Инвитро/Икси на 40 (и) + Инвитро/Икси с ИЯР - тема 16

  • 54 157
  • 744
  •   1
Отговори
# 165
  • Мнения: 30
Привет, момичета! Пред стартиране на първо инвитро съм. Два месеца пих регулон . Миналия месец щяхме да стартираме, но се оказа, че естрадиола е висок и затова ми предписаха още един месец противозачатъчни. Очаквам цикъл всеки момент. Но явно нервите ми не издържат вече - усещам се депресирана и напрегната, появи се  и замайване. Опитвам се да се успокоя, но не успявам...

# 166
  • Мнения: 2 225
Привет, момичета! Пред стартиране на първо инвитро съм. Два месеца пих регулон . Миналия месец щяхме да стартираме, но се оказа, че естрадиола е висок и затова ми предписаха още един месец противозачатъчни. Очаквам цикъл всеки момент. Но явно нервите ми не издържат вече - усещам се депресирана и напрегната, появи се  и замайване. Опитвам се да се успокоя, но не успявам...
Спокойно! Много сме така. А мен пък ме хванаха тези дни депресивна невроза и фрустрация, след последния неуспешен опит Sad....

# 167
  • Мнения: 3 505
Киара, на всички ни е познато това чувство. Ин вито си е игра на нерви, особено на 40+, въоръжи се с търпение.

# 168
  • София
  • Мнения: 2 314
Честно ви казвам на моменти сериозно се замислям да посетя психиатър, и мен ме е хванала депресията, сякаш получавам и ПА от време на време ме стяга гръдния кош и не мога да дишам Cry

# 169
  • Мнения: 30
Честно ви казвам на моменти сериозно се замислям да посетя психиатър, и мен ме е хванала депресията, сякаш получавам и ПА от време на време ме стяга гръдния кош и не мога да дишам Cry

И при мен е така- един ден трудно дишане, на другия замайване. Засега ги овладявам и не се подавам на паниката. Но цялото това очакване и неизвестност ме измъчва.

# 170
  • Мнения: 522
Май всички сме така, не знам, опитвам се да не мисля, правя разходки сред природата, имам куче, но мн. не ми се получава. И на мен ми предстои стимулация Септември, но постоянно имам натрапчиви мисли, че нещо ще се случи, ще ми открият нещо на прегледа, ще се отложи и не знам как да се справя,  а това допълнително  ме напряга.

# 171
  • Мнения: 4 399
Честно ви казвам на моменти сериозно се замислям да посетя психиатър, и мен ме е хванала депресията, сякаш получавам и ПА от време на време ме стяга гръдния кош и не мога да дишам Cry

Психиатърът е лекар и ще предпише хапчета, може да опиташ психотерапевт - само разговор.

Аз имах голям пробив покарай една фертилити йога дето си бях пуснала в началото на извънредното. Там мацката по едно време на практиката каза, че това със забременяването при жената е така - трябва да се оставим да ни се се случи, не го правим ние, не го контролираме. Ревах като куче, особено че в момента се пазим заради кортикостероидите дето пия, пък времето си тече. Много ми е трудно да постигна нагласата да се отпусна на каквото стане ( със съответните стъпки разбира се)

# 172
  • Мнения: 1 997
Аз преди 3 години се учудих, когато при първия ни разговор в клиниката освен многото информация за самото инвитро ни дадоха и препоръка за психотерапевт, с когото работят, а от сегашното ми положение хич не ми е чудно вече, даже се замислям дали да не ида и да видя как ще си паснем. Изпадам от време на време в дупки, и от там нито хобита, нито спорт, нито йога ме вадят. И отпускането, и немисленето не ми се получават от само себе си...

# 173
  • Мнения: 3 505
Да не ви отчайвам, но май отпускането идва след много рев. В един момент изглежда, че сработва инстинктът за самосъхранение и те наляга непукизъм. Нямам идея колко време държи, вероятно при всеки различно. Ако стресът ви удари и в съня, психиатърът не е лоша идея. Терапията при психолог е доста продължителна и то при положение, че се уцелите.

