В момента чета ... 66

Това вероятно е най-доброто продължение на "Разказът на прислужницата", който Маргарет Атууд би могла да напише. В него не се проследява съдбата на Фредова (или поне не по начина, по който читателят би очаквал), сериалът вече направи това. Не, книгата се съсредочава върху по-важни аспекти от историята. Тук авторката излага версията на Леля Лидия за събитията - книгата би могла да се нарече "Разказът на Леля Лидия". А нейната история е наистина поразителна.

Този път разказват три героини - Леля Лидия, Агнес Джемайма (момиче, отгледано от семейството на Командира в Гилеад) и Дейзи (момиче, отгледано от канадско семейство). както може да се очаква, най-интересна е историята на Леля Лидия. Тя разказва на бъдещия си читател как е бил създаден Гилеад, през какви трудности е преминала самата тя, какви тежки решения е трябвало да вземе, как се е превърнала във всемогъщата леля, която познаваме от "Разказът на прислужницата". И как събира уличаващи доказателства срещу хора на високи постове. Леля Лидия всъщност изиграва важна роля за сриването на Гилеад.

За Агнес Джемайма Гилеад е нейната родина и е всичко, което познава, въпреки че поставя под въпрос някои от практиките в него, например омъжването на момичетата в съвсем ранна възраст за мъже, които често са значително по-възрастни от тях.

За Дейзи в Канада Гилеад е просто чудато място от другата страна на границата, за което е учила в училище и към което изпитва презрение, но всъщност не знае много за него. Но става така, че разбира лично какво представлява Гилеад и получава възможността да помогне на Леля Лидия да изнесе уличаващи документи от страната.

Това е историята за падението на Гилеад, ускорено от една много силна и интелигентна жена. Не казвам, че трябва да оправдаем абсолютно всяко действие на Леля Лидия. Но в "Заветите" научаваме повече за нея и я виждаме образа й триизмерно, нюансирано и в крайна сметка като човешко същество. Тя е жена, която се е издигнала до много висок пост и притежава голяма власт (доколкото това е възможно за жена в Гилеад) благодарение на образованието си и изключителните си лични качества, а след това използва същите тези качества, за да допринесе за слагане на край на ужасяващата диктатура, в която страната се е превърнала. В Съединените щати е била съдийка и приблизително по същия начин действа в Гилеад, въпреки че често е била принудена да предприема драстични мерки срещу други хора. Правела е каквото е могла с оглед на обстоятелствата, в които е била поставена. Понякога действията й не са били похвални, но просто е правила каквото е било необходимо, ако иска да оцелее и да продължи подмолната си борба срещу потисничеството.

Що се отнася до Фредова, в края на книгата научаваме какво е станало с нея. Справедливостта възтържествува (доколкото е възможно), а краят е (сравнително) щастлив.