Всяка жена ли заслужава да има семейство

  • 22 224
  • 864
  •   1
Отговори
# 480
  • Мнения: 2 749
Марина, как си я представяш тази любов? Какво точно ти липсва? Питам съвсем добронамерено, не всички хора разбират едно и също като кажат любов, щастие и т.н.
Как си го представям - за мен любов е когато "виждаш" другия, грижа те е за него, доверяваш му се. И го цениш - с поведението му, изборите и грешките. Вятърничаво е, знам.

Марина, това е добре, но за да се стигне до там, трябва време, не се получава на 1,3,5 срещи.

# 481
  • Обран бостан ;)
  • Мнения: 4 755
Здрава и симпатична жена под... 50 г. поне винаги ще има кандидати, Бънди. Ай ся... JoyJoyJoy

Може несериозни, но ще има.

Несериозни, колко да са несериозни. За един път поне ще стават. Виж ако са насери-озни, тогава вече - аут.

# 482
  • Мнения: 5 137
Скрит текст:

Ето това май ми е проблема - какво правят тези, които любовта не им се случва? Примиряват се сигурно и търсят златната среда, но за сега аз не мога да се примиря. Струва ми се най - тъжното чувство да си някъде или с някого, които не са ти по сърце. Нито сте си лика- прилика. Само някой, който иска мен. Това чак невъзможно за намиране не е, но е трудно да си представя такова бъдеще. Предполагам ако се реша на такова скалъпено семейство ще потръгнат поне малко нещата, бих полагала усилия. Но не мога да се реша, без любов това си е едно нищо.

Марина,а ти как си представяш любовта за теб? Влюбчива натура ли си?

Примерно аз не мога да се влюбя в непознат човек.Мога да изпитам привличане към мъж и по-късно да се влюбя.
Средно може би - не е рядкост да се влюбя така лекичко в някого от обкръжението си. Не е и толкова често обаче, а и е безобидно. Не се задълбочават със сигурност.

И защо не сте задълбочили?

# 483
  • MI
  • Мнения: 11 890
Марина, как си я представяш тази любов? Какво точно ти липсва? Питам съвсем добронамерено, не всички хора разбират едно и също като кажат любов, щастие и т.н.
Как си го представям - за мен любов е когато "виждаш" другия, грижа те е за него, доверяваш му се. И го цениш - с поведението му, изборите и грешките. Вятърничаво е, знам.
Не, не е. Но това идва с времето. И с правилният избор на човек. Защото ако не е подходящ, дори най-силните привличане няма да доведе до това, което си написала. Затвърждава ми се мнението, че трябва да се огледаш за друг тип мъже от досега и може много приятно да се изненадаш.

# 484
  • Мнения: 2 052
След всичко прочетено бих посъветвала авторката да се разтърси сред бивши съученици и колеги от университета - хора, с които си се знаят и връзката ще има на какво да стъпи в началото. Изглежда като човек, за когото стартът на едни отношения е много стресов, чувства напрежение бързо да реши и сигурно чак и олеква като намери достатъчно основателна в нейните очи причина да отхвърли някой кандидат.

Също като други преди мен бих я посъветвала да изясни за себе си дали водещо и е желанието за брак като подходящата среда за дете или разтърсваща любов, пък каквото сабя покаже. В никакъв случай не твърдя, че двете се изключват взаимно, нито подстрекавам към компромиси в личния живот, просто нека е наясно за себе си с каква тежест е желанието и да бъде родител сред приоритетите и като цяло.

Има ли в обкръжението си авторката пример за връзка/брак/семейство, които се доближават или съвпадат с представата и за щастлива конфигурация? Може ли да опише ситуацията?

Последна редакция: пт, 21 авг 2020, 15:09 от Обич Синеока

# 485
  • Мнения: X
Скрит текст:

Ето това май ми е проблема - какво правят тези, които любовта не им се случва? Примиряват се сигурно и търсят златната среда, но за сега аз не мога да се примиря. Струва ми се най - тъжното чувство да си някъде или с някого, които не са ти по сърце. Нито сте си лика- прилика. Само някой, който иска мен. Това чак невъзможно за намиране не е, но е трудно да си представя такова бъдеще. Предполагам ако се реша на такова скалъпено семейство ще потръгнат поне малко нещата, бих полагала усилия. Но не мога да се реша, без любов това си е едно нищо.

Марина,а ти как си представяш любовта за теб? Влюбчива натура ли си?

Примерно аз не мога да се влюбя в непознат човек.Мога да изпитам привличане към мъж и по-късно да се влюбя.
Средно може би - не е рядкост да се влюбя така лекичко в някого от обкръжението си. Не е и толкова често обаче, а и е безобидно. Не се задълбочават със сигурност.

И защо не сте задълбочили?
Оставам си само с емоциите от моя страна. Или ще е някой колега, който няма как да поканя на кафе заради фирмена политика, или ще е някой на танци (ходя на танци от много години), където няма смисъл да го поканя защото знам, че ако го привличах отдавна той щеше да ме е поканил. Все пак е танцувал с мен десетки и стотици пъти. Всичко това щеше да е нормално ако съм младо момиче, щях просто да си кажа в прав текст. Обаче на 37 е вулгарно да кажа на треньора по плуване, хайде на кафе.

