Бихте ли направили компромис за качествата на партньора си?

Може жената да си е преценила нещата и да има дете ѝ е по-важно, отколкото да чака подходящ партньор неизвестно докога и дали.

Феникс, ще ти издам една тайна, не е проблем да си със съпруг и да грабиш със шепи от живота. Даже е по лесно, защото неговите шепи са по дълбоки.
Кристина, аз съм от максималистите, които искат от всичко и по много. За съжаление трябва да призная, че не ми се получава. Кариерата ми беше обещаваща и възходяща до началото на първото ми майчинство в края на 2016. От тогава буксира. Но се успокоявам с това, че времето върви, децата растат и може би един ден пак ще ми се получи.
От както сме родители с ММ се научихме да си даваме повече време за всичко, но основните линии не са се променили.

Далеч не мисля, че описаното е крайност. Около мен все повече хора (някои от тях – семейни) държат да пътуват до непознати дестинации поне 5-6 годишно, а други направо взеха кардиналното решение да се опитат да преустроят целия си живот в една никога-несвършваща ваканция. За всичко има начини, стига да е налице желание.

В моята двойка е точно така. Прекарваме цялото си свободно време заедно и споделяме около 90% от хобитата си.
Мъж, който гледа снизходително на трепетите и страстите ми, не представлява ценност за мен.

Потвърждавам.

Добре звучи. Като за теория...
Относително понятие, както всеки сам си го разбира.
Аз проблеми с ходенето тук и там нямам, въпреки, че не ми е с най-висок приоритет. Твоята приятелка да му мисли....
И си стоя зад думите: който иска "да гребе с пълни шепи от живота", да не се ангажира с други хора. Ей, така, за всеки случай. За да няма после, че някой му бил объркал живота....

А задавала ли си си някога въпроса защо е така?
Съвсем странична тема е, че когато чуя някой да ми говори за кариера и става дума просто за работа, от която се вадят някакви нормални за преживяване пари, просто се усмихвам и нищо не казвам.

Един такъв другар ме питаше преди известно време какво е станало, че не се чуваме, виждаме.... Той реши да се лепне за жена си като гербова марка по същия начин.
И хем пита какво става, хем много добре знае...

За второто: чудно е как човек, способен на такава снизходителност към мъжете като цяло е седнал да се притеснява за чуждата снизходителност спрямо него.... Умилително.

Много се чудих дали да се разписвам, че ако започна подобаващо, ще стане роман.
Накратко казано:


Ако от самото начало се вижда проблем, защо, за Бога, да се набърквам?
Да не говорим, че наистина не разбирам - мъжете, които са отговорни и сериозни, ще са такива и към семейството си, и далеч не са в някакъв зловещ недостиг, че да се примиряваме с фрапиращи недостатъци.
И трите примера за мен са именно това - фрапиращи недостатъци.
Далеч съм от мисълта, че за хубава, качествена връзка се иска свръхинтелект. Не - иска се добър човек. Имам приятели и роднини в такива семейства - изглеждат щастливи, говорят си за битовизми предимно, ракията и салатата, риалити предаването вечер, как са децата, къде ще се ходи на море тази година, на "как сте, какво правите" отговарят с "ам, нормално, бачкаме и така"... Жена, която е отраснала в такова семейство и около нея виреят именно такива, няма логика да търси нещо по-различно, за нея това е напълно достатъчно. На мен не би ми било.


Ти пък. Те не говорят така, наричат се "нормални" и "непретенциозни". Тук-таме се прокрадват някакви реплики, че и те щели да правят или да искат разни неща, ако имали възможност, ама ето на - нямат.

Пък аз винаги съм била претенциозен максималист и много подкрепям идеята на Теодора да се търси мъж, когото се уважава и на когото се възхищаваме. Поне за мен това е единственият начин да вляза и да остана във връзка. Ключово е човек да се познава, за да не наранява и себе си, и другите. Защото точно това става, когато се заблуждаваме, че можем да приемем неща, а след време, когато вече има инвестирани емоции, установяваме, че не можем. От тази гледна точка, за мен е и абсолютно несериозно да се избира партньор единствено на база химия/привличане и т.н.

