В момента чета ... 66

alen mak,

От Цвят продълговат в морето най-много ми харесаха заглавието и корицата, но аз не съм особен привърженик на Алиенде. Въпреки това не е лоша история, крепи я много опорката на Неруда и достоверните факти за периода на събитията.

Аз не харесах ”Бабо, разкажи ми спомен”. Замина за дарение с надеждата някой друг да я хареса.

Май не писах, че завърших “Дом”. Четох я цяла вечност, но въпреки това ми допадна и получи 4 звезди в ГР.

Продължих с “Бащата на другия”. Мислех, че ще е за Индия, то се оказа за Иран, пак нещо не съм дочела 😅

Аз прочетох "Убийства в Шведската академия " на Мартин Олчак. Не е някакъв шедьовър, но ми хареса.

Това е първата му книга и трябва да се започне с нея. Много го харесвам, но изисква определена нагласа за четене у мен. За някои хора е мрачен, приемам това, но има хубав стил.
Ако Ви допадне може да продължите със следващите. Не е за всеки вкус, дано допадне

И на мен ми харесаха "Убийства в Шведската академия".

В момента чета "Каин и Авел" на Джефри Арчър. Просто страхотна! Как до сега не съм обърна внимание на този писател се чудя.. Предполагам, че и другите му книги са толкова хубави и интересни 🙂

Преди това прочетох "Кралицата на краставиците" на Йорданка Маринова. Много ме докосна тази книга. През повечето време четях и плачех.

Прочетох няколко книги. Едни запомних, други ме отказаха като цяло от самия автор.
Трилогията на Мегън Марч за дявола. Поредната й еротична "сесия". Колко време още може да пише такъв тип книги!?
"Сол при солта"... Зарязах я. Не успя да ми вземе интереса.
"Перфектната майка". Тук съм раздвоена на мнение. Като цяло историята е хубава, добре замислена и точно накрая напълно се разводни. Не, че не останах изненадана на финала.
"Призраци от миналото". Да, хареса ми. В някои моменти главната героиня ме вбесяваше, но то си имало причина.
"Гневът на самодивите". Голямо напъване с тая книга. Не ми пробуди интереса. Вплитайки легенда в историята, можеше да е къде-къде по- интересно поднесена. За мен беше прехвърляне на листи в цвят сиво.
"Радостта от живота по френски". Стахотна книжка за феновете на Франция. Сигурно я знаете поредицата, така да се каже, за Рим, Дания, Нидерландия, Анапурна, Жълтият плик, Георграфия на щастието и т.н. Сега наскоро дори излезе и книжка за Белгия.
"Не чакай да отминат бурите, научи са да танцуваш в дъжда". Философстването от първо лице не е за мен. Зарязана книга.
"Грешно по правилния начин". Ух, много приятна тийнейджърска история. С отворен край. Понякога между другите прочитам по някоя такава книжка. Действа ми разтоварващо.
" Недостойна за любов". Невероятно комплексарска книга. И отегчителна. А написана от Дениел Стийл.
" Анатомия на един скандал". Настоящото ми четиво. Интересна ми е, заинтригува ме. Започна вяло, в момента набира скорост.
След нея съм си приготвила "Чудо", знаете я, екранизирана. Но тъй като съм на мнение, че книгите винаги са няколко нива над филмите, държа да я прочета.

Аз, след дълго мислене, какво да започна след "Синът" , заложих на Кинг "Ако има кръв". Не ме разочарова и този път, вече съм почти към края на 4тата част и много леко и приятно ми върви. Явно ще си остана негов фен до живот

"Ако има кръв" е чудесна, много ми хареса и на мен.

Аз още влача "Където  пеят раците" Не, че е лоша, но някак наивна, по-скоро като за юношески роман. В началото ми беше странна самата реалистичност на книгата. Честно, не мога да си представя, че това може да се случи в Америка, не на цветнокожи, дори и през 1950 г. да е Но явно и в Обетованата земя не всичко е цветя и рози. Напред книгата става по-интересна и все пак не чак "Уау"

Не са нещо особено, но стават. Пък и зависи на колко си, биха ти били по-интересни, ако си между 16-20, поне по мое мнение. Първата я прочетох много бързо и май тя ме грабна най-много, но и останалите стават. Могли са да спрат след 3-тата, но поради големия интерес са направили 4-та и 5-та, но те са си отделна история.

Приключих с ''Погребаният великан'' на Казуо Ишигуро
С някои уговорки ми хареса. Но бих разбрал ако на някой му е скучно или е зарязал книгата. Трудна е, не е за всеки, а и след десетгодишна пауза сякаш малко поръждясал изглежда. Но въпреки това талантът му е голям и просто няма как да е слабо, при него е невъзможно. А и този човек може да пише всичко. Всякакви жанрове. И непрекъснато го доказва.
Години след мирното царуване на великия крал Артур. Хората живеят мирно, но сякаш само привидно...
Спуснала се е мистериозна мъгла на забравата, която кара хората да живеят в неведение...
Тази идея най-много ми хареса. Как Мерлин я вдигнал чрез дъха/живота на дракона по заръка на самия Артур, за да се възцари мир, но на каква цена... Да се живее в забрава, в безвремие, да не помниш дори децата си...
Какво иска да каже Ишигуро? Че по-добре ужасна истина, отколкото измислена/фалшива лъжа? Но пък хората поне привидно живеели спокойно и простичко, защото не помнели... Но ако се вдигне мъглата и пак се хванат гуша за гуша, брат-брата, то кое решение е по-добрия вариант?
Диалозите ми харесаха. Особено между двамата старци. Едновременно трогателен и неразбираем. Естествено това е търсен за мен ефект. Ишигуро се е стремил да ни предаде техните лутания в свят в който нямат власт над собствените си спомени.
Сър Гауейн за мен е метафора на Дон Кихот. Двамата основни герои, старците Аксел и Биатрис са силно противоречиви образи, които са обединителни няколко героя/събития, пак като препратки и намигвания.
Аксел като Артур, Бедивер и Мерлин, а Биатрис като невярната Гуиневир. А финалният остров е намигване към Хълма при Гластънбъри, който в легендата за Артур се е превърнал в ''Острова на Авалон''
Финалът е красив, тъжен, ефирен и може би за доста хора изненадващ...
Бива, определено я препоръчвам, но отново с леко предупреждение.


Сега почвам пак роман на Ишигуро, ''Неутешимите''

Току що прочетох "Човекът, който не беше убиец " на Юрт и Русенфелт.
До самия край щях да и дам 4/5, но последната страница ме накара да и дам кръгла 5ца. Краят направо ме преби
Много по-интересно ми е как ще се развие личната история, отколкото самата криминална. Въпреки че и самата история беше приятно написана, на места предвидима.

   След като започнах и зарязах 3 книги, ме грабна "Станция Единайсет". Темата ѝ е съвсем за момента - света след опустошителен грип. Не мога да я оставя , а не ми се случва често напоследък. Надявам се до края да е все така .

Аз ще продължа с Лекберг- "Немското дете". Тази жена пише леко и ненатрапващо се, точно ми е за терасата с кафето, лежерно и лятно. После мисля да сменя с нещо по- класическо и сериозно, но засега ще си продължа поредицата с Хедстрьом.