Бебе и работа

Всичко е възможно, още повече щом имате помощ.
Работила съм от вкъщи сам с две деца и новородено. Определено няма да е лесно, но не е и непостижимо.

Теоритично, с помощ е възможно. Звучи като да сте в сферата на дизайна. Аз също съм и имах такива амбиции. Само че нямам помощ и детето ми се оказа брутално трудно и своенравно, та работата от вкъщи е ад и невъзможна. Вече е на година и 8м и още ми е брутално трудно. Върнах се на работа, когато беше на 13м. И два месеца след това ни затвориха да работим от вкъщи до неясно кога.

Според мен е възможно, имах колежка, която въобще не излезе в майчинство, в смисъл - в деня след като роди - отвори лаптопа в болницата още. Така че всякакви варианти има, особено щом ще има кой да ти помага с бебето или със самата работа.

Всичко е възможно, но ще бъде (много) трудно.  Най-вече зависи от бебето, разбира се, но аз бих помислила и за други варианти - поне за първите седмици/месеци докато се нагласите. 
Моят съвет би бил да помислите за някаква поне временна помощ - дали стажант/фрийлансър- ако не за друго, то поне за психологическата страна на нещата. Колкото и да е кротко бебето - появата му е огромна промяна в семейната динамика и според мен си е необходим период на адаптация за всички в домакинството. 
Успех!

Ако бащата участва активно след работа, т.е. се размените, за да работиш и ти, според мен ще се справиш.
А пък щом има и баба на разположение.
Но все пак си дай почивка поне 1 месец след раждането.

Аз започнах работа на граждански договор, когато бебето беше на 5-6 месеца. Работя по 3-4 часа на ден, предимно през нощта, а си доспивам следобед с него. Но първата година той спеше по 15-16 часа на денонощие и наистина имах доста свободно време. Започнах работа от скука общо взето.
  Мисля, че е добре да си дадете поне няколко седмици почивка, да се напаснете с бебето и да видите как се развиват нещата. Някои бебета спят много, други се събуждат често. Няма как да знаете какво ще в вашето.

Напълно реалистичен план. Успех!

Зависи от много неща - дали бебето спи през нощта и през деня, дали е ревливо, дали ще има силни колики, дали ще свикне с приспиване на ръце, дали ще кърмиш...
Ако кърмиш, първите месеци е доста вероятно да виси по много време на гърда. Денят ти ще минава в смяна на памперси, кърмене, приспиване и пак наново същите процедури. Ако има колики, зависи в коя част на денонощието са, може и да са целодневни, цяла нощ или денонощни...Ако цял ден/цяла нощ си разнасяла или дундуркала разстроено от колики бебе, вечер/на сутринта ще си гроги и ще искаш само да се добереш до легло...Ако е ревливо и не спи през деня/нощта и иска занимавка постоянно, ти трябва свекърва на пълен работен ден.
Мога да опиша още доста кофти сценарии от моето и други ежедневия. 😅 Има много въпросителни и много често плановете ни стават на пух и прах, когато се появи бебето.
Пожелавам ти спокойно бебе и дано успееш да изпълниш плановете си.

Благодаря много. При мен има срокове, които се спазват и това ме притеснява. Ще гледам последните месеци за изтегля каквото може да се свърши предварително.
Четох тук доста за ревливи бебета и не знам ако се случи да е такова, какво ще правя. Все се надявам да поспива поне малко повече, а не да реве денонощно. Висенето на гърда май не ми е проблем, защото мога да си цъкам помалко и когато виси. За сега съм се насочила към кърмене, но ако ми тежи ще сменя с АМ.

Щом ще имате помощ, ще се справите. Ако пък си докарвате добри доходи може да си наемете временно детегледачка, която да ви помага докато детето тръгне на ясла.

Мислила съм и за този вариант поне почасово, но не знам дали ще намеря човек за малко бебе.

Ще се справите, даже имате и баба под ръка и татко следобяд и/или вечер.
Дори да е ревливо бебето (може да има колики отначало) ще се напаснете. Малко време ви трябва със сигурност, но с помощ ще стане.
Ще Ви бъде полезна ергономична раница. Можете да го кърмите в нея, да си го "прикачите" и цял ден да си спинка сгушено в мама.
Аз малко късно си купих и съжалявам, че не си я бях купила даже преди бебето да се роди. Аз определено се родих с нея, а моето бебе е от доста плачещите, имаше и сериозни колики до 4 месец и повече, но накрая с раницата си спеше на мен и му се успокояваха и коликите.
Успех и лека бременност и раждане.

