Частни училища-информативно-дискусионна тема 42 - все още ваканционна

  • 35 133
  • 777
  •   1
Отговори
# 30
  • София
  • Мнения: 1 753
Ох, и аз ревнах. Мецане, силен гуш. Човече, живи сте, това е най-важното. Никви кахърни мисли повече по случая. С благодарност към всички сили (твои, на другите хора и небесни или необясними), които са ви спасили и продължавате напред. И със състезанията, и с живота, както си го харесвате. И ти благодаря за разказа.

# 31
  • София
  • Мнения: 7 277
Мецане, добре че си намерил сили. Господ ви е спасил! Милите, представих си как си се борил Confused Пазете се!!!

# 32
  • Мнения: 6 312
Мецане, добре че си намерил сили. Господ ви е спасил! Милите, представих си как си се борил Confused Пазете се!!!
Много ви благодаря. Бърди, вече е добре жена ми, слава Богу, вчера следобед честно в един момент мислех, че вече няма да я видя. Аз в морето някак си не се уплаших и това ни спаси, ако се бях панирал, сега нямаше да пиша тези редове. Затова пък откакто стъпих на брега с детето, оттогава се уплаших и още не мога да се оправя.

А, и резултатите вече излязоха, и медал няма явно да има, изкарал е с 11 точки под максимума.

Значи кво направихме, бихме над 400 км път, предстоят ни още толкова обратно, за да изживеем вчера най-големият ужас в живота си, без малко да се удавим, Господ ни спаси; да платя днес в заведение най- голямата сметка, която съм плащал някога в живота си, и детето да се представи под нивото си, като с този резултат няма да хване медал. И за кво беше всичкото това? Финал в Несебър брате. Да ти се невиди и финала! Ама още на тръгване от София не ни вървеше и си имах вътрешното чувство, че хич не трябва и да ходим. Състезания и чудо, глупости на търкалета.

# 33
  • Мнения: 708
Няма как на детето да не му се е отразил стресът върху днешното представяне. Важното, наистина е, че сте живи всички.

# 34
  • София
  • Мнения: 7 277
Мецане, това няма да му попречи да стане голям математик някой ден. Сигурно ще помни цял живот случилото се - може и да е знак. Но не да се откаже, а да продължи с още повече старание. Детето определено има талант.

И да се допълня - много си е опасно нашето море. Децата безкрайно се радват на вълните, аз на шума им, и си е голям кеф наистина. Но е опасно - дори на плиткото може да те завлече. Ние много обичаме бурно море, то почти не сме виждали друго в България, но трябва много да се внимава. Също и по пътищата. Това да се прибереш по Магистрала Тракия и да не спреш поне два пъти заради катастрофа Frowning1

Последна редакция: нд, 16 авг 2020, 22:30 от Аш

# 35
  • София
  • Мнения: 62 595
Тръгнали сте на финал на състезание, а не на море. Двете събития са съвпаднали. Следващия път по-внимателно с морето, а на състезания ще ходите. Няма как да изтъргуваш едното за другото, такива сделки са само в нашите глави. Понякога просто се случват разни неща без връзка, а от стреса си правим някакви несъществуващи връзки. Всичко е добре, когато свършва добре.

# 36
  • Мнения: 5 643
Ми да. Стига с тоя медал. Сега цял живот ще му го разказваш този екшън. С щастлив край👍👍👍

# 37
  • в страната на чудесата
  • Мнения: 8 302
All's Well That Ends Well
Хубаво, че сте живи и сте заедно.

Догодина на старото си място в Гърция. И сметката ще е по-малка Simple Smile

# 38
  • Мнения: X
Мецане, добре че си намерил сили. Господ ви е спасил! Милите, представих си как си се борил Confused Пазете се!!!
Много ви благодаря. Бърди, вече е добре жена ми, слава Богу, вчера следобед честно в един момент мислех, че вече няма да я видя. Аз в морето някак си не се уплаших и това ни спаси, ако се бях панирал, сега нямаше да пиша тези редове. Затова пък откакто стъпих на брега с детето, оттогава се уплаших и още не мога да се оправя.

А, и резултатите вече излязоха, и медал няма явно да има, изкарал е с 11 точки под максимума.

Значи кво направихме, бихме над 400 км път, предстоят ни още толкова обратно, за да изживеем вчера най-големият ужас в живота си, без малко да се удавим, Господ ни спаси; да платя днес в заведение най- голямата сметка, която съм плащал някога в живота си, и детето да се представи под нивото си, като с този резултат няма да хване медал. И за кво беше всичкото това? Финал в Несебър брате. Да ти се невиди и финала! Ама още на тръгване от София не ни вървеше и си имах вътрешното чувство, че хич не трябва и да ходим. Състезания и чудо, глупости на търкалета.
Не се ядосвай. Важното е, че сте живи и здрави. Ти се справил страхотно и добри хора са помогнали на жена ти. Сега ще гледате на живота с други очи и ще му се наслаждавате още повече. П.П. Ако имате желание пробвайте храната в Тангра, в стария град. Преди години готвиха супер вкусно. Надявам се и сега да е така. Това е малък семеен ресторант и не ми се вярва да има промяна. Цените са много добре.

