Какво направих днес за себе си? - 9

е немска и излезе миналата година, не очаквам скоро да бъде превесена на английски, какво остава на български. Казва се "Обичано дете" и разказва за бездната на майчината и бащината любов и роля в семейството и когато мъжката роля се превърне в болестно състояние.

Разказва се от 3 перспективи.

1. Ясмин, която се събужда след отвличането си в една колиба без прозорци от гласа на непознат "Как си, Лена?", който е психопат и за нула време я прави част от представата си за перфектно семейсто, чрез психическо и физическо малтретиране (само се намеква, без описание). Изрусява й косата, дава й елегантни дрехи и й обяснява плана за деня - кога точно да се къпе и да ходи до тоалетна, кига да сготви за обяд, кога да преподава на двете му деца, които й викат "мамо", как да се държи. Тя сама не разбира защо, но някакъв инстинкт за самосъхранение я кара да му се подчинява, тя изведнъж влиза в ролята на добрата съпруга и майка.

2. Хана, дъщеря на психопата, която не е виждала друг свят. За нея й брат й баща им е обичащ и грижовен бог, който ги държи заключени за тяхна сигурност и тяхно добро. Този който им носи вкусна храна като се прибере, пали печката да се стоплят, пуска вентилацията да влезе въздух и да не умрат и по всякакъв начин се грижи за тяхното добруване - като заключва всички остри предмети, да ги пази от лошия външен свят, като наказва мама, ако пак нещо откачи и му се развика или направи някоя друга голяма глупост - да се опита да избяга например. Мама не е добре със психиката и получава някакви кризи, но добре че е татко да я укроти и пак да сме щастливо семейство.

3. Матиас, бащата на преди години изчезналата Лена, който никога не преживява загубата на обичаната си едиснтвена дъщеря. Постоянно дава интервюта, пише милиони оплаквания до редакциите на лошите медии, които изкарват дъщеря му парти гърл едва ли не - той настоява да се знае, че е била отличничка в университета, пази репутацията й и споменът за нея жив, за да не изчезне случаят от медиите, за да не бъде забравена, за да може - ако от някъде се появи, някой да я познае. Майка й иска само да си я погребе, тя е премирена.

След бягството на Ясмин с децата тя се връща сама у дома, децата попадат в психиатрична клиника. Момчето показва типични симптоми - страхова невроза, параноя, клаустрофобия и напълно полудява в реалния свят, трябва да го държат на силни медикаменти. Ясмин не се справя добре, буди се в 6:50 въпреки че не е от гласа му както е свикнала, в 12 стои в кухнята, макар да не готви за децата, а само се държи за плота, ползва банята в определените часове - а е била само 4 месеца там. Чувства се неразбрана и самотна и развива мания по Лена, като й говори мислено "мъжът ти това, децата ти онова", защото Лена е преживяла същото и така Ясмин си има въображаема приятелка, която я разбира.
Хана блести с дисциплина, здрави зъби и невероятни научни знания - знае какво е асансьор, за Айфеловата кула и още какво ли не. Въпреки обстоятелствата, майката я е отгледала и възпитала отлично.
Матиас настоява да вземат Хана и да я гледат с бабата. Брат й нарича просто "момчето". Той иска да вземе Хана и най-после пак да е щастлив, най-после къщата му да е пълна и да бъдат семейство. В нея вижда Лена - същото малко русо момиченце с пищящ глас, което се обажда от задната седалка "Тате, тате, хайде да спрем за сладолед, обаче ти ще черпиш, защото аз още съм малка". "Добре, обичано дете, само този път и само защото си ти, Леничка". Но Хана се държи съвсем различно - тя иска "вкъщи", в колибата. Тя до последно вярва, че мама е направила поредната глупост и дано дойде на себе си и семейството се събере отново.
Матиас преживява катарзис, защото губи и Хана, която пак влиза в клиника. Той признава пред себе си, че любимата му дъщеря Лена съвсем не е била отличничка, била си е купондждийка, ходела е по мъже и е зарязала следването. След като осъзнава как я е издигнал в култ, мразейки Ясмин, че се е измъкнала жива - той прощава на психопата (вече мъртъв), като казва, че мотивите са същите - непримирима любов до полудяване.