Публикувана: 20 юли 2020, 21:13 ч.
Последно мнение: 16 март 2021, 13:28 ч.

Пренатална депресия – не си сама

17 160
457
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какво представлява пренаталната депресия?
Какви са стресовите фактори и предизвикателствата по време на бременността?
Как бъдещата майка може да се справи с негативните и мрачни мисли по време на бременността?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какво представлява пренаталната депресия?
  
  Предполагаемата пренатална депресия, за която говорите, е психическо състояние, което може да засегне някои бременни жени. Това е форма на депресия, която се проявява по време на бременност и може да включва чувства на тъга, апатия, безразличие и самота. Важно е да се признае, че това състояние не е рядкост и че бременността може да доведе до различни емоционални предизвикателства.
- Какви са стресовите фактори и предизвикателствата по време на бременността?
  
  Бременността може да бъде свързана със значителен стрес, страх, объркване и безпокойство. Освен физическите промени, бъдещите майки се сблъскват и с емоционални предизвикателства като промени в настроението, тъга, апатия, безразличие и самота. Важно е да се признае, че тези чувства са често срещани и не трябва да бъдат пренебрегвани.
- Как бъдещата майка може да се справи с негативните и мрачни мисли по време на бременността?
  
  Справянето с негативните и мрачни мисли по време на бременността може да бъде предизвикателство, но е важно да потърсите подкрепа и да намерите стратегии за управление на емоциите. Това може да включва споделяне на чувствата с партньора, приятели или специалист, търсене на психологическа подкрепа, участие в релаксиращи дейности като йога или медитация и пазаруване на бебешки стоки, което може да донесе радост и усещане за подготовка за пристигането на бебето.
- Какви са причините за депресията по време на бременност?
- Какви са начините и препоръките за справяне с пренаталната депресия?

# 330 18 ноем. 2020, 16:49 ч.

Мнения: 15 357

Дух,така става май при всички.И аз така я гледах и се чудих какво да я правя и точно на втория ден вкъщи вече умирах за нея,просто я обожавам.Да съм родител е най-хубавото нещо ,което съм била!
Споко хора,ще се намести всичко когато родите,да си бременна е едно,да си майка е друго.
Някой беше питал кога ти олеква на корема,аз като родих се надух още и за около две седмици спаднаха отоците,а ми олекна към петия ден някъде.

# 331 18 ноем. 2020, 16:51 ч.

Мнения: 2 353

Може да прозвучи ужасно, но аз моя син то заобичах истински след годината някъде. По време на бременността и след раждането не съм изпитвала майчински чувства.

# 332 18 ноем. 2020, 16:54 ч.

Мнения: X

Зендая, не знам кое е нормалното... Мисля, че това е една измислена категория. Но ако питаш, дали се случва често - предполагам, че да. Аз последния месец само пазарувах в хранителните магазини и гледах сериали. За две седмици изгледах 3-4 сезона на стоте. Нямах желание за нищо, бях апатична и не ми дремеше за никого, включително и за човечето в мене

# 333 18 ноем. 2020, 17:16 ч.

Мнения: 208

Цитат на: Дух в ср, 18 ное 2020, 16:54

Аз се чувствам точно както описваш + това че се чувствам много тъжна ако трябва да излизам сама от вкъщи и не ми се среща с хора нито ми се говори с някой освен с майка ми и мъжът ми но не изпитвам никакви емоции на щастие в момента и може би това ме кара да си мисля че съм в депресия

# 334 18 ноем. 2020, 17:40 ч.

Мнения: 1 046

Момичета , същата съм като вас . Плюс огромните страхове дали ще е здрава , красива , умна . Какво ще е нейното бъдеще ? Плащаме ли задължително греховете си с децата ? Страшно е. ? Нямам търпение да излезе от мен и да видя какво ми е подготвил Господ .

# 335 18 ноем. 2020, 18:45 ч.

Мнения: 3 105

Бунтувате се сигурно към промяната в живота си. Осъзнавате, че след раждането ще бъде по-различен живота ви и това е така действително.
Аз, пък като видях бебето, разбрах защо хората казват, че нашето гардже е най-хубаво. Еми, нямаше по-хубаво от него. И сега като ходя по детските площадки не виждам да има по-хубаво дете от моето. 😉
Мислех, че всички бебета си приличат до степен да не може да ги различиш, ама не е така. Щом веднъж го видиш, вече не може да го сбъркаш от ден първи.

# 336 18 ноем. 2020, 20:12 ч.

Мнения: 2 353

Вярно е, да. Аз първата година само въздишах по миналите времена и детето го чувствах като една огромна отговорност. Всичко ми беше на авто пилот, ден след ден едно и също. Сега вече е на 2.6г. говорим си що годе, пеем песни, къде къде е по-лесно.

# 337 18 ноем. 2020, 20:54 ч.

Мнения: 3 479

Бунтуваме се ами... не мога да си се представя като 100% само майка. Има и други неща, които ми харесва да правя и ми е страшно тегаво, че може да не мога да ги правя, че няма да има време, че живота ми ще е само пелени, рев и бебешки работи.