Ергономичните раници не са ли за деца над 3 месеца, даже 4-ри? Дотогава доста майки успяват със слинг да свършат нещо през деня и успокоят бебоците.

"Ергономичните раници не са ли за деца над 3 месеца, даже 4-ри?"

И аз преди си мислех така, но не, има и за новородени. Слингът също е чудесна идея, зависи какво му е удобно на човек. Моя слинг успях да го завържа един единствен път и така си остана чисто нов. Раничката ми беше много удобна. Вече е много тежък за мен, но татко му го носи все още, от време на време. Та раниците са по-скъпи от слинга, и то доста, но за мен лично си заслужават. Толкова време го носиш, че си избиват парите. И са много удобни и стабилни.
Въпрос на личен избор.

Абсолютно е възможно. Работих през цялото майчинство, гледах детето вкъщи до 3 годишна възраст. Баби не сме имали, в друг град са, идвали са от време на време за уикенда, но тогава съм си почивала, не съм работила.

Работих докато детето спи през деня. Не беше от много спящите, но все 2 часа се събираха. Също така работих вечер след като се върне ММ и много рядко през уикенда. Не съм имала да гоня срокове обаче, което е много важно.
Ако все пак се наложи да свърша нещо по-спешно ММ си е идвал малко по-рано от работа (има тази възможност, тъй като и той е със свободна професия).

Бебето ми беше ревливо и със страхотни колики, та през първите 6 месеца не съм работила докато е будна, искаше внимание нон стоп. След това малко се кротна и като започна да седи седнала съм я оставяла в кошарата с чанта със "съкровища" за разглеждане - разни безопасни предмети от бита (не детски играчки, те не са интересни!), случвало се е час да изкара, разглеждайки ги.
Оставяла съм до мен в люлка / шезлонг / столче за кола докато работя. След 9-10 месеца - в проходилка.
Определно обаче през първите 3 години опитите да работя с будно дете не бяха много успешни и само се изнервях, затова предпочитах време когато спи. След 3-тата година вече си играе много сама и стана лесно.

Алина, на моя син не му се събираше дори час - спеше от двумесечен два пъти по 25 минути.  Мразеше шезлонга, заиграваше се макс за 15 минути и то рядко.  Така че ужасно много зависи от детето.  При нас да работя дори 2 часа всеки ден щеше да е безкрайно изтощително за цялото семейство и смазващо за психиката ми, която първите месеци особено (в бурята на хормоните) беше на ръба.  
А и 4-5 часа на ден (колкото са необходими на авторката) са всъщност ужасно много.  Няколко неща я съветвам да осмисли добре:
1) бабата казва, че ще помага...но дали?  И нашите баби така казваха и в момента практически само едната го взима за максимум 3-4 часа на седмица. Оказа се, че с напредването на възрастта и натовареността на работа просто нямат сили за повече. Така че съветвам ако ще разчитатате на нея сега да проведете един сериозен разговор тя точно колко ангажимент може да поеме и кога.  
2)  Вечер като се прибере ТМ ще има нужда да се свършат някои домакински задължения, които с плачещо бебе е сложно, а времето на сън на детето е планирано за работа, то просто няма кога по друго време.  Появата на малкия човек освен това много променя динамиката в двойката така или иначе, хубаво е поне някакво време да остане за вас да хапнете, да сте отново двамата, пък и той да си почине.  
Ако бебето не спи през нощта - ти също ще имаш нужда от сън, а и от време за себе си.  

 Пожелавам  кротко и спокойно дете, но ако не е, а трябва задължително да гониш срокове, не знам колко и дали бихте издържали психически и физически.  Не казвам, че е невъзможно, но наистина съветвам да се вземат предварително мерки да улеснят положението - като наемането на помощ за работа за мен е най-добрият вариант - която ако е ненужна постепенно да се премахва с времето.

Аз затова изброих по-кофти вариантите, които могат да се случат.
Ако не спи през деня, ревливо е и иска постоянно внимание, ще е много трудно. Бабата може само донякъде да замести майката, а и тя ще е заета с домакинска работа. Ако изисква постоянно внимание, нямаш време за никакви домакински задължения.

