Как се върнахте на работа след майчинство

Крайно или не, аз просто споделих как се справяме в нашето семейство. За мен нищо не може да замени присъствието на мама в труден момент за едно малко дете. Не съм незаменим кадър, не съм на първа линия, не съм на повикване и на дежурства и най-вече имам щастието да работя в прекрасен екип ( 4 жени сме с малки деца) и нито една от нас не е имала проблем с излизането в болнични. Колкото и да сме претрупани, има ли болно дете - всяка си го гледа когато и колкото трябва. Това е, пак казвам: само споделям от личен опит, не раздавам епитети и не пиша свободни съчинения.

Я, какво станало тук. Сега ще дам малко светлина по проблема ми.
Аз съм си сама началник. Никой не ме търси колко и каква работа съм свършила днес, тази седмица или този месец. Но съм обременена със срокове, които трябва да се спазват. Т.е. аз може и да не свърша нищо тази седмица, но следващата ще имам двойно повече, което трябва да свърша за кратко време. Често се налага и да излизам през деня. Точно затова имаме и бавачка почасово. Аз работя когато е тя, когато детето спи след обяд и събота и неделя, когато ММ почива и помага с детето.
Дори и бавачката да идва когато е болен, тя е на борсата до март догодина и след това може и да си намери работа. Случвало се е да ходя с детето някъде да свърша нещо спешно, но ако е болен не знам как ще стане. Много често ми се е налагало да отменям ангажимент по няколко пъти. Не става въпрос бащата да гледа детето цяла седмица. Става въпрос примерно един ден седмично или дори половин.
Уж ММ дава заявка, че може да се разчита на него, после пък друго става. Нещо като да се разхождаш в тресавище, както си вървиш на твърда почва и изведнъж затъваш.
Колкото до парите преди да забременея изкарвах повече. Сега обаче няма как да поема повече работа, но все пак сумата е близка.
Както някой каза с детето се занимаваме активно. Играе се, гледат се книжки, пробваме играчки, всеки ден е навън с часове. Понеже има забавяне в проговарянето го водя и 2 пъти седмично на ерготерапевт, тогава бавачката не идва и сме аз, детето и свеки целия ден. Понеже свекървата има проблем с краката идва по скоро за компания, но и това не е малко де. Двете играем с детето.

Постът ти много ме обърка. Детето не е ли малко, смисъл още не е за градина,т.е. под 3г.? И ти го водиш на ерготерапия? Ерготерапия? За говора принципно се ходи на логопед, най-рано към 2-2,5 годишна възраст.
Иначе за другия казус, не знам какво да кажа. Вие сякаш си имате решение, ти работиш от вкъщи, имаш гледачка, свекърва.. за какво и бащата да взема болничен като реално има трима други човека, които могат да поемат гледането като на единия даже това му е работа реално и му се плаща..

За мен мама е = на татко. Във всеки момент.

Чичи, не знам как въобще се справяш. Отдавна те чета и си мисля, че ТМ въобще не разбира колко ти е трудно. Ти И работиш, И гледаш дете. А той удобно се обляга на теб, че има и претенции. Ако живееше в друг град, щях да те посъветвам да наемеш част от споделен офис. Защото сега се приема, че това, че си вкъщи значи, че си на разположение. Аз бих тропнала по масата отдавна.

Фиромена, то е на моменти. Но ми е важно в момент на трудност да има кой да помогне.
Само бавачката ми е в помощ през деня. Свеки не може да се грижи за детето повече от 10тина минути, тя едвам се движи реално. Помагаше повече преди годинката, когато още не беше проходил, но сега е абсурд. То ако можеше нямаше да имаме бавачка. Сега сме с нова жена и дано да е по добре с нея, че предишната бавачка отсъства целия август, тогава беше трудно, измолих ММ да си вземе 2 пъти по 1 ден.
За ергото - на този етап само това може да се работи с детето. С него работят за грубата и финна моторика, дава и много съвети за работа вкъщи.

Как ли се справя miss_chichi, която има мъж и бавачка? А как се справят истински самотните майки, без мъж и без бавачки? Всеки се оправя както може, с каквато помощ е налична към момента. Когато децата са малки, наистина е малко по-трудно. Боледуват по-често. Важното е да минават болестите и да са от типа "бял кахър". А това кой точно гледа детето като болно - на когото както му е подреден живота, така.

Аз в началото съм винаги на линия, а когато оставям оздравяващо дете на някой друг, просто оставям и списък с лекарствата и часовете за прием. Така всеки може да гледа детето - и баща й, и баба й, и гледачка. Никога не съм сравнявала колко я гледа баща й и колко аз и не виждам смисъл от подобни спорове.

