Поп ?
- Публикувана: 11 авг. 2020, 20:20 ч.
- Последно мнение: 11 ян. 2021, 07:09 ч.
Случи ми се нещо странно XXIII
https://youtu.be/Z9Sry5VKTTA едно интересно видео, което обяснява и чуването на силен звук ("изстрел") при заспиване 😊
https://youtu.be/Z9Sry5VKTTA едно интересно видео, което обяснява и чуването на силен звук ("изстрел") при заспиване 😊
Извинявам се, но имам проблем с разбирането на думите, когато има шум, в случая музика (дори и на български, много трудно гледам ситкомите, в които има смях докато говорят). Ако може с две думи защо чуваме звук?
Защото мозъкът заспива преди тялото да е готово за сън, поради това се чува звука или пък усещането за пропадане. Случва се най-често при преумора, стрес или недоспиване.
Благодаря!
Преди няколко дни се прибирам от работа към 9 вечерта, както винаги. Улицата, по която минавам не е много оживена, но е осветена и не съм изпитвала кой знае какъв страх до сега. Вървя и срещу мен автомобил тъкмо спира на платното в дясно пред едни казани, на ум направих забележка и за това ми направи впечатление. След като спря остана с включени фарове и първата ми мисъл беше, че чака някого, но след няколко крачки фаровете изгаснаха. Логично помислих, че човекът ще слезе след малко от колата. Докато приближавах започна да ми става странно, че никой не излиза и без никаква причина ми стана неприятно и напрегнато. "Какво пък седи този вътре на тъмно и ме зяпа сега" си помислих, приближавайки колата и така се възмутих, че не се сдържах и реших да погледна кой стои зад волана... В колата нямаше никой. От уличната лампа ясно се виждаше таблото, седалките - всичко, но човек нямаше. Стана ми много странно и даже страшно.
По-новите коли сами си гасят светлините след около минута от заключването.
Вероятно човека е слязъл веднага, но светещите срещу теб фарове заслепяват и пречат да видиш.
Преди няколко дни се прибирам от работа към 9 вечерта, както винаги. Улицата, по която минавам не е много оживена, но е осветена и не съм изпитвала кой знае какъв страх до сега. Вървя и срещу мен автомобил тъкмо спира на платното в дясно пред едни казани, на ум направих забележка и за това ми направи впечатление. След като спря остана с включени фарове и първата ми мисъл беше, че чака някого, но след няколко крачки фаровете изгаснаха. Логично помислих, че човекът ще слезе след малко от колата. Докато приближавах започна да ми става странно, че никой не излиза и без никаква причина ми стана неприятно и напрегнато. "Какво пък седи този вътре на тъмно и ме зяпа сега" си помислих, приближавайки колата и така се възмутих, че не се сдържах и реших да погледна кой стои зад волана... В колата нямаше никой. От уличната лампа ясно се виждаше таблото, седалките - всичко, но човек нямаше. Стана ми много странно и даже страшно.
По-новите коли сами си гасят светлините след около минута от заключването.
Вероятно човека е слязъл веднага, но светещите срещу теб фарове заслепяват и пречат да видиш.
Леле, добре че прочетох, че утре е Задушница, да запаля свещички и да отлея кафе. Майка ми много държеше на Задушниците, винаги месеше нещо и раздаваше, аз се упреквам, че не обръщам достатъчно внимание, някак не ми идва отвътре. То почти няма и на кого да раздам, само съседката, но не сме в много добри отношения.
Преживях рекорд по разсипване онзи ден-два пъти напитки и веднъж храна.Леко се крийпнах,а и тук в темата една потребителка беше писала преди време,че винаги преди Задушница много разсипвала храна...Но в крайна сметка това си е най-вече суеверие,нали?
А иначе днес е Рангелова задушница и е последната за годината - казва се, че не се работи, прави се обща трапеза и се меси питка. Но аз си мисля, че е по-важно човек да си спомни хубави неща и да спомене тези, които вече са си отишли.