Благодаря на всички за съветите. Знам, че много зависи от детето и няма как да планувам от сега, но поне ориентировачно.
За момента нямам човек, на който мога да се опра за помощ за работата. Преди години, колежка беше в същото положение и знам, че после не можа да си събере клиентите отново. А и не знам с колко работа ще остана, щом разберат, че съм бременна, може някой да решат да ме напуснат по принцип. Мисля, че по лесно бих намерила някой да помага за бебето, отколкото за работа. Бабата е пенсионерка, така че се надявам да може да помага.
Alyssa, а когато бебето не спеше и не си играеше плачеше ли? Какво правихте през времето, когато беше будно?
И друго да попитам - кога започнахте да излизате с бебето навън? Моето ще е зимно и не знам дали ще трябва дълго време да стои в къщи. Зимите в Казанлък са по меки и има доста топли дни.

Инвестирай време в кърменето отначало. Така после, когато детето си засуче и т.н. си спестяваш много разправия с адаптирани млека, бутилки, денем, нощем и т.н.

Вземи си помпа. Така може да изцеждаш и мъжът ти да храни бебока единия път нощем, а ти да поспиваш 5-6 часа без прексване ( стандартно, но не задължително, новородените си хапват на 2-3часа и нощем). Това ще ти даде сили да работиш, че без сън умствения труд е... по-труден

Вземи слинг, връзваш бебето и вършиш, каквато си имаш работа, включително извън дома. Помага за ревливи бебета, колики, повръщане, приспиване и т.н.

Наеми човек или ако искаш тази баба, която споменаваш, да върши всички домакински задължения - чистене, миене, пране, чаршафи, готвене и т.н. Майките, които нямат помощ си правят един 6 часов работен ден само в домакинстване. Ако това го свърши друг - печелиш времето.

Ще стане
А детето ще има майка за пример, как човек като се труди - успява!

Моят красавец е роден декември, извеждам го активно от още отпреди да навърши месец.  Стига да нма вятър и мъгла - всеки ден бяхме навън, просто го обличахме повече при минусови температури.

Редактирам, защото видях въпрос какво сме правили - много обичаше да му се говори и четях на глас или просто нещо си приказвах, ходехме на дълги разходки, после вече дрънкалки, разни сензорни игри, правехме гимнастика и масажи. Той сравнително рано пролази и проходи, така че от доста рано вилнеехме из апартамента  

През първите 3 месеца моето спеше доста през деня и никак през нощта. После започна да спи нощем, а през деня спеше 3 пъти по 30 минути. Понякога имаше и четвърто спане, но никога не е продължавало повече от 30 минути. След годинката се нормализира режим и вече се събираха 2 часа на ден, от които час и половина бяха на куп и ми беше доста по-лесно.

Няма бебе, което да не спи Новородените спят средно по 20 часа, а до третия месец поне 16-18 часа на денонощие. Физиология.
Иначе моето като не спеше ревеше. Имаше страшни колики.
Носех я на ръце, общо взето, постоянно щом е в будно състояние.

За кошара и шезлонга писах, че съм я оставяла след 6-тия месец. Тогава започна да седи и да се заиграва. В люлка също стоеше, но не повече от 20-30 минути, понякога заспиваше в нея.
Всяко дете е различно, но аз лично не съм скачала на всяко помрънкване, освен ако не става дума за глад или физически дискомфорт.

Не съм казала, че ще бъде лесно, но вярвам, че ще се справи. Няма да е първата или последната. В краен случай детегледачка не е ли вариант?

Иначе за психиката - мен точно работата ме спаси за да не полудея по време на майчинството. Имах и следродилна депресия и едва издържах 3 години майчинство, работата ме държеше през цялото време може би защото я обожавам и я върша с удоволствие, не знам. Не ми се е налагало финансово, просто и аз не можех да зарежа всичко защото после нямаше да мога да го възстановя, а и защото ми носи голямо удоволствие.

За излизането - родих октомври, излизахме от 15-тия ден нататък. Преценявахме според времето. Беше много мека и топла зима и ставаше за излизане редовно.

Всичко е вариант, стига да мога да го уредя - бавачки, помощ всякаква и от всякъде е добре дошла.
И аз се насочих към кърменето като по добър вариант за хранене и през нощта четох, че е удобно и помага за колики. Ще разгледам за слинг или смесица между раница и слинг, както и за люлка - дано да му харесат.
На мен и час и половина на 3 части пак ми върши работа. Надявам се повече време да имам събота и неделя, когато МП си е в къщи и да наваксвам с неотложната работа, ако не успея през седмицата.

