СЕДМИ клас 2019/2020 - Трето класиране - (27.07. - 02.08)

От началото на лятото на книжен носител е прочел само "Вино от глухарчета". Твърди, че сега чете "Илиада", но не мога да бъда сигурна, защото стаята му е на горния етаж и не чете пред мен. Появява се само да яде и да каже, че ще излиза.

Наборът обича да готви. Прави невероятни бургери като сам меси хлебчетата. Малкият има една рецепта за "здравословни" бонбони и като се присети ги прави. Наборът вече за отрицателно време може да си разглоби и сглоби колелото. С четенето е сериозно скаран. Мисля, че единственото, което чете с желание беше поредицата Хари Потър. Разхвърлят като за световно и двамата, а още си спомням как в ДГ ги хвалеха колко подредени били. Наборът като беше малък беше много по-организиран - ходеше на доста занимания и винаги си подготвяше домашните навреме, но някъде 4-5 клас това спря и оттогава все се  налага да го юркам. Интересът му към разни странични неща е малко ден до пладне или по-точно до първата трудност и повече усилия, които трябва да се полагат. В училище не само не е попадал на мотивиращи учители, а дори обратното. Крайно време е да срещне поне 2-3 такива (дано не съм прекалена оптимистка).

Това беше по повод, че училищата трябва да се гордеят, че учениците са ги избрали да учат в тях 

BFF, не ми се мерят шестици и дипломи.
Напълно съм съгласна, че извън София няма успели деца.

Аз съм на мнението на Слънчева, не е нормално да си пълен отличник. От всичко да разбираш и всичко да ти се отдава.
Много хубаво не е на хубаво, са казали старите хора.

Само да са здрави тези деца и се надявам всичките им успехи да не лежат на съвестта на свръх амбициозни родители.

Оооо, любима книга от любим автор. Ако не е чел "451 по Фаренхайт" сигурно също ще му хареса.

Грийн, аз не съм сигурна, че много му хареса, но му я бях подарила за рождения ден и вероятно я прочете, за да не ме обиди. Но за мен е задължителна за лятото, чета я всяка година в началото на лятото.  "451 по Фаренхайт" също много ми харесва.

Можем д а направим лятно училище.
Един ще чете книгата на глас , докато другите готвят, майсторят  и т.н.
После смяна.

То човек, за да формира вкус към книгите трябва да изчете един вагон и неминуемо има такива, които не ни харесват дори и да се водят класика. Спомням си с каква мъка четох "Майстора и Маргарита". Много трудна за четене ми беше и "Възвишение" на Милен Русков и не ми хареса, но я прочетох.

"Майсторът и Маргарита" на мен страшно много ми беше харесала. За някои книги обаче трябва да улучиш точния момент.
Наборът с четенето на книги е на моменти. Когато чете, прави само това, буквално. След това месеци не подхваща книга. Казвам му, че сега е моментът да си почете нещо интересно, обаче се ослушва. То няма и кога, де. Буди се по обяд. Отива в залата по гимнастика при дребния. Прави там сила, после скача на батута. Откарва докъм 16ч. После кръстосва с колелото или с уейвборда до тъмно.

Еееех, уж все софиянци имали отношение към другите градове.... Нагоре виждам обратното..Ненормално било да имат по всичко 6... Вие  в БГ ли живеете - ако да, значи знаете, че шестици през годините се изкарват с относителна лекота и без никакви родителски напъни/амбиции от мноооого деца в мнооого училища в страната. Само в класа на децата ми миналата година имаше  4 или 5 деца  с 6,00 през всичките 4 години. На ДЗИ просто изкараха 5,90 и нещо, а не 6,00. Не е нещо нечувано. Но никое от тях де факто нямаше някакви особени отличия/постижения, с които да се откроява. Много хубаво не било на хубаво - говорим за нормални,  здрави, прави и умни деца, свикнали просто да учат редовно, без въобще да е задължително да се пренапрягат. Сред тях има активно спортуващи, пеещи, играещи балет, рисуващи. Нека не им лепваме етикети за ненормалност..Съвсем нормално е да имаш примерно 6 по мат, която много не те касае, но покриваш исканото по  ЗП за отличен и толкова, и съвсем други като подплата шестици по предметите  биология/химия,  в които си задълбал яко, интересуват те, ходиш на олимпиади, смяташ да продължиш и нагоре в следването си с тях.

Ох, хахаха, сега подслушвам мъжа ми и сина ми си говорят за книги и мъж ми вика има една книга, която всеки българин трява да прочете, и сина ми отговаря: коя, Винету? Хахаха. Та толкоз за четенето и успехите.
Аз го записах на курсове в 7 клас и по двата предмета, и без тях щеше да се представи по същия начин, сигурна съм. Но на него много му повлия това ДО, много. Не учи и това е. Кара си на интелект. Аз съм в Голяма издънка, защото никога не съм знаела какво учи, какво прави, има ли домашна, няма ли. Просто това са неща, за които не бутам. Знам, че ако поне малко бутам, нещата ще са други, но... Понеже мен никой не ми е стоял на главата и аз не го правя. Но така, децата са деца, клинчат. И въпреки всичко се гордея с него, защото е много разумен, има страхотно чувство за хумор, но е много, много мързелив. Надявам се това да се промени и да дойде някаква амбиция в него. Не че я няма, написа си училищата според това, което искаше - да е ЕГ и според неговото разбиране за елитност. Та, все пак има явно някакво желание за по-предни позиции, но да не минава през труд. С английския е добре не защото толкова се е трудил, а защото в Британика им увеличават обема всяка година така, че все се повтаря и предната, та няма начин да не ги научиш. Сега ще видим с френския дали ще може да се справи, защото си иска учене. Но, и за мен е важно да са живи и здрави, да не пият и да не залитат към цигари и наркотици. По възможност и да прескочат татуировките 🤣🤣🤣, старомодни сме. И да изберат нещо да работят след време, което да ги прави щастливи, но и да се вадят някакви пари, защото без тях не може да си добре, за съжаление.

