Абе влияят ли се мъжете от жените до тях? Или жените, от мъжете до тях? Хората от други хора?

Влияем се. Азът слага резето доколко.

Огледалното поведение и типично за хора, които са неуверени и без висока оценка и отношение към себе си.
Те не изживяват своите емоции, а приемат тези на отсрещната страна.
Потискайки истинските си емоции, в крайна сметка се чувстват дълбоко неудовлетворени и нещастни, което води до болести и други неприятни развития.

Не мисля, че е толкова от неувереност, колкото от чувствителност и силна сензитивност. Има хора, които много попиват енергията около себе си и им влияе. Ако някой е ядосан, тъжен, всичко съпреживяват.
Аз поне съм така. Ако някой нервничи и аз много бързо се изнервям. Ако някой е супер весел и чувствам свързване с тоя човек и аз се развеселявам. С някои хора винаги съм в добро настроение, с други все съм начумерена. Смятам, че просто попивам чуждата енергия - като гъба. Междувременно изживявам и своите собствени емоции, които постоянно варират.

Уейв, и това е така.
Ключовото тук е да можеш да разпознаваш кои емоции са твои и кои съореживяваш.
В мига, в който се научиш да спираш отразяването (и да избираш какво да поемеш или какво да спреш) - живота рязко се променя..)

Абсолютно няма как да се чувстваш еднакво с всички хора. С едни ти е приятно, ведро,  забавно, усещаш разбиране, подкрепа, комуникацията с тях ти носи удовлетворение... а други може да те сдухат. Дори не е само до човека отсреща, ами и до моментната му настройка и отношение към теб - може  веднъж да те кара да се чувстваш добре, а друг път да те срине. Всеки нормален човек се влияе от околната среда. Аз знам как да повдигна духа на човек, на който искам да му го повдигна. Знам и как да му сговнясам настроението. Но при мен не е толкова кой е човекът, а как самият той ме е подхванал в дадения момент - ако е зъл ще го накарам да съжалява по моя си подъл начин. Ако е добър с мен ще ме види само добро. Може принципно да не харесвам даден човек, защото е бил гад с мен, но ако в даден момент покаже човещина дори моментна това и ще получи в замяна.
Но това не променя фундамента и характера ми - същата съм си адаптивна и реагираща с чувствата си на околната среда.
За мен инатлив и закостенял в убежденията си човек не е същото като силен характер. По-скоро е признак на интелектуална недостатъчност - и ментална и емоционална.
Какво значи мои и чужди емоции? Емоцията не е постоянна и неизменна част от природата ни, а е реакция на външни стимули. Освен това е съвсем нормално да ти се променя емоцията според емоцията на околните - ако виждаш щастливи хора те могат да подобрят и твоето настроение. И пак зависи за какво става въпрос - понякога чуждата радост може да те подтисне, което си е съвсем нормално и човешко ако е в определени граници и не води до агресия и отмъщения. До характер си е.

О, Скрег..идея си нямаш колко "грешно" могат да тръгнат нещата, ако не си успял да разчетеш правилно своите емоции.

айде да не усложняваме излишно.

Ей, мм е така. Нещо друго го мъчи, обаче на мен ми вдига скандали за пълни глупости - предимно готвене.
Също така, лесно се натъжава от някакви случки с непознати или далечни познати.
Аз порастнах, давам си ясна сметка какво ми е и откъде ми е. Нямам нужда да отразявам чувства.

То всички хора са така - като са в лошо настроение си го изкарват на най-беззащитните. Кел файда че знаеш кой ти го е развалил, като нищо не можеш да промениш и не можеш да го контролираш. А също като ме ядоса мъжа ми си го изкарам на децата, защото на него не мога - той слага защитна стена и е непробиваем. Същото и с децата - той ги ядоса и те си го изкарат на мен. Тормози ни всички наред

Не ги усложняваме, опростяваме ги..)
Конфуций беше казал - ако си гневен, спомни се последните 2-ма души, с които си бил..

Аз НЕ си го изкарвам на другите. Мога и сама да се оправя. Не искам да им влияя по този начин.

Нищо не опростяваш, Уинг. А когато видя някой да се опитва с логика да обяснява абстрактни неща като чувства, че и тръгва да прави причинно-следствени връзки на такава база, лекичко се подсмихвам.
Вместо да търсиш каква е причината за избухването ти (защото това няма голямо значение в крайна сметка), се постарай да няма такова на първо място.
Защото ако човек не може да контролира такива неща, значи НЕ е достатъчно емоционално узрял, поне не и колкото си е мислел.

Феникс, това е следващата стъпка - спираш да се гневиш. Ама е процес, през който всеки преминава със собствено темпо.
Дадох елементарен пример какво се случва ако не съзнаваш, че отразяваш чуждите емоции.
И да, когато го схванеш - наистина става просто и лесно. Ама трябва да поемеш отговорност за собствените си чувства и демони и тн. Процес си е. За някои - доста болезнен, за други - елементарен.

Не, не.
Да спреш да се гневиш е проблем.
Това, което трябва да спреш, е да си го изкарваш на другите.

Гневът е наказанието, което си налагаме за грешките на другите - Буда.