И аз четох, че трябва повече да поспиват, но тук навсякъде пише друго и всяка тема за сън е за бебе, което не спи и реве с часове и се наплаших. Готвя се за най лош вариант, но все имам малко надежда, поне за средно положение - да не най спящо, но поне по 2-3 часа да подремва през деня и 7-8 часа на части през нощта.

Няма как новородено и бебе под 6 месеца да издържи само с 10 часа сън на денонощие Иначе могат да реват с часове, но после все заспиват. Проблема е, че съня е разпокъсан и никога не знаеш колко ще спи, дали само 20 минути или час-два.
Също така много често се искат някакви усилия за да го приспиш. Всички родители, които познавам и са твърдо против приспиването на децата (т.е държат да заспиват сами) имат проблем със съня им и се оплакват, че не спят. А децата са криви, преуморени и ревящи.
Всякакво приспиване, което НЕ е на ръце е ОК - в количка, люлка, бял шум, музика, гушкане на легло, кърмене, биберон и т.н. Детето бързо свиква с ритуала и знае, че е време за сън. И да не става много бързо и лесно, не се отказваш. Аз ако бях оставила дъщеря ми да спи когато си поиска щеше да приключи с дневния сън сиг още на 1 година, ама нямаше да може да се седи около нея от истерии и щеше да има проблем и с нейната и с моята нервна система.

Та, не се настройвай, че няма да спи. Друг е въпроса, че едва ли ще съобразява часовете за сън с клиентите Затова баба или детегледачка може би ще са вариант. Абе, ще се ориентираш в движение, в първите месеци нещата са динамични и бързо се променят.

Аз също мисля да не прекъсвам напълно работа. Очаквам бебче живот и здраве през септември.

Второ дете ми е. Първото беше достатъчно отдавна, че да съм забравила много неща (преди 11 години), а и както всички казват всяко дете си е различно. Тогава бях студентка редовно обучение и се справих - с изпити, с дипломна работа, с упражнения и завърших бакалавър, след това магистър тъкмо когато той навърши 2 години. Лесно не ми е било, но пък явно се забравят трудните моменти Бабите ми тогава бяха работещи и на 300+км от мен. ММ тъкмо започна стабилна работа и нямаше как да отсъства, за да ми помага.

Как ще се получи сега не знам. Работата ми е динамична, може да имам спешни задачи понякога, друг път да търпят отлагане, понякога може да съм по-натоварена, друг път-не. Първо искам да видя какво бебче ми се е паднало . Този път майка ми вече е пенсионер, свекърва ми живее в същия град, мъжа ми е нов и сякаш е доста по-склонен да ми помага Ако не се получава ще търся почасово детегледачка. Засега търся само домашна помощница за домакинската работа, тъй като тя ще ми дойде в повече. Не мога да си позволя ежедневно, но поне веднъж седмично ако чисти по-основно ще е от полза. Всички други улеснения за домакинството - прахосмукачка робот, сушилня и т.н. също са полезни, за да се спести време.

За през деня рядко има нещо супер спешно и обикновено идват от един клиент, за който не знам дали ще остане, понеже се очаква увеличение на работата и отговорностите. Всичко друго може да се свърши в определен диапазон от време и това може да е през нощта, деня, вечерта, събота, неделя, всякога.
При мен сроковете са предвидими, най краткия и тежкия ми е около 2 седмици.
Сисето, ти ще си по напред от мен, ако имаш време по нататък може да споделиш как се справяш.

п.п. И аз заглеждах прахосмукачка робот, но май за сушилня няма да има място, пък така ми се иска...

Повярвайте ми, прекарвам часове наред в приспиване- има деца, които нямат нужда от много сън.  Всичко сме пробвали - професионални консултации, семинари, всички книги, в кола, количка, раница и как ли още не -просто не му се спи, вид нервна система.
Не плаче,  не мрънка, щастлив и енергичен. Да, изключение е, но е факт.
През нощта теоретично му се събират 10 часа сън, но се буди на всеки 1-2, така че сутринта той е кукуряк, а аз -труп.

На авторката пожелавам късмет, щом сроковете не са от днес за днес - ще стане, вярвам в теб!

