ОКТОМВРИйското детенце е вече с изпечено дупенце!

Здравейте мамчета и бебчета.
Гея, къде си? Чакам обещания пост, ама тц... .
Ивон, добре сте си дошли от морето, а снимки? Ние след кръщенето бяхме в пицарията до нас, че събирахме няколко маси, а там има много място. А за чувалче, аз никога не съм ползвала, моите деца спят по корем, а чувалът им пречи.
Я кажете и за прощъпалника? Аз мисля на едно с рождения ден. Казвайте всичко, което сте чули по този повод, да обменим мнения. Аз не че не правих миналата година на баткото, ама... може нещо по-различно да има.

  БИНИ, ЧЕСТИТА ГОДИШНИНА!   

Бубс, мерси за комплимента, никой досега не ме беше оценил така , за кухнята - и ние сме записани, тази седмица трябва да ходя да им занеса бурканите и може би от понеделник ще взимаме.

Ивон, зависи къде ви е кръщенето, някое заведение наоколо ще е най-добре. Жалко, че не сте удпели да си починете, но най-важното е, че Любчо е влизал в морето и си е играл в пясъка, много е полезно за мъниците.

Танче, освен, че ще трябва да месиш питката ти, друго не знам.

Верче, аз съм и тази седмица отпуска и се бях настроила за разходки с вас в парка, а ти, работа си почнала. Май цялата компания от парка вече сме работещи. Желая ти успех!
Пчеличке и аз така очаквах, че трудно ще свикна с работата, но като отидох в офиса, все едно не съм прекъсвала нито за 1 ден.

Рали също отказва да яде, явно тези зъби много ги тормозят мъниците.

Момичета, вече съм наясно що не ядат малките зверове, в частност - моя. Опитайте да им давате храна на парченца от чинията си, с вилицата си. Сгответе например гювеч, месо с картофи или пиле с ориз и им гледайте сеира  И при двете ми деца имаше направо магически резултат, вчера например малкия дзвер излапа ътолкова пиле с ориз, колкото и големия , докато се усетя. Само дето си мислех, че по-късно идва това време... напоследък в чудо се бях видяла - 1 пюре 2-3 дни яде, и само бисквитки (колкото да се почеше) и кърма.
ето в тази връзка и темичка, която си добавих във фаворитите още преди да родя  : Храни за ядене с пръсти. Само внимавайте с алергените.
ох, няма ли мераклийки за варненска среща? че и Галето скоро се изнася от центъра и ще и е по-трудно идването...

Здравейте мами!!!
Яни е вече християнче!!!!!Та ми е ред да почерпя за това
Много хубаво кръщене стана. Малкият човек се държа като мъж и само накрая малко заплака. Иначе дори помагаше в разлистването на дядо поп Къпането също го понесе, ама обличането не съвсем та там си поплака. После в ресторанта заспа и като се събуди с кака си играха да близката пързалка. Изобщо мина без стресови ситуации
Получи подаръци - триколка  и кола за каране , та сега си имаме малък автопарк в къщи
после ще кача снимки,че  сега нямам много време...
бини - честита годишнина на патерица все така да се обичате и за напред
Облачка - това с храните с пръсти си е точно така. Аз затова го дадох като вариант когато Нати не искаше да яде. При нас винаги действа. И Яни снощи изяде половин чиния печени картофи с кашкавал - бекона си го изядох аз! Снимките са много готини, особенно там дето двамата си поръчват козметика по каталог! Ще ги кача и тях после и ще ги покажа на другите мами.
Ивон - добре сте дошли от морето!!!!!Ама те тези наши дечица морячета всичките.Как едно не чух че не е искало да влезе във водата. По скоро нещат да излизат от там!
Зорото - добре дошли и на вас! И след това заинтригуващо описание...искаме снимки!!!!Особенно как яздите кон!!!Сигурно сте най-малкият ездач който конете са виждали
Гея, миличка - ДОБРЕ СТЕ НИ ДОШЛИ отново. И дано повече не ви се случват подобни инциденти! Радвам се че Преско е добре вече. Много да му нацелуваш пухкавите бузки

Здравейте всечки!

JuliS честито ви християнче! Нека бъде весел и засмян малкия Яни!

