НОЕМВРИйчета 2❤️2❤️ - Тема 5

Дагни, силната болка може да ти предизвика разстройство и повръщане. На мен всеки МЦ ми е така.

От своя страна силната болка може да е контракция. Ако зачести, отиди в спешен кабинет да те видят.
Щом чувстваш малчо всичко е наред.

Бях с приятели на пицария. Едва ли е от пицата, защото беше добре опечена, но явно не трябваше да си добавям люто (не съм го усетила на излизане, с извинение). Позволих си и чаша вино. Според ММ от виното.
Според мен няма как да е от чаша вино. Аз дори не го усетих. Преди бременността трябваше да изпия поне 500мл вино, за да усетя нещо.
Никога не съм имала слаб стомах. Това ми е второто разстройство за цяла бременност и беше наистина кошмарно.

Чакам да дойде следобеда и бебо да се размърда, за да знам, че е добре. Той рядко шав-ва преди обед/следобед изобщо.

Дели, имах и контракции успоредно с разстройството, но днеска съм съвсем ОК. Снощи за малко да запалим до Шейново. Никога не съм имала особено болезнен цикъл.

Червеното вино казват че може да предизвика контракции.
Може и лютото да те е парнало повече.

Тц тц - бяло пих. Около 120-150мл от 11%.
Беше се твърдил, да. Беше и леден на допир и цялата бях в срудена пот. Капеше на капки от гърдите и гърба ми.
Комшарно.
Ще се наблюдавам до края на деня. Малкото шавна сунтринта. Едвам едвам преброих 10 мръдвания за 45минути. Обикновено рита по-силно и за по-малко време отброявам 10 движения.
Ако и следобед е толкова вял, ще се притесня.

При мен всеки път като ям дали за закуска вечеря, ако е повече и ми стане тежко даже, получавам брутален спазъм, отминава за 3 секунди.
А за упойката ми е интересна тема, засега мисля да пробвам колкото мога да издържа без упойка, в случай, че продължи дълго раждането, ще поискам. Ако мога да не се мъча до изтощение, ще избера упойката.
Дагни може да е от пицата, ако е била с колбас да не е бил както трябва. Аз така след едно заведение на което ядох само тиквички и малко картофи, не можах да изляза от тоалетната, само че повръщах, явно от мазнината. Явно сега са ни много уязвими стомасите и веднага отхвърлят лошата храна.
А за околоплодните води, веднъж ми се случи точно докато повръщах, бая ми се намокриха бикините, изплащих се, ММ ходи за йод, но се оказа че върху бикините не показва добре. Та се оказа, че от напъните съм се изпуснала. Бях в потрес.

Dagny по въпроса с упойката, разбира се, че ме достига до бебето, но понеже съм се начела на маса статии с опровержения и как бебетата били летаргични и дрън-дрън, затова реших да го вметна в коментара 😁🤐
Сега на въпроса- бебетата растат и мърдат, и докато го правят ни затискат разни органи- в това число и всичко по храносмилателния тракт. Възможно е да те е сритал и да се е получило,, авария". От виното е малко вероятно. Тук ще вметна, че моите контракции зачестиха, вечер много ме боли корема( не от контракции) и понякога така ми се гади, че едва устоявам на желанието да върна вечерята... Снощи, докато наблюдавах ситуацията, разбрахче нещо, което мислех за контракция-далеч не беше, но усещането беше същото-коремът на топка, излезе ми въздухът и чак усещах натиск в тазовото дъно... Само деъо коремът ми остана мек... Мисълта ми е, че явно бебетата намествайки се, може да ни създадат страшен дискомфорт и да ни вкарат в най-различни филми
П. С. Сетих се нещо друго- попринцип правя хипоглекимии- облива ме страшно студена пот, както казва ти Dagny на струйки по гърба и гърдите. Разтрепервам се и ми става много зле.Обикновено след такова фиаско ме стяга около дванадесетопръстника и ме избива на повръщане, или разтройство... Да не е нещо такова?

Dagny, аз бих заложила не на виното, ами по-скоро на лютото. Освен това в много заведения ползват мазнина втора употреба и направо предизвиква ужасни стомашни неразположения, защото сега сме по-чувствителни. Както ти казах, същата работа, и точно както го описваш, бях цялата изпотена и ме втрисаше все едно имам температура. На сутринта ми нямаше нищо.

Мерси за отговорите:)
Чувствам се по-добре вече и емоционално!

Отдавна не съм се включвала с писане.
Попълних анкетата за среща в София, имайте ме предвид, моля. Ще опитам да дойда.