Явно наистина е изключение. На колко е?
11 часа сън не са чак толкова малко, макар че до годинката би трябвало да са около 13.

Има неспящи и никак не са изключение. Ако имат колики, не спят или дремват за 10 минути от колика до колика. Което е изключително непродуктивно за работеща майка. Поне моето беше така. Мислех, че не спи заради колики, но не би. Дремва след кърмене за 15-20 минути и това е. Вечер се събират около 10 часа сън със събуждане за кърмене 1-2 пъти.

Аз затова се подготвям, че ще спи малко и хич не лежа на кълка, че ще е 16-18-20 часа. Аз първите месеци ще го слагам да спи до мен или в едно легло с мен, че поне да не ставам. Само да го придърпам за кърмене. Свеки разказваше, че и тя така е била. Слагала ги е на гърдите и да спят.

https://roditel.bg/normi-v-dnevnia-san-pri-bebeta-ot-0-do-12-mesetsa-tablitsa/

Ето количеството сън, което спят бебетата. И, да, тези спящи по 10 часа на ДЕНОНОЩИЕ СА изключение и налагат консултация с педиатър ако са под 1 година. В повечето случаи обаче децата не спят толкова, а просто родителите не са сметнали правилно

Тия родители засичат, а едни приятели следяха с приложение, спеше около 13 часа на денонощие на 1-2 месеца. Таблицата е с усреднени стойности, все пак. Да не разводняваме темата, дано на авторката не се падне някое изключение.

Моето дете е напълно здраво, по мнението на всички видни лекари в София. На 2м спеше 3*20мин денем, нощем спеше 8-10ч максимум. От 3 до 12м спеше 8-9ч на нощ, като до 01-02 се будеше на всеки 20мин. С поне 5будения. Кога за малко, кога за повече. Денем 3*30мин. Едва след годинката почна да спи по 9-10ч на нощ и още 2, в добрия случай денем. През другото време не е спирала и за миг. Съня никога не й се стигал. За да спи съм люляла, носила, оставяла да реве (4ч на периоди). С раница, с кола, с количка. Средното приспиване беше по 1ч. И детето е напълно здраво, просто... Диво. Не ядеше от ден 1. Ама не се шегувам за не ядеше. Та до 15-6м беше истински ад. Сега на почти 20се вижда светлина. Мнението на лекарите - Мал шанс. Свиквайте. Та да статистиките са мн хубаво нещо, докато не ти се падне онова в другия край. Нощес е спала 8ч, с три будния. На едното лаеше. И е спала 45мин за целия ден. Пребива се като куче, реве, мрънка, мята се, пада, но не заспива. Ще припадне като се стъмни.

Бащата, ако не се включва редовно в гледането, забрави, че ще може да ти помага, ако възникнело нещо неотложно. Трябва от самото начало да се включи, че да се научи да разпознава сигналите на бебето, които са и динамични, и да си изгради подход за справянето с възникналите ситуации. Всекидневна разходка на бащата с бебето, би ти дала 1-2 часа свободно време.


Имай предвид, че ако са ти нужни 4-5 часа без прекъсване за работа, с прекъсванията концентрацията се губи и може да се окаже сумарно доста повече нужното време.

Да ходиш да оставяш новородено "бебенце" на свекървата в нейния дом също не ми изглежда кой знае колко разумно. Ако говорим за няколко часа, а не за денонощие, ще хабиш почти толкова време са се цедиш, да му приготвяш багажи и да си го транспортираш, колкото ще спестиш. И при най-малкия проблем трябва да отидеш дотам. Поне на мен не би ми било спокойно. Ако някой ще ти помага, по-добре да е в твоя дом.

Моите наблюдения са, че всички, които имат концентрирано свободно време с бебе за периоди, по-дълги от 1-2-5 минути, когато е будно, са го свикнали да бъде оставяно самичко в кошара продължително, да не му се обръща внимание на хленченето, ако не е гладно или с пълен памперс, да стои в проходилката, да гледа телевизия и разни клипове... въобще, всякакви способи бебето да не мърда много и да се зомбира. Тези неща носят свободно време, достатъчно да свършиш нещо, а не на интервали от по 30 секунди, даже сигурно са полезни за нервната система на майката, но при бебето има отрицателни последици, можеш да прочетеш, да се информираш и сама да си решиш. Ергономичните раници помагат. Ако можеш да работиш през телефон, докато разхождаш бебето в раницата, биха ти дали около половин час наведнъж.

