- Публикувана: 27 юли 2020, 23:48 ч.
- Последно мнение: 1 авг. 2020, 20:07 ч.
Бихте ли направили компромис за качествата на партньора си?
Ей, много пишете. Алба, имала съм такива връзки, уж много вдъхновение, обаче само въздух. Бързо се разпадаха.
Въпросът е хем да в сериозен и семеен, хем да е интересен. Трудно се намират такива, но се намират.
Чак сега видях анкетата и се сетих! Имала съм и аз такива колебания. Викам си - много съм луда, дай да се хвана с някое сериозно момче, да си седна на д-то. Момчето добро, хубаво, обаче мене нещо ме яде отвътре, в леглото не си паснахме и не стана....
Въпросът е хем да в сериозен и семеен, хем да е интересен. Трудно се намират такива, но се намират.
Чак сега видях анкетата и се сетих! Имала съм и аз такива колебания. Викам си - много съм луда, дай да се хвана с някое сериозно момче, да си седна на д-то. Момчето добро, хубаво, обаче мене нещо ме яде отвътре, в леглото не си паснахме и не стана....
Ами...щом по едно време се молех да срещна някой отчайващо скучен и да си се приберем, можеш да си представиш. Добре, че не се случи точно така, де, но наистина ми беше писнало от чаак таквиз ми ти "сродни души". Или просто интересите ми са на много отвлечени теми и съответно е трудно някой, който се интересува точно от такива неща в дълбочина, да е някой стабилен тип. Освен ако не е жена 
))
)) 
Нека го кажа така - според проблема не е в това:
а в това:
Защото няма лошо, ако човек не е обикалял, не е видял много места и не е опитвал много неща, а в това, че няма желание да го направи. И мисля, че това е голямата пропаст между вас - ти си авантюрист човек, който иска да граби от живота с пълни шепи. Искаш да обикаляш, да учиш, да опитваш - да живееш. А той е доволен на това, което има, няма желание да го променя и се чувства добре тук и сега. Ако си готова да се откажеш от всичко, което обичаш заради този мъж - направи го. Но, ако не си, не си губи времето с човек, с който нямате нищо общо.
Цитат
При него проблемът е малко по-различен - струва ми се отговорен и сериозен, но е ужасно ограничен като светоглед, на малко места е бил, малко места е видял, малко неща е опитал, няма интереси, няма амбиции* и цели.. Имам чувството, че до няколко месеца съвсем ще ми бъде безинтересен и ще го оставя."
а в това:
Цитат
(нито пък иска да опитва нови)
Защото няма лошо, ако човек не е обикалял, не е видял много места и не е опитвал много неща, а в това, че няма желание да го направи. И мисля, че това е голямата пропаст между вас - ти си авантюрист човек, който иска да граби от живота с пълни шепи. Искаш да обикаляш, да учиш, да опитваш - да живееш. А той е доволен на това, което има, няма желание да го променя и се чувства добре тук и сега. Ако си готова да се откажеш от всичко, което обичаш заради този мъж - направи го. Но, ако не си, не си губи времето с човек, с който нямате нищо общо.
Зависи какви липси? Липсите у един човек в контекста на връзка с друг може да са нещо много хубаво, защото така се получава така търсеното и желано допълване между партньорите, което помага и да се запази интереса в по-дългосрочен план.
Всеки си знае с какво не би направил компромис, но за мен ако не се срещаме като ценности, идеи за добро/лошо и житейска амбиция, няма да ни се получи. Но е много важно да я има любовта - ако това е само някаква функционална връзка, колкото да не съм сама, няма да ми е добре
Всеки си знае с какво не би направил компромис, но за мен ако не се срещаме като ценности, идеи за добро/лошо и житейска амбиция, няма да ни се получи. Но е много важно да я има любовта - ако това е само някаква функционална връзка, колкото да не съм сама, няма да ми е добре
Личното ми мнение е, че посочения човек не е много подходящ за теб. Различията са големи. Ако продължиш да търсиш може би ще намериш по добър или дори такъв като теб. Ако е само да сте заедно и да се забравлявате е лесно, но ако ще искате дете/деца става по трудно. Мъжът трябва да няма проблем да се трансформира в баща за едни поне 5-10 години, докато детето се очовечи. Бебето няма да ви пита, кой колко езика знае или как се е развил личностно, нааканите памперси вас ще чакат.
