Случи ми се нещо странно XXIII

Една вечер като си легнах, последното което си мислих беше по един казус на клиент. Съответно сънувах този същия казус, как се чудя точно как да го разреша, как да му измисля мисля някакъв договор беше... Отивам в някаква банка, това в съня ми, имаше страшно много хора и говореха ли говореха. Една служителка на гише ми казва - аз знам какво точно трябва да направите, елате там отстрани... Докато отида в цялата блъсканица от народ, и тя докато започне да ми обяснява, взе че ми звънна будилника... Все още си спомням този сън, макар че рядко помня сънища. Но за съжаление не успях да стигна до решение. В съня де...

Преди време съм споделяла в темата, че съм се будила по време на сън, съвсем ясно съм наблюдавала обстановката в стаята от леглото си, но съм имала възможността да контролирам очите си! Нещо нетипично за същинската сънна парализа. Сякаш частица от съзнанието ти се пробужда във фазата, когата сънуваш, и халюцинациите са малко по-различни. Липсва ти координация, не разбираш какво точно ти се случва. Обикновен сън ли е или нещо повече?

Един от най-ефективните начини, по който съм се "защитавала" от такива неприятни усещания или халюцинации, е:  първо, запазвам самообладание и почвам да говоря спокойно на съществото - "Ти си част от мен. Каквото и да направиш, няма да ме уплашиш, няма да се отвратя от теб". Аз дори реално не говоря, само си го мисля. Важното е да Му покажеш, че не те е страх. Малко по-късно то ме "пуска" и се събуждам. Вторият вариант е да се ядосаш. Аз понеже не спя по гръб и понякога съм усещала "нещо" вкопчено зад мен, приклещило ме в "любовна схватка". Понякога му виждам лицето, друг път не. След време се ядосвам и си казвам - "Ей сега ще те оправя тебе! Ти нищо не знаеш! " (Аз в действителност като по-малка съм имала сериозни гневни изблици точно защото премълчавам и приемам неща, които не ми харесват..) Почвам да буйствам по всякакъв възможен начин, въпреки че се чувствам сякаш са ме вързали с въжета към леглото. Междувременно се опитвам да се събудя, като си поемам внезапно дъх с надеждата, че "сензорите" на тялото ми ще реагират😅. Но е толкова трудно... Случайност или не, секунда преди да се събудя съществото се е "предавало" 😃.
Ето нещо полезно по темата:

В сънна парализа не бях изпадала от поне 2години до онзи ден. Заспала съм по гръб,понеже ми се случва само така, а това не е нормалната ми поза за сън. Та се “събуждам” парализирана и видях 2жени  между нашето и леглото на детето, наведени напред и мъжка фигура а дълъг шлифер до вратата. Усетих какво е и си стиснах очите, след това веднага ме отпусна и всичко изчезна. Но до сутринта сън не ме хвана и бях под напрежение.

Аз спя само по корем или на една страна и много, мого рядко се обръщам по гръб. Мисля,чесамо веднъж имах усещането за нещо, което наричате сънна парализа: беше вече сутрин, поне 8-9 ч. и беше светло, но аз усетих как нещо идва и се надвесва над мен, като се  е обегнало на леглото и го наклоява. Чух глас в главата си "не си отваряй очите". Мисля,че до 2-3 мин нещото си отиде и аз се събудих, но с разтуптяно сърце.
А относно разрешаването на проблеми  (служебни и лични) ми се случва преди събуждане с ясни картини иинструкции поне 5-6 пъти месечно Ама аз си трая да не ме затворят някъде ...хаххаха
Хората са го казали-утрото е по-мъдро от вечерта.

Сънната парализа не е само заради лежането по гръб. Може да е заради стрес или просто имаш нещастието да се събудиш преди тялото. За първи път като имах видях черна фигура, умрях от страх!Другите пъти успявах да го контролирам като стоях и чаках да мине, докато усещах присъствие на гърба.

