • 14 415
  • 270
  •   1
Отговори
# 240
  • София
  • Мнения: 6 999
И една нощ, мъжът - млад, здрав човек умира внезапно.

Какво се случва с жената и децата, ако тя няма професия, благодарение на която може да е самостоятелна и да отгледа децата си що-годе спокойно???

Или един ден мъжа си хваща шапката и си мести 'гнезденцето'?

Защото и моя мъж много искаше да си оставя работата и да готвя манджи у дома... но интересно ми е сега както сме разделени кому щях да готвя аз манджи и по-важното е с какво щях да купувам продукти за въпросните?  newsm78 Защото ако бях отсъствала от работа 2 години за нищо нямаше да ставам сега...освен естествено да готвя  Mr. Green

# 241
  • Мнения: 4 806
не знам за повечето какво представлява женитбата. Аз съм от тези, които са живели без брак много години, а след това по пълна програма - гражданско и църква. Изключително ценя институцията на брака, което не означава, че страдам от преклонение пред ритуалите, които формално (често пъти) и за пред обществото декларират наличието на брак. В нашия случай, никой не се интересуваше дали сме или не сме бракувани. Излъчването на нашето семейство беше като на семейство и все още е такова. Мисля, че за повечето семейства е така. Стига да са наистина семейства, а не незачитан подпис от двете или от едната страна. Сега да си говорим за ценността на подписа е излишно - просто нищо не може да се докаже. Но наличието на семейство не е наличие на подпис. Това са две абсолютно различни неща.

# 242
  • Кацнала на едно дърво.
  • Мнения: 3 190
Аз, аз съм тази (Юлия Спиридонова), която не би прочела статията ти, само защото си пастор. Да, за мен е много важно кой стои зад подобна статия. Прочетох я, преди да знам кой е човекът, който я е написал.
Съжалявам, но освен моите лични предубеждения към църквата ти, има и куп пропуски и недомислици (които вече са изтъкнати в темата, не лично от мен, но аз съм съгласна с тях).
Искам да отговоря конкретно на нападката ти за това, да обръщаме внимание на семейството и децата си, вместо да висим тук и да разговаряме с непознати хора. Защото това е една лична и доста злобна нападка.
Ще ти отговоря с пример. Ето ме мен - жена, която сама отглежда детето си (без помощ от баби, ясли, гледачки, от две години детето ходи на градина до обяд). Жена, която работи пълноценно почти от самото раждане на детето си. Жена, която готви всеки ден (!) и чиято къща е чиста и сравнително подредена.  Laughing Жена, която обожава и подкрепя мъжа си. Жена, която има цялата любов и уважение на съпруга си. Първа писта във форума. Mr. Green
Моя позната. Не работи. Сама отглежда детето си. Има цялата любов на съпруга си, но уви, не и неговото уважение. Готви всеки ден. Къщата - чиста, сравнително подредена. Не влиза в интернет.
Така. Всеки ден аз и моето дете прекарваме по два часа навън. Всеки ден четем приказки, всеки ден имаме занимания и забавления. Всеки ден той гледа детски филми по 1 час.
Другото детенце. Излизат само на пазар. На разходка се ходи само в събота и неделя с таткото.Телевизорът по цял ден работи и детето гледа всички програми - в това число сериали, реклами и новини. Не четат книжки. Нямат занимания и забавления. Детето обича да помага в домакинските задължение на жената.
Децата са на една и съща възраст.
Другото момченце казва за майка си: "Моята майка нищо не върши. Моята майка нищо не разбира." Неговата майка е просто персонал - за него и за татко му.
Моят син се гордее с мен.
Това са два отделни примера - от моя живот. Не обичам обобщенията. Би ли казал пак, че лишавам от нещо семейството си? За мен всичко е въпрос на приоритети и отлична организация.
Затова успявам.
Затова (както личи Mr. Green) имам самочувствие.
И съм една много обичана и щастлива майка и съпруга.


 

# 243
  • Мнения: 2 032
Стояне, добър ден, казвам се Ася Дамянова. Малко материал от мен, по-долу, за да може да дискутираме. (Следвам реда на твоя постинг.)

