Не зная, коя е жената, Qaki, повече не я видях. Бях много изплашена от състоянието на мъжа си и просто молех баща си за помощ. Защо вместо отговор от него, се „срещнах“ с нея нямам обяснение. След като мъжът ми оздравя, изпаднах в депресия. Имах постоянен зверски главобол, бях на антидепресанти. И тогава, една нощ ( тогава вече със сигурност сънувах) се събудих от гласа на баща ми. Той беше изключително благ човек и любящ баща. Но в съня ми, ми кресна с гнвен глас – „СТИГА ТОЛКОВА, ДОСТАТЪЧНО“. Събудих се от гласа му, който сякаш идваше над леглото ми. Чудех се защо ми е гневен. И осъзнах, че може би е искал да ми каже, че няма причина за депресията ми и е време да се съвзема. Не зная...
- Публикувана: 11 авг. 2020, 20:20 ч.
- Последно мнение: 11 ян. 2021, 07:09 ч.
Случи ми се нещо странно XXIII
Снощи ми се случи нещо откачено,но не за пръв път,и със сигурност нещо,което всеки преживява понякога.Събудих се по някое време,не беше точно посред нощ,всъщност,беше 5 сутринта.И отначало явно съм била в състояние на дезориентация и заблуда,броени секунди.Родителите ми бяха дошли същия ден,и спяха в съседната стая,и аз обаче,още в полусън,си мисля,че са дошли наскоро.Даже се учудвам,и казвам на глас,кога дойдохте, отидох при тях и светнах лампата.Но се опомних и когато се размърдаха и ме попитаха какво става,излъгах,че ми се е сторило,че има земетресение,защото се получи сконфузно.Точно,събуждаш се и не знаеш в първия момент къде си. Не знам дали има общо това,че си легнах късно,или дали е предизвикано от стрес. Не помня и да съм сънувала нещо,може и да съм,кой знае...човешкият мозък е странен.
Същата история.
Нашите бяха дошли. Те спят в кухнята, ние с детето в спалнята. Аз ставах за работа в 5 часа.
Нея нощ станах в 1, влязох в кухнята и сложих да си топля вода за кафето в микровълновата, ще отивам на работа, нали. Те се разбудиха, казаха че е рано, аз отидох да си легна и заспах. Нито съм пила нещо, нито хапчета вземам.
Малкия е така. Заспиваме на пуснат телевизор. По някое време през нощта се изправя, вижда че се е изключил, става, намира в тъмното дистанционното, пуска го, ляга и заспива.
Заговаряла съм го, не ми отговаря, все едно ме няма. На другия ден не помни.
Отдавам го на някаква преумора.
Нашите бяха дошли. Те спят в кухнята, ние с детето в спалнята. Аз ставах за работа в 5 часа.
Нея нощ станах в 1, влязох в кухнята и сложих да си топля вода за кафето в микровълновата, ще отивам на работа, нали. Те се разбудиха, казаха че е рано, аз отидох да си легна и заспах. Нито съм пила нещо, нито хапчета вземам.
Малкия е така. Заспиваме на пуснат телевизор. По някое време през нощта се изправя, вижда че се е изключил, става, намира в тъмното дистанционното, пуска го, ляга и заспива.
Заговаряла съм го, не ми отговаря, все едно ме няма. На другия ден не помни.
Отдавам го на някаква преумора.
Снощи ми се случи нещо откачено,но не за пръв път,и със сигурност нещо,което всеки преживява понякога.Събудих се по някое време,не беше точно посред нощ,всъщност,беше 5 сутринта.И отначало явно съм била в състояние на дезориентация и заблуда,броени секунди.Родителите ми бяха дошли същия ден,и спяха в съседната стая,и аз обаче,още в полусън,си мисля,че са дошли наскоро.Даже се учудвам,и казвам на глас,кога дойдохте, отидох при тях и светнах лампата.Но се опомних и когато се размърдаха и ме попитаха какво става,излъгах,че ми се е сторило,че има земетресение,защото се получи сконфузно.Точно,събуждаш се и не знаеш в първия момент къде си. Не знам дали има общо това,че си легнах късно,или дали е предизвикано от стрес. Не помня и да съм сънувала нещо,може и да съм,кой знае...човешкият мозък е странен.
Caramella, това си била ти 
Свързала си се с душата си
Свързала си се с душата си
Преди няколко дни се прибирам от работа към 9 вечерта, както винаги. Улицата, по която минавам не е много оживена, но е осветена и не съм изпитвала кой знае какъв страх до сега. Вървя и срещу мен автомобил тъкмо спира на платното в дясно пред едни казани, на ум направих забележка и за това ми направи впечатление. След като спря остана с включени фарове и първата ми мисъл беше, че чака някого, но след няколко крачки фаровете изгаснаха. Логично помислих, че човекът ще слезе след малко от колата. Докато приближавах започна да ми става странно, че никой не излиза и без никаква причина ми стана неприятно и напрегнато. "Какво пък седи този вътре на тъмно и ме зяпа сега" си помислих, приближавайки колата и така се възмутих, че не се сдържах и реших да погледна кой стои зад волана... В колата нямаше никой. От уличната лампа ясно се виждаше таблото, седалките - всичко, но човек нямаше. Стана ми много странно и даже страшно.
