чаках пред магазина ред,за да вляза,нали дистанции,и наоколо се навърташе жена,която изглеждаше не толкова неадекватна на вид,колкото в поведението си.Не мога точно да го обясня.Както и да е,после седнах на една пейка,падаща се отстрани на магазина.Същата скица минава покрай площадката,на която е пейката и ме забелязва,че седя там.Върви,върви,и тъкмо да завие зад ъгъла на блока,и спира,и все така гледайки в посока към пейката,бавно отстъпва няколко крачки назад.Възможно е да се филмирах излишно,но при мисълта,че ще дойде и ще ме заговори,на секундата се ометох оттам.Сега,като е минало време от случката,даже ми се струва крийпи как тя почна да отстъпва назад,както си вървеше.Е, и аз я гледах де,може затова и тя да се е загледала...
Преди години също съм имала странни срещи с напълно непознати хора,някои които са били враждебни без причина,затова малко ми трябва да откача.Някакъв дядка ми говореше грубо,както си вървях кротко,ама грубо,все едно нещо лично съм го засегнала.Другата случка,която вече от позицията на времето ми се струва нереална,сякаш съм сънувала,е една дама,която ме спря на улицата и ми каза,да си облека якето.Мда,напълно откачено.И понякога,като се сетя за тази случка,се ядосвам на тази жена,която хипотитечно е посмяла да нарежда на друг човек,непознат,на улицата.Откъде накъде ще ми казваш ти,странна птицо,да си обличам якето?!
Ще е интересно за мен ако тук се споделят и подобни случки.Фрапираща и откачена случка,която сте имали и вие,с непознати хора,които са ви спрели и са ви казали нещо странно.
... А и не ми се случва нещо по-различно от на останалите тук. Просто лека полека се случваха нещата, първо като усещания, после като картини и звук.