- Публикувана: 27 юли 2020, 23:48 ч.
- Последно мнение: 1 авг. 2020, 20:07 ч.
Бихте ли направили компромис за качествата на партньора си?
Пример: Няма как една жена, която прилича на Митьо Пищова в комбенизон да търси косур, че мъжа и бил неинициативен. Той ако беше щеше да си намери по-красива.
И косури, и кусори, и кусури има право да му търси, ако не е доволна. Кое не е ясно?
Не търси кусури, не му дудне и още по-малко не казва как ще го смени, а на практика да не го прави.
Не ти харесва даден мъж? Няма проблем, ей ти го пазарът на мъже, иди, разгледай се, ако нещо ти хареса, вземаш си и така. Може да не е точно днес, утре също е ден. Идваш, разглеждаш.... и така.
Защото най-често оплакването от мъж и търсенето на кусури е все едно да правиш рекламация в магазин за стока и да я връщаш, защото не ти харесва как работи. А тя си работи както е по дизайн.
Doesn't work as expected му казват.
Защото приказките са едно, а историята помни всякакви случаи.
Това чоплим цяла тема.
Феникс, мисля, че вече обясних.
Моите критерии са 1 добро здраве, 2 добре платена работа, която да ми харесва, 3 мъж, с който се обичаме и можем да бъдем И приятели. Ще ми се да имам и повече помощ в отглеждането на поколението. С тези неща животът може да бъде чудесен.
Не знам защо се приема като толкова негативно, че една връзка върви към приключване. Това са нещата от живота, влюбваш се, споделяш красиви моменти и в един момент се разминаваш с човека до теб. Важното е да успеете да се разделите чисто.
Моите критерии са 1 добро здраве, 2 добре платена работа, която да ми харесва, 3 мъж, с който се обичаме и можем да бъдем И приятели. Ще ми се да имам и повече помощ в отглеждането на поколението. С тези неща животът може да бъде чудесен.
Не знам защо се приема като толкова негативно, че една връзка върви към приключване. Това са нещата от живота, влюбваш се, споделяш красиви моменти и в един момент се разминаваш с човека до теб. Важното е да успеете да се разделите чисто.
"Ако искаш да си с мен, ще споделяш начина ми на живот."
Контрол няма...
Контрол няма...
Уингче, когато видя мъж да разпраща такива неща, първото нещо, което ми идва на ум е зомбиран и контролиран от страх мъж.
Или иска да види дали ще му мине номера.
Това онзи, който е плакал или "правилния" го е правтил.
Колкото повече напредвам с ЕГН-то, толкова повече знам с какво не бих направила компромис.
Списъкът обаче... изглежда доста труден за изпълнение и взех много да се притеснявам, дали в крайна сметка няма да остана само с него.
Значи...
Той трябва да е умен. Това условие си е задължително и не подлежи на компромиси. Пробвала съм обратното, не става.
Той трябва да е висок. Ами аз съм 176 см и ниските мъже изобщо не влизат във физическото ми полезрение.
Той трябва да има постоянна работа. Да, с това не правя компромиси, защото не мога да понасям неудачници, които хленчат какви използвачки са жените, само защото са комплексирани от собствените си неуспехи.
Той трябва да има собствено жилище някъде по света. Не мога да приема, че мъж на 40+ години не е създал нищо трайно и материално за собственото си удобство и няма къде да живее. Ако няма апартамент в града, поне да има къща на село.
Той трябва да не е зависим от мама, от бивша жена и да не е нездравословно отдаден на децата си. Или иначе казано- мъже, които се чувстват длъжни да задоволяват капризите на бившите си жени, само защото те са майки на децата им, не влизат в категорията "подходящ партньор". Вече не правя компромиси и с мъже, за които единствената цел в живота е- да бъдат родители и такива, които са болезнено всеотдайни към децата си- до степен, че пренебрегват изцяло себе си като мъже, респ. и аз до тях изглеждам само като придатък. За тия, на които животът се върти около МАМА, хич и не искам да хабя мастило. Там каузата е загубена от самото начало.
Той трябва да има кола. Точно така. От чисто прагматичен поглед- мъж, който няма шофьорска книжка и няма кола, за мен е чист смотльо и не представлява никакъв интерес. С мъже, които са с карта за цялата градска мрежа, мога само да си говоря за плетки.
Той трябва да се грижи за дома, в който живеем в чисто битов аспект и да не ме занимава с дребнавости от рода на "тоя апартамент е само твой, затова аз нямам намерение да инвестирам пари в него." Под това се разбира, че не може да купи нови чаши, нова брава или да плати ремонта на пералнята, защото апартаментът е мой, а не негов и ако случайно се разделим, той ще се е прецакал.
