Той не ме желае

Какво пречи още преди да си е "стъпила", или викаш типичният "branching"?
Не ми ли върви нещо в отношения, не чакам, няма стъпване, няма падане, директно го освободжавам момичето, и си търсим късмета, желанията, поривите с други.
Такова използвачество има хора после го натирват дълги години на другия, така че такива съвети никак не са здравословни.
Не знаеш на кой ще попаднеш, затова умната и чисти сметки, чисти отношения.
Уточнение, като за малоумни - не ти на кой ще попаднеш, а този който "бранчва".

P.S. Има страхотни актриси, при които и на мен ми се е случвало да минава време, докато се разкрият, но има начини как да се държиш, за да няма после усложнения и за двамата. След което разбират, че с теб не минава номерът, и по живо по здраво.

Така, така, ама жените, които реват, често са в жизнеподдържаща финансова зависимост от мъжа си, не само емоционална.

Омъжва се с идеята той да я издържа доживот, тя само да ражда. А понякога целта е и да наследи свекърите, както беше в някаква друга тема.
И после ОХ. Няма Ох. Тактиката е добра, но сте сбъркали континента, охкащите.

Точно така. Много правилно си усетила намека и поантата на списването ми.

Има го момента на "форсмажора", при който дори всичко да е ок, разбрали са се в началото - как ще се живее, сметки, жилище и т.н., но изведнъж провайдърът губи възможността си 100% да поддържа навикналия стандарт на женската. Оттам тръгват и драмите.

Но повече ситуации по нашите географски ширини не са "форсмажор".

Тези форсмажорни женски, мисля, са от вървежните компаньонки, които бързо си намират друг спонсор и не стигат до рев в бгмама. Само от време на време чувам от такива едно престорено "защо само на боклуци попадам" и "всички мъже са еднакви", ама на другия ден са пак по старата пързалка и са си ок.

Обикновените обаче търпят всякакви ексцесии и се простират според чергата, която той им постила. Мрънкат, врънкат, но нищо не правят да си имат собствена чергичка.

Дълга е много темата, само ще допълня някои неща, иначе може много да пишем.

Не е задължително да са "работни момичета".
Не съдя, всеки да живее, както разбира, но после да няма мрънкане, именно.

За мен това е типаж, начин на мислене.
И съвсем образовани жени с професии, уж с положение, по същия начин процедират, ценностната им система е такава, може би природа, някои казват "натюрел".

Престореността, фалша и играта, са повсеместни, и от мъже, и от жени.

Да, а пък тези, постлали, без значение как - учили, бутали, копали години, и постигнали нещо сами (обикновено са изнервени, прегоряли и нетърпящи нищо, и никой, първосигнални); от мама и тати, издържащи ги, или наследили семейния бизнес, или работещи в него, гледащи отвисоко, спокойни и усмихнати (естествено, всеки ще е такъв); 3-ти с късмет някакъв, започват да се увличат по други тенденции, било на феминизъм, кариеризъм, било "аз мога всичко", 98% от мъжете не стават, и т.н.
Ем ги боли, ем сърби, та две не виждат. Само претенции, не могат да вербализират, много не знаят и как адекватно да се държат, дори да срещнат качествен мъж, не могат да го задържат.

Да, точно така. Не ги нарекох компаньонки като професия, а като избран начин на живот. Имат качества, подход, могат да си позволят да избират и не попадат в ситуации като авторката.

Независимо от начина на изкарване на пари и количеството им, всеки мъж търси най-доброто за парите си. Като начин на живот, като взаимоотношения с жените, .......
И обратно, половинката си е направила сметката срещу колко $, какво отношение е склонна да търпи.

Да.

За начина на живот съм съгласен, ако приемем, че повечето пари ти дават възможност за по-голям избор, вид, място къде да живееш, но пак е относително, с нашите "реалности". Идеално място няма, освен ако не си милионер, и не се "барикадираш" някъде, тип Росенец, Сараи. Играл съм го, обмислял този сценарий, и сякаш по-скоро, може би в чужбина да отидеш по някое време, тук след като "аутнеш", би живял по-добре.
Не, че ми е зле на фона на масата, не се оплаквам никак от много аспекти.

За взаимоотношенията, обаче...
Парите дават палитрата на социалния живот, разнообразието, различни възможности; гледат на теб с "друго око", като е двояко - може и негативно - кой знае какво е окрал, и издалаверствал; или да те уважават, ако знаеш как да си изиграваш картите, използваш ги по предназначение, въпреки че завист и домогващи се има, и ще има винаги.

Не на последно място любов не можеш да си купиш и нормални, истински отношения, всичко ще се върти около парите.
Тогава ще търсиш "истинското", но всяко птиче ще ти се вижда "съмнително" до доказване на противното.

Затова е най-добре всяко птиче да си партнира със себеподобно.
Купената любов е като всяка купена стока - износва се, омръзва, и е просто стока.
А приказката за Пепеляшка, си е просто приказка. 🙂

На мен отколе ми е ясно, че претенциозната жена трябва да се засрами и да остави качествения мъж на непретенциозните и посредствените. Намиг.

За този живот не разбрах въобще как се задържа качествен мъж, та да попитам.

Качественият мъж толкова ли е изпаднал, че е готов да търпи до посиняване и какви точно компромиси му се налага да прави със себе си? Важна ли му е свободата, или за момента е решил да поиграе и като го стегне чепика - на ти си куклите, дай си ми парцалите?

Doro, приятно ми беше да разменим няколко поста.