Мен това ме е спасявало от тези състояния - възможността да си затварям очите. Самите усещания не са ме плашили толкова, колкото мисълта, че мозъкът ми, за да оправдае страха ми, ще си измисли нещо и ще ми го представи. То се получава нещо като ефектът на Шьодингер - докато си със затворени очи, чудовището е в две състояния - съществува и не същевствува. 😅

Яки, не омаловажам преживяването ти, изпитвала съм го и аз, но все си мисля, че точно това не е същинската сънна парализа. Точно защото имаме някакъв контрол над ситуацията. И ми се иска да знам какво е🙂..

Имах по-ярка сънна парализа веднъж - сянка скочи върху мен и ме разтресе, но това беше преди да заспя, като се унасях

Green_lizard, аз не държа на това си преживяване Може да не е сънна парализа, проблемът бе, че беше супер реално усещането за нещо влязло и надвесило се над мен. И то сутринта, а не посред нощ... Аз не практикувам никакви практикиот рода на медитация, опит да изляза от тялото си, да пътувам в астрала и т.н. Като дете и тийнейджър обаче понякога се получаваше и мисля, че тогава видях някои мои прераждания и някой (или нещо) ми говореше полезни неща... По прицип имам супер реални, ярки и цветни сънища, но  според мен от последните 10-12години не са информативни и.е. не е нещо свързано с моят път,решения или минали животи. Или поне моето усещане е такова. Стават самозахоливуски сценарии

Аз съм го разказвала и друг път това тук, но пак да кажа, щом е станало на въпрос Благодарение на тази тема и информацията за сънната парализа, когато ми се случи, колкото и нереално да звучи, бях подготвена. Бях се прибрала от много изтощителна нощна смяна и тялото ми не издържаше. Трупясах се по корем на леглото и започнах да заспивам. Но усещах адски странно чувство, как тялото ми заспива, а съзнанието ми още е будно и си казах "Не се плаши сега, май ще ти се случи онова нещо".. И се случи. Опитвах се да си мръдна ръцете с всичката сила, която имах, но нищо не ставаше, сякаш бях окована. Пробвах и с краката, и с главата, но отново нищо. Беше ужасно. Усещах как лежа по корем, главата на страни и очите отворени. Тогава вече си казах "извикай силно, другите ще те чуят" Да ама не. Пробвах да извикам с пълно гърло "аааа", но се чу само "Ммм" Е тогава вече си изкарах акъла, адски почнах да се плаша и си казах "спри, махни се" и чак тогава ме отпусна и всичко приключи.. Ако не беше темата, да знам за какво става въпрос, каквато съм плашлива, най- вероятно щях да си докарам някой психичен проблем

Хаха, тази тема е наистина полезна. Никога не бях чувала за сънна парализа, докато не прочетох тук. От известно време се опитвам да медитирам, слушам записи и малко след като започнах, преживях сънна парализа. Стреснах се, но фактът, че знаех какво става, ми помогна да не откача от страх.
Сенки обаче нямаше. Това част от сънната парализа ли е, или частно изживяване?

Cafe, много по възможно е да си преживяла астрална проекция, отколкото сънна парализа. 🙂 Липсата на опит, овладяване и самоконтрол са те уплашили и вероятно си прекратила процеса. Медитирала си все пак.🙂

Относно сенките. Преди доста време или съм чела някаква статия, или съм слушала интервю с езотерична насоченост, беше обяснен този феномен на сенките. Човек, докато спи, е може би в една от най-чистите си форми на същинска женска енергия. Той е абсолютно незащитен. А в същността си женската енергия привлича. Тези сенки се хранят с жизнена енергия, а всички знаем, че нощният сън е най-пълноценен за възстановяване на силите ни. Същевременно, ако човек продължително време се буди неотпочинал и изморен, едва ли не съществува спекулация, че някой дух го е навестил през ноща. Всъщност, оказа се, че почти всеки човек може да има таково посещение, НО дали ще позволи на сянката да се възползва от него, много зависи от нивото му на защита. Нямам точна идея как да дефинирам този израз - дали става въпрос за ангел пазител, или вътрешната вяра и сила в самия човек. 🙂