Писала си много пъти, че си останала до около  35-годишна възраст да живееш с баща ти, защото бил възрастен и имал нужда от грижи. Ако обективно е така, а не е някакъв благовиден предлог да се стои в детската стая до 40, човек, който е имал нужда от такива грижи, че младостта ти да премине в това, надали се е оправил със здравето и възрастта, и имаш едно голямо неизвестно как би ходила да го обгрижваш с новородено, едва ли бащата на детето и свекървата ще се включат в обгрижването на баща ти, дали няма да се влоши още повече, че да има нужда от постоянни грижи.

Да, очаквам бащата да се включва още от началото. Ще настоявам за това.
Офиса, който имам е точно там, където е и татко, така че реално аз не съм стигнала далеч от детската стая. Че даже и се очертава да се върна там за няколко месеца покрай раждането. Баща ми може да се обслужва сам, но с напредване на възрастта има нужда от все повече помощ. За утре не знам как ще е. Ще се реагира според ситуацията.
Ясно ми е, че новородено няма как да поднасям. Ще се обсъди със свеки и ако тя не може, може да потърся почасово жена ако се налага. То и затова пуснах тази тема за да видя как другите се справят, какви съвети ще дадат. Знам, че хич няма да е лесно.

Не плашете жената. Ще се справи много ясно. Офиса е в дома и, има таткото на разположение + 1 баба, и възможност да плати на жена ако се наложи.
Всичко ще  е наред според мен.
И да не спи много, какво от това, ще си лежи там в гнезо/ люлка/ активна гимнастика и ще си гука.  Ако иска на ръце, слагаш го в слинга и си джиткаш. Едно бебе е, все пак.

Привет, авторке.
Напълно възможно е да правиш това, жкоето правиш и да си гледаш бебенцето. Сега, зависи и от бебенцето, но  според мен, това, което е най-важно е до 1-2 месеца от раждането да си има хубав режим. Така ти ще знаеш кога горе-долу можеш да си вършиш работата. Ако е от бебчетата, които могат да се забавляват и без намесата на много внимание от страна на родител, ще е супер! Не е лесно, но става. Не става веднага, но става постепенно. Търпение му е майката.
Аз шия от вкъщи, като процесът е и допълнително творчески, което налага и определена душевна нагласа ( и мног очистене всеки ден хаах). Обаче ако си дава човек зор и е упорит, нещата се получават. Понякога и късно, през нощта, но стават. Няма драма, спокойна бременност и прекрасно бебче Ви пожелавам!

Имам 2 деца с 2 години разлика. Общо бях с тях вкъщи 4 и половина години и работих през цялото време. Помощ от баба имах 1 път месечно за 2 дни - тогава ми се налагаше да се срещам с клиенти и бабата пътуваше специално от друг град, за да гледа децата. Ако ми се налагаше да се срещна с някой извън тези 2 дни водих и децата с мен. Работих разпокъсано през деня когато мога - 1 час сутрин (може като спи детето към 10-11 или веднага след сутрешното кърмене към 6 часа) и 1-1,5 следобед пак когато спят + основно през нощта и събота и неделя. По-повод съня - да има деца, които не спят. Моето например през нощта спеше на интервали от 1 час и аз затова изнасях голяма част от работата тогава - така или иначе трябва да ставам през 1 час да го успокоявам и приспивам наново - уплътнявах си времето с работа. Не мога да кажа, че се справих на 100%, но нямаше чак толкова мега недоволни клиенти. Тръгнаха си 1-2, с които и без това нямах желание да работя поради други фактори. В този период се оборудвах с прахосмукачка робот и съдомиална, но въпреки това вкъщи все беше разхвърляно (първо защото реда на задачите беше децата-работата-готвене-почистване и до последното често не стигах и второ - защото не съм особено добра домакиня по-принцип). Децата в никакъв случай не са били пренебрегвани обаче - всеки ден бяха по 2 пъти на площадката - сутрин и вечер, зимата - също излизахме на разходка поне 1 път. Сготвено също имаше през повечето време. Това, което жертвах беше моят сън и нерви (ако не спиш логично се изнервяш) и поради това си пообтегнахме отношенията с таткото (но пък в този стресов период доста семейства минават през това). Таткото е чудесен и определено и тогава и сега поема 50 и повече процента от задълженията вкъщи. Даже като проходиха често събота и неделя ги нямаше по повече от половин ден по разходки и тогава наваксвах и със задачите, и с почивката само за мен. Бавачка не съм имала, но през зимата (когато вън е лошо времето и имаха енергия за изразходване в повече) след като навършиха 1 година и вече ходиха понякога ги водех в детски клуб - те да поиграят с каките (които обикновено се занимаваха само с тях), аз да поработя в кафето в клубчето. Изводите - възможно е да работиш с малко дете, особено ако бабата и таткото наистина се включват активно. Дали ще се справиш с всичко - определено не. Дали ще се справиш задоволително - най-вероятно да. Ако сега съм в същата ситуация вероятно бих постъпила по същия начин като преди, само бих положила повече усилия да не се изнервям толкова и да съм по-спокойна и с децата, и с другите от семейството (но пък децата вече отдавна не са бебета, а аз пак се изнервям, така че явно ми е част от характера.). Успех