# 338 18 ноем. 2020, 21:12 ч.

Мнения: 3 105

Цитат на: miss_chichi в ср, 18 ное 2020, 20:54

Искам да те "успокоя", че през 99% от времето ще ти бъде такъв живота. Раждането и отглеждането, отдаването на дете е огромна промяна и отговорност, особено, ако искаш да правиш нещата по правилния начин. Успокояващото е, че след като премине пърноначалния стрес свикваш. 😉

# 339 18 ноем. 2020, 21:47 ч.

Мнения: X

Никой не прави нещата по правилния начин. И като приемеш този факт ти става по лесно. И като приемеш, че животът ти става по-различен, но не по-лош, става голям купон. Не знам защо смятате, че детето пречи да правите всичко, което и преди сте правили. С повече организация и премисляне се получава всичко. И пътуване у екскурзии и всичко. Да, аз съм майка от 12 дни ама имам и много приятели, които си правят живота весел.
Никога не съм се бунтувала срещу това, че ще имам бебе. Вярвах, че ще направи живота ми по весел, цветен, пълен и щастлив. Просто мразех бремеността си.

# 340 18 ноем. 2020, 22:04 ч.

някъде в орбита...
Мнения: 2 972

Цитат на: Дух в ср, 18 ное 2020, 21:47

Не знам защо смятате, че детето пречи да правите всичко, което и преди сте правили. С повече организация и премисляне се получава всичко.

Зависи от детето. Много зависи от него. Някои хора не могат да сложат детето в седалката, или да спрат писъците в самолета, или детето отказва да спи на чуждо място (хотел, при баба, и т.н.)... Но пък някои деца са абсолютно зен по всички параграфи, и хич не им мигва окото дори.

Цитат на: Helinor17 в ср, 18 ное 2020, 18:45

Бунтувате се сигурно към промяната в живота си. Осъзнавате, че след раждането ще бъде по-различен живота ви и това е така действително.

Реално, бунтувах се срещу факта, че тялото ми не е мое. Бременността не е болест, а се чувствах като инвалид, особенно като започнаха да се трупат проблемите. И след всяко бременеене ми оставаше нещо хронично за спомен. Отделно че месеци след раждането пак не разполагах със себе си, щото бяхме скачени съдове... Веднъж излезли от този период, нещата се напасваха, ориентирахме се, и децата се очовечаваха, и всичко си идваше на мястото. Ама до като стигнем този период...

# 341 18 ноем. 2020, 22:30 ч.

Мнения: 3 105

Дух, колко килограма свали след раждането?

# 342 18 ноем. 2020, 23:58 ч.

Мнения: 208

Да ви питам как преминава раждането?
Че изпитвам ужас да не получа паник атаки понеже никога не съм постъпвала в болница и това ме ужасява..

# 343 19 ноем. 2020, 07:33 ч.

Мнения: 1 055

Спокойно, толкова ще си заета с други мисли, че едва ли ще получиш паник атака. Аз раждах секцио, та е доста различно от нормалното раждане, но обстановката беше ведра, спокойна, всичко се случи бързо, на десетата минутка видях бебка.
И аз късно я обикнах, като почна да ми се усмихва, може би тогава стопли душата ми(въобще не помня кога, може би е била на 3 месеца). Общо взето когато я видях любовта не ни се получи, изпитвах едно любопитство към нея, исках да я изучавам, гледам, да пробвам да я кърмя. Мислите ми бяха насочени към влизането в ритъм, кога и как да я кърмя, преобуване, "дано да спи". Имах прекрасно бебе, спеше през нощта, не ревеше много.
Олеква много след раждането, докато бебето е малко имаш повече време за теб. Ако кърмиш можеш да си четеш, или да гледаш тв. Аз по цял ден си гледах, даже и на компютърни игри си играех. Те като са толкова малки не се будят от звуци и светлини.
Отплеснах се, спокойно момичета, скоро ще ви олекне и на тялото и на душата, не е толкова страшно. Пък сега като сме затворени зарад ковид вкъщи, искам да ви кажа, че без детето сигурно щяхме да се изпокараме с мъжа, пък сега винаги си имаме занимавка.

# 344 19 ноем. 2020, 09:02 ч.

Beyond the stars
Мнения: 9 331

Цитат на: Zendaya в ср, 18 ное 2020, 23:58

От наместването на хормоните или от цялото изживяване отключих добри паник атаки в следродилно, вдигнах кръвно до 180, въпреки че бях сигурна на рационално ниво, че всичко е ок, изпитвах неконтролируем страх. Всичко мина абсолютно като се прибрахме вкъщи.
Иначе раждах секцио в частна болница и като цяло нямам оплаквания като отношение, просто явно наместването на хормоните при мен повлия в тази посока.

Препоръчани теми

ОпЪтване за работа с мъж.

Пазаруване от Amazon- тема № 109

Паник атаки и бременност

Какво се случва ПРЕДИ менопаузата? Да споделим и да обсъдим. Тема №27

747
Женско здраве

Причина:

Причина: