В момента чета ... 66

Довършвам "Вечерята" на Кох, поръчах си и неговата "Вила с басейн", и "Законът на детето" - Макюън, много съм наструпала и не знам с коя да продължа Може би с някоя от тези, но може и с "Цвят, продълговат в морето" на Алиенде, някой чел ли я е, отзив?

Поздрави от морето. Толкова ми се спи, но просто трябваше да я приключа. Това определено ми беше най-интересната част от поредицата. Свикнала съм с начина  на писане  на Лекберг и вече на доста места знам какво да очаквам. Като например веднага разбрах какво се случва с Ана, още при първото, загатващо изречение. Финалът на книгата обаче ме втрещи. Въобще не очаквах. Следващата книга дали е продължение на тази, защото определено останаха много неясноти, нещо, което не е характерно за поредицата. Още много неща ми се иска да кажа, но съм през телефона и не мога да пиша в скри текст.
Утре живот и здраве мисля да продължа с " Кестеновият човек".

Прочетох ''Пътят'' на Маккарти.
Хареса ми и то много. Не знам дали би се харесала масово, защото е много тежка, депресираща и жестока.
Картината е покъртителна. Сив свят, студен, мрачен, чужд, безнадежден. Сива прах, която дишаш непрекъснато и която се е просмукала навсякъде. Денят е като в сумрак, слънцето едва, едва межделее и то в редки случаи, звезди и луна не се виждат, мракът е непрогледен. И един смразяващ костите студ. Няма никакви животни освен вечните плъхове, няма растения. Останали са малцина хора, повечето от които са канибали, изгубили всичко човешко в себе си.
Разстроих се много силно на отделни моменти, особено в края.
250 стр. които се четат като една глава. Все едно аз бях на този път с двамата герои. Пътят е метафора за живота, а огънят, който носи детето е метафора за вечната надежда у човека за ново начало, за доброто в нас и докато този огън гори, винаги ще има надежда за човечеството.
Романът е сложен в своята простота и минималистичност. Кратки и простички диалози, почти пълна липса на ретроспекции, но ни дава най-важното - перспективата! В случая такава, каквато да се молим да не видим от първо лице. Да го преживеем, без да се налага да го изживеем. А това в малцина романи ни се показва така убедително и недвусмислено.
Няма и смисъл от имена и от предистория. Даже така е още по-жестоко, сякаш светът вече не ни иска и ние сме последните натрапници в него - "Хората все се готвеха за утрешния ден. Утрешният ден не се готвеше за тях. Той дори не знаеше, че те са там."
Кормак Маккарти явно е загубил вяра в човечеството или тя е силно разклатена и този роман е като някакъв отчаян вопъл. Все пак надежда винаги има и финалът е показателен. Дава ни се един последен шанс да бъдем по-добри хора...


Сега почвам, ''Погребаният великан'' - Казуо Ишигуро.




и една новина за Стефани Майър и поредицата ''Здрач'
Не вярвах, че ще го видим това, мислех, че се е отказала отдавна. Разбрах преди малко и съм като гръмнат.
Ама ще се чете

https://www.amazon.com/Midnight-Sun-Stephenie-Meyer/dp/031670704 … &qid=&sr=

Никак не ми допадна  Хокан Несер с "Една съвсем различна история" . Мъчи ме до последно, а развръзката не ме удовлетвори. Може би не е моето, не бих прочела нищо подобно.

Започнах „И петата ще умре” и веднага ме увлече, страхотна е!

Diavolo, много ми хареса това, което си написал за ''Пътят''. Слагам си книгата в списъка за четене.

Аз приключих с "Доводите на разума" на Джейн Остин - от всички прочетени нейни книги до момента тази определено ми е фаворит. Дали защото главната героиня тук е в "напредналата" 27 годишна възраст и вече е доста по-осъзната от героините в останали книги или защото романът е от последните на Остин, не знам, но историята ми се стори много по-пълнокръвна и истинска.

Сега подхванах "Ема" на същата авторка и още от първите страници ми се струва, че разликата с "Доводите" ще е огромна.

Благодаря за новата тема!