П.С. Да допълня - планирането на времето докато работих от вкъщи с 2 деца се получаваше доста по-добре отколкото като тръгнаха на градина и започнаха да боледуват редовно. Колкото и ревливо бебе да се падне ти горе-долу знаеш кога и колко време можеш да откраднеш - имаш някаква предвидимост. При боледуване обаче често се случва да се събуди сутрин с температура и всичките ти планове да пропаднат (с болно дете се работи още по-трудно отколкото с бебе). Като станаха вече големи често ми се е случвало да имам нещо неотложно за деня и да се обадя на баба им в 6 часа сутринта да хване влака в 6,30 часа или да подготвям колегите 2-3 дни предварително, че детето е на път да се разболее сериозно и утре може и да работя от вкъщи. Работата си върви, никой няма да те търпи ако през седмица си в болнични, а ние имахме случай в който децата последователно и/или заедно бяха болни 3 месеца без прекъсване. Така че истинското предизвикателство за планиране на работата за мен започна след изтичането на 2-те години майчинство.

За успокоение на авторката на темата искам да споделя, че родих в началото на септември и работих даже в родилното 😃. Засега може и да имам късмет, че бебето е сравнително кротко и спящо, но и аз се нагаждам според нея, за да мога да си върша работата. Телефонни служебни разговори провеждам докато обикаляме с количката навън - знам, че ще е спокойна. Сутрин ставах в началото след храненето и в 5ч, за да пиша мейли докато тя си доспива. Имам син на 11 години, който ми помага когато не е на училище ако трябва да влезна в онлайн среща...абе справяме се, има начин.
Пожелавам успех!

Все едно четох за себе си 😂 работих от родилното, след това лека полека се нагаждаме. По телефона отговарям на обаждания, като сме на разходка, а на мейли- по време на следобедния сън + таткото като се прибере след 17:30.
Трудно е, но е възможно!

Благодаря за окуражителните коментари. Все още си следя темата. Всеки коментар и информация ми е от полза.
Благодаря на всички.

Miss Cichi, може ли да споделиш твоя опит как се справяш с бебето и работата?
Аз живея в чужбина и тук майчинските са много малко време и с бебе на 4 месеца ще почвам вече работа (в момента той е на 2месеца). Най-вероятно ще се работи от вкъщи (заради корона вируса).

Аз работя от вкъщи. За сега през деня поспива доста бебо, а и свекървата идва да помага. Предимно дондурка, храни и приспива бебо. Аз сменям памперсите, правя мляко. Вечерта продължаваме с ММ да го гледаме. Сега понамаля работата, но когато се налагаше сядах и събота и неделя. Като цяло е спокойно дете и си поспива затова успявам да се справя. Март месец при нас беше с лошо време, сега се оправя и е го извеждам по често с количката. Може би ще изместя работа за вечерта. За прохождането и след това може би ще търсим бавачка почасово. Не знам за ясла какво ще правим с този корона вирус.
Ако искаш питай нещо конкретно.

При нас нещата станаха по-сложни, вече е голям и си иска вниманието. А и откакто започна ясла поех повече ангажименти. Мъжът ми зимата почти не ходи на работа, но от март ходи всеки ден, а детето беше болно през целия месец.
 Вече работя изцяло през нощта, лягам си към 2-3 и гледам да спя с него следобед. Но моята работа го позволява, имам срокове, но са достатъчно дълги да мога да си позволя да работя когато искам.