- Публикувана: 27 юли 2020, 23:48 ч.
- Последно мнение: 1 авг. 2020, 20:07 ч.
Бихте ли направили компромис за качествата на партньора си?
Много, наистина много важно нещо е какво иска жената от един мъж и с кои свои изисквания е готова да направи компромис, когато срещне някого. В началото на една връзка е много по-лесно човек да си затваря очите за чуждите недостатъци, защото вижда основно предимствата на партньора. Но с времето, ако недостатъците са прекалено големи, те започват да са, като трън в петата, благодарение на който връзката започва да куца. И с всяка изминала година куца все повече, и повече, докато накрая се стига до нетърпимост.
Сега прочетох за личния пример.
Имам си едно определено мнение за мъже, които се събират пред кварталните магазинчета да пият кафета и бири и то не е никак приятно.
За мен такъв човек не е добра партия нито на 30, нито на 50.
Имам си едно определено мнение за мъже, които се събират пред кварталните магазинчета да пият кафета и бири и то не е никак приятно.
За мен такъв човек не е добра партия нито на 30, нито на 50.
Сега прочетох за личния пример.
Имам си едно определено мнение за мъже, които се събират пред кварталните магазинчета да пият кафета и бири и то не е никак приятно.
За мен такъв човек не е добра партия нито на 30, нито на 50.
Имам си едно определено мнение за мъже, които се събират пред кварталните магазинчета да пият кафета и бири и то не е никак приятно.
За мен такъв човек не е добра партия нито на 30, нито на 50.
+ 100 от мен!
Също така и за тези, които винаги са "душата на компанията" по сбирки и купони.
Рокстар, за това и аз говоря. Може да лежи на дивана, но когато ти трябва, пък било и да не спи е там. Тогава правиш компромис с някакви недостатъци.
Моят е мързелив, ама много, но ме е хранил с бебешка лъжица, когато не можех да приемам храна в продължение на месец. Бил е с мен в най-трудните ми моменти и това, че лежи след работа на дивана ми е най-малката грижа. Приела съм го с недостатъците му и го обичам. Той също мисля, че ме обича, защото не съм лесна за живеене
.
Той е от типа, който няма да направи нещо в къщи, ако не му кажа, но кажа ли, прави го. Аз свикнах. За мен това беше промяна, защото очаквах сам да се сети. Като кажа, не се цупи и го прави естествено. Партньори сме и в работата и там сме се напаснали.
Моят е мързелив, ама много, но ме е хранил с бебешка лъжица, когато не можех да приемам храна в продължение на месец. Бил е с мен в най-трудните ми моменти и това, че лежи след работа на дивана ми е най-малката грижа. Приела съм го с недостатъците му и го обичам. Той също мисля, че ме обича, защото не съм лесна за живеене
. Той е от типа, който няма да направи нещо в къщи, ако не му кажа, но кажа ли, прави го. Аз свикнах. За мен това беше промяна, защото очаквах сам да се сети. Като кажа, не се цупи и го прави естествено. Партньори сме и в работата и там сме се напаснали.
Феникс, аз съм тежка гемия. Давам много, но и изисквам много. И тези неща се уточняват точно в началото, за това са и дългите разговори (не се получават по план, де..).
Иначе съм съгласна с Рокстар - че на млади години никой не гледа тия неща - секс и химия да има е достатъчно..)
Иначе съм съгласна с Рокстар - че на млади години никой не гледа тия неща - секс и химия да има е достатъчно..)
На мен просто умът ми не побира, как може една жена да изпитва привличане (хеле пък – да мисли за бъдещо развитие) към мъж, който я дразни по толкова много параграфи... Описвате въпросните индивиди с такива нелицеприятни епитети и въпреки това, се чудите дали имате някакъв шанс за връзка с тях.
Честно казано и аз не съм супер да се записват 100 курса или някакви допълнителни обучения/развития, ако не могат да се приложат в реалния живот. Много от научените неща, ако са неприложими, ще се забравят с времето и са безсмислени. Хората, които го правят им е скучно и уж запълват времето с личностно развитие. Но пък никога не съдя, ако някой иска да го направи и има възможност/пари/време.
