В момента чета ... 66

Най- после дойде редът на Долорес Редондо и трилогията Бастан. Не мога да я оставя, от първите страници ме грабна и е в главата ми. Защо съм я отлагала толкова!

"Станция Единайсет" е прекрасна от първата до последната страница Както и новата книга на Емили Сейнт Джон Мандел - The Glass Hotel.

Приключих "Американа" на Чимаманда Нгози Адичи. Тази книга стоеше в полезрението ми от доста време, но някакси все не стигах до нея. После се заговори, че ще излиза на български и си казах: „Крайно време е да видя за какво иде реч.“ Цялостно мненията за нея са крайно положителни, около мен – по-скоро смесени. Най-честото обвинение към авторката е в прекалено мрънкане и цакане с расовата карта до пълно изхабяване.

Моите впечатления от романа са по-скоро някъде по средата. Писането на Чимаманда е приятно бъбриво, увлича, плавно е като пълноводна река, пълна с подводни течения. На моменти на повърхността изскача по някое оригинално обобщение, което е отлично за статуси, цитати и изобщо всякакъв вид зарибявки към книгата, които чукват като пирончета по въображението и те оставят гладен за още.

Историята е интересна, иска ти се да разбереш още и още за героите и техните взаимоотношения, контрастът Америка/Нигерия присъства неизменно, но не бих казала, че Чимаманда навлиза в детайли в нигерийската политическа обстановка. Наблюденията са по-скоро на битово ниво, което безспорно е любопитно, обаче лично за мен би била по-интересна една по-мащабна картина на страната.

Мога да разбера читателите, които са се подразнили на вечно разбиращата от всичко главна героиня Ифемелу, но на мен ми беше донякъде симпатична, а част от критиките ѝ – по същество. Мога да пиша още доста за "Американа", но честно казано не ми се разтягат безкрайно дълги размисли и страсти по темата, може би, защото книгата не ме подпали от кеф, а може би просто, защото е лято.

В заключение бих казала, че е приятно и любопитно четиво, но не е нещо велико, без което не бива да продължавате читателския си живот. За сравнение, много повече ми хареса гледната точка и начина на разказване в „Завръщане“ на Яа Джаси.

П.П. Отделно споменаване заслужава българската корица на „Американа“, която много ми хареса.

Започнах "Да мислиш двайсети век" на Тони Джъд, имам много големи очаквания.

Почти към края съм на „Павилион за жени” Пърл Бък. Прекрасна,  много силна, емоционална и въздействаща книга.

А "Изхвърлени в Америка" някой успя ли да прочете и да сподели мнение? Лу?

Чета я в момента, но съм съвсем в началото, интересна е, но само толкова мога да споделя.

А Станция Единайсет има ли я електронна?

Елинка, ще чакам после по-пълно мнение.

Нина, не съм чела "Изхвърлени в Америка", засега не я и планирам. Не ми грабва интереса, поне по антоация.

Може обаче да си променя мнението по отзиви в темата

Лу, понеже ми се струва, че е горе-долу на една тема с "Американа", пък и нали обичаш дебели книги, затова предположих, че може да си я чела.

Ех, приключих "Кестеновият човек". Много, много добра- заслужава си 5/5 отвсвкъде. Много увлекателна и държи в напрежение.
 Едната вечер не можах да заспя сума ти време заради размисли по нея. Понеже бях чувала много хвалби, имах големи очаквания и се притеснявах да не се разочаровам, но това не се случи.
  Харесвам много трилъри ( чета предимно това), но тази ми дойде малко по-брутална от очакваното, ако някой ще я започва да го има предвид.
  Иначе за убиеца- сигурно нямаше герой, който да не бях заподозряла освен този, който се оказа, че всъщност е - обичам да оставам изненадана.
  Живот и здраве утре мисля да започна с "Почти нормално семейство".

В ревю за "Нощ в Каракас" попаднах на мнение, че напомня на "Изхвърлени в Америка", така че ми стана интересна и на мен, мисля да я прочета в скоро време.

Прочетох Игор Прокопенко - Коронавирус. Вирусуът убиец. По скоро жулналистическа, документална  книга. Малко за коронавируса ( то няма как иначе тя е писана някъде пролетта)  , много за вирусите по принцип, интересни факти, научни обосновки и теории, исторически препратки. Не знам дали да ви я препоръчам. Сериозно, направо се чудя как човечеството е оцеляло досега.

Тази сутрин прочетох Падение и спасение ( попадна ми ел.вариант). Книгата е страшна. Кратка, бързо се чете. От тези книги , които трябва да прочетеш, особено ако си родител. И да се молиш да не се случва на твоето  дете.

Записвам се и аз, благодаря за темата!

Отпуската ми свърши, успях да почета доволно.

Новият роман на Баркър за августовските убийства ми допадна (оценка 3.5 от 5), но продължавам да имам усещането, че този автор мъничко пресолява манджата със стремежа си да вкара много обрати и изненади в сюжета. А хич не пише лошо и ми се струва, че няма нужда. Но това си е мое усещане и естествено човекът има право да пише както му харесва

"Момчетата от Бразилия" на Айра Левин и да си призная, очаквах повече. Не е лоша книгата, оценка 3 от 5.

"Фатален шанс" на Агата Кристи - оценка 4 от 5, много харесвам Агата и си я чета и препрочитам с удоволствие през годините.

Вчера тъкмо си бях приключила набелязаните книги и взе, че ми пристигна една поръчка от Озон. Доставят и в неделя, моля ви се, щях да падна! Куриерът ми каза, че давали дежурства в почивните дни и си помислих, че за такива като мен това е перфектно .
Та в тази поръчка бях сложила новия трилър на Еднорог "Стаено зло" от Лиз Нюджънт. Прочетох книгата за ден и нещо ми куцаше. Наистина романът напомня на историите на Джилиан Флин. Самият сюжет не беше лош, но подобни неща вече съм чела доста. И стилът сякаш не ми допадна много. Историята се върти около поредното "счупено" семейство, но и второстепенните герои бяха не по-малко странни. Всяка глава се разказва от името на един от главните герои. Разказът върви с едни такива кратки изречения. Не е съвсем зле книгата, но възлагах повече надежди (оценка 2.5 от 5). Корицата обаче ми допадна .

Сега съм приготвила "Пътят на промените" и "Заветите". И двете ме привличат, но още не съм решила с коя да започна.

Довърших ,,Подаряваш ми звезди,, . Хубава книга, чиято идея авторката взема от реални събития. Хареса ми историята,но не ме разтърси и развълнува така, както,,Аз преди теб,,. Книгата се посвещава на всички библиотекарки по света.

Вени, права си за Баркър на 100%. Макар че в "Сърца за изгаряне" не толкова обратите натоварват, колкото ... уф, не мога да го обясня...но има някакво прекомерно натягане на напрежението, което наистина пре-напряга читателя и го изморява, а не е нужно поне според мен. Също и обемът можеше да е със поне двеста страници по-малък. Обаче не ти ли заприлича на Кинг?

Аз чета "Мъртви води" в момента ... И там са едни прекрасности като полуразложени трупове в заблатени естуари, изчезнали хора, чудеса ... Абе, харесвам си го аз Саймън Бекет

Нищо нейно не ме е разтърсвало след "Аз преди теб".