# 39
  • Мнения: 912
Ужас... Мецане, важното е, че сте живи и здрави!!! Наистина Богородица ви е закриляла.
Мецане, не можеш да очакваш от детето медал при това положение. Знаеш ли, миналата година аз си счупи и двата крака едновременно. Та гипсове, операции, чудеса. Детето трябваше да се яви на важен изпит с другите деца. От претендент за най-много точки и класиране в топ три, той едвам премина изпита и остана последен. От стрес.
Така че детето ти е герой, защото след преживяното, то все пак е изкарало изпита!
Прибирайте се живи и здрави към София и запалете по една свещичка за здраве и благодарност!

Последна редакция: пн, 17 авг 2020, 08:34 от Pulitash

# 40
  • В офиса
  • Мнения: 4 026
Ужас! А си варненец, не е да си подценил морето. Слава на Бога, че всичко е наред!
Състезанията не ги мисли.

# 41
  • Мнения: 4 050
Леле, разплаках се докато четох. Радвам се, че всичко е завършило добре. За медала - ще има други състезания. Не може да се очаква нещо такова да не се отрази на едно дете, при положение, че ти виждаш как ти се е отразило на самия теб.
Ето още един пример как нещо непредвидено, може да прецака понякога бъдещето на едно дете. Например ако не беше на състезание, а беше на НВО след 7-ми клас, на изпит за университет или нещо от сорта.

# 42
  • софия
  • Мнения: 4 989
Леле, разплаках се докато четох. Радвам се, че всичко е завършило добре. За медала - ще има други състезания. Не може да се очаква нещо такова да не се отрази на едно дете, при положение, че ти виждаш как ти се е отразило на самия теб.
Ето още един пример как нещо непредвидено, може да прецака понякога бъдещето на едно дете. Например ако не беше на състезание, а беше на НВО след 7-ми клас, на изпит за университет или нещо от сорта.
Аз тези неща и тези моменти не ги възприемам като "прецакване". Напротив, за мен в такива случаи намесата е онази, не случайната, за която често казваме "Господ си знае работата".

Много ясно, че ще има още медали.
Мецане, важно е да не изпаднеш в другата крайност и да отречеш всичко към което до сега сте се стремили. Много ясно, че по-важно от живота и здравето няма, но най-ценния урок от случката е "любовта, обичта, бащината сила нямат граници!!! "  Вие сте страхотно семейство!!!
Всичко останало - сметки, ресторанти, точки, медали - моля те, дребни, незначителни препъни камъчета. урока тази година е бил на друго място - не в успеха от състезанията и положените усилия, а в чистата любов, самоотвержената, неизразима с думи родителска обич и сила! Сигурна съм, че твоите си изводи си си ги направил, но бъди милостив към себе си и не се иронизирай прекалено и не се наказвай излишно! Обратното - продължавай да бъдеш добър, всеотдаен и искрен!

Пулиташ, я кажи, с парашут ли скочи? с парапланер?
Браво и на теб за преминаването през това изпитание! Определено е било драматично!

Последна редакция: пн, 17 авг 2020, 10:34 от Амели

# 43
  • Мнения: 4 050
Амели, правилен начин да гледаш на нещата.

# 44
  • Мнения: 6 312
А сега как да го изтрия, като толкова сте коментирали. Всъщност нищо не става от мен, какви са тези суперлативи, Амели - ами че аз просто оставих жена ми да се дави. Вярно, че крещях и успях да накарам да ме чуят хората, които й помогнаха, но реално аз на нея не й помогнах с нищо. Добре, че детето успях да извадя. Нямаше да мога и нея, не съм в добра физическа форма и не знам как и детето успях да извадя от морето. Никакъв мъж не съм, щом не можах на нея да помогна.
А флагът беше жълт, като влязохме. Естествено, ако беше червен, нямаше да влезем, но беше жълт. Не мога да го гледам морето вече, а от хотела се вижда и се чува.

В 14 часа ще излезе разпределението на медалите, само за протокола, въобще не ме интересува, но няма никакъв шанс. От 132 деца първи клас сме някъде на 40-то място, доколкото преброих по списъка с точките. Само с грамотата за участие във финала ще си останем.

Общи условия

Активация на акаунт