Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Много съм емоционална

  • 809
  • 14
  •   1
Отговори
  • Мнения: 78
Здравейте на всички! Искам да споделя какво ме мъчи от няколко месеца, защото се чувствам ужасно. Работата ми е свързана с роми и постоянно съм в махалата. Гледката там, обаче хич не е приятна. Децата се разхождат голи, боси, мръсни и се гледат буквално сами. Знам , че ме мога да помогна на целия свят, но прибирам се вкъщи и почвам да плача, като се сета за тези деца. Как стоят и те гледат с очи пълни с надежда може би, не знам. Всеки заслужава шанс, който те нямат. Не знам как да го преживявам по-лесно, защото работата ми харесва и не искам да напускам. Благодаря на всеки за съвета, който ще даде.

# 1
  • Мнения: 3 458
Шанс имат всички, никой не им пречи да учат и да започнат работа, вместо да крадат и да раждат на всеки 9 месеца. Имам приятелка циганка, живя в мизерия с още 6 деца, но се изучи, работи, замина в чужбина, омъжи се и има едно дете, а не цял катун.
Няма какво да ги жалите, сами са си го избрали - който иска, излиза от махалата.
А вие си купете някакви билкови успокоителни и гледайте реално на ситуацията, а не през розови очила.

# 2
  • Мнения: 1 892
Намерете си друга работа, която не е с хора. Представете си лекар, който трябва да Ви оперира да ревне, че много ще Ви боли. Няма как такъв човек да е хирург.

Така и Вие, не можете да спасите децата от това, поне ако и те не искат. Не може да съсипвате себе си, защото някой иска да живее в катуна.

# 3
  • София
  • Мнения: 25 728
Може би трябва да помислите за друга професия, ако емоционално не се справяте.

Трябва да разглеждате нещата така - правя всичко, което зависи от мен, тези деца да имат шанс за друг живот. И това е много хубаво. Трябва да изпитвате удовлетворение, не съжаление.

# 4
  • Мнения: 3 047
Да видите децата в истински бедните държави как действително нямат избор и нямат храна.

Ако темата не е измислена за провокация, ми е жал за авторката.

# 5
  • Мнения: 441
Всеки е с мисия, цел на тоя свят. Съдба. Аз си мисля така за кофти нещата. Тая душа се е родила в кофти условия именно, за да ги пребори. Няма нищо случайно. И ти не работиш това по случайност. Веднъж се загледах в ромка на не повече от 15 с дете, момиче на ръце го носеше, на около 2г.,мърлява,нагла,хищна ромка, която всълност си е дете и тя. Но погледа... Супер нетипичен за 15 годишните българки например. А детенцето супер невинно, малко, мърляво.. Та гледах го и си мислех как е неумесено тесто още. Би могло да е адвокат, хирург, брокер, министър, учен... Всичко може да е. То има ДО ЕДИН МОМЕНТ, КОЙТО ТРАЕ НЯКОЛКО ЧАСА, равен старт с всички останали дечица. До момента, в който не го поеме майка му в ръце. А 15 годишната му майка пък също така е била поета от подобна на нея. И изобщо явно Бог създава тези общества с именни тези условия двустранно. Хем за тях изпитание, хем за нас.

# 6
  • Мнения: 8 590
Не мога да разбера как точно работата ти те мачка психически, но ти харесва. Мазохистка ли си? Напусни и си намери нещо нормално, спокойно и цивилизовано.
П.п. не вярвам на темата. Голи, боси, жално гледащи гаврошчета по махалите изобщо не са честа гледка.

# 7
  • Miami, FL
  • Мнения: 23 904
Здравейте на всички! Искам да споделя какво ме мъчи от няколко месеца, защото се чувствам ужасно. Работата ми е свързана с роми и постоянно съм в махалата. Гледката там, обаче хич не е приятна. Децата се разхождат голи, боси, мръсни и се гледат буквално сами. Знам , че ме мога да помогна на целия свят, но прибирам се вкъщи и почвам да плача, като се сета за тези деца. Как стоят и те гледат с очи пълни с надежда може би, не знам. Всеки заслужава шанс, който те нямат. Не знам как да го преживявам по-лесно, защото работата ми харесва и не искам да напускам. Благодаря на всеки за съвета, който ще даде.
Прибирате се с плач, а работата Ви харесва?
Нещо не разбирам.

