На море в Гърция 2020 - VI

Очевидно е, че снимките не са драматично сурови като тези от Серифос или Аморгос, нито щедри и примамливи като тези от Иос или Наксос. Ами, природно има и по-надарени острови. Релефът е полегат и лесен в сравнение с околните. Плажовете, достъпни по суша и заслужаващи внимание, са, общо взето, само седем - Камарес, Плати Ялос, Вати и четирите малки залива в района на Фарос, нашия район, нашето селце. Място, където можех да остана и да заживея тутакси.

Но Сифнос има вярна аудитория, която се връща година след година, запленена от атмосферата, кухнята и невероятния дух и сплотеност на местната общност. Населението зиме е 2600 души, през сезона нараства, но не в някакви апокалиптични размери, понеже легловата база е много умерена.

Ние пристигаме за пръв път от север, след чукарите и приключенията на полудивия Серифос, фериботът е закъснял час и нещо и поради това сме възнаградени с кървавочервен залез и огромна пълна луна, която изгрява над Сифнос в момента, в който "Адамантиос Кораис" докосва брега на Камарес.
Камарес е най-популярното селище сред чужденците на острова и има плитък като бебешко басейнче плаж. Като се каже "пристанище", човек си представя нещо шумно и мръсно, но Камарес е точно обратното на тази дефиниция, кораби акостират и отплават не повече от 3-4 пъти на ден и през останалото време той е идилично кътче с кристална вода и два голи чукара, извисяващи се стръмно над плажните чадъри.

Но нас пътят ни води към рибарското селце Фарос - главно пристанище на Сифнос до 1884 г., тъй като закътаният залив на южния бряг бил най-безветреният и най-безопасният. Къщичката ни е на малък полуостров, заобиколен отвсякъде от море. Камък и дърво, палми и тишина, котки и гледка към "Панагия Хризопиги" ("Богородица Златоизворна") - най-известния манастир на Сифнос.
Евгения, господарката на котките, ни посреща и напътства към двете незабравими таверни, които ще посетим много пъти през следващите дни. Днес във "Фларос" има моминско парти, а в другата - "То лиманаки", до кея, дори са ни запазили маса. Щедри салати, хрупкаво препържени "барбуня" и лимонов мус - всичко е превъзходно. Рибите са извадени същата сутрин от "Фанеромени", най-голямата лодка в селската флотилия, с която Димитрис отива всяка сутрин на риболов, както е правил и баща му Петрос преди него. Жена му Флора готви, а дъщерята сервира. Менюто не предлага почти нищо освен риба и морски дарове, дори едничко сувлаки: хората правят това, което умеят най-добре, и заслужават всичките си звезди в трипадвайзър. Семейството, което държи "То лиманаки", е сред 50-ината жители на Фарос, които остават тук и през зимата, когато туристите си заминат.

Туристите са предимно французи и може би заради тях цените са по-високи, отколкото на други острови, но не ни пука - качеството си заслужава всяка стотинка. Така е и във "Фларос" на Илия и Мария. Илия преподава в частно висше кулинарно училище в Атина през зимата с над 1000 студенти. Неколцина от тях стажуват в кухнята на "Фларос" през лятото. Предците му са от Турция, но самият той никога не е ходил в Истанбул. Мария го ръчка от няколко години без успех, а сега се вайка, че политическата ситуация не е много добра за туризъм. На 10 септември тя хваща ферибота за столицата, защото децата са на училище (в Гърция учебната година започва на 11-и), а той остава да закрие сезона. Традиционното му мастело - бавно печено агнешко в глинен съд, е откровение.

