То щастието никога не е постоянно състояние, освен може би при психични заболявания. "Да съм щастлива" е най-празното от съдържание желание за мен. Успехът също е процес с пик, не е постоянно състояние. Мисля, че Ерих Фром беше писал, че щастието няма как да е цел, а само резултат от други смислени дейности, изпълващи живота.
- Публикувана: 13 авг. 2020, 12:08 ч.
- Последно мнение: 25 авг. 2020, 14:11 ч.
Поредната подобна - вярвате ли в: Kаквото ти е писано.
че кой се жени за кой да е?
То щастието никога не е постоянно състояние, освен може би при психични заболявания. "Да съм щастлива" е най-празното от съдържание желание за мен. Успехът също е процес с пик, не е постоянно състояние. Мисля, че Ерих Фром беше писал, че щастието няма как да е цел, а само резултат от други смислени дейности, изпълващи живота.
мисля че бъркаш щастието с моментното удовлетворение, радост, адреналин, серотонин.... Щастието е перманентно състояние, което се влияе малко от ежедневни дреболии. Съвсем вероятно е, човек, който има семейство (нищо че половинката го дразни на моменти, но като цяло са си добре един с друг и си се обичат по техния си начин), сравнително здрав и със здрави деца (нищо че правят глупости и ти късат нервите), покрив над главата, работа (леко досадна и шефът те дразни, но не непоносима), носи ти стабилен доход, който не е голям, но ти гарантира, че ще си платиш базовите разходи и сметки и няма да умреш от глад.... Спокойно такъв човек може да се чувства щастлив, въпреки че не живее в разкош и има мечти, които едва ли някога ще постигне.
Да, ти нали имаш всичко това? Защо не си щастлива тогава?
не бих казала, че имам всичко това, но няма значение. По-интересното е къде казах че съм нещастна?
По-интересното е защо се храниш само от негативното.
няма такова нещо. Освен това нямам навика да категоризирам нещо като позитивно и негативно. Описвам фактите както са и хората сами си преценяват, дали са позитивни или негативни. Ако ги виждаш като негативни, значи проблемът е в теб, а не в мен
Да, ти нали имаш всичко това? Защо не си щастлива тогава?
не бих казала, че имам всичко това, но няма значение. По-интересното е къде казах че съм нещастна?
А кое точно нямаш?
Всичките ти теми са за недоволството ти от мъжа ти, свекървата, децата, съседките, колегите и преподавателите в университета и пр. Всичко около теб е гадно, ужасно, депресиращо, някакви магии, зловещи конспирации...
Има и друг живот, но ти си се вкопчила в горното.
Има и друг живот, но ти си се вкопчила в горното.
Всичките ти теми са за недоволството ти от мъжа ти, свекървата, децата, съседките, колегите и преподавателите в университета и пр. Всичко около теб е гадно, ужасно, депресиращо, някакви магии, зловещи конспирации...
Има и друг живот, но ти си се вкопчила в горното.
Има и друг живот, но ти си се вкопчила в горното.
ти си решила, че съм се вкопчила. Нормално е човек да говори за това, което му е наболяло. Другото няма кво да се обсъжда - то си върви. Па и смее ли човек да каже, че нещо му е добре - веднага ще му скочат, че се хвали.
То не смее човек да сподели вече - или ще го обвинят че се хвали или че се оплаква.
Освен за наука да си говорим. Ама и там някой ще рипне: Ти па за много знаеща ли се имаш. Нема угодия.
На мен специално никой не ми пречи - ако мога да кажа нещо, което ми се струва полезно по някоя тема го казвам. Ако не мога - подминавам. Ама да губя време да доказвам на някой че е еди какъв си - не бих се хабила. Който ме дразни не го чета. Не разбирам мазохизма на някои юзери, които очевидно не ме понасят, но все по гъза ми ходят и де ли дуднят
Ти сигурно не си забелязала, но в този форум има и други потребители освен теб - та те пишат, обсъждат, хвалят се, оплакват се и пр. обичайни дейности в един форум. Ако ти не срещаш същото разбиране и отношение като\от останалите - проблемът не е в останалите няколко хиляди потребители, а в теб. Същото е и с колегите в университета, преподавателите, съседките, семейството и т.н.Та както виждаш, има и друг живот.
Просто има хора, които много мислят и анализират. Това не ги прави нещастни, а търсещи отговори. За смисъл на живота, за постъпки на околните и тн. Само по себе си многото мислене наистина не води до щастие, защото обикновено човек така вижда и осъзнава неща, които другите не забелязват. Или забелязват, но просто не обръщат внимание. Но търсещия човек не си дава мира сам.
По темата - и аз много пъти съм се замисляла над това. Някой път много леко ми се случват сложни неща, друг път срещам трудности в нагледно елементарни. Чудила съм се дали са някакъв знак, че това "нещо" просто не е моето нещо. И в зависимост от силата на желанието ми за конкретното, или съм се предавала или съм ровила със зъби и нокти да го получа. И в повечето случаи съм страдала след това. Значи ли все пак, че нещо ми показвало, че това не е за мен?