Мога да направя компромис за дребни недостатъци.
Защото идеални хора няма.
Но и в двата описани случая не бих направила компромис.
Особено пък във втория случай.
Връзка с ограничен човек с когото нямаш теми за разговор-НЕ.
За семейство с такъв да не говорим изобщо.
За мен е важно мъжът да е интелигентен .Общуването също е изключително важно.
Защото идеални хора няма.
Но и в двата описани случая не бих направила компромис.
Особено пък във втория случай.
Връзка с ограничен човек с когото нямаш теми за разговор-НЕ.
За семейство с такъв да не говорим изобщо.
За мен е важно мъжът да е интелигентен .Общуването също е изключително важно.
Мис Чичи, право в целта! Практиката показва, че в масата случаи не практическата реализация е причината за много такива начинания, а това, че просто им е скучно. И понеже на тях им е скучно, следователно и на другите им е. 
За такива, свързани с разширяване на професионалната квалификация, е оправдано, но, както казах, професията и квалификацията по нея не е добавена стойност към стойността ти на човек, така, че не влиза в сметките.
За такива, свързани с разширяване на професионалната квалификация, е оправдано, но, както казах, професията и квалификацията по нея не е добавена стойност към стойността ти на човек, така, че не влиза в сметките.
Благодаря за всички изказани мнения. Някои ми бяха особено интересни, защото са много различни от моя начин на мислене.
miss_chichi, много интересна гледна точка. Не съм поглеждала така нещата. Особено за камъчето в обувката, и времето за (евентуално) бащинство.
Philomena, да! Право в десетката! От година-две постоянно е това - че ми е време, ама хайде, няма ли вече..
Проблемът е, както се отбеляза по-горе от miss_chichi, че аз си имам мои изисквания. Също като Angel_wing ми се иска да мога да водя разговори с часове, да пътуваме заедно, да правим нови неща и т.н.. И искам това да е в един човек Не да компенсирам с приятелки. Не ми е същото просто. Но дали е възможно изобщо да го намеря този такъв човек, или просто това се преглъща, и което липсва, се запълва с други хора.
А всъщност, към момента, гласовете са почти равни - 23 за "продължавам да търся" vs. 20 за "семеен тип".
Oryon, да, благодаря, имам се за такава. И си напълно права - предната ми връзка беше с такъв човек (който, разбира се, в началото не го показа, а напротив - обикаляхме, говорехме, излизахме..) Определено след годините с него, се чувствах състарена, изпита, лишена от енергия. И беше точно такъв, какъвто си написала - труден и с дефицити. Rockstar , завидях ти, че ти такива ги отблскваш. Уж и аз съм щура, ама не достатъчно явно. Ма с един такъв, уж вече да ги познавам малко по-бързо.
И точно защото никога не съм правила списък с качества, и все съм гледала чувства и привличане..и все не съм намирала подходящ, затова сега се замислих дали пък другият подход не е по-правилен, колкото и да не ми идва отвътре.
Blаck Cat, не са чак толкова черни описани де, нито този, за когото аз споменах, нито този, който е описала Анонимна. Но определено и двамата са със ''селски манталитет'', а това не знам дали се преодолява и променя. Точно ''расли цял живот в една къща, не искат да видят какво има зад баира''. Но към споменатия вече, аз после написах и част от хубавите му качества. Не са съвсем за пренебрегване. Но ... явно за мен нямат достатъчно тежест. Примерно, не би ми пречило, ако е разхвърлян, но ограничен...друго е.
Alba rosa, слава Богу, алкохол в играта няма. Дори пиене на бира е изключително рядко. От първото гадже така се отвратих от хора, които обичат да пийват, че ги заобикалям от далеч. Но и висенето на кафе също не ми е ок, макар и аз да обичам.
Феникс, на мен 15 почивни дни в месеца са ми мечта. Че кой не иска половината месец да разполага със себе си и времето си?! Но бих ги използвала малко по-различно. Вероятно повече бих пътувала.