# 174
  • Мнения: 760
Много важна тема сте отворили. Психичното ни здраве е много важно и още по-крехко, особено докато балансираме мъката, очаквания, разочарования със семейството и трудовите ни задължения. Децата ни имат нужда от психически здрави родители. Винаги се търси помощ, когато имаме нужда, иначе изгаряме вместо да светим. Всеки сам преценява психолог или психиатър, единият помага основно с разговори и практики, другият с диагноза и лечение. Понякога наистина спорт, пътувания, хобита, не могат да утешат и си трябва професионалист.

# 175
  • Пловдив
  • Мнения: 1 081
Нито психолог , нито психиатър ми помогнаха. Тръгнах си направо луда от там. Преди 10г. имах паник атаки в степен ,че не можех да стоя на едно място и само гледах да съм навън. Сърцебиене, задух, потене, не ядене и не спане. Когато отидох на психиатър и попитах" аз луда ли съм "
 Той ми отговори ,че щом задавам този въпрос не съм. Лудите не осъзнавали факта ,че не са ОК. Мислят си че всичко им е наред. Предписа ми антидепресанти и успокоителни, от които ставах на дроб сърма. Психоложката пък ме убеждаваше 6 месеца как да вдишвам през носа и да издишвам през корема към ръцете и краката , като през "тунели'. Смяяяххх. Помогна ми волята и напускането на форума , в който бях фиксирана и зациклила. Спрях всички изпълнения , като следене на БТ, чакане на О, броене на дни , ЛФ, цервикална  слуз , прогестерон и т н. Забременях 1 година по-късно, в 1ния ни път секс за месеца, в 10ч. сутринта, след промивка с душ. Сега е на 8г. Не се фиксирайте ! Не стойте по цял ден тук, четейки и търсейки проблемите си. Ще си докарате беля. Тук се забавлявайте, разтушвайте и нищо повече. Истински, препатил съвет Ви давам Wink .....Прегръдки....

# 176
  • Мнения: 2 225
Нито психолог , нито психиатър ми помогнаха. Тръгнах си направо луда от там. Преди 10г. имах паник атаки в степен ,че не можех да стоя на едно място и само гледах да съм навън. Сърцебиене, задух, потене, не ядене и не спане. Когато отидох на психиатър и попитах" аз луда ли съм "
 Той ми отговори ,че щом задавам този въпрос не съм. Лудите не осъзнавали факта ,че не са ОК. Мислят си че всичко им е наред. Предписа ми антидепресанти и успокоителни, от които ставах на дроб сърма. Психоложката пък ме убеждаваше 6 месеца как да вдишвам през носа и да издишвам през корема към ръцете и краката , като през "тунели'. Смяяяххх. Помогна ми волята и напускането на форума , в който бях фиксирана и зациклила. Спрях всички изпълнения , като следене на БТ, чакане на О, броене на дни , ЛФ, цервикална  слуз , прогестерон и т н. Забременях 1 година по-късно, в 1ния ни път секс за месеца, в 10ч. сутринта, след промивка с душ. Сега е на 8г. Не се фиксирайте ! Не стойте по цял ден тук, четейки и търсейки проблемите си. Ще си докарате беля. Тук се забавлявайте, разтушвайте и нищо повече. Истински, препатил съвет Ви давам Wink .....Прегръдки....
Ама си била и по-младичка. Simple Smile Аз когато се омъжих на 33 хич не се занимавах с тези неща и хич нищо не съм мерила и не съм чела. Мислех си,че ей така ще стане от раз. Да, ама не, не стана, не става и до днес...Sad

# 177
  • Пловдив
  • Мнения: 1 081
Пфу ....младичка Wink родих на 38 Wink

# 178
  • Мнения: 2 225
Пфу ....младичка Wink родих на 38 Wink
Абе, около мен една роди на 37, друга е бременна на 37 и ще ражда в края на годината. Не са млади, ама за мен са млади. Де да можех аз да забременея на 36-37 и да родя на 38 Simple Smile, ама късмет. Сега вече накъде....Който е блеял баирите и не е слушал съпруга си сега си пати и изпада в депресии...Sad

# 179
  • София
  • Мнения: 23 395
ние започнахме с опитите като бяхме на 28-29г, ама нищо не ни се получи.
тогава нямаше и много опции като лекари и клиники като сега.
та и да не си блял пак няма гаранция за нищо.

Общи условия

Активация на акаунт