Почти накрая съм на петата книга от поредицата "Милениум" - "Мъжът, който търсеше сянката си" - Давид Лагеркранс. Интригуваща, интересна, добре разказана история, както и предишните 4 части.

Писмо до сестра ми-хареса ми.
Емоционална книга. Приятна за четене.

Прочетох "Думата с Р" на Лиса Линч. Авторката описва една година живот с Рака- от момента на съобщаване на диагнозата , през лечението и операциите през които минава. Замислена като блог за автотерапия, написана от първо лице, с много хумор, оптимизъм ...
"Винаги съм си мислила, че ракът ти дава възможност да изживееш най-добрите моменти от смъртта, без да се налага да гушваш букета. И тъй като винаги съм имала склонност да гледам оптимистично на нещата, трябда да кажа, че това ме караше да се чувствам късметлийка. Бях помирисала цветята на собственото си погребение. Много малко покойници знаят колко обичани са били. При мен нямаше съмнение. Бях чула думите "обичам те" повече пъти, отколкото някога съм се надявала. Това , разбира се, не прави мисълта за рака по-поносима, но без него вероятно никога нямаше да оценя напълно прекрасните хора, с които съм заобиколена.  Не се случва често да гледаш по този начин  на живота си. От една страна, осъзнаването  на всички хубави неща, които са ти се случили, означава, че имаш какво да губиш. А от друга, значи, че има и за какво да се бориш. След като направих обзор на щастието  и успехите в живота си преди тридесетата си година, проблемът с " края" вече не изглеждаше чак толкова страшен. "
До 1-2 часа трябва да реша коя книга да хвана. Лятото не ми е Сезонът на книгите.

Започнах Нюйоркска трилогия на Пол Остър, с големи очаквания съм.

Преди няколко дни започнах " Проповедникът" на Лекберг.
В началото започна много мудно и объркващо. Доста ме приспиваше , но сега събуди интереса ми.

Здравейте ,
отдавна не съм писала ,но Ви чета редовно Последно завърших "Чаровник по рождение" и "Сияйна звезда " на С.Е.Филипс и стова приключих поредицата Чикаго Старс . И двете книги ми харесаха, макар да са еднотипни и в общи линии да знам какво ще се случи. Пак ми бяха забавни и разпускащи.
След това на бързо прочетох "Галерия на мъртвите" на К. Картър  (само нея не бях чела от автора). Естествено книгата много ми хареса , но аз съм доволна от всичко прочетено от К. Картър. И при него книгите са еднотипни , действието се развива по един заучен сценарии , но това не ме дразни и всеки път се изумявам колко извратени идеи има автора.
В момента чета "Немезида" на Ю Несбьо и съм с малко смесени чувства , тъй като историята не ме грабва на 100% , макар да е доста интересна и заплетена. Със сигурност ще  я дочета , но после май ще разнообразя с друг автор.
Май нямам търпение да се върна към истоиите на К. Лекберг и сигурно ще подхвана "Бавачката на ангели"
Относно Джоджо Мойс ... както почти всички читатели много харесах "Аз преди теб " , но "След теб " беше пълен провал и така и не посегнах към третата. Чела съм и "Последното писмо от любимия" и ми хареса , а "Сама в Париж" се оказа сборник с кратки разкази , но ставаше за убиване на времето. От последните ѝ книги нищо не съм , но май не съм на такава вълна в момента

Започнах “Бабо,разкажи ми спомен” и много ми харесва,учудвам се на малкото и все негативни/даже доста остри/ коментари в ГР,но вкусове всякакви....на мен пък ми стана приятно,че авторката се опитва да ни свърже с нравите,традициите,историята,природата,бита на нашите предшественици,това никога не е излишно и даже похвално за идеята!

Четох някои на Ивинела Самуилова - първата и следващата; любопитна ми се стори идеята, но не са ми по вкуса като цяло, докато моя приятелка е луда по всичките й.
Реших да започна с Алиенде - "Цвят продълговат..."

Можете ли да ми препоръчате книга на Радослав Гизгинджиев? Четох доста положителни мнения за този автор и искам да си взема някоя от неговите книги. Ще съм благодарна на препоръки и насоки.