Бини честита Ви годишнина със закъснение! Бъдете винаги влюбени и щастливи!   

Явно всички мъници гие прихванало да не искат да ядат. Райчо от няколко дена също неще да яде дърпа се, чумери се и дори това с ханенето с пръсти също не помага.

Облаче относно срещата аз съм навита само кажете кога и къде и ще дойдем(само асо може данее в рамките на 11:00 до 12:00 часа, че тогава сме на рехабилитация).

Днес като отивахме на рехабилитация се видях с Мира и и казах, че питате за среща. Тя каза че в момента ходи на очни но за всеки случай да и се обадим.


Искам да се похваля с малкия Райчо какво прави от няколко дена. Той вече мога да кажа че седи сам седнал без да е подпрян на нещо е.  Е вярно е че още не го умее добре но вчера даже започна да се заиграва с играчките и да балансира добре. Още не може сам да сяда(трябва мама да го слага седнал), но и това ще стане. http://bgphoto.net/Photos.aspx?UserId=7541&AlbumId=66458


Хайде за сега толкова че Райчо се събуди и да се пробваме пак да ядем. Чао на всички! Прегръщам Ви!

Райчева, много се радвам, че Райчо напредва!!!!!!!!!!!  Браво на момчето!!!!! Бъдете много упорити и всичко ще се оправи!!! Щом навреме е започнато лечението след време няма и да има помен от проблемите!!!!!!!!
Бини, честита годишнина миличка!!!!!Още много години щастлив семеен живот!!!!!   
Гея, душко, къде се загубихте!!!! И у вас не мога да те открия, камо ли във форума!  Веднага да дрснеш някой ред и да кажеш как сте с Преско!!!!Целувки!
Джули, честито християнче!!!!!!!
Облаче, Йони също отказва да яде последните дни, особено вечер, ниощо не ще и това е, малко домати, малко диня и това е-нито супа, нито ядене някакво, нито мляко-от 210 грама ги свали на 120 гр. и даже и тях трудно изяжда! Даже днес в яслата не е искала да яде, което се случва за първяи път-дано е инцидентно!

Иначе почти сме проходили, по 4-5 крачки между 2 души си прави, но още не е съвсем стабилна. За рождения ден чакам безстрашна Йоанка да се пусне! Ако стане, ще направим тогава и ние прощъпулника, ако не-по-нататък!

Танче, правиш питка, която търкулваш към леглото където си наредила разни неща и тя тръгва след питката. Така знам аз.
Ивон, аз за кръщенето ангажирах един ресторант тук до нас, и ние бяхме 25 човека и нямаше къде да ги почерпя другаде. Излезе ни доста обаче, но няма как-към 300 лв за ресторанта.

Целувки от нас!!!!!!!!!!

Такааа ето ни и нас - не срам от 100 години не съм нито чела нито писала
Ето ви малко снимки от нашите пътешествия до Свиленград и Приморско
http://www.bgphoto.net/Photos.aspx?AlbumId=66465&UserId=16215
Джули явно ние сме първите със страх от морето - само като се приближим на 2 крачки от водата и почват писъците - ама на 5-тия ден се престраши и той да се топне

Мишленце, радвам се, че сте си прекарали добре на Априлци. Моя мъж още ме подиграва, че два пъти забравям да ти взема номера на телефона Добре, че Приморско не е кой знае колко голямо, та пак се срещнахме

И моят змей неще да яде пюрета, каши, даже и попарата отказа, но поне каквото има в моята чиния изяжда Ще видим сега с кухнята как ще е

Айде че пищи пак (буквално пищи и се тръшка ако не му обърна внимание веднага)

Ето ме пак. Продължаваме с гладната стачка. Вчера и вечерта не щя да яде. От 9,30 сутринта до 9,30 вечерта е изяла 400 мл. мляко, три лъжици супа и половин попара  . Не че ще заслабне, ама все пак си се притеснявам. Ще пробвам да й давам с пръсти, може пък да има ефект.
Джулка, честито християнче!
Попи, много са ви сладки снимките! И колко коса има....
Ето ви сега и обещаните снимки:
Невена на 10
 … 77;ца
Почивка в Г … 83;ом
Почивка в Г … 77;не (тук са и снимките с Облачка  )
Сватба в Пе … 85;ик (Невена беше втория човек след булката по брой снимки  )
Ако имате време - гледайте. Ако не - здраве да е 
Приятен ден!