От началото на юли съм с болки в гърба. След посещение на два невролога и физиотерапия, продължава да ме боли всекидневно. Вкратце - ще ми мине само след раждането. Имам подобрение де, но в началото беше нечовешко просто. Тази болка ми налага постоянно лежане, иначе не се издържа да съм в седнало или изправено положение.
Затова спя и само по гръб, без възглавница, иначе пак ме боли. Под краката задължително възглавница или спя със сгънати колене, стъпили на леглото (ако съм изпъната, силен дискомфорт в корема). По някое време през нощта се усещам, че се завъртам настрани, явно след като ме е поотпуснал гърба, но и се будя от болка, ако съм се залежала странично. От няколко месеца имам възглавница за бременни, но с нея съвсем ме боли.

Тази неделя силно ме проряза корема - високо горе централно. Вследствие не можех да лягам и ставам самостоятелно, мъжът ми трябва да ме вдига. Сега поотшумя тази болка, само се засилва в края на деня и пак самостоятелно не мога да лягам/ставам, но усещам, че преминава (йей!).

Всякакви физически упражнения не мога да правя, дори да ходя за повечко време (повече от 30 мин) - започват и гърбът, и коремът високо да ме болят. Ако тръгна с малко по-бързо крачка, и ниско долу ме прорязва. Физиотерапевтът ми каза да не правя упражнения за гръбнака, докато не родя, ще се отрази зле на мускулните спазми на гърба ми. Само упражнения за тазовото дъно да правя, ще са ми нужни.

Вчера бях на преглед, бебето е 900 гр, големичко Всичко ни е наред.

Да вмъкна, че от началото на юни месец започнаха болките при мен в различни части и пак се налагаше мъжът да ми е болногледачка от време на време.

От внезапните силни болки виждам, че не съм готова за болките от раждането и затова все повече и повече клоня да си искам епидурална упойка.

Иначе съм 26 гс, +9 кг. В моментите, които не ме боли, не ми тежат килограмите (е да, като клекна, си помагам с ръце да стана).  Може би не ми тежат килограмите толкова, защото качих 6-7 кг още до третия месец (първият триместър се тъпчех с тестено, защото само това за малко убиваше денонощното гадене).

Явно само моето лице е на петниста хиена. Дори май мъжът ми се обърка кои са пигментните петна и кое е естествения цвят на лицето ми Човек предполага, че цветът, който преобладава, е естественият - ами при мен не е съвсем така И преди да забременея имах малко петна, но сега са много повече и са много по-тъмни. Най-гаден е плътният "мустак".
А да, на места в малкото нормални участъци имам и себореен дерматит (червени участъци). Цинковият крем не помага. Това си го борех преди бременността с крем, в който обаче има кортикостероиди - забранено за бременни. Обачееее ходих на дерматолог (за болезнен мазол-рана на крака) и наруших противоепидемичнире мерки - свалих си маската, за да види дерматита.  Предписа ми Sebclair крем. Не вярвах, но ми действа, почти изчезна за 1-2 седмици, а това е невероятно бързо за щадящ крем при такъв проблем. Догодина ще опитам химичен пилинг за намаляване броя на цветовете на лицето ми.

Първо дете ми е. По принцип искам и второ дете да имам, но когато дойде времето, ще трябва да планирам помощ, защото ако бременността ми е както сега, няма да се справя сама.

Наскоро обсъждахте и кърменето. Искам да кърмя, гледах доста лекции, четох Бедра и Ася Димитрова. Наистина остават с впечатлението, че всяка жена може да кърми и то без проблем, ако се обърне за помощ веднага при затруднение.
От друга страна, знаейки реални случаи на познати, не съм сигурна доколко е така.
Аз лично не съм кърмена и се успокоявам с това - всичко ми е наред, не съм била никога от боледуващите, в училище и университета не съм имала умствени затруднения
Така че важното е майките да си обичат децата и активно да се грижат за тях.
Ще опитам с кърменето, няма да се откажа при първите затруднения, но както се случи все пак.

Пиша от телефона и затова ми е трудно да преподредя написаното, за да "тече" текстът по-гладко - извинете.

Да добавя малко относно епидуралната. Една от причините да искам упойка е, че първото раждане обикновено се проточва доста часове, които са много болезнени. Другото нещо е, че тя се поставя до определено разкритие, след което вече е късно и не я поставят. Затова се притеснявам да не изпусна момента за упойката, опитвайки да видя докъде ще издържа, пък после да е твърде късно за обезболяващо.

АГ-то сподели с мен, че трениращите жени раждат по-трудно (противно на всеобщите очаквания). Неврологът също каза, че болките в гърба като моите са по-често срещани при спортуващи...
А аз съм от трениращите и затова се настройвам за трудно раждане, съответно за упойка.