Докато беше малко детето, аз вземах болнични. Работата ми не беше толкова натоварена и можех да си позволя. Другата причина беше, че и аз лепвах всички вируси, даже боледувах по-често от нея. Имало е много случаи тя здрава на ясла, аз бера душа у нас. Лично на мен ми беше много трудно с моите боледувания, не с нейните. След това реших да сменям работа и в началото се наложи с ММ да се редуваме. Добре, че аз спрях да се разболявам от всеки градински вирус, защото беше ужасно. Покрай нас мъжете също се редуват с жените си за тези неща. Нямам в обкръжение си баща, който да отказва да си гледа децата.

Първата година на ясла/градина се получава така че три дена ходи, после седмица-две е вкъщи. Честно казано много малко са работодателите, които ще търпят служител, който две седмици от месеца, всеки месец, е в болничен. Дори и да се редуват родителите, пак идва по една седмица в месеца, което пак няма как да стане. За мен най-добрия вариант е баба или гледачка, а родителите да си ходят на работа. Затова и не разбирам какъв е проблемът на мис чичи, след като си има гледачка.

Защото някой ден може и да няма бавачка вече. Жената е на борсата до март и след това може би ще си търси работа. А може и да не иска да гледа болно дете. Не държа да се редуваме за болнични, не е това идеята, а просто да мога да разчитам за някакво време през седмицата. Тогава сигурно и свекървата няма да идва за да не се зарази.

И на мен ми предстои връщане на работа след 2 месеца (което не искам) или да започна нова, ако намеря дотогава. Детенцето ми е на година и 2 месеца и тръгна на ясла преди 2 седмици. Още ни е трудно на всички, адаптацията върви бавно, той не си изяжда всичко, спи много малко, но се надявам да свикне. Иначе съм със смесени чувства, хем ми се работи, да имам социална среда, контакти, да си ползвам мозъка 😃 Хем постоянно го мисля малкия, грижат ли се добре, плаче ли... Тегава работа.

Miss Chichi, ако трябва/искате и двамата да работите, варианта е да намерите гледачка, която да се отзовава и в тези случаи.
Другият вариант е ти да се нагърбваш с всичко и да се надяваш, че щом работиш за себе си, ще успееш да балансираш и да се справиш.
Наистина малко работодатели толерират постоянното отсъствие от работа, да не говорим, че и често се получава напрежение в колектива между колегите.

Аз много искам да започвам работа, защото животът на домакиня изобщо не е за мен, но в монента сме точно в този период, за който каза и Мая - 3 дена на яслата, 10 дена в къщи и засега изчаквам малко да се стабилизират нещата. Мъжът ми не може да взима болнични, но категорично е заявил, че за сметка на това ще поеме цялата финансова отговорност, ако аз реша да си остана в нас с малкия и да не работя засега. Дори това е предпочитания от него вариант, защото съвсем естесвено е по-спокоен за синът ни, когато аз съм с него.
Подкрепя ме обаче и за варианта аз да започна работа, а при нужда да използваме гледачка.
Ние също нямаме баби, на които можем да разчитаме в дългосрочен план.

Майчинството е до две години на детето плюс още два месеца от натрупаната отпуска за двете години. Понеже пишеш, пъе не искаш да се връщаш на работа, не разбирам защо сте го дали на ясла, а не си го гледаш до двете години.

Преценихме, че е по-добре за бъдещите ни планове и аз да работя Имах предвид, че не ми се работи на старата работа, а не че по принцип не ми се работи

Мис чичи, понеже съм била в подобна ситуация, за мен решението беше да изместя работния си график. Сутрин съм по-продуктивна. Започнах да ставам в 3-3:30 часа. Работех докъм 6:30-7. После приготвях закуска на детето - нещо лесно и бързо (макарони, бананови палачинки, сандвич...). Закусвахме заедно, четяхме, играехме малко и в 8 идваше бавачката. Работех до 13 часа и я освобождавах. Обядвахме с детето и се надявах да поспи, за да поработя още. Целият следобед беше за детето-разходки, заедно пазарувахме, готвехме, чакахме татко. Лягах след детето, към 8-8:30. Разговори с клиенти, срещи - всичко гледах да е преди обяд.
Ако си по-работоспособна вечер, може да измислиш някакво изместване, за да си освободиш по-късни часове.
Хубаво е да се разбереш с бавачката какви планове има и до кога може да разчиташ на нея.

Проблемът на този дневен режим е, че не остава време за партньора. Аз например мога да работя до късно - 12-1 часа, но това означава въобще да не се виждаме с ММ.