Абсолютно мога да потвърдя от опит.

Така че не, изброените недостатъци за мен са дийл брейкър още в началото, още когато човекът е във фаза "кандидат за партньор".

 В моята двойка е точно така. Прекарваме цялото си свободно време заедно и споделяме около 90% от хобитата си.
Мъж, който гледа снизходително на трепетите и страстите ми, не представлява ценност за мен.
[/quote]

Несподеляне е едно, снизхождение друго.
За вас - да сте живи и здрави - 90% от времето да сте заедно и да обичате едни и същи неща работи. Но нали не смяташ, че валидното за твоята двойка е валидно за всички.

Ако хората си имат свои кътчета по интереси и си ги харесват, не виждам нищо лошо. Може да е даже много освежаващо и приятно за връзката. Особено, ако имат достатъчно други неща, които да ги събират и обединяват, и които да изживяват заедно. Драмата настава според мен, когато тези неща са съвсем в рамките на битовизма и детето, и партньорите не се забавляват заедно, и нямат диалог.

Аз съм го пробвала този вариант с първия ми съпруг - не се получи. Той си намери "приятелка", с която да правят това, което и двамата обичат, а аз си стоях вкъщи и си гледах детето. Или пък излизах сама с моите приятелки, защото той не искаше да излиза с мен. Според мен този вариант е възможен в много малък процент от семействата. Хората сме социални същества и обичаме да имаме партньор до себе си, с който заедно да правим нещата, които обичаме.

Нали за това са дългите разговори..))
Сегашният ми мъж не е правил 90 % от нещата, които аз обичам. Обаче - ясно му казах в началото, че искам и държа да продължавам да ги правя.
Та ако иска да е с мен - да ги прави и той.
И той се съгласи. Сега катери с мен, спортува, по почивки ходи и тн.
И му харесва, не се преправя да го харесам..)

Открил е, че му харесват.
Ако вече беше пробвал и знаеше, че ги мрази, щеше да е по-сложно.

Темата е общо зададена и е трудно да се отговори в конкретика.
Бих направила и не бих направила. Зависи от човека, ситуацията, житейският ми момент (какво искам аз в момента).
Ние с епроменяме и партньорит ени с епроменят – това е като да знаеш как и какво да залошиш, ако играеш хазарт. Ако си нюхав, сензитивен, може и да ти върже 1-2 пъти. Така е и с хората. Виждаш в него нещо положително – казваш си това след години ще стане е-хеее. Виждаш нещо отрицателно– преценяваш, че ще се влоши и рискът е голям.
Всеки е свободен да залага в собствения си живот на каквото иска.
Едни залагат на прагматичност, материални правила, други скачат в дълбокото с емоциите. Дали и кой ще спечели – гаранции няма. Индивидуално е.

Нямаше да е сложно. Ако не му харесва, значи не му харесва. И не го прави.
Само дето това "хоби" няма никакво отношение към връзката. Това, че хобитата на другия не съвпада с моите и обратно, не е достатъчно основателна причина да го зарежа. Още по-малко да тръгна да поставям условия от вида "Ако не го правиш, няма да сме заедно". Бррррр.....

Не е хоби, начин на живот ми е. Както йогата също, но нея си я практувам сама ежедневно. Другите неща - основно уикенда. Ако тогава не сме заедно, кога?
Предния ми съпруг ме лъжеше в началото, че и той прави такива неща и че му харесва, а после се оказа, че не само, че не обича, но и че се дразни, когато аз ги правя.

Както и да му викаш, това не е достатъчно добра причина за поставяне на подобни условия.

Не виждам основателна причина мъж да се дразни от такива неща, освен ако не отнемат време, в което той иска да е с теб.

Напротив, за мен е. И си го казвам честно.
Щото ски не съм карала от 7 години и няма да си изоставяи  планините и спорта и да лежа с някой на дивана само.