Вяра, правя едно уточнение преди да ти отговоря - много хора правят грешката да си мислят, че лично приемам обръщения, "мнения", опити за намеци и т.н., но много бъркат. Дори и не го умувам това. По същия начин, никой не трябва да приема нищо лично, да общува и списва нормално. А, ако нещо някой не го устройва, да подминава.

Сега към поста ти - мне.
Никой на никой никого да оставя, или не оставя, а да се замисли какво иска, какво дава, защо, покрити ли са претенциите, можеш ли, предлагаш ли същото, за което са ти претенциите, и такива ми ти неща.
Все въпросчета, на които осъзнатият си е отговорил в главата.

Ти, като жена трябва да кажеш как се задържа, и другите потребителки, ставайки дискусия.
Всеки случай, ако ще говорим кръчмарски, което нямам намерение - не е само с мусака и да вдига краката от време на време. Плебсът може и да се задоволява с това, но на мен не ми стига, а мусака не ям.

Аз мога само лично за себе си да говоря, сякаш и очакваш точно това - личното ми мнение и коментар.
Всеки случай претенциите не са проблем, всеки има. Въпросът е да се натъманят, и на двамата в двойката да им е добре заедно, задоволявайки си ги един на друг.

В какъв смисъл да търпи "посиняване", не те разбрах? Ако визираш нещо от темата назад, не съм чел, и няма да се връщам, мързи ме.
Поясни какво имаш предвид за свободата и "да си поиграе", че не разбрах мен ли адресираш за нещо, или нещо свързано с темата, авторка ли, автор ли?

А ако го беше направил с благородничка по-лесно ли щеше да ти е? Поне научих нова дума. Ходих да търся в речника какво е парантия. Римува се с карантия 😎.

Това семейство е, според мене, бита карта. Мъжът ти няма маниери и възпитание даже. Жалко, че не си го забелязала преди децата, но както и да е. Какво от семейството искаш да запазиш освен децата? Предишната ви идилия няма да се върне скоро.

Ако живеете все още във Великобритания щях да те посъветвам да отидеш в Citizen advice bureau и да се посъветваш с адвокат. В България не зная каква издръжка ще получиш и дали имаш право на помощ от държавата като не си работила. Имаш ли право на престой в UK? Британско гражданство? Ако да, можете да идете на екскурзия всички и да останеш сама с децата. После се точат дела, доста дълго и можеш да си уредиш достоен живот и без мъжа ти и няма да броиш стотинки. 

Майка ти в коя държава е? Далече ли е? Ако малкото ти дете вече не суче не може ли да ги оставиш на свекървата и да идеш при майка ти малко да си отдъхнеш? Тъкмо мъжът ти да види как се гледат деца  🥳. Много подобни типажи отрезняват като им се тръснат две малки деца за известно време.

Проблемът е, че той усеща, че се чувстваш в безизходица и затова се държи като бей.

Фрагранс, представям си те пред блюдо, подправено с естрагон, кориандър или някаква друга трева и под вилицата картичка с наименованията на парфюмите, в които е доминираща или силно усещана нотка. Покривката е колосана в нишесте, разбира се. Или ръфаш небрежно чушка със сирене, напръскан със Chanel 19, примесен в Eau sauvage седнал на някоя скала, обрасла в горчив мъх.

Фрагранс, когато нссреща имаш мацка от класа, е напълно нормално ти да се пънеш да отговаряш на нейните критерии, а не да се чудиш как така не иска да се промени, за да те задържи. Гроздето все ви е кисело.

За теб знаем, че си турбо пич. Ама защо си го мериш с жените? Все е „аз да зема да дам, ама ако и тя има какво да предложи”. Какво още очакваш от млада, красива жена? Писа, че не шеш мусака. Ама на един етап от развитието на връзката все до там се стига. Ти ли ще правиш мусаката?

Вяра, не се пъна, при мен всичко е естествено, натурално, и от само себе си. Харизмата и чарът, социалните умения и общуване, са ми вродени. Е, разбира се и опитът вече си казва думата. Все пак постоянно съм с хора.

Никой не карам да се променя. Нищо не ми е кисело.
Задържането е двупосочно.
Защото аз, бидейки "пич", както казваш, ако тя е неадекватна, няма да стане.

Нищо не меря, водя дискусии, нарича се социална интеракция.

Разбира се, всеки дава, но само малоумният не иска и да получава.
Нарича се взаимност, не танто за кукуригу.
Под "предложи" съм писал много какво визирам, чела си ме със сигурност, но не си ме разбрала, чекни отново из темите, да не повтарям.

Нямам представа, след 3-5-10-15 г. може и да реша да почна да готвя, но засега не са ми дошли мераците.
Въпреки това готвенето не е задължително. Такива са ми хранителните навици, че може и без него.
Нямам нужда от прислугване и слугинаж.

Здравей, може ли да поясниш, да дадеш конкретен пример какво означава, жената да е неадекватна и затова нищо нямало да стане. Звучи лаконично, неясно.
Това с адекватността не е ли само по себе си мерене, ти водиш с нея разговор, опознаване и т. н. и си казваш "Оо, не тая не става..." или става, все тая.

Аз нищо не казвам, защото реално не те познавам. Тук си изградил такъв образ на приказки. Интересното е, че непрекъснато внушаваш на жените как неадекватното им поведение ще счупи ключа към сърцето ти. А още по притеснителното е, че и до ден днешен нямам идея що е то неадекватност според твоите представи.

Моят мъж е съгласен и приема много мои отрицателни черти (ако приемем, че това може да се нарече висша степен на неадекваност от моя страна, защото говорим наистина за много дразнещи проявления на характера ми). Ти какво толкова не можеш да преглътнеш?