Скрит текст:
За посочения мъж според мен трябва да пробваш. Може да му харесат пътувания. Ако търсиш баща - питай го как си представя бащинството, може пък да иска да се занимава с детето и с неговите 15 дни почивни е супер вариант. Ако ти дава свобода винаги можеш да компенсираш някаква липса. Може да пътуваш с приятелки, може да учиш езици, да четеш книги. За мен точно тип мъже влагащи в развитие, пътувания и подобни не са супер подходящи, защото просто няма да им се гледа дете и да искат да се ограничават за някакъв период. Хубаво ли ще е, да те зареже с детето и да хукне с приятели по хижи или пък да се затвори някъде, да учи китайски щот ей така му е кукнало да се запише на курс.
Това се получава, защото изискванията и очакванията са много. В един момент осъзнават, че няма човек, който да отговори на всичко и затворят очи за някои от нещата, но това не престава да ги тормози, като камъче в обувката.
Това се получава, защото изискванията и очакванията са много. В един момент осъзнават, че няма човек, който да отговори на всичко и затворят очи за някои от нещата, но това не престава да ги тормози, като камъче в обувката.
Philomena, да! Право в десетката! От година-две постоянно е това - че ми е време, ама хайде, няма ли вече..
Проблемът е, както се отбеляза по-горе от miss_chichi, че аз си имам мои изисквания. Също като Angel_wing ми се иска да мога да водя разговори с часове, да пътуваме заедно, да правим нови неща и т.н.. И искам това да е в един човек
Не да компенсирам с приятелки. Не ми е същото просто. Но дали е възможно изобщо да го намеря този такъв човек, или просто това се преглъща, и което липсва, се запълва с други хора.А всъщност, към момента, гласовете са почти равни - 23 за "продължавам да търся" vs. 20 за "семеен тип".
Скрит текст:
Лучия, звучиш като буден човек, ще те смачка съжителството със скучен и ограничен човек и ще ти убие живеца. Всички правим компромис с качествата на партньора си, тъй като съвършен партньор няма, всеки си носи недостатъците. Но при прекалено големи разлики в основните ценности няма как да има напасване.
Ако бяхте от жените, които ги привличат само сложни, трудни хора с дефицити, които тотално не стават за връзка и само служат като ехо-камера, усилваща собствените ви психически проблеми
Ако бяхте от жените, които ги привличат само сложни, трудни хора с дефицити, които тотално не стават за връзка и само служат като ехо-камера, усилваща собствените ви психически проблеми
И точно защото никога не съм правила списък с качества, и все съм гледала чувства и привличане..и все не съм намирала подходящ, затова сега се замислих дали пък другият подход не е по-правилен, колкото и да не ми идва отвътре.
Blаck Cat, не са чак толкова черни описани де, нито този, за когото аз споменах, нито този, който е описала Анонимна. Но определено и двамата са със ''селски манталитет'', а това не знам дали се преодолява и променя. Точно ''расли цял живот в една къща, не искат да видят какво има зад баира''. Но към споменатия вече, аз после написах и част от хубавите му качества. Не са съвсем за пренебрегване. Но ... явно за мен нямат достатъчно тежест. Примерно, не би ми пречило, ако е разхвърлян, но ограничен...друго е.
Alba rosa, слава Богу, алкохол в играта няма. Дори пиене на бира е изключително рядко. От първото гадже така се отвратих от хора, които обичат да пийват, че ги заобикалям от далеч. Но и висенето на кафе също не ми е ок, макар и аз да обичам.
Феникс, на мен 15 почивни дни в месеца са ми мечта. Че кой не иска половината месец да разполага със себе си и времето си?! Но бих ги използвала малко по-различно. Вероятно повече бих пътувала.
Феникс, аз съм тежка гемия. Давам много, но и изисквам много. И тези неща се уточняват точно в началото, за това са и дългите разговори (не се получават по план, де..).
Иначе съм съгласна с Рокстар - че на млади години никой не гледа тия неща - секс и химия да има е достатъчно..)