# 8
  • Мнения: 740
Разбирам за какво говорите. Дацата са точно тези на, които трябва да се помага. Ако имате възможност къпете 2-3 топки за игра и им ги дайте. После занесете още нещо. Дрехи, храна. Питайте родителите им защо са в тази ситуация, опитайте се да помогнете. Ако само съжаляваме тези хора, те никога няма да се променят. Ако имате възможност организирайте им дрехи, храна за вкъщи или работа, това е което можете да направите. Може утре вие да станете причината 2 от тези 10 (примерно) деца, да ги пуснат на у-ще именно защото вие сте помогнали на семействата им.

# 9
  • Мнения: 8 637
Щом работата ти е свързана с роми, значи ти правиш нещо, с което вече им помагаш според силите си. Никой няма магическа пръчка, за да промени света. Помисли за това, че преди 100 години така е било почти навсякъде в Българоя, а и сега има държави, където са по-зле.
Така че опитай се да оцениш благородството на това, което правиш и да се почувстваш удовлетворена, че поне малко помагаш.

Има и нещо друго: ти не си родила тези деца и не ти носиш отговорност за тях. Тези, които са ги създали, не чувстват отговорност. Защо ти да си виновна?

И ако не ти се получава това с удовлетворението, напусни.

# 10
  • Мнения: 7
Здравейте! Позволих си да разгледам предните Ви мнения и видях, че сте учител.

  Ако наистина става дума за учител в училище с ромски деца, искам да ви кажа, че вече правите достатъчно. Самия факт, че децата отиват на училище и срещат учител, който си върши работата, подкрепя ги и не им прехвърля негативни предразсъдъци е напълно достатъчен (от мненията Ви останах с впечатление, че сте точно такъв учител).
  Деца от такива семейства трябва да се преборят с несъразмеримо повече трудности от децата от добри семейства, въпроса не опира само до тяхното "желаниe". Даже, ако са в малките класове не са в състояние да имат такива желания, защото не осъзнават ситуацията си и средата им не ги предразполага.
  Не изпитвайте вина, защото сте в позицията, който най-много им помага, много повече от това да им занесете дрехи или играчки.

 Окуражавайте ги да учат, да вярват, че могат да се справят и че ученето не е нещо, които не е за "такива като тях". Бъдете удовлетворена от себе си и не напускайте, щом работата Ви харесва!
 Аз лично много уважавам това, което правите! Не всеки би се справил...

 Дано правилно съм преценила, че сте учителка Simple Smile

# 11
  • Мнения: 78
Да, учител съм. Наистина ми харесва много работата. Знам и вярвам, че правя всичко по силите си за децата! Но просто, като ходя в махалата да ги забирам или по каквато и да е причина и като видя деца на по две,три години голи, боси и мръсни и нещо в мен се преобръща. Знам, че живота е такъв и положението е това, но го изживявам много тежко.

# 12
  • Мнения: 3 693
Това, че им давате най-ценното -знание и възможността да учат, е предостатъчно. Всичко друго материално е нож с две остриета. Няма да влизам в излишни обяснения, но не правете грешката да им купувате неща.

# 13
  • онче бонче бонбонче
  • Мнения: 6 052
Децата се разхождат голи, боси, мръсни и се гледат буквално сами........
.....прибирам се вкъщи и почвам да плача......
Не знам как да го преживявам по-лесно, защото работата ми харесва.....
Какъв всъщност е основния проблем, това че в страната има деца, които голи, боси или това, че си много емоционална и те тормози, че не можеш спокойно да седнеш да си изгледаш филма вечерта защото мислите ти летят към това, което се е случвало на работното ти място през деня? За прекалена емоционалност има хапчета и терапия, за другото се правят разни обществени акции, боде се гражданската съвест на обществото, контактува се с институции и тем подобни дейности. Та, кое всъщност те тревожи повече?

# 14
  • Мнения: 8 637
Да, учител съм. Наистина ми харесва много работата. Знам и вярвам, че правя всичко по силите си за децата! Но просто, като ходя в махалата да ги забирам или по каквато и да е причина и като видя деца на по две,три години голи, боси и мръсни и нещо в мен се преобръща. Знам, че живота е такъв и положението е това, но го изживявам много тежко.
Освен да избягваш да ходиш в махалата. Налага ли се наистина? Какво значи това, че ги забираш - искаш да кажеш, че ти ги водиш всеки ден лично до училището ли?

Общи условия

Активация на акаунт