Здравейте!
Надявам се тук да е правилното място, на което да публикувам моята история.
Младо момиче съм, винаги съм се старала да бъда добра с хората и до сега не съм си патила. Относно връзките от към "бройка" съм много назад за възрастта си, за което се радвам. Винаги съм искала сериозна връзка, човек, с който мога да гледам в бъдещето, да имам семейство,подкрепа и прочие.
Имала съм една връзка, която продължи 5год. Тогавашния ми приятел беше страхотен, той ме научи, че партньорът ти трябва да е най-добрия ти приятел и колко е важно да мислиш за двама.
Разделени сме от близо 2 години, беше ме страх да започна нова връзка,но и това се случи. Именно защото преди попаднах на страхотен човек смятах, че всички мъже са такива и сега, когато не се чувствам добре не знам как да постъпя и имам нужда от вашия съвет.
С новият ми приятел сме заедно близо година. В началото той се държеше страхотно, мило,грижовно караше ме да се чувствам специално и просто в един ден,сравнително скоро след като станахме двойка, това рязко се промени. Не мога да говоря с него, опитвала съм, но нито ме слуша,нито се опитва да ме разбере. Караше ме да се чувствам желана, търсеше ме, питаше как съм, държеше се страшно мило, а сега ме пренебрегва, не виждам нищо от него и не оценява това,което аз правя за него.
Тъй като се чувствам несигурна се подадох на изкушението и проверих съобщенията му. Видях, че ме е лъгал за дребни, но важни за мен неща, интересува се от бившите си, както и пише на едната,като ясно си личеше, че той се опитва да завръзва разговора, а тя е отговаряла буквално с една сричка.
До сега не съм си мислила за раздяла, защото смятам, че винаги трябва да даваш шанс, винаги мисля, че аз съм виновна, страх ме е да се откажа, защото чувствам, че все едно съм вложила нещо напразно и съм загубила времето си, страх ме е и да не греша или преувеличавам...
Знам, че в ситуацията и аз имам вина. Свикнала съм винаги да казвам истината, но сега ми се струва някак странно да кажа, че съм прочела... а ме гложди, чувстам се излъгана.
Интересно ми е как вие бихте постъпили и дали аз действам наистина наивно и глупаво, без да се защитавам,защото общо взето си мълча и търпя всичко всякаш без да се оценява отсреща.
Надявам се тук да е правилното място, на което да публикувам моята история.
Младо момиче съм, винаги съм се старала да бъда добра с хората и до сега не съм си патила. Относно връзките от към "бройка" съм много назад за възрастта си, за което се радвам. Винаги съм искала сериозна връзка, човек, с който мога да гледам в бъдещето, да имам семейство,подкрепа и прочие.
Имала съм една връзка, която продължи 5год. Тогавашния ми приятел беше страхотен, той ме научи, че партньорът ти трябва да е най-добрия ти приятел и колко е важно да мислиш за двама.
Разделени сме от близо 2 години, беше ме страх да започна нова връзка,но и това се случи. Именно защото преди попаднах на страхотен човек смятах, че всички мъже са такива и сега, когато не се чувствам добре не знам как да постъпя и имам нужда от вашия съвет.
С новият ми приятел сме заедно близо година. В началото той се държеше страхотно, мило,грижовно караше ме да се чувствам специално и просто в един ден,сравнително скоро след като станахме двойка, това рязко се промени. Не мога да говоря с него, опитвала съм, но нито ме слуша,нито се опитва да ме разбере. Караше ме да се чувствам желана, търсеше ме, питаше как съм, държеше се страшно мило, а сега ме пренебрегва, не виждам нищо от него и не оценява това,което аз правя за него.
Тъй като се чувствам несигурна се подадох на изкушението и проверих съобщенията му. Видях, че ме е лъгал за дребни, но важни за мен неща, интересува се от бившите си, както и пише на едната,като ясно си личеше, че той се опитва да завръзва разговора, а тя е отговаряла буквално с една сричка.
До сега не съм си мислила за раздяла, защото смятам, че винаги трябва да даваш шанс, винаги мисля, че аз съм виновна, страх ме е да се откажа, защото чувствам, че все едно съм вложила нещо напразно и съм загубила времето си, страх ме е и да не греша или преувеличавам...
Знам, че в ситуацията и аз имам вина. Свикнала съм винаги да казвам истината, но сега ми се струва някак странно да кажа, че съм прочела... а ме гложди, чувстам се излъгана.
Интересно ми е как вие бихте постъпили и дали аз действам наистина наивно и глупаво, без да се защитавам,защото общо взето си мълча и търпя всичко всякаш без да се оценява отсреща.
)...