"Трето - визирам написаното от Алиса - смяташ ли, че ако нямах съпруга, деца и работа, щях изобщо да дръзна да говоря за тези неща"

Не само хора с деца "дръзват" да дават съвети; всъщност това, че има човек деца може би помага за оформяне на по-реалистично мнение, но в никакъв случай не го прави специалист или експерт по семейството: иначе, ако бяхме всички експерти, нямаше никой родител да е "неуспял родител". Може би по-важната част от въпроса ми на какво (факти и опит) са базирани обобщенията ти. Както и да е.

 
"1. Доколкото разбирам, имате проблем с това една жена да се посвети на дома и децата си на full-time."

Аз не мога да имам проблем с това, как някой друг си живее живота, стига да не ми навира своя избор в лицето като единственото възможно решение. Аз съм направила своя избор съзнателно, имайки предвид моите (и на семейството) индивидуални обстоятелства. Идеални ситуации няма. Да отбележим, че ние говорим с теб, а не с (предполагам) седящата си в къщи твоя жена, така че не знаем (а и не е и нужно за целите на тази дискусия) за нея кое би бил иделаният вариант. Но да не се отплескваме.

"2. Не сте съгласни с коментарите и тълкуванията ми по отношение на детските градини, ясли и т.н. и по-конкретно с цитатите ми от изследването на Американския инстут за човешко развитие;"

Не можах да му намеря сайта на този институт: исках да проверя дари подозрението ми, че е спонсориран от някое ултра-християнско лоби, ще се потвърди.

"3. За повечето от вас женитбата представлява просто един подпис;"

Ъм, що за глупост, недостойно за отговор, подминавам го.


"5. Някои от вас не намират родителския авторитет за необходим."

Аз не съм останала с такова впечатление, даже обратно, има достъчно разговори по темите точно за това. Ти какво разбираш под родителски авторитет?


"Откъде ще започнем?"
Може би правото на личен избор? Аз взимам за дадено задължението на всеки родител да възпита достойни хора.


# 244
  • Мнения: 948
Аз също ще се вкюча от позицията на работеща, и според мен, добра майка.

Имам магистърска степен от Харвард, професионални постижения, с които се гордея, и да, (лошата дума!) кариера.  Трудът ми е високо ценен.

Дъщеря ми е на 18 месеца; върнах се на работа, когато тя беше на 5. Съпругът ми остана вкъщи да я гледа (до преди два месеца; сега имаме гледачка, за нашето и още 2 деца).  Всяка свободна минута прекарваме заедно; пълноценно, защото много ценим времето, което имаме. Определено нарушихме някои стереотипи, но това решение беше най-доброто за нашето семейство.

Вярвам, че възпитавам една самоуверена и образована гражданка на света. Засега - едно много щастливо и безкрайно любознателно момиченце.

Искам да уважава изборът на другите - за профеция, начин на живот, религия, сексуална ориентация (която е вродена!!! достатъчно научни изследвания има по този въпрос), и във всяко едно отношение.

Личният пример, според мен, е първата крачка; щастлива и спокойна съм със своя избор, и вярвам, че това прави хората които обичам спокойни и щастливи.

Люба Стоянова

# 245
  • Кацнала на едно дърво.
  • Мнения: 3 190
На въпросите ти бих отговорила точно като Алиса, така че смятай нейните отговори и за мои.
Към тях ще прибавя (по въпроса за авторството на статията), че публикуваните ти 12 статии с сп."Родители" не са публикации в научно списание.  Wink
Мога да кажа,че по въпросите за детската психология и възпитание съм чела много (и като брой и като обем) научни статии. Аз лично съм изучавала психология на развитието, психология на развитието при различните патологии, психология на общуването, психология на личността, психология на обучението и пр.
Надявам се, че имам правото да съм претенциозна по отношение на авторите на статии за възпитанието и детската психология. Подобни доводи като "и аз имам дете" и "имам 12 статии в сп."На кафе" за мен не са доводи.