Caramella, това си била ти Свързала си се с душата си
Свързала си се с душата сиПреди няколко дни се прибирам от работа към 9 вечерта, както винаги. Улицата, по която минавам не е много оживена, но е осветена и не съм изпитвала кой знае какъв страх до сега. Вървя и срещу мен автомобил тъкмо спира на платното в дясно пред едни казани, на ум направих забележка и за това ми направи впечатление. След като спря остана с включени фарове и първата ми мисъл беше, че чака някого, но след няколко крачки фаровете изгаснаха. Логично помислих, че човекът ще слезе след малко от колата. Докато приближавах започна да ми става странно, че никой не излиза и без никаква причина ми стана неприятно и напрегнато. "Какво пък седи този вътре на тъмно и ме зяпа сега" си помислих, приближавайки колата и така се възмутих, че не се сдържах и реших да погледна кой стои зад волана... В колата нямаше никой. От уличната лампа ясно се виждаше таблото, седалките - всичко, но човек нямаше. Стана ми много странно и даже страшно.
Преди няколко дни се прибирам от работа към 9 вечерта, както винаги. Улицата, по която минавам не е много оживена, но е осветена и не съм изпитвала кой знае какъв страх до сега. Вървя и срещу мен автомобил тъкмо спира на платното в дясно пред едни казани, на ум направих забележка и за това ми направи впечатление. След като спря остана с включени фарове и първата ми мисъл беше, че чака някого, но след няколко крачки фаровете изгаснаха. Логично помислих, че човекът ще слезе след малко от колата. Докато приближавах започна да ми става странно, че никой не излиза и без никаква причина ми стана неприятно и напрегнато. "Какво пък седи този вътре на тъмно и ме зяпа сега" си помислих, приближавайки колата и така се възмутих, че не се сдържах и реших да погледна кой стои зад волана... В колата нямаше никой. От уличната лампа ясно се виждаше таблото, седалките - всичко, но човек нямаше. Стана ми много странно и даже страшно.
Понякога се случва шофьорът да забрави фаровете включени, след като слезе от колата и така хабят акумулатора. След време фаровете изгасват сами, защото акумулаторът е паднал.
Не съм видяла колата и не мога да коментирам, но обикновено има някакво просто обяснение. Човекът може да е излязъл без да го забележи, може и да се е навел в момента и да не се вижда.
Преди години така ограбиха мазето на баща ми. Видяхме обирджията, който влезе през шахтата. Веднага извикахме полиция и излязохме с няколко съседи пред блока. Беше през деня, ранният следобед, не можеше да не го видим. Нашият блок е с един вход, виждаше се и шахтата. Нямаше откъде другаде да излезе - прозорчетата на общите мазета са откъм входа, другите са заключени. Когато дойдоха полицаите обиколиха всичко, от човека нямаше и следа. Така и до ден днешен не ми е ясно как се беше измъкнал.
Преди години така ограбиха мазето на баща ми. Видяхме обирджията, който влезе през шахтата. Веднага извикахме полиция и излязохме с няколко съседи пред блока. Беше през деня, ранният следобед, не можеше да не го видим. Нашият блок е с един вход, виждаше се и шахтата. Нямаше откъде другаде да излезе - прозорчетата на общите мазета са откъм входа, другите са заключени. Когато дойдоха полицаите обиколиха всичко, от човека нямаше и следа. Така и до ден днешен не ми е ясно как се беше измъкнал.
Кучето ни от две седмици е неспокойно. Следи нещо, което го тревожи в апартамента. Явно нещото идва понякога към спалнята, на която спим сега с щерката, защото кучето скача и напада. То е много добро животинче и такова агресивно поведение има само когато непознат влезе в дома ни и не му дам знак, че е приятел т.е. не се приближа да се ръкувам или прегърна човека. Напада например техниците за интернета или човека за щорите.
Нещото явно се впечатлява от нападението и се оттегля в коридора, а кучето седи на ъгъла на леглото по цяла нощ и го гледа и ръмжи. Нормално спи в краката ми навирил лапи.
Хич и не мислете, че не минах със свещ, светена вода, сол ... всичко спира за ден - два и пак се почва.
Не ми е приятно, защото сме болни от Ковид и това ме напряга допълнително и то с мрачни мисли.
Нещото явно се впечатлява от нападението и се оттегля в коридора, а кучето седи на ъгъла на леглото по цяла нощ и го гледа и ръмжи. Нормално спи в краката ми навирил лапи.
Хич и не мислете, че не минах със свещ, светена вода, сол ... всичко спира за ден - два и пак се почва.
Не ми е приятно, защото сме болни от Ковид и това ме напряга допълнително и то с мрачни мисли.
Кучето ни от две седмици е неспокойно. Следи нещо, което го тревожи в апартамента. Явно нещото идва понякога към спалнята, на която спим сега с щерката, защото кучето скача и напада. То е много добро животинче и такова агресивно поведение има само когато непознат влезе в дома ни и не му дам знак, че е приятел т.е. не се приближа да се ръкувам или прегърна човека. Напада например техниците за интернета или човека за щорите.
Нещото явно се впечатлява от нападението и се оттегля в коридора, а кучето седи на ъгъла на леглото по цяла нощ и го гледа и ръмжи. Нормално спи в краката ми навирил лапи.
Хич и не мислете, че не минах със свещ, светена вода, сол ... всичко спира за ден - два и пак се почва.
Не ми е приятно, защото сме болни от Ковид и това ме напряга допълнително и то с мрачни мисли.
Нещото явно се впечатлява от нападението и се оттегля в коридора, а кучето седи на ъгъла на леглото по цяла нощ и го гледа и ръмжи. Нормално спи в краката ми навирил лапи.
Хич и не мислете, че не минах със свещ, светена вода, сол ... всичко спира за ден - два и пак се почва.
Не ми е приятно, защото сме болни от Ковид и това ме напряга допълнително и то с мрачни мисли.
Госпожа Де Мео би казала сигурно, че гони болестта от вас.