Иначе съм съгласна с Рокстар - че на млади години никой не гледа тия неща - секс и химия да има е достатъчно..)
Не бива да се подвеждаме обаче по многото общите теми с потенциалния партньор. Защото и това не е гаранция.
Аз вече го играх неколцина пъти тоя филм: някой, с който иначе припадаме по една и съща музика, група, или с който можем да си направим маратони по четене на общи любими автори, да е последния човек, с който да можеш да свиеш гнездо. Или всъщност, при първия по-сериозен разговор в посока общи перспективи и планове, виждаш, как му се иска да е отлетял ...на юг, на север ...абе някъде по-далеч. И в един момент проглеждаш, че с този няма начин да си ядете заедно салатата за повече от 3-4 месеца.
Аз вече го играх неколцина пъти тоя филм: някой, с който иначе припадаме по една и съща музика, група, или с който можем да си направим маратони по четене на общи любими автори, да е последния човек, с който да можеш да свиеш гнездо. Или всъщност, при първия по-сериозен разговор в посока общи перспективи и планове, виждаш, как му се иска да е отлетял ...на юг, на север ...абе някъде по-далеч. И в един момент проглеждаш, че с този няма начин да си ядете заедно салатата за повече от 3-4 месеца.
Лучия, ти си един от най-готините потребители тук, затова ще ти кажа нещо - можеш да откриеш човек, който да ти пасва. Човек, с който да прекарвате часове в разговори дори и след години заедно. Човек, с който да можеш да бъдеш във всеки свободен момент, човек, който да отговаря на теб и ти на него. Защото, ако различията между вас са прекалено големи, то със сигурност ще се стигне до край на връзката.
Мисля, че съм ти казвала, но пак ще го кажа - с първия ми съпруг бяхме различни, като деня и нощта. Разбира се в началото смятахме това за голям плюс, защото противоположностите се привличали, секса след скандал бил страшен и т.н. и т.н. глупости. И, когато се оженихме, и се роди сина ни видях, че различията наистина са непреодолими и зееха, като огромна бездна между нас, която растеше с всеки изминал ден все повече и повече
Сега, с втория ми съпруг вече 10 години сме заедно всеки ден по цял ден. И никога не спираме да говорим. От сутрин до вечер си говорим и обсъждаме разни неща. Нито за секунда не ми е било скучно с него, нито за секунда не съм съжалила, че съм го избрала, нито веднъж не съм се почувствала зле с този човек. Разбира се, като всеки човек и той си има своите минуси - аз също. Но не ги забелязвам, не ме дразнят, не ми пречат, защото плюсовете му са толкова големи, че правят минусите му незначителни.
Мисля, че съм ти казвала, но пак ще го кажа - с първия ми съпруг бяхме различни, като деня и нощта. Разбира се в началото смятахме това за голям плюс, защото противоположностите се привличали, секса след скандал бил страшен и т.н. и т.н. глупости. И, когато се оженихме, и се роди сина ни видях, че различията наистина са непреодолими и зееха, като огромна бездна между нас, която растеше с всеки изминал ден все повече и повече
Сега, с втория ми съпруг вече 10 години сме заедно всеки ден по цял ден. И никога не спираме да говорим. От сутрин до вечер си говорим и обсъждаме разни неща. Нито за секунда не ми е било скучно с него, нито за секунда не съм съжалила, че съм го избрала, нито веднъж не съм се почувствала зле с този човек. Разбира се, като всеки човек и той си има своите минуси - аз също. Но не ги забелязвам, не ме дразнят, не ми пречат, защото плюсовете му са толкова големи, че правят минусите му незначителни.
Феникс, аз съм тежка гемия. Давам много, но и изисквам много. И тези неща се уточняват точно в началото, за това са и дългите разговори (не се получават по план, де..).
Иначе съм съгласна с Рокстар - че на млади години никой не гледа тия неща - секс и химия да има е достатъчно..)
Иначе съм съгласна с Рокстар - че на млади години никой не гледа тия неща - секс и химия да има е достатъчно..)