П.П. За изненаданите от неприсъщия ми рязък тон ще добавя, че според мен така поставените въпроси заслужават резки отговори.   bouquet

# 246
  • Мнения: 3 271
Нямам много време да пиша в момента (обедната ми почивка свършва) само ще кажа, че подкрепям мнението на Василиса Умница.
Не може да се обобщава, разбира се, защото имам и перфектен пример в обратната посока (пише тук и ще се познае сигурно  Heart Eyes ), но за мен лично ролята на работеща мама беше много по-добър избор. Трудно ми е да го кажа след работният уикенд, в който на няколко пъти се усетих "виновна" пред децата, но пък те бяха изкарали чудесно в планината.
Има много какво да се дискутира по темата. Останалите вече са дали основните точки за анонимността (малко хора са наистина анонимни тук) и критиките.

# 247
  • Мнения: 4 806
Василисе, добре казано и мен това ме глождеше... Някак безсъдържателно манипулативно е посланието и защитата отсреща. Бях започнала да коментирам последователно точките, но не от мързел, а от безсмилие и гаден привкус...

# 248
  • На село (близо до Лондон)
  • Мнения: 1 411
Скъпи г-н Георгиев,

Радвам се 1е се вкл^1ихте във форума и стоите зад изводите във вашата статия в сп. Родители. Моето име е др. Ивелина Георгиева и аз се занимавам с нау1ни изследвания в областа на клини1на фармакология.
След като про1етох статията Ви бих заинтригувана от изводите в нея. Защо? Родителите които пишат и 1етат този форум за тук за да нау1ат и споделят своят опит при отглеждане на 1,2, 3,4 и пове1е деца. Това е напълно в противоре1ие на Вашият извод
Мисля си също, че ако майките в този форум отделяха повече време за съпрузите и децата си, а също и за срещи с РЕАЛНИ, А НЕ НЕПОЗНАТИ ЧОВЕШКИ СЪЩЕСТВА, щяха да бъдат много по-щастливи и в личен, и в професионален план.


1. Доколкото разбирам, имате проблем с това една жена да се посвети на дома и децата си на full-time.

Не, напротив всеки 1овек има възможност да избира как ще се 1увства щастлив и удоволетворен.

2. Не сте съгласни с коментарите и тълкуванията ми по отношение на детските градини, ясли и т.н. и по-конкретно с цитатите ми от изследването на Американския инстут за човешко развитие;

Да! Не съм съгласна изобщо и смятам 1е не бива да цитирате изследването на Американския инстут за човешко развитие за да подкрепяте изводите си. Аз след като про1етох статията Ви, отидох на изто1ника които цитирате и след като го про1етох намирам 1е трърденията Ви са тенденциозни и изобщо не отговарят на изводите на цитираното изследване.
Ако се върнете по-нагоре в темата аз съм превела основните изводи. Мога да твърдя 1е ако наистина се основавате на това изследване то превода които сте направили или някои е направил за Вас е не само нето1ен, а направо погрешен.

О1аквам да се вкл^1ите и да поясните дали:
1. Вашата статия действително се посовава на изследването на Американския инстут за човешко развитие, което сте цитирали?

2. Ако да: Вие ли1но ли преведохте статията или ползвахте услугите на превода1?

3. Ако не: На какво се основават изводите Ви?

Сърде1ни поздрави,
др. Ивелина Георгиева



# 249
Това е вече друго. Толкова много реални хора с истинските, а не с измислените им имена - мисля, че все пак си струваше да се появя на форума. Бързам да ви кажа, скъпи мами, че просто не мога да ви смогна на писмата - имам стриктен тайм-мениджмънт, когато работя, не се разхождам из Интернет, така че не мога да прочета всичко. Сори-половин час за целия ден плюс писането в този сайт си е цяла жертва! Не мога да си го позволя - ще ми струва много скъпо.