По приятелки виждам, какви са им изискванията и за мен са доста нереалистични, макар всяка да търси съвсем различен тип. И да, все още са сами и жадуват за семейство. А са мой набор - вече 36. Тепърва трябва да търсят, да се опознават, да работята за семейство, дете... Степенувай си изискванията и търси човек който отговаря на повечето неща. Без прекалено висока летва.
В началото всички се обичат и искат да са само заедно, но след 10 години може и да не е баш така. Прекалено е идиалистична идеята "да си говорим до сутринта". Една колежка пътува с мъжа си в чужбина, но за екскурзии в страната вика приятелки и аз съм ходила с нея, мъжът и не иска. Затова да имаш лична свобода е едно доста важно изискване.
По приятелки виждам, какви са им изискванията и за мен са доста нереалистични, макар всяка да търси съвсем различен тип. И да, все още са сами и жадуват за семейство. А са мой набор - вече 36. Тепърва трябва да търсят, да се опознават, да работята за семейство, дете... Степенувай си изискванията и търси човек който отговаря на повечето неща. Без прекалено висока летва.
В началото всички се обичат и искат да са само заедно, но след 10 години може и да не е баш така. Прекалено е идиалистична идеята "да си говорим до сутринта". Една колежка пътува с мъжа си в чужбина, но за екскурзии в страната вика приятелки и аз съм ходила с нея, мъжът и не иска. Затова да имаш лична свобода е едно доста важно изискване.
Лейди, Miss_Chichi,
Случвало ли ви се е животът ви да ви устройва в такава висока степен, че да не искате нищичко да промените в него?
Скрит текст:
За сега пътува и обикаля с мен, опита и някои нови храни. Но не мога още да преценя дали го прави заради мен, или заради себе си. Ако приемем, че по някаква причина, до сега не е имал подходяща компания, или просто..не е знаел за някои неща, и сега ги открива, и ги харесва - добре. Но ме е страх, че е като предното гадже - в началото създаде впечатление, че много обича да говори, да обикаля, да опитва нови неща, да е навън, да излиза, да пътува..и в един момент се оказа, че изобщо не е така, а е било кратковременно, заради мен.
От друга страна, Мис Чичи, излага също добра гледна точка - че тези, обикалящите, може да не искат и да не са отговорни към семейство, защото това ще им отнеме от времето за обикаляне.
За себе си, за сега, мисля, че въпреки любовта ми към пътувания и новости, бих се грижила за дете и семейство, без да искам да избягам от тази отговорност.
От друга страна, Мис Чичи, излага също добра гледна точка - че тези, обикалящите, може да не искат и да не са отговорни към семейство, защото това ще им отнеме от времето за обикаляне.
За себе си, за сега, мисля, че въпреки любовта ми към пътувания и новости, бих се грижила за дете и семейство, без да искам да избягам от тази отговорност.
Случвало ли ви се е животът ви да ви устройва в такава висока степен, че да не искате нищичко да промените в него?
Както и преди мен са отговорили: зависи с какви качества. Ако качеството му е не си сгъва чорапите или да събира дрехите от простора и да ги хвърля на куп след което да се сети да ги сгъне след 4 дни ще го преживея (аз съм същата, затова не живея с майка ми Нея това би я докарало до разрив на сърцето). Но, ако качеството му е да не нечестен и тарикат мисля, че много бързо щяхме да си кажем "довиждане".
Също и общите интереси - създадох семейство с такъв човек и то просто не оцеля.
