Защо той не иска да подпишем?

Твоята история малко ми звучи така:
Аз искам да ми предложи, ама не искам да ми предложи, защото аз искам да ми предложи, а да ми предложи, защото той го иска, а той всъщност не иска, та как да го накарам да ми предложи, защото той го иска, а не само, защото аз го искам  

Това е шега де, но първия ти пост точно така ми прозвуча )

Сега сериозно - няма нужда от предбрачни договори. Закона позволява преди сватбата да се подпише декларация за разделност /аз и втория ми съпруг подписахме такава/. Тази декларация се вписва в регистъра за имуществени отношения. Целта й е при евентуален развод, всеки да си получи това, което си е негово. Т.е. след подписването на тази декларация всеки си е собственик на това, което е на негово име, дори и придобито след брака, и другия няма права над него. Така че, ако това чак толкова много го притеснява, дори и след 11 годишна връзка, която е повече от много бракове дори, то може да му предложиш да се запознае със съдържанието на тази декларация. Може дори и адвокат да посетите, ако така ще е по-спокоен.
Също така препоръчвам, щом толкова много искаш да сключите брак, да приемеш факта, че той не иска и да спреш с очакванията за романтично предложение на брега на морето по залез слънце. Да седнеш и да поговориш с него. Да му обясниш, че за теб това е много важно, че искаш да бъдете семейство в пълния смисъл на думата, че искаш да ви наричат сем. Едикоиси, а не Пенка Иванова и Кирил Василев, че искаш да бъдеш неговата съпруга, носеща неговата фамилия, а не просто жената, с която живее или майката на детето му и т.н.
Щом е казал, че заради теб би го направил, приеми факта, че ще го направи само заради теб, а не по собствено желания и това е.
Успех!

В тема за годежните пръстени какво очакваш. Погледни в темата за ин витро в Турция и ще видиш доста такива, които се женят в делничен ден, та и без халки даже.
Нашите веднъж не са повдигнали темата, свекървата сподели, че е очаквала да има сватба, била тя и малка.

Попитах за предбрачните договори, защото виждам евентуална полза от тях за осигуряване на издръжката на децата след развода.
Иначе не виждам за какво ми е бракът?

Това са някакви митове и легенди. Каквото и да пише в предбрачния договор, при развод винаги може да бъде променено, ако бащата реши, че не иска да го плаща. Има толкова много вратички в закона - даже не вратички, а цели порти, че начините да се избегне плащането са много. И накрая жената винаги си гледа, и издържа децата сама, а мъжа мята по едни 100 лв. всеки месец и си заминава с новата мадама на море.

Издръжка и по закон си се дължи, друг въпрос е размерът ѝ. Такава в приличен размер се договаря и със споразумението за развод по взаимно съгласие, ако развеждащите се са читви.
Бракът обикновено върши работа в състояния, които са „да не дава Господ”.

Ива, тогава хич ли да не се женят, щом роднитите ще мрънкат! А със сигурност роднините ще са по-недоволни, ако живеят без брак и се започнат драмите "ама, той/тя защо не иска да се жени, докога ще я карат така, те какви са - съпрузи или гаджета". Както се казва, оправданието е като... - всеки си го има.

Жалко, аз помислих, че има нещо ново в Семейния кодекс. Което да осигурява прилична и непроменена издръжка за децата след развода благодарение на предбрачните договори.

Издръжката зависи от нуждите на издържания и възможностите на този, който я дава.

Това няма как да стане, защото финансовото състояние на бащата може във всеки един момент да се промени. Ако при подписването на предпрабния договор е взимал висока заплата и се е съгласил в договора да пише, че ще плаща висока издръжка при евентуален развод, то при развода може да взима много по-ниска заплата или да е останал без работа временно, или за постоянно и да няма възможност да плаща описаната в договора сума

По тая логика, то - държи ли истински на женатa, защо не й предложи? И изобщо не става дума за връзване в кърпи, примки, чаршафи, или както и да мислите, че ги връзваме тея мъже. Става дума за неговия поглед и нагласа за връзката.

Когато сам си плащаш сватбата, си я правиш каквато искаш и никой нищо не може да ти наложи.  Иначе просто няма да присъства пък било то и родители на младоженците.

Точно така!
Първата ми сватба я плащаха моите родители /само те/ и имаше 150 човека гости - тетки, стринки, 18-ти братовчедки по линия на прабаба ми и какви ли не други хора, които виждах за пръв път и повече никога не видях.
Втората ми сватба си я платихме ние. Гостите бяха 35 човека и то само приятели. Родителите ни дойдоха само на подписването и нямаше сърдити.

Аз визирах това да се намаляват проблемите на майките с неплащанията на издръжките от бащите. И да се ровичка в доходите на бащите, работещи в сивата икономика.
Въобще предбрачните договори да улесняват и да помагат за интересите на децата.

Това с ровичкането в сивата икономика не е само за издръжката. И не съм сигурна доколко е удачно, след като доста бъдещи мамчета, осигурявани на минимума, в четвърти месец пристъпват към врътката да внасят повече осигуровки, за да изсмучат по-високо майчинство. Да не говорим пък за онези, които нямат брак, и се представят като самотен родител, а живеят от години с бащата на детето/децата.

Съдилищата (гражданските) само присъждат издръжката, не се занимават с плащането ѝ. С тези, които не плащат, се занимават съдебните изпълнители, а при определени условия прокурори и наказателни съдии.