Той не трябва да е скръндза. Стиснатият мъж е жалка гледка, виждала съм я. Той пресмята до стотинка битовите разходи и държи да си ги делим наполовина. Искрено се напряга, ако ям повече от него и непрекъснато гледа промоциите в брошурите. Той пести от всичко. Аз пестя от компромисите към него.
Ами това е в общи линии. Аз продължавам с търсенето.
Списъкът обаче... изглежда доста труден за изпълнение и взех много да се притеснявам, дали в крайна сметка няма да остана само с него.
Значи...
Той трябва да е умен. Това условие си е задължително и не подлежи на компромиси. Пробвала съм обратното, не става.
Той трябва да е висок. Ами аз съм 176 см и ниските мъже изобщо не влизат във физическото ми полезрение.
Той трябва да има постоянна работа. Да, с това не правя компромиси, защото не мога да понасям неудачници, които хленчат какви използвачки са жените, само защото са комплексирани от собствените си неуспехи.
Той трябва да има собствено жилище някъде по света. Не мога да приема, че мъж на 40+ години не е създал нищо трайно и материално за собственото си удобство и няма къде да живее. Ако няма апартамент в града, поне да има къща на село.
Той трябва да не е зависим от мама, от бивша жена и да не е нездравословно отдаден на децата си. Или иначе казано- мъже, които се чувстват длъжни да задоволяват капризите на бившите си жени, само защото те са майки на децата им, не влизат в категорията "подходящ партньор". Вече не правя компромиси и с мъже, за които единствената цел в живота е- да бъдат родители и такива, които са болезнено всеотдайни към децата си- до степен, че пренебрегват изцяло себе си като мъже, респ. и аз до тях изглеждам само като придатък. За тия, на които животът се върти около МАМА, хич и не искам да хабя мастило. Там каузата е загубена от самото начало.
Той трябва да има кола. Точно така. От чисто прагматичен поглед- мъж, който няма шофьорска книжка и няма кола, за мен е чист смотльо и не представлява никакъв интерес. С мъже, които са с карта за цялата градска мрежа, мога само да си говоря за плетки.
Той трябва да се грижи за дома, в който живеем в чисто битов аспект и да не ме занимава с дребнавости от рода на "тоя апартамент е само твой, затова аз нямам намерение да инвестирам пари в него." Под това се разбира, че не може да купи нови чаши, нова брава или да плати ремонта на пералнята, защото апартаментът е мой, а не негов и ако случайно се разделим, той ще се е прецакал.
Той не трябва да е скръндза. Стиснатият мъж е жалка гледка, виждала съм я. Той пресмята до стотинка битовите разходи и държи да си ги делим наполовина. Искрено се напряга, ако ям повече от него и непрекъснато гледа промоциите в брошурите. Той пести от всичко. Аз пестя от компромисите към него.
Ами това е в общи линии. Аз продължавам с търсенето.
Няма, когато вратата е отворена широко...
Точно.
Била съм честна.
Наясно съм какво е важно за мен.
Никой не е принуждаван за нищо.
Скрит текст: 
ММ ми го прати.
И каза: “това съм аз с теб.
Във всяка една секунда иначе преди бих ти извил врата. А чувствам само обич и ми е хубаво, каквото и да направиш”.
Та..дали прави компромиси?)
Не знам дали прави компромиси, но не звучи добре това с извиването на врата.
Да нямаш три синджира и каишка на врата?
Но.... говоря принципно. Не твърдя, че случаят е такъв. Или не е.
Тя е права, не му е опряла пистолет в главата.
Не ти харесва даден мъж? Няма проблем, ей ти го пазарът на мъже, иди, разгледай се, ако нещо ти хареса, вземаш си и така.
Това чоплим цяла тема.
Това чоплим цяла тема.
Темата никога не е била някой да каже около 18 пъти на страница, че е велик и чуждите критерии не го интересуват, както се получи при вас, мъжете.
Колкото повече напредвам с ЕГН-то, толкова повече знам с какво не бих направила компромис.
Списъкът обаче... изглежда доста труден за изпълнение и взех много да се притеснявам, дали в крайна сметка няма да остана само с него.
Списъкът обаче... изглежда доста труден за изпълнение и взех много да се притеснявам, дали в крайна сметка няма да остана само с него.
Скрит текст:
Значи...
Той трябва да е умен. Това условие си е задължително и не подлежи на компромиси. Пробвала съм обратното, не става.