Искам да се оплача, че днеска ми идва в повече 25 г.с. +2 кг, ама е цяло чудо че съм +2 кг като постоянно съм на работа и се движа имаме собствен бизнес, който аз управлявам и все се налага да търча по задачи, да съм в работното място или да се разправям с някой...така както го карам май от работа ще тръгна за раждане направо. Незнам след раждането как ще стане неможах да си намеря заместник още и нямам представа докога ще го карам с това темпо. Имам и дъщеря на 3.5 г и покрай нея имам отговорности. Направо завиждам на бременните, които могат да си лежат когато си поискат без да им звънне телефона. Оххх излях си душата ама наистина ми идва в повече нямам време даже да се притеснявам за нещо, всички кости по таза ме болят. Пък с подготовката съм до никъде...

Анниня ухх направо те съжалих с тези болки в гърба, толкова красноречиво си го обяснила. Дано не се влошават нещата, а се оправят. Аз също много се интересувам от кърменето, нещо съм се амбицирала да кърмя и вече съм в няколко групи за кърмене и прочитам различни ситуации и как се реагира в тях. Отделно вече съм си записала няколко номера на консултанти по кърмене, които да ме посетят на адрес, ако не се получават нещата. Но да ти кажа, приятелките ми, които не са успели да кърмят, наистина са допускали елементарни грешки за да им спре кърмата. Ако се информираш малко повече може би би могъл да предотвратиш някои неща, които зависят от теб. Защото по време на бременноста не е важно само да си избереш лекар, да направиш покупки и да си почиваш, а трябва и да се информираш доста за нещата, които предстоят след появата на детето, особено ако е първо. Поне така си мисля, при мен ще е първо. Кой знае колко неща пропускам и не знам, но ще се учим в движение

Здравейте момичета,  започнахме и последния триместър- да ни е честито, стискайте зъби, че неразположенията май ни предстоят Много пъти съм казвала на близки, които ни пожелаваха второ дете, че ако има кой да го износи последните два месеца и дундурка първите два, веднага влизам да раждам
Към Anninya и всички момичета с първа бременност, недейте да се настройвате , че ще  се ражда трудно. Аз бях с планово секцио по мое желание( до 8 месец беше бебка седалищно и аз се настроих за секцио, след което се завъртя, но мен вече ме хвана шубето за естествено) и трябваше в 6 сутринта да съм в родилна зала за да ме подготвят. Да, ама не. Ставам в 1,30 часа до тоалетна и се връщам в леглото, и тъкмо взе да ме унася и хоп- усетих че се напикавам в леглото. Ставам, а водата отдолу продължава да си тече, и не можеш да я контролираш, като се стиснеш. Съответно в 2.30 часа бях в родилно (с контракции, но търпими), докато се събере екипа за секцио и в 5.35 часа родих-естествено, без никакви системи! Така че милички, недейте да си мислите ,че щом е първо раждане ще бъде дълго и мъчително. Както казва моето АГ, болка ще има във всички случаи,  при раждащите вагинално ще бъде преди раждането,  а при секцио, след раждането.
С този пример мисля че успях да споделя и за опита ми с околоплодните води
С тази бременност разбрах какво е да се чувстваш пикла. Отивам до wc изчаквам малко, ставам, вдигам гащи, всичко точно , сядам някъде и усещам как се стича още някой грам
Относно килограмите в 27 г.с. и съм + 15 , от 53 кг.сега 68 кг., висока съм 169 см. Сега ни предстои да дишаме и от въздуха да качваме Важно е вие и бебоците да сте добре, пък после ако ни се паднат ревливи бебета, ще станем  манекенки

Дагни и на мен се случи, аз споделих. Нямах растойство, но стоях мн време в тоалетната и голямо количество феклии, освен това ми стана много лошо, причерня ми и рязко имах нужда да ям сладко. Изядох доста рачел.

А за раждането аз съм по скоро ориентирана към секцио, особено както върви едричко и дълго

Манси, би ли споделила кои елементарни грешки са допуснали твоите приятелки?
Моя близка, родила в началото на годината, ми каза да се подготвя максимално с инфо за кърменето, защото се оказало, че не е толкова лесно и интуитивно. Тя се е справила в крайна сметка, но с много болезнена цена (рани, т.н.). Даде ми и съвет, ако не съм кърмена, да попитам майка си какви затруднения е имала, защото е вероятно при мен да са сходни. В моя случай не помогна особено, но ако някоя чете, да попита своята майка (а и леля, ако и леля ѝ е била така).

Знам, че всяка бременност и раждане си е само за себе си, няма как да се знае как ще е. Гледам да не се настройвам негативно, в крайна сметка неродила няма да остана. Важното е до болницата да стигна навреме, пък от там ще ме поемат