Предлагам следното - да подхващаме темите една по една. Можем ли да започнем с темата за работещите майки например? Сред лавината от постинги успях да прочета писмото на  Реза, която споделя за натиска от страна на съпруга си да изостави работа, кариера и т.н., за да се захване с чиниите. Не знам каква е била реалната ситуация, но ако това е случаят, Реза, съжалявам! Не е работа на мъжете да взимат решения вместо съпругите си, още повече да ги натискат. Съжалявам също, ако съм поставил определени акценти в моя материал, които са те накарали да се чувстваш натисната (същото важи за която и да е от майките в този форум)  в тази сфера. Това не беше целта на материала - надявам се да ми простиш. Хареса ми също писмото на misholina, която казва, че съпругът й е останал с децата през определен период от време - това е страхотно.

Никога не съм целял да създам представата, че идеята за семейство е баща, който бачка, за да изкарва прехраната и майка, която си седи само вкъщи. Сори, че сте ме разбрали погрешно. Причината, че декларирах по такъв силен начин важността от това някой да остане с децата през РАННИТЕ ИМ ГОДИНИ е, за да хвана вниманието основно на майките. Никога в цялата човешка история не е съществувало поколение майки, което да е оставило основната грижа за децата на някой друг. Разбира се имаме безброй примери (особено в древните общества), когато жените са съчетавали бизнес и кариера с майчинство - СУПЕР. Никога обаче те не са излизали от своите домове, за сметка на децата с изключение на периодите на икономически рецесии.

За съжаление майките в БГ трябваше да се борят от една страна с натиска  на комунистите да се качат на крана и трактора и да оставят грижата за децата си на някой друг, а от друга - С ОРИЕНТАЛСКАТА ПРИРОДА НА СВОИТЕ МЪЖЕ. Не знам дали го разбирате, но мъжете на Запад преживяха еманципиране в много по-голяма степен в сравнение с мъжете в Русия и БГ. Нашите мъже рядко помагат в домакинството и отглеждането на децата - по този начин майките в БГ се превърнаха буквално в робини - работят до скапване, след което се заемат с чиниите. Нямам предвид подобно робство.

За мен една от основните причини жените да не искат да останат вкъщи с децата си е именно липсата на подкрепа от страна на мъжете им. Освен това според мен моделът на семейството за 21 век се крие в ЕКИПНОТО СЪРАБОТВАНЕ - Мишолина ни даде добър пример в това отношение - съпругът й се е грижел за децата, докато тя се е върнала на работа. Имам едни близки приятели - жената работи на 8 часа. Съпругът й се грижи за детето, а вечерта работи свой собствен бизнес, след като тя се върне от работа. Те са прекрасно семейство и вдъхновение за мен.

Ако мъжът и жената са достатъчно изобретателни, винаги ще открият начин, по който да съчетаят талантите, дарбите и способностите си, за да се грижат за децата си по време на техните ранни години, които са критични за тяхното бъдещо развитие. Между другото това не са мои думи, а на повечето експерти по детско развитие, които се съгласяват, че ролята на майката И БАЩАТА през първите няколко години е критична за тяхното бъдещо състояние.

Дълго писмо, дано да си е струвало писането! Моля ви също, нека се придържаме по темата, ако искаме да се движим нанякъде.

Желая успех на всички!

Стоян

# 250
Благодаря на д-р Ивелина Георгиева за включването. Предлагам следващата тема на дискусия да бъде именно визираното от нея изследване. Тъй като времето ми изтече, ще се включа по-късно!

Стоян Г.

# 251
  • Мнения: 4 806
Стояне, този начин на изразяване преподавали ли са ти го или ти иде отвътре?
Смея да твърдя, че мога да преборя и най-сложните писания. Ама твоите са ми супер хлъзгави - уж разбирам отделните думи и изречения, а смисълът на цялото ми убягва. Моля, ако има някой с аналогично усещане, да ме подкрепи. По - скоро успокои, че ще трябва да отскачам до темата на dodo и да се коригирам - майчинстовото ме е докарало до затъпяване.
Доста манипулативен стил, да... Лошото или доброто на тази тема е, че не се занимава със стилистични похвати. И все пак има дъх на НЛП цялата тази работа - обобщаване, изкривяване... мета - модели.
И имам една молба - нека си изясним какво представлява този Американски институт и кой го издържа. Това е в началото... Оттам нататък може да се коментира как е правено изследването и неговите резултати, а най-подир и превода.