Здравейте на всички от нас,
Ивон, нашето кръщене щеше да бъде миналата неделя, но тъй като някои от хората, без които не можеше да мине, като например баба ми, бяха ангажирани, го отложихме, живот и здраве за 8 октомври. Иначе аз бях решила в "Джиков" (близо до нас и до вас, предполагам го знаеш), защото и при нас поканените са около 25. Ние редовно си го посещаваме и ми харесва и кухнята и като обстановка, само дано да не е хладно много, че навънка е по - готино, а и вътре се пуши (Любчо най - вероятно ще е с вас в заведението). А ние, незнам, на нашето кръщене сигурно ще е доста хладно за навън и май все пак ще трябва някакси вкъщи да се събираме.
Дай снимчици от моренцето ако имате.
Чао от нас за сега.

Опа  Сашко днес става на 11 месеца, а аз колкото съм завеяна забравих да ви черпя виртуално
   

Дребния също не яде на обед 
Е,  хапна кърначе  с половин домат и малко тиква и това беше сега неще и да заспива, а само изгризва всичко което му се изпречи на пътя

Здравейте момичета-кокичета

Прибрахме се от БГ-то ,Филибето и морето Сега пак сме си на позната територия и лудницата е по-голяма от колкото си мислех.За месец къщата така се беше занемарила ,че още чистим и лъскаме с Тошето
Иначе успяхме малко да отдъхнем ,но това стана само на моренцето.Голямо тичане по гостита,държавни институции и зъболекари направихме Ако го нямаше това щяхме страхотно да си отпочинем,но.....следващият път.(надявам се само да не е пак след 3 години )
Иначе Жорко много геройски понесе пътуването със самолет.Спаса си мъника и не усети нищо.Само където мен ме боляха ръцете след това,защото не му се полага място на него и трябваше мама да го държи Посрешнаха ме цяла агитка на летището.Имаше много прегръдки ,целувки,сълзички(не може без тях) и цветя.Направо като някоя извесна холивудска звезда се почувствах(ех ,мераци )
След еуфорията много бързо ме блъсна действителноста.Бях забравила доста неща от нашата родина ,като дупките по пътищата,лошото и безрасъдно шофиране,високите цени и какво ли още не.Не ми се изпада в подробности,за да не си разваля хубавите спомени.....
Бях една седмица при мама и тати и те си ме поглезиха едно хууууубавко Жорето естествено обра цялото внимание и грижи,но това си е съвсем нормално.
След това пристигна Тошето и веднага започнахме да тичаме по задачи.Трябваше да си сменяме паспортите ,личните карти и фамилиите.Последните 2 важат за мен Вече официално съм г-жа Букова .Г-ца Иванова е само история.
Много ми е странно,но ще трябва да свикна.
Естествено всичко това не мина без кризисни ситуации и разправии със служителките .
После кръщавахме една малка сладурана и си спретнахме страхотно празнинство Отцелихем големите жеги в Пловдив и Жорето го взехме само в църквата.После в ресторанта отидохме без него ,а той беше изпратен на хлад и спокойствие в апартамента.
Вечерта си събрахме багажа и уфейкахме на Созопол за една седмица.Бяхме с свекърва ми и свекър ми,но си изкарахме чудесно.Те поеха изцяло грижата за малкият и ние наистина от много време насам успяхме да си починем.
Бяхме в часно хотелче,но в различни стаи и на различни етажи Посещавахме плажовете на Созопол,но откакто отидохме на Каваците ,не се върнахме в града Аз уж се мажех с разни плажни масла,но изгорях много гадно точно по линията на бикините(ужас)
Прибирахем се от Созопол до Пловдив за 9 часа Настигна ни порой по пътя ,точно след Карнобат и не мръднахме 3 часа от едно място.Валя ни градушка 3 пъти,духа ни вятър,колата ни гасна от водата -абе да не се случва на никой.Жорето се побърка вътре .От шума и вятъра само плачеше и трудно го успокоявах.
След морето хукнахме по зъбари.Те са необходимото зло,да знаете Никой не ги харесва ,но не може без тях. Вече съм с 5 нови пломби-кой кат' мен
Бяхме и на сватба.На брата на мъжа ми.Оженихме ги за нула време Да са живи и здрави и все така влюбени.
И ,то не остана-събрахме пак багажите и хайде обратно.
Още не можем да влезем в ритъм.Най му е криво на Жорето.Няма ги всички баби и дядовци около него и той скучае.
Хайде пак ще ви драсня някой друг ред ,като се пооправя.
Целувки на големите мъници

