Случи ми се нещо странно XXIII

Сега като прочетох назад за тананикането и таралежа се сетих и за моя подобна случка. Отиваме да се разхождаме с моя приятелка в гората зад тях. Последна къща на хълм са и почва гора зад тях. Не е в България. Спокойно си живеят и нищо трагично не се случва там. Привечер е и улисани в приказки се съмва вече и става тъмно, но поне вече сме минали повечето път.  То е нещо като пътека в гората , но но с разклонения и стана като кръг и не се върнахме по същият път. Та вървим си в тъмното и тя говори нещо от дясно ми е, а аз кристално ясно чувам звън на камбанка ( еднократно) някъде от храсталаците вляво. Първоначално нещо се усъмних, обаче наострих уши. След малко пак.  И така на определен интервал се чуваше, по 1 път , общо някъде може би към 7-8 пъти.  Попитах приятелката си : чуваш ли нещо?, тя казва: не, не ме плаши. Повече нищо не и казах , защото имах усещането , че ако и кажа ще тръгнем да бягаме, а в тъмното нещо не исках да бягаме. Не обичам паниката. Но бях много разтревожена, пулсът ми се ускори, тя усети че нещо съм тревожна,  но нищо, продължи да си говори нещо. Съчки да изпукат чух по- малко, 1-2 пъти. Още по- лошо беше, че  някакси бях сигурна, че интервалът на който се чуваше беше равномерен. Но тогава изобщо  не се усетих да преброя на колко. Почнах да си мисля някакви обяснения, стигнах до някаква изгубена коза с камбанка на врата ( там в района няма кози, но знае ли човек) но щеше да се чува повече пукане на съчки, тъй като звукът ни следваше и беше точно от ляво ми, от храсталака, но  не много близо. Даже си казвам: Халюцинирам, ще се ощипя, повече няма да я чуеш. Аз видимо ускорих много крачката, и тя с мен. После си мислих за някаква птица,  какво ли не. Това беше преди 4-5 години, тя още си живее там и нищо лошо не и се е случвало. Ходи си на разходки, но май повече не е замръквала.
Иначе на вилата, по едно време нощем лятото в пълна тишина се събуждах от много силни, ясни звуци като крачки , идваха от ляво на дясно , и кучетата лаеха в тази поредност ( последното дясно е пинчер) и казваха местните , че е таралеж. Наистина много странно се чува, но нищо общо с горната случка.

Днес,още в просъница,на границата на събуждането,чух някой да изрича името ми.Леко съм брррр.

Според вас човек може ли да развие интуицията с някакви упражнения? Чета подобни статии, но ми е интересно дали някой го е правил и е успял.

Преди много години се бях задълбочила в метода Силва. Приятно ми беше, започнах бързо навлизам в ниво алфа, исках да проверя ясновидските си способности и да, получава се. Но не исках да се занимавам всеки ден с това, а това умение се получава като го правиш ежедневно. Но тогава успях да се срещна с починалото гадже на приятелката ми и много се изложих, защото не съм се сетила да си помисля какво да му кажа или попитам. Той се усмихна и изчезна. И също видях в много ясен сън как сме загубили двата си шезлонга. Забравени до колата, защото е тъмно, след малко се връща от нощна смяна съседът ни, но вече е по- светло, паркира до нашата кола и ги прибира. След 10 години ги изхвърли и даже не се кри от нас.

Тръгнах да търся книга за метода в спиралата и видях, че са свалили сайта.

Има я книгата в Читанка

milanda,това е много интересно,би ли споделила повече.

Проверете за книги от спиралата тук. 

 Спиралата https://mega.nz/folder/3QBgWKgC#P8ix8_p3wu6SSbVSb0w6NQ

Нещо подобно ми се случи в петък срещу събота. Събуждам се през нощта и след секунди чувам мъжки глас " Около 17 следобяд ще разбереш, че имаш болен сред близките ти"... и познайте. Брат ми ми звъни следобяд да ми каже, че е с всички симптоми на Корона. Утре ще прави тест и най-вероятно ще е + за съжаление.
Според мъжа ми съм сънувала, но аз съм убедена 100%, че бях будна.

Леле, много стряскащо 😮

Често съм чувала, някой да вика името ми. Не само в просъница, но и през деня. Не съм чувала обаче цели думи или изречения. Понякога даже съм чувала някой да вика "мамо, мамо", а моя син е на 20 години и има дебел глас

И аз съм чувала някой да ме вика по име, но свикнах обяснявам си го, че съм на границата между съня и реалността.

И аз. При това обикновено чувам гласа на майка ми (починала преди 30+ години) да ме вика. Стряскащо е, но не го намирам за странно. Обяснявам си го с подсъзнанието- колко ми липсва и как искам тя да е сред нас.

TиРиРиРам, не знам дали познат глас ме вика. Повечето случаи звучи като женски глас. Даже понякога се случва на улицата, но няма никой около мен. Аз не съм се задълбавала в това, не се плаша. Не знам какво е. Според народните поверия не е на добре, особено ако те повика 3 пъти

Не съм се замисляла от гледна точка на поверията.
Гласът на майка ми, който винаги чувам, е топъл, загрижен и сякаш ме вика, за да ми каже нещо. Но така е още от първите месеци след като тя почина и затова го отдавам на някаква носталгия, нужда, скръб един вид. Не се случва често, даже напротив.