Нея това би я докарало до разрив на сърцето). Но, ако качеството му е да не нечестен и тарикат мисля, че много бързо щяхме да си кажем "довиждане".Също и общите интереси - създадох семейство с такъв човек и то просто не оцеля.
Който не иска да направи никакъв компромис с нищо, означава да си стои сам, защото идеални хора няма, както и идеално пасващи си. С годините обаче тази склонност (към компромиси) се увеличава, по мои наблюдения.
Лично аз не бих могъл да направя компромис с липсата на достатъчно привличане от моя страна, опитвал съм се щото нали, добро момиче, харесва ме.... и така нататък, обаче не става. В един момент усещам как се напрягам от това, че не мога да отговоря по същия начин на нейните желания, почва да ми става неприятно и следва адиос... За това след няколко такива опити предпочитах да си стоя на сухо, от колкото да се задоволявам с каквото има и съответните драми по-късно.
Когато си търсих приятелка/жена, водих се от това да ми допада момичето, да ме привлича визуално, да има интелект, да може да се говори с нея нормално и на различни теми. Също да имаме сходен темперамент, да си пасваме сексуално. Няма как да съм с някоя флегматичка или темерутка, или пък някоя слабо сексуална, която ще иска секс един път в месеца.
Въпреки всичко това не е избор на кон или крава от пазара, та да се претеглят всички плюсове и минуси, цена, т.е. изисквания и претенции и така нататък. Пробваш, ако ти харесва да си с този човек, при все пак приемливи недостатъци (повечето недостатъци обаче лъсват при съвместното съжителство, и то не съвсем в началото), значи това е твоят човек. Ако не, не...
Лично аз не бих могъл да направя компромис с липсата на достатъчно привличане от моя страна, опитвал съм се щото нали, добро момиче, харесва ме.... и така нататък, обаче не става. В един момент усещам как се напрягам от това, че не мога да отговоря по същия начин на нейните желания, почва да ми става неприятно и следва адиос... За това след няколко такива опити предпочитах да си стоя на сухо, от колкото да се задоволявам с каквото има и съответните драми по-късно.
Когато си търсих приятелка/жена, водих се от това да ми допада момичето, да ме привлича визуално, да има интелект, да може да се говори с нея нормално и на различни теми. Също да имаме сходен темперамент, да си пасваме сексуално. Няма как да съм с някоя флегматичка или темерутка, или пък някоя слабо сексуална, която ще иска секс един път в месеца.
Въпреки всичко това не е избор на кон или крава от пазара, та да се претеглят всички плюсове и минуси, цена, т.е. изисквания и претенции и така нататък. Пробваш, ако ти харесва да си с този човек, при все пак приемливи недостатъци (повечето недостатъци обаче лъсват при съвместното съжителство, и то не съвсем в началото), значи това е твоят човек. Ако не, не...
Случвало ли ви се е животът ви да ви устройва в такава висока степен, че да не искате нищичко да промените в него?
Но познавам такива хора. Не им е идеален в никакъв случай животът, но просто се страхуват от промените.
Случвало ли ви се е животът ви да ви устройва в такава висока степен, че да не искате нищичко да промените в него?
Но познавам такива хора. Не им е идеален в никакъв случай животът, но просто се страхуват от промените.
Случвало се е. Но това са моменти, щастието е поредица от уловени моменти. След което те подхваща някоя тъга или грижа - неминуемо е.
Лейди, Miss_Chichi,
Случвало ли ви се е животът ви да ви устройва в такава висока степен, че да не искате нищичко да промените в него?
Скрит текст:
За сега пътува и обикаля с мен, опита и някои нови храни. Но не мога още да преценя дали го прави заради мен, или заради себе си. Ако приемем, че по някаква причина, до сега не е имал подходяща компания, или просто..не е знаел за някои неща, и сега ги открива, и ги харесва - добре. Но ме е страх, че е като предното гадже - в началото създаде впечатление, че много обича да говори, да обикаля, да опитва нови неща, да е навън, да излиза, да пътува..и в един момент се оказа, че изобщо не е така, а е било кратковременно, заради мен.