пп:Забравих да ви почерпя за рожденният ден на моята половинка,коята беше на 08.09 ,за нашата 2 годишнина от сватбата -на 09.09 и за 11 месец на Жорето -на 10.09.Празно няма дружина.    Да ви е сладко!

Добър вечер, скъпи дами 
Ето ме тук, майка-зайка, докато зяпате мача аз да си напиша постинга  .
Та да ви разкажа за нашето пътешествие:
До Варна и обратно!
Всичко си беше страхотно, море, плаж, бири, цаца, послушно момченце, луда майка и послушен татко. Много беше хубаво. И самото пътуване и престоя ни там, Всеки ден плаж, сутрин от 9-10 до 13 ч. После разходки, сладоледи и сън. След 4 пак на плаж.
Пресата като видя толкова много вода  подивя. Няма излизане.
Пристигнахме към 10 ч. и веднага го заведохме на плажа, още преди да сме се настанили, да го топнем. Божееееейййй, като разпери ония ръце, като удари една усмивка и във водата. А тогава бяха големите жеги и аз се притеснявах да стоим на пясъка и да се пържим, щото Слънцето беше супер силно. Но....няма излизане от водата, пищи, иска обратно.Викам си тва същество има нещо общо с Нептун.
И така всеки ден. Носим си басейн, ама така и не стоя в него, само в морето.
Яде пясък, пи вода, по много. Даже си забиваше главата във водата и сасмукваше вода и после си подаваше ухилената еднозъба тиква  .
Всичко си беше чудесно, до последната вечер. Трябваше на другия ден да се видим с Меги и Йонката на плажа.
Вечерта Преско повърна, на фонтан, много, никога не е повръщал така. Аз разбира се се шашнах, но говорих с баба му по телефона и се поуспокоих, нямаше никакви симптоми.
Към 3 и половина баща му скочи от леглото ( тая нощ спяха двамцата) и го хвана с 2 ръце. Не можете да си представите какво количество излезе от памерса му. Бликаше от него- по чаршафите, по килима. Жълто-зелено с отвратителна миризма. Ужасссссс.
Измихме го и му давам водичка- повърна я веднага, полсе пак.
Аз вече с глас рева и викам тръгваме за Бърза помощ, става нещо. Ама като незнаем къде е болницата. Звънях на Меги- огромно Благодаря за помощта и  . Оказа се, че сме на 2 минути от Бърза помощ, както и да е. Искаха да ни вкарват в болница  и изписаха някви прахчета за повръщането........
На сутринта вдигна Т- 38. Подивях. Панадол, Ефералган- свалихме я. Към 8 потеглихме за Плевен. Обадих се на бабата ( на Фори майката е ортопед) да и кажа, че ще се влиза в болница и да говори с някви педиатри.
Тръгнахме. Пътуването беше кошмар. По пътя вдигна 39.6 и давах Панагол, но Т не спадаше. Спряхме в Търново за Спешна помощ. Биха му аналгин и моя Рошко се посъвзе.
Беше като трупче......такъв кошмар не бях преживявала.
Както и да е, стигнахме в Плевен, незнам Фори как кара, незнам и с колко караше, но имах чувството, че губим детето си. Никога не съм се чувствала така безсилна.
И после в болница- на системи, резултатите все лоши-за корекция, вкарваха му кви ли не гадости.
Мамчета, казвам ви, мислех си, че живота за нас приключва. 3 дни на системи с кофти резултати.
Оказа се, че от кърмата акото не може да се сгъсти и той дрискаше на 2-3 часа. Та се взе решение да спрем кърменето. Трябваше да яде безлактозното мляко ALL 110. Отказа, не и не. Пъхаше се в гърдите ми и въртеше глава като видеше шишето. Цял ден стоя гладен, а аз си изхвърлях кърмата в мивката.
Оправи се детето, но ми казаха да не кърмя няколко дни, почна да го пие млякото.
Сега по веднъж на ден му го давам, и пак си се кърмим. Между другото един от най-добрите педиатри в Плевен ми каза" абе достатъчно си го кърмила, той е голям, стига вече, отбивай го, само циганките кърмят след 10 месец" .
Та всичко свърши, бяхме 1 седмица след това под зоркия поглед на бабите, докато се захрани Малчо и вече сме добре.
Та това е.......
Една седмица море, една седмица болница.
Но пък 70 процента от децата в детско в болницата със същите симптоми не бяха ходили на море, така, че може и да не е от това, но със сигурност никога няма да забравя първото му море.
......Левски мяй няма да бият, ама наздраве 
Лека  на всички и целувки
P.S. Има много грешки, ма съм на 2 бири и ме мързи да се кюрова да чета