Моята Ангелина е средностатистическа 13-годишна девойка от градче селски тип. Училището е без претенции, много от родителите реално също нямат претенции към образованието. Творческа натура е - обича да пише. Езиците овладява с лекота. Болезнено честна е и много горда.

Колко време са учили целенасочено за НВО ? по БЕЛ с тази учителка се готвят от 6 клас. Всяка седмица имаха поне по два допълнителни часа, които бяха отделени само и единствено за подготовката за НВО. По математика започна сама да се готви от миналия септември по сборници и тестове от нет-а. Нямахме физическа възможност да я водим в София на уроци. А и определено не би имало смисъл, тъй като тя с математиката е сериозно скарана. Тя няма грам математическо мислене. Същи бащичко.
Как формираха желанието за конкретно училище- сами или вие като родители ги насочихте в определена посока? От пети клас тя заявява, че иска да учи испански като първи език и английски като втори. Три години тя не промени мнението си. Само го допълни - като втори и трети профилиращ БЕЛ и история. Тъй като живеем извън София, при избор на училище голяма роля изигра и локацията. Аз намерих училищата, които предлагат испански за първи език и ѝ ги показах. Направихме си реална оценка и знаех, че няма как да очакваме супер високи резултати по математика. Знаехме, че испанската гимназия е мисия невъзможна. След "разузнаване" се насочихме към 30-то СУ.
Харесват ли децата училището като институция, то ли провокира и развива интересите им? На база първи впечатления много хареса новото си училище. Нямаше търпение да се махне от старото.
Учителите източник на вдъхновение ли са или някакви вътрешни мотиви ги движат напред в определени области? Най-строгите и изискващи учители в училището ѝ бяха по БЕЛ и история. Това са и любимите ѝ предмети, заедно с английския. Това са и любимите учители.

В началото на ноември я накарах да направи пробен за време само на първи модул. Имаше 12 точки. Изпадна в нервна криза и два часа рева и трепери. Още тогава си казах, че предпочитам здраво дете, отколкото да я съсипя с амбициите си. Да, аз исках да учи в Американския колеж, исках да е с първи език немски, или китайски. Исках да учи програмиране. Ама това не е нейното. Това са си мои някакви нереализирани мечти.
Поговорихме си сериозно няколко пъти. Обеща да даде всичко от себе си и по БЕЛ, и по математика - да решава допълнителни задачи и тестове. Реално 5 клас по математика беше пропиляно време заради кофти учител. В седми - през ДО нямаха нито един час по математика. Образоваше се и учеше сама. Когато видях резултатите ѝ от НВО, аз се разревах и разтреперих - 91.5 по БЕЛ и 33 по математика. От гордост! А детето само ме попита "Ще ми стигне ли за 30-то СУ". Подредбата на желанията ни беше абсолютно шантава, но одобрена изцяло от нея - 30, 22, 30, 127, 32, 22, 127, 7, 1, 134. На 13.07. виках в кабинета и ударих бюрото - на първо класиране беше приета в желаното училище, в желаната паралелка! И какво като не е елитно? И какво като не е следвала МОИТЕ амбиции? Гордея се с нея и винаги ще я подкрепям в изборите ѝ. Е, казвам си мнението, макар и непоискано, но изборът си е нейн.

По повод Хамлет получих дълга лекция от наборката как Ренесансът бил отвратително време с отношение към жените като към предмети - кралицата била любяща и покорна съпруга (като достойнства), а кралят загубил трона си и своята кралица... И още как Офелия като примерна дъщеря веднага разказала на баща си кога, къде и как я е ухажвал принцът. Тук вече се търкаляхме от смях и двете... Та ако в училище има тема за отношението към жените в пиесата, моята ще бъде особено активна там.

За притеснителните деца и аз бих искала да получа съвети, малката ми дъщеря е интроверт отвсякъде, трудно общува с непознати, има си само две приятелки и с тях се отпуска и си играят весело, с другите съученици не знам дали изобщо разменя по две думи. На домашните работи се тръшка вкъщи, че иска всичко да е перфектно, а не винаги й се удава и трябва да полага доста усилия, ядосва се, плаче дори. Класната казва, че с материала няма проблеми, отлично се справя, но мен на този етап ме притеснява характерът й, как да й помогна да го преодолее поне малко.

И аз се гордея с моето дете! Трябва да отгледаме пълноценни личности, а не някакви наши придатъци

Само фактите споменах, за да сме точни и да не заблуждаваме четящите. Сега, ако не ви харесват, е друг въпросът. Мисля, че не беше нужно веднага да се скача, ама била от София и т.н. Аз следя тези училища и за тях имам факти, който иска да дава за други, да ги дава. Спокойно постижението можеше да е във всеки друг град .  А и по-горе правехме предположения за това, какви са критериите за даване на такива дипломи.

Момичето, за което говоря е прекрасно, слънчево дете с интереси в Биологията и Химията (ще учи Биохимия ), учи от малка математика (т.е. матурата по мат не е някакво кой знае какво предизвикателство за нея), а едно от поздравителните есета на завършването на училището беше нейно, т.е. отдава й се и писането.  В интервюта споделя, че тази година е имала повече време за четене и подготовка, защото заради карантината не е излизала и не се е разсейвала с купони .
Каквото и да говорим тази година беше необичайна за всички. Може би едва ли ще се повтори, и сигурно - за добро

Аз спирам по тази тема, изяснихме се. Радвам се, че познавам такива деца.