От друга страна, Мис Чичи, излага също добра гледна точка - че тези, обикалящите, може да не искат и да не са отговорни към семейство, защото това ще им отнеме от времето за обикаляне.
За себе си, за сега, мисля, че въпреки любовта ми към пътувания и новости, бих се грижила за дете и семейство, без да искам да избягам от тази отговорност.
От друга страна, Мис Чичи, излага също добра гледна точка - че тези, обикалящите, може да не искат и да не са отговорни към семейство, защото това ще им отнеме от времето за обикаляне.
За себе си, за сега, мисля, че въпреки любовта ми към пътувания и новости, бих се грижила за дете и семейство, без да искам да избягам от тази отговорност.
Случвало ли ви се е животът ви да ви устройва в такава висока степен, че да не искате нищичко да промените в него?
Ако пък реша нещо да променя, просто се захващам и го променям. Така стана и с МП. Един ден реших, че ще съм сериозна относно изграждане на семейство и се намерихме.
Не правя компромиси. Каквито недостатъци има, трябва да са неща за които не ми пука. Когато става въпрос за мъжа до мен, предполага се че той ще ми е най-близкият, ще ми е помощ и опора в най-гадните ми моменти, и ще мога да споделям с него най-хубавите такива. Би следвало да сме еднакви в тази насока. Ако не може да покрие изискванията ми, това дето е важно за мен и фундаментално в очите ми, хич не се заблуждавам, че бързо ще ми писне от нагаждането, и в един момент всички компромиси ще почнат да ме дразнят до бяс. Няма да се получи. Отделно че съм вълк-единак, била съм сама и открих че хич не ме плаши подобна перспектива. За късмет намерих мъжа ми, иначе съм почти сигурна, че щях да съм без половинка.
Лучия, най сърдечно те съветвам да сиктирдосаш съветниците. Може и да ти желаят доброто, но има голям риск да те вкарат в нещастие. Радвам се, че родителите ми не ми се бъркаха, а разни чинки и учинайки бяха пратени безвъзвратно на майната си.
Едно от нещата за които най много съжалявам е, че останахме цели 6 години с бившия, въпреки че бях разбрала, че няма да го бъде след само 3 години. Но се поддадох на това, че е свестен, че има чувства към мен, че сме с една професия и че е семеен тип. Как ми се иска някой да ми беше казал тогава "е и"! Какво значение има, че въпросния има цял списък с качества, ако не си щастлива. А аз не бях. Просто не гледахме в една посока. Аз исках да грабя с пълни шепи от живота, а той искаше да си купим къща на село, да ни било спокойно. Можеше да го преглътна и да намеря някакво равновесие, но вътре в мен нямаше да съм щастлива.
Най хубавото с ММ, че и двамата имаме положително въздействие един върху друг. И двамата открихме нови неща заедно, но по важното е, че винаги сме имали едни ценности и че гледаме на живота по един начин. И това обезсмисля всякакви списъци.
Едно от нещата за които най много съжалявам е, че останахме цели 6 години с бившия, въпреки че бях разбрала, че няма да го бъде след само 3 години. Но се поддадох на това, че е свестен, че има чувства към мен, че сме с една професия и че е семеен тип. Как ми се иска някой да ми беше казал тогава "е и"! Какво значение има, че въпросния има цял списък с качества, ако не си щастлива. А аз не бях. Просто не гледахме в една посока. Аз исках да грабя с пълни шепи от живота, а той искаше да си купим къща на село, да ни било спокойно. Можеше да го преглътна и да намеря някакво равновесие, но вътре в мен нямаше да съм щастлива.
Най хубавото с ММ, че и двамата имаме положително въздействие един върху друг. И двамата открихме нови неща заедно, но по важното е, че винаги сме имали едни ценности и че гледаме на живота по един начин. И това обезсмисля всякакви списъци.