Леле, Гея, чета ви и настръхвам. То и ние имахме разни премеждия, но вие наистина сте преживели голям ужас!!!

Аз да си разкажа за нас. Отиваме в Харманли при роднини на мъж ми. Първата вечер си лягаме, всичко нормално и в 12:30 през нощта познайте - до болка вече познат сценарий (четох го 100 пъти при кой ли не) - повръщане на фонтан, ама червата си изкара детето. Накрая само пяна изкарваше, а като свърши пяната - само се пънеше и грам нищо не излизаше от устата му. Взеха ни в болница. На следващия ден (неделя) дойде и зелената диария с отврат миризма. Проклетия летен вирус! Сипаха ни някакви гадости да му давам на детето. Болницата пълна с ромки и ромчета. През деня цялата ромска рода дойде на свиждане и всякакви субекти се мотаеха на всякъде из лечебницата. Вики си оповръща и оака всички дрехи и вече нямах какво да му обличам. Решихме да се прибираме към София, въпреки че дежурната сестра ми заяви, че ще ни рамаже някой тир (!?!?!). Приквечер си тръгнахме и след 4 часа бяхме у дома. Малкия спа през цялото време. В крайна сметка се оказа разумно, че се прибрахме. На другия ден вируса ни тръшна мен, Вальо и майка ми. И познатия сценарий - бляк и дрис до несвяст... Добре, че не се наложи да пътуваме в това ни състояние!

Вече всички сме добре. С изключение на майка ми, която си счупи рамото преди 4 дни и сега грам не може да си помръдне лявата ръка. Сега като я гледам, ужасно малко са нещата, които човек може да направи само с една ръка. Не можеш примерно да си измиеш вилицата, или да си нарежеш хляб, или да си пренесеш тенджерата... Та аз се опитвам и на нея да помагам, и детето да гледам. И така. Липсва ми славното време, когато можех да си оставя детето за 2 часа на някого, а аз да отида примерно на плуване...

Наоплаках ви се.

Бройте ни и нас за общия РД.

СПИСЪК ЗА ОБЩ РОЖДЕН ДЕН :
1. Ема (с мама и татко(?)
2. Таня, Петьо, Вал и Наси
3. Тея с каките и евентуално тати
4. Пепино и мама Дрина (евентуално и таткото)
5. Краско и р-чето (евентуално и таткото)
6. Меган и Йоана, за тати не знам, по-скоро не
7. Дими и Пчеличка (тати по-скоро не)
8. Верич и Крумчо
9.Моника и мама Зори(евентуално и тати)
10. Невена и мама Миринда (тате по-вероятно да е на работа)
11. Ивон и Любчо (тати по вероятно не)
12. Мишленце и Рали (евентуално и таткото)
13. Надинка и Вики (малко вероятно с таткото)

Лека нощ от нас.

Ето малко снимки от прословутото моренце, ако ви се зяпа, 2 страници за вас 
http://www.bgphoto.net/Photos.aspx?UserId=2259&AlbumId=66357