- Публикувана: 27 юли 2020, 23:48 ч.
- Последно мнение: 1 авг. 2020, 20:07 ч.
Бихте ли направили компромис за качествата на партньора си?
Уинг, ти НЕ си драпала. Можеш ли да кажеш същото за него? Ама честно....
И за това, което твърдиш, че липсва, ти трябваха 3 месеца.... Хайде сега....
А ето това:
се върнах да го прочета няколко пъти, защото първоначално помислих, че е правописна грешка.
И за това, което твърдиш, че липсва, ти трябваха 3 месеца.... Хайде сега....
А ето това:
Цитат
плюс интелигентната компания, която предлагах.
Сълзата може да е и от радост. 
Страх го е било да не му ги откраднат
Предишните му връзки са били все с доста по-млади девойки, с които много-много не се е показвал пред приятелите си.
Страх го е било да не му ги откраднат
Чета аз последните коментари и взех да се позамислям...
Дълго време се чудих защо МП е останал свободен. Когато се запознахме беше на 34, стабилен, търси семейство, брак, готов за деца, с работа, жилище. Даже и в домакинството помага, не пие, не пуши, семеен тип, забавен, умерено пътува, внимателен, винаги ще се съобрази с мен, помага за двора, и секса супер... Абе направо готов за гнездо. Попретеглих, огледах - ми пИрфектен! И си го взех. Търсих си конкретно партньор за семейство и точно на конкретни качества заложих. НО пък МП хич не е по дълбокомислените разговори и говоренето по цяла нощ. Спи ли му се, заспива, точка. Пък с дълбокомислени разговори, сигурно още по бързо ще го приспя. Зачудих се защо пък на мен това не ми е проблем, след като за толкова жени тук е проблем. И стигнах до истината - ми аз съм точно кака Пенка от Долно-нанагонище - селянка. Пука ли ми - НЕ. Защото съм щастлива и доволна от живота. Една приятелка каза, че всички казанлъчани са селяни, не бях съгласна, но май е права.
И сега да не помислите, че не обичам МП. Просто любовта дойде заедно с грижите, опознаването, подкрепата, взаимността и привързаността. Не е бърза и изпепеляваща, по скоро тиха, изпълваща и много, много топла.
Май по добре да не пиша по темата, че коментарите ми няма да са много подходящи.
Дълго време се чудих защо МП е останал свободен. Когато се запознахме беше на 34, стабилен, търси семейство, брак, готов за деца, с работа, жилище. Даже и в домакинството помага, не пие, не пуши, семеен тип, забавен, умерено пътува, внимателен, винаги ще се съобрази с мен, помага за двора, и секса супер... Абе направо готов за гнездо. Попретеглих, огледах - ми пИрфектен! И си го взех. Търсих си конкретно партньор за семейство и точно на конкретни качества заложих. НО пък МП хич не е по дълбокомислените разговори и говоренето по цяла нощ. Спи ли му се, заспива, точка. Пък с дълбокомислени разговори, сигурно още по бързо ще го приспя. Зачудих се защо пък на мен това не ми е проблем, след като за толкова жени тук е проблем. И стигнах до истината - ми аз съм точно кака Пенка от Долно-нанагонище - селянка. Пука ли ми - НЕ. Защото съм щастлива и доволна от живота. Една приятелка каза, че всички казанлъчани са селяни, не бях съгласна, но май е права.
И сега да не помислите, че не обичам МП. Просто любовта дойде заедно с грижите, опознаването, подкрепата, взаимността и привързаността. Не е бърза и изпепеляваща, по скоро тиха, изпълваща и много, много топла.
Май по добре да не пиша по темата, че коментарите ми няма да са много подходящи.
Има мъже, които не държат да намерят душеприказчик в една жена. И това е тяхно право. Както и аз имам право да ги сложа в една много кофти графа. Имам познат, който след развода си имаше кратка връзка с младо и ограничено момиче. Открито ни казваше, че това му гъделичка егото, защото двамата са на много различни нива. Връзката им продължи няколко месеца и сега е с жена с неговото ниво на образование и кариера. Явно в един момент почва да ти липсва интелигентния разговор.
miss_chichi, всъщност, ние казваме горе-долу едно и също, просто го обличаме в различни думи.
При много от нас любовта (не говорим за първоначалната тръпка) също не е дошла като гръм от ясно небе, а се е зародила и подхранила именно в процеса на опознаването. А какъв по-добър начин двама души да се опознаят от това, да общуват, споделят, доверяват, обменят идеи? Това в никакъв случай не изключва страничната грижа в емоционален, битов, финансов план. Тя си върви, така или иначе, като фон на отношенията.
Колкото до другото споменато от теб – забелязала съм, че доста хора предпочитат да започнат да градят общо имущество и активи, чак след като срещнат половинката си. Вижда ми се далеч по-разумно, както в чисто практически, така и в идеен план.
При много от нас любовта (не говорим за първоначалната тръпка) също не е дошла като гръм от ясно небе, а се е зародила и подхранила именно в процеса на опознаването. А какъв по-добър начин двама души да се опознаят от това, да общуват, споделят, доверяват, обменят идеи? Това в никакъв случай не изключва страничната грижа в емоционален, битов, финансов план. Тя си върви, така или иначе, като фон на отношенията.
Колкото до другото споменато от теб – забелязала съм, че доста хора предпочитат да започнат да градят общо имущество и активи, чак след като срещнат половинката си. Вижда ми се далеч по-разумно, както в чисто практически, така и в идеен план.
Препоръчани теми