Двата ресторанта в малкото селце Фарос защитават блестящо идеята за Сифнос като кулинарна столица на Гърция. Така го наричат, защото тук, в село Екзамбела, се е родил Николаос Целемендес - човекът, издал първата гръцка готварска книга и формулирал гръцката кухня такава, каквато я знаем днес. Главното островно събитие в късното лято е кулинарно-етнографският фестивал "Целемендес" на площада в Артемонас, където в продължение на три вечери се събират над 2000 души. Фестивалът представлява редица сергии, на които с безплатни деликатеси, брошури и карти се представят отделните гръцки острови. Черпят с по някоя хапка местно сирене, пастърми, десерти, нахут, често с глътка ракия, има кът за децата, които правят първите си стъпки в готварството след облаци брашно, а междувременно на пейките пред голямата сцена местните баби са се строили с новите си дрехи с очакване музикално-развлекателната програма. Обявена е от 21 ч., но започва всяка вечер с голямо закъснение, някъде към полунощ - в Гърция никой не бърза да си ляга. Прегледът на художествената самодейност е доста аматьорски, но носи любопитното знание, че тези малки острови, разхвърляни в синьото, уж близки, а все пак различни като природа, релеф, нрави, имат и свои специфични носии и фолклор. Недалечният Китнос например е с под 700 души постоянно население, повечето възрастни, и вероятно тук, на площада в Артемонас, гледаме единствената му младежка танцово-певческа група.

С неокласическите си бели къщи, обсипани с бугенвилия и увенчани с характерните за острова грънци, Артемонас е най-красивото селище на острова. Най-жизненото обаче е Аполония, столицата, кръстена на едноименния бог на светлината (патрон на Артемонас е Артемида), където кипи основният икономически и социален живот на острова. Има една улица в Аполония, пешеходната "То Стено", нещо като "Витошка", но без кича - на нея са ресторантите и баровете, магазините за сувенири, а център на местното общество е "Дракакис" - неизменно кръчма от 1887 г. досега. Днес превзета от туристите, но все още с излъчването на автентичен kafenеion с вехти дървени маси и столове, без излишни луксове. В края на "То Стено" се намира митрополитската катедрала, голяма, внушителна и помпозна - в контраст с малките, безупречни в семплата си варосана белота църквици, разпръснати из острова. Според легендата те са 365, по една за всеки ден от годината. (Но същата легенда разказват и на други острови.)

Най-фотогенична сред тях е "Седемте мъченици" - кацнала на самотна скала срещу старата столица Кастро, към нея водят безчет виещи се стълби над морето. Младоженците Димитра и Никос току-що са се свързали в свещен съюз именно там и позират, а попът завърта катинара на църквата, за да си ходи у тях си, обратно нагоре по неизброимите стъпала.

Лятото е сватбарски сезон и на плажа Фасолу във Фарос, където таверната "Димитрис Михалис" денем приютява събития от фестивала "Целемендес", а нощем - сватби, две гръцки и една немска, които огласят цялата околия до зори.
Разбирам защо идват да се оженят тук:
Фарос е мечта. Разполага с три плажа със сянка от тамарискови дървета вместо чадъри; четири малки семейни таверни; бакалия с три масички отпред, където сервират фрапе и студена вода с лъжичка домашно "глико" (сладко); ослепителна тишина и чистота; двайсет лодки и трийсет къщи, които не са свързани с улици, а с белокаменни пътеки. Улицата е само една, на нея спира автобусът за Аполония. Самата улица спира в кея, а автобусът връща на заден. Старият рибар, който живее точно до спирката, няма жена, но има огромно количество кафези с декоративни птички и сутрин ги изнася на верандата да подишат въздух.

За да стигнеш къщите на втората махала, трябва да нагазиш в пясъка; а стигнеш ли до тях, зад ъгъла изниква Глифо - коприненият залив, на който разпъвахме кърпите си сутрин само в компанията на дебела черна котка и си тръгвахме вечер, съпровождани от чановете на стадо кози. Няма бийч бар, нито чадъри и шезлонги. Ако ти трябва фрапе, сладолед или тоалетна - отскачаш на бос крак до селото. От Глифо тръгва и пътеката за храма "Хризопиги", която се вие осветена през цялата нощ.