Той трябва да е висок. Ами аз съм 176 см и ниските мъже изобщо не влизат във физическото ми полезрение.
Той трябва да има постоянна работа. Да, с това не правя компромиси, защото не мога да понасям неудачници, които хленчат какви използвачки са жените, само защото са комплексирани от собствените си неуспехи.
Той трябва да има собствено жилище някъде по света. Не мога да приема, че мъж на 40+ години не е създал нищо трайно и материално за собственото си удобство и няма къде да живее. Ако няма апартамент в града, поне да има къща на село.
Той трябва да не е зависим от мама, от бивша жена и да не е нездравословно отдаден на децата си. Или иначе казано- мъже, които се чувстват длъжни да задоволяват капризите на бившите си жени, само защото те са майки на децата им, не влизат в категорията "подходящ партньор". Вече не правя компромиси и с мъже, за които единствената цел в живота е- да бъдат родители и такива, които са болезнено всеотдайни към децата си- до степен, че пренебрегват изцяло себе си като мъже, респ. и аз до тях изглеждам само като придатък. За тия, на които животът се върти около МАМА, хич и не искам да хабя мастило. Там каузата е загубена от самото начало.
Той трябва да има кола. Точно така. От чисто прагматичен поглед- мъж, който няма шофьорска книжка и няма кола, за мен е чист смотльо и не представлява никакъв интерес. С мъже, които са с карта за цялата градска мрежа, мога само да си говоря за плетки.
Той трябва да се грижи за дома, в който живеем в чисто битов аспект и да не ме занимава с дребнавости от рода на "тоя апартамент е само твой, затова аз нямам намерение да инвестирам пари в него." Под това се разбира, че не може да купи нови чаши, нова брава или да плати ремонта на пералнята, защото апартаментът е мой, а не негов и ако случайно се разделим, той ще се е прецакал.
Той не трябва да е скръндза. Стиснатият мъж е жалка гледка, виждала съм я. Той пресмята до стотинка битовите разходи и държи да си ги делим наполовина. Искрено се напряга, ако ям повече от него и непрекъснато гледа промоциите в брошурите. Той пести от всичко. Аз пестя от компромисите към него.
Ами това е в общи линии. Аз продължавам с търсенето.
Той трябва да е умен. Това условие си е задължително и не подлежи на компромиси. Пробвала съм обратното, не става.
Той трябва да е висок. Ами аз съм 176 см и ниските мъже изобщо не влизат във физическото ми полезрение.
Той трябва да има постоянна работа. Да, с това не правя компромиси, защото не мога да понасям неудачници, които хленчат какви използвачки са жените, само защото са комплексирани от собствените си неуспехи.
Той трябва да има собствено жилище някъде по света. Не мога да приема, че мъж на 40+ години не е създал нищо трайно и материално за собственото си удобство и няма къде да живее. Ако няма апартамент в града, поне да има къща на село.
Той трябва да не е зависим от мама, от бивша жена и да не е нездравословно отдаден на децата си. Или иначе казано- мъже, които се чувстват длъжни да задоволяват капризите на бившите си жени, само защото те са майки на децата им, не влизат в категорията "подходящ партньор". Вече не правя компромиси и с мъже, за които единствената цел в живота е- да бъдат родители и такива, които са болезнено всеотдайни към децата си- до степен, че пренебрегват изцяло себе си като мъже, респ. и аз до тях изглеждам само като придатък. За тия, на които животът се върти около МАМА, хич и не искам да хабя мастило. Там каузата е загубена от самото начало.
Той трябва да има кола. Точно така. От чисто прагматичен поглед- мъж, който няма шофьорска книжка и няма кола, за мен е чист смотльо и не представлява никакъв интерес. С мъже, които са с карта за цялата градска мрежа, мога само да си говоря за плетки.
Той трябва да се грижи за дома, в който живеем в чисто битов аспект и да не ме занимава с дребнавости от рода на "тоя апартамент е само твой, затова аз нямам намерение да инвестирам пари в него." Под това се разбира, че не може да купи нови чаши, нова брава или да плати ремонта на пералнята, защото апартаментът е мой, а не негов и ако случайно се разделим, той ще се е прецакал.
Той не трябва да е скръндза. Стиснатият мъж е жалка гледка, виждала съм я. Той пресмята до стотинка битовите разходи и държи да си ги делим наполовина. Искрено се напряга, ако ям повече от него и непрекъснато гледа промоциите в брошурите. Той пести от всичко. Аз пестя от компромисите към него.
Ами това е в общи линии. Аз продължавам с търсенето.
Аз подобен списък не мога да го запомня посмъртно. Ще си карам по "външен вид"