Ще се опитам да опиша как аз усещам моите преживявания. И защо не смятам, че е сънна парализа. Представете си един самолет, на който му предстои да кацне, но все още няма разрешение за кацане и кръжи км над летището. Представете си, че душата е самолетът, а тялото - летището. 😃🤣 Докато спи, в тялото по план се извършват всички процеси, фазите на съня и т.н. Обаче, астралното тяло се завръща много по-рано преди материалното тяло да е завършило обичайния си цикъл. На аст. тяло не му остава нищо друго, освен да изчака нужното време в най-сигурното убежище за него - материалната му обвивка. И тук вече за мен идва объркването, защото наблюдавам фона на стаята си, усещам неща, които не би трябвало, и персонажи от сънища (вероятно) се пренасят в леглото ми. Единственото ми предимство е, че контролирам очите си, осъзнавам, че сънувам и донякъде мога да го контролирам. Мислила съм си дали тези енергии, които усещам, не са сенките, които ни навестяват? Не знам, може и аз да греша!
Ето една статия по темата за сънната парализа. При мен, за щастие, май не е било баш така.

Преди години се събудих посреднощ от ужасен кошмар.За първи път в живота си усетих,сякаш вместо кръв в тялото ми има лед.Не можех да помръдна.Бях парализирана.Интересното е,че на сутринта не помнех,какво толкова много ме беше уплашило.Сякаш мозъка ми беше блокирал,но до ден днешен помня ужаса от кошмара

Преди няколко години и на мен ми се е случвало нещо подобно. Помня, че в съня си исках да се завия и като си дръпнах завивката, все едно някой беше седнал на нея. Отворих очи и видях в тъмното силуета на ММ, който преди час беше тръгнал за работа, приседнал на края на леглото. Той там си сяда по принцип да си извади дрехи от скрина и да се облича. Не знам сънна парализа ли беше, сън ли, реалност ли, но много се уплаших и не можех да помръдна. След малко сякаш наистина се събудих и на леглото нямаше никого, както трябваше и да бъде. А сърцето ми биеше лудо. Наистина не знам какво беше това, но много ме уплаши.
Преди години, бях около 10-12 годишна, бяхме на село, беше късно. С майка ми белехме чушки в една постройка. В един момент скочих от уплаха. Сякаш нещо или някой ме потупа по гърба. Човек е изключено да е, бях до един шкаф, с гръб, майка ми седеше срещу мен. Баща ми беше навън, нямаше как който и да е да мине зад мен. Животни нямахме по това време, мишка едва ли. Но беше много реално и плашещо, а аз съм си бъзла.

Аз често усещам все едно човек си е добрял дланта на гърба ми, може и нерв да е, просто усещането е точно такова. Иначе веднъж като малка се събудих от дърпане на краката ми и в действителност краката ми бяха извън леглото. Аз не се въртя обикновено и беше много странно, нямам братя и сестри, които биха ми направили номер.

И аз съм го изпитвала това състояние сънна парализа. Само веднъж ми се случи и беше наистина ужасяващо. Не можех да помръдна , а до мен стоеше някакво същество и само ме гледаше с ужасно злобен поглед.
А случвало ли ви се е да усетите парфюма или някаква специфична миризма на човек, който  е починал?
Дядо ми като почина беше лято, адска жега и се налагаше да го пръскаме с парфюм, сещате се защо. Парфюма беше с аромат на ябълка.  Ясно си спомням, две или три години след смъртта му аз и моя приятелка отдохме да запалим свещичка на гроба му. Както си стояхме и двете в един и същи момент усетихме миризмата  на същия този парфюм с аромат на ябълка. И двете веднага го разпознахме, миризмата беше специфична и нямаше как да я объркаме.