В момента чета ... 66

Напоследък съм на скандинавска вълна. Първо се опитах да прочета "Човекът без куче" на Хокан Несер. Почти успях... На толкова убийствено скучна и безинтересна книга не бях попадал. Може би ако беше написана преди век, леките заигравки на тема инцест щяха да привлекат внимание. Но днес човек трябва наистина да мрази себе си, за да чете история от няколкостотин страници как

Продължих с "Пепеляшките" на Кристина Улсон. Поносимо криминале, но нищо повече. След това започнах цикъла на Томас Енгер за Хенинг Юл. Прочетох "Мнима смърт" и "Фантомна болка" и в момента съм на "Кървава мъгла". Нищо особено, малко по-добър автор от Кристина Улсон, но като за плажно четиво става...

А сега дойде време да ви зарадвам Най-после завърших обработката на "Дори каубойките плачат" на Том Робинс. Сканирах двете части (романът по принцип е един, но нашите издатели през 90-те явно са решили да изкарат някой лев допълнително, издавайки го на две части), минах ги през OCR, изчистих грешките при разпознаване на текста и го форматирах като обща книга. След което ми се наложи да направя четири последователни прочита с редактиране. Причината за което е, че преводът е направен съвместно от Силвия Вълкова и небезизвестната Светлана Комогорова - Комата. За последната и друг път съм споделял не особено ласкавото си мнение - алкохолизирана грешка на природата, съсипала с напъните си за оригиналничене превода на не едно произведение. Все пак, в интерес на истината, трябва да и се признае, че поне в ранните си години, когато пораженията върху мозъка и от системната злоупотреба с алкохол не са били толкова тежки и е работила под строг редакторски контрол, тя има и някои не лоши преводи - например "Автентичната котка" на Тери Пратчет. Освен това редно е да отбележа, че "Каубойките..." е едно от най-трудните за превод произведения с безкрайните си словесни игри и алюзии, чието осмисляне изисква сериозни познания в областта на философията, психологията, социологията, както и богата обща култура. И така - след четири прочита и трицифрен брой коригирани безсмислици и отстранени епистоларни екскременти, можете да изтеглите книгата в .FB2.ZIP формат от този линк.

Относно съдържанието на романа - това е Том Робинс Да се говори за тема в неговите произведения е безсмислено - все едно да отговорите за какво пише в коя да е своя книга Дъглас Адамс, или Тери Пратчет, или Джеръм Селинджър... Подобни произведения са толкова многопластови, че всеки опит да бъдат вкарани в рамките на дадена дефиниция е предварително обречен на провал. Така че - теглете и четете.

"Аз преди теб" е страхотна, но повечето нейни книги,които съм чела след това не ме впечатлиха особено. Чака ред вкъщи " Повелителката на конете", ама вече нямам големи очаквания към нея.
  Ще чакам мнение за тази все пак де.

През уикенда прочетох "Сърца за изгаряне" (Джонатан Баркър).
Чудесен трилър-вариация на тема "Големите надежди", подправена с щедра доза усещане а ла Стивън Кинг
Докато я четях си мислех, че отдавна никой не ми е приличал толкова на Кинг, дори самият Кинг
И макар че обемът накрая ми дотежа, давам безапелационни 5* ! Препоръчвам!


Ctrl.Alt.Del, дай му втори шанс на Хокан Несер с "Една съвсем различна история"

Започнах "Да обичаш като Артуро Кинер" от Мигел де Леон. Малко трудно начало.

Tрудно е в началото да се ориентираш малко в действието,но после си става чудесна,интересна и тъжна....

Прочетох Under the skin на Фейбър. Както казах прочетох я на руски ( Побудь в моей шкуре) понеже я имаше в Ел вариант. Хареса ми. Необичайна. Обичам книги в които нищо не се случва като действие а казват толкова много, харесаха ми препратките към съвременните залитания и различната гледна точка. После обсъдихме с мъжа ми филма, който не съм гледала, чудя се как въобще е възможно да бъде филмирана такава книга. Препоръчвам я. Като я почва нямах никаква представа нито за какво е книгата нито нещо за автора. Добро запознанство беше за мен. Искам да опитам с друга негова книга.


Лу, би ли ми препоръчала някоя? А дотогава ще чета нещо друго


Иначе смятам да почна с Игор прокопенко - коронавирус. Вирусът убиец.
Предполагам е някаква документалистика. Около150 стр.

На мен ми беше харесала от автора   "Аленото цвете и бялото" .  Има я в рулит на български.

Нямам проблем с ориентацията. Някак "захаросано" ми се струва, въпреки всичко

Благодаря за новата тема!

Опитах да прочета "Лешниковата гора'', но не я издържах. Рядко оставям книга, но тази не успях да я дочета.

В момента чета паралелно "Крадецът на целувки''/не съм впечатлена/ и "Дневникът на Ане Франк". Отдавна я имам в библиотеката си, но чак сега посягам към нея. Ще споделя впечатления по-късно.

Добре, ще я прочета. Може пък авторът да е от малкото, чиито следващи книги в една и съща поредица стават по-добри... Дай линк за сваляне.

При четене на последната имай предвид някои действителни факти. А именно - оригиналите на въпросните "дневници" са написани с химикал с въртящо се топче на върха. А химикалът започва да се произвежда през 1952 година... Понятието "холокост" се появява приблизително по същото време. На Нюрнбергския процес, проведен непосредствено след завършване на ВСВ, не е имало нито един свидетел, който да заяви, че е виждал с очите си "газова камера" или крематориум в немските трудови лагери...

“Чудеса край малката река” Фани Флаг се оказа чудесно леко и разпускащо четиво,понякога имам нужда от леки и непринудени книжки.
Горещо препоръчвам The wife between us,до края си представях финала,а той се оказа супер изненадващ,а не са малко трилърите,които съм изгледала или прочела.

Не се спогодихме с "Приумиците на смъртта". Оставих я наполовина, ще я дочитам между другото.
Пак между другото чета "Красивата Тоскана" на Франсис Мейс. Отегчава ме бързо.
Снощи започнах "Не заспивай" на Грег Айлс и четох до късно, явно ще се спра на нея за момента.

Взе още съм на "Аз преди теб". Хвърлих око на поредицата за семейство Роял. Препоръча ми я приятелка, но реших да се допитам и до вас. Някакви мнения?

"Дневникът на Анне Франк" е издаден през1947 година на нидерландски. Трудно се връзва с твърденията за фалшификат след 1955 година. Не съм чела оригинала, нито съм го виждала обаче.

Интересно тук

https://www.annefrank.org/en/anne-frank/go-in-depth/authenticity … diary-anne-frank/

Аз го прочетох и трябва да кажа че правейки паралел стигам до извода че рядко съвременници биха оцеляло в такива условия. Сега не можем една карантина да изкараме или маска да носим, какво остава години заточени. Интересно, че в последната книга която четох "Библиотекар ката от Аушвиц" ( не съм сигурна в името) има упомената и Анне Франк. Тя въобще е книга пълна с реални личности.

re_ge, моята любима на Фейбър е "Аленото цвете и бялото". Пищно, обемно и интересно викторианско четиво. Съвсем различно от "Под кожата". Между другото гледала съм и филма (по "Под кожата"), не е съвсем сполучлив, както ти отбеляза подобен сюжет не се филмира лесно.

Чела съм му на английски и The Book of Strange New Things - тя пък е в жанра научна фантастика с доста силен лингвистичен и мистично-религиозен елемент. Честно казано на места ми дойде тегава, но не може да се отрече, че е оригинална.