# 252
  • Мнения: 1 366
"Сори" Wink Ассе и аз не мога да помогна ...  Embarassed newsm78

# 253
  • Мнения: 11 591
1. Доколкото разбирам, имате проблем с това една жена да се посвети на дома и децата си на full-time.
Потвърждавам мнението на останалите - не е до проблема да се посветя на дома и децата, а до правото на избор.
Аз лично съм избрала за момента да съм работеща от къщи майка, но в момента, в който ми се отвори парашута, ще изляза да работя навън. Не лишавам децата си от нищо, нито мъжа си. Работя от 9 до 17 ч. Ако изляза от дома, ще работя на смени.
Всичко е определено въпрос на организация

2. Не сте съгласни с коментарите и тълкуванията ми по отношение на детските градини, ясли и т.н. и по-конкретно с цитатите ми от изследването на Американския инстут за човешко развитие;
Детските заведения за мен са места, където децата се срещат с връстници, научават се да общуват с тях, да водят борби за надмощие, да се научат да губят и печелят, да стават и падат.
Това е част от развитието им. За мен е най-добре да са в компания с връстници - минава по-плавно този период.

3. За повечето от вас женитбата представлява просто един подпис
Може ли да ти отговоря саркастично - за някои не е само подпис, а виза и право да живеят по-добър живот. Но за мен женитбата наистина е само един подпис. Повечето тук знаят, че съм имала много скомна сватба. Венчавка не сме имали още. За мен тя е по-важната и ще бъде на 10та годишнина (то не останало време Laughing)

4. Една майка спомена, че не би имала нищо против, ако синът й "опита" с момченце. Готов съм и за това да поговорим;
Нека научим децата си на толерантност. В това число и към собствения си пол. Дали ще остане изявен хомосексуалист, той сам ще решава. Важното е да има правото да опита и свободата да избира. Господ като ни е създавал, той ни е създал и с правото да грешим, за да се учим от грешките. Една от големите грешки на обществото ни е липсата на толерантност. Ама май се отплеснах.

5. Някои от вас не намират родителския авторитет за необходим.
Напротив. Но какво разбираш под авторитет. Авторитарно възпитание или възпитание с подход - "Мама и тати ме съпровождат и когато трябва ми помагат", при което се изисква владеене на положението и достатъчно уважение от страна на детето.


И понеже и другите се представиха - Екатерина Вебер. Актриса в "пенсия". В момента спекулант с акции на борсата. И ще те замоля да пишеш по-простичко. Ние не сме ти паството да ни омагьосваш Wink

# 254
  • Кацнала на едно дърво.
  • Мнения: 3 190
Стояне, този начин на изразяване преподавали ли са ти го или ти иде отвътре?
Смея да твърдя, че мога да преборя и най-сложните писания. Ама твоите са ми супер хлъзгави - уж разбирам отделните думи и изречения, а смисълът на цялото ми убягва. Моля, ако има някой с аналогично усещане, да ме подкрепи. По - скоро успокои, че ще трябва да отскачам до темата на dodo и да се коригирам - майчинстовото ме е докарало до затъпяване.
Доста манипулативен стил, да... Лошото или доброто на тази тема е, че не се занимава със стилистични похвати. И все пак има дъх на НЛП цялата тази работа - обобщаване, изкривяване... мета - модели.
И имам една молба - нека си изясним какво представлява този Американски институт и кой го издържа. Това е в началото... Оттам нататък може да се коментира как е правено изследването и неговите резултати, а най-подир и превода.
Аз подкрепям. Точно това мисля и аз.
Също така, и аз  Mr. Green благодаря на Джи за това, че е прочела прословутото изследване (аз не се наемам).
Не съм учудена от изводите, които Джи прави - че Стоян тълкува нещата, както му се иска.  Wink
Едва ли ще стане дискусия, а и да стане, не виждам какво ще науча аз (като майка и възпитател) от това.
Язък за хубавата тема (като продължавам да изключвам статията).  Rolling Eyes
Благодаря на Деметра, че ни даде възможност да поговорим и разсъждаваме за нещо толкова важно.

Общи условия

Активация на акаунт