Много може да се разсъждава по темата. Някои хора се опрадвават и успокояват с това "не ми е било писано". Други земята обръщат, да покажат че не е вярно. Аз не знам кое е истина. Може би не трябва просто човек да мисли толкова, защото така или иначе някои неща се случват въпреки нас.
По темата - и аз много пъти съм се замисляла над това. Някой път много леко ми се случват сложни неща, друг път срещам трудности в нагледно елементарни. Чудила съм се дали са някакъв знак, че това "нещо" просто не е моето нещо. И в зависимост от силата на желанието ми за конкретното, или съм се предавала или съм ровила със зъби и нокти да го получа. И в повечето случаи съм страдала след това. Значи ли все пак, че нещо ми показвало, че това не е за мен?
Много може да се разсъждава по темата. Някои хора се опрадвават и успокояват с това "не ми е било писано". Други земята обръщат, да покажат че не е вярно. Аз не знам кое е истина. Може би не трябва просто човек да мисли толкова, защото така или иначе някои неща се случват въпреки нас.
Скрит текст:
Може би не трябва просто човек да мисли толкова, защото така или иначе някои неща се случват въпреки нас.Просто има хора, които много мислят и анализират. Това не ги прави нещастни, а търсещи отговори. За смисъл на живота, за постъпки на околните и тн. Само по себе си многото мислене наистина не води до щастие, защото обикновено човек така вижда и осъзнава неща, които другите не забелязват. Или забелязват, но просто не обръщат внимание. Но търсещия човек не си дава мира сам.
По темата - и аз много пъти съм се замисляла над това. Някой път много леко ми се случват сложни неща, друг път срещам трудности в нагледно елементарни. Чудила съм се дали са някакъв знак, че това "нещо" просто не е моето нещо. И в зависимост от силата на желанието ми за конкретното, или съм се предавала или съм ровила със зъби и нокти да го получа. И в повечето случаи съм страдала след това. Значи ли все пак, че нещо ми показвало, че това не е за мен?
Много може да се разсъждава по темата. Някои хора се опрадвават и успокояват с това "не ми е било писано". Други земята обръщат, да покажат че не е вярно. Аз не знам кое е истина.
По темата - и аз много пъти съм се замисляла над това. Някой път много леко ми се случват сложни неща, друг път срещам трудности в нагледно елементарни. Чудила съм се дали са някакъв знак, че това "нещо" просто не е моето нещо. И в зависимост от силата на желанието ми за конкретното, или съм се предавала или съм ровила със зъби и нокти да го получа. И в повечето случаи съм страдала след това. Значи ли все пак, че нещо ми показвало, че това не е за мен?
Много може да се разсъждава по темата. Някои хора се опрадвават и успокояват с това "не ми е било писано". Други земята обръщат, да покажат че не е вярно. Аз не знам кое е истина.
за себе си също стигнах до този извод. Ама как да спреш да мислиш, като отвътре ти идва друго. И като, когато нещо не ти върви, се пръква от нищото една сурия да ти набива канчето с: "А ти замисляла ли си се, че вината може да е в теб, а не в околните." Да в интерес на истината. И не само съм се замисляла, ами направо съм се скъсала от мислене. И вина не съм намерила. Вие като я виждате посочете ми я. И отговарят: "Нищо няма да ти посочваме - ще мислиш и търсиш докато намериш."
А сега де. Едно е ясно - че целта е не да ми се помогне, а да ми се набие канчето и да ми е гадно.
Квото и да е - решила съм да спирам с мисленето и да се отдавам на интуиция. Ама първо трябва да се свържа с нея щото от толкова мислене съм я заринала много надълбоко и не и давам да надигне глава.
По темата - смятам, че човек сам кове съдбата си. С всички решения, които взима, с тези, които не взима, с начина, по който решава да гледа на света и на другите около себе си. Далеч съм от мантрите за положителното мислене, но твърдо вярвам, че вечният негативизъм към всичко, което се случва наоколо, води до още негатевизъм. Аз някак съм създадена с положителна нагласа към света. Благодарна съм сама на себе си, че не зациклям в посока самосъжаление или прекален анализ на някакви неприятни случки или неуспехи. Дори напротив - имам очи предимно за хубавите неща. Ако нещо не се получава както аз желая - ориантирам се към друго. В повечето случаи нещата ми се подреждат сами, наричам това късмет, но зад него стоят много часове работа. Познавам много на брой хора, които вечно съжаляват за нещо, все им е "черно", все тревата на съседа е по-зелена, винаги много влагат и дават от себе си, а нищо не получават...
А в повечето случаи, всъщност, не са дали и половината, на това, което аз съм вложила за постигане на нещо си (да кажем образование, работен проект, тренировка, дори да кажем някакво хоби). Започват нещо, поработят над него известно време, пък се откажат...не става с отказване тая работа. Трябва хъс и упоритост.
А в повечето случаи, всъщност, не са дали и половината, на това, което аз съм вложила за постигане на нещо си (да кажем образование, работен проект, тренировка, дори да кажем някакво хоби). Започват нещо, поработят над него известно време, пък се откажат...не става с отказване тая работа. Трябва хъс и упоритост.