# 486
  • sofia
  • Мнения: 9 360
Скрит текст:
Марина, как си я представяш тази любов? Какво точно ти липсва? Питам съвсем добронамерено, не всички хора разбират едно и също като кажат любов, щастие и т.н.
Как си го представям - за мен любов е когато "виждаш" другия, грижа те е за него, доверяваш му се. И го цениш - с поведението му, изборите и грешките. Вятърничаво е, знам.
Не, не е. Но това идва с времето. И с правилният избор на човек. Защото ако не е подходящ, дори най-силните привличане няма да доведе до това, което си написала. Затвърждава ми се мнението, че трябва да се огледаш за друг тип мъже от досега и може много приятно да се изненадаш.
Много вярно.
Случвало ми се е, хора, които при първи срещи и контакти да не са ми особено симпатични, но в последствие при опознаване почвам да ги виждам в съвсем друга светлина. Като много често "симпатичността" е свързана с външния вид.

Марина, и за танците, и за кафето не си права.... не е страшно да пробва човек. Много често отсрещната страна също не е сигурна и нищо чудно да си мисли същото или просто да не разчита сигналите, които ти подаваш.

# 487
  • Мнения: 19 651
Е, изпаднах в изненада. Ако е вулгарно да поканиш някого на кафе, кхм.
Аз по-скоро щях да се притеснявам треньора да ме гледа по бански и евентуално придържа да се мъча да заплувам (не знам какво правят треньорите, не мога да плувам Joy), отколкото вече облечена да кажа, че може да пием кафе, ако иска. Наистина сме различни хората...

# 488
  • Обран бостан ;)
  • Мнения: 4 755
(ходя на танци от много години)

 Тук това (ходенето на танци ) е редовен съвет. Да си правят сметката.

Обаче на 37 е вулгарно да кажа на треньора по плуване, хайде на кафе.

Ако покана на кафе е "вулгарно", пробвай с предложение за с-кс. Да видиш какво ни е на нас мъжете.

Сериозно: Преразгледай стереотипите си за "вулгарно" и "нормално". Време за "дебене" (чудене) нямаш.

# 489
  • Мнения: 12 472
Марина, защо да е вулгарно??

Онзи ден обядвах с приятел..през годините не е да не съм знаела, че ме харесва. Аз него - също. Даже излязохме веднъж след развода ми.. и после не се чухме месеци.
Питах го - защо така не набра смелост, и той - ами..ти винаги си ми била много специална, не знаех как да постъпя.. Само ако ми беше писала след това..
А на мен майка ми почина точно тогава, та логично, съвсем изключих да му пиша или да се обаждам..
Ей, така от страх и предразсъдици, се разминават редовно хората..)

# 490
  • Мнения: 3 480
Останах с впечатлението, че дори Марина не е сигурна какво точно търси и евентуално иска прекалено много. Така разочарованието и последващата загубата на любов към конкретен мъж се случва лесно и естествено. Влюбва се бързо, силно, но след опознаване на човека се вижда, че нещо липсва и чувствата изстиват.
За да има предложение за брак, явно е имало мъж, който я е обичал и тя е обичала в определен момент, после се е разочаровала, разлюбила го е и го напуснала.
Тя е чаровната мацка от любовния филм, която случайно среща точния мъж. Само че филма свършва с романтичното "Обичам те", а не продължава нататък и не разкрива грозните страни на реалността.

# 491
  • София
  • Мнения: 12 606
Като прочетох постовете на авторката, оставам с впечатление, че очаква да й се случи любовта от романите и тя да продължи, докато смъртта ги раздели.
Марина, с риск да се травмираш вовеки, това е кауза пердута.
Любовта и семейството нямат нищо общо с представите ти за тях.
Никоя двойка в света не се обича цял живот така, както се е обичала в първите месеци. Просто не е възможно.
А за семейството и хармонията са много по-важни уважението, еднаквите принципи и разбирания и способността да правиш компромис.
А ти отсега е видно, че компромиси не можеш да правиш, защото вече си изградила в съзнанието си образа на Принца и категорично отказваш да приемеш някой, който се различава и на йота с него.
Да не говорим, че това с тази представа как мъжете обожават беззащитни, безпомощни и пасивни жени - явно не и в моя свят. Ще ти цитирам моя съпруг, който след известен брой години заедно ми каза: "Знам, че ме обичаш много и затова си с мен. Защото си напълно способна да се справиш сама с всичко и без мен".
Ей това е.

# 492
  • Мнения: 10 797
Марина, защо да е вулгарно??

Онзи ден обядвах с приятел..през годините не е да не съм знаела, че ме харесва. Аз него - също. Даже излязохме веднъж след развода ми.. и после не се чухме месеци.
Питах го - защо така не набра смелост, и той - ами..ти винаги си ми била много специална, не знаех как да постъпя.. Само ако ми беше писала след това..
А на мен майка ми почина точно тогава, та логично, съвсем изключих да му пиша или да се обаждам..
Ей, така от страх и предразсъдици, се разминават редовно хората..)

Да, де, но ти си знаела, че не си му безразлична.
Моя близка е малко над 40, необвързана и има желание да намери гадже/мъж, та понеже е проактивна кани на кафе/питие някои колеги, също треньор, но je се правят на разсеяни, сменят темата, заети са Wink Просто не им е симпатична, толкова.

# 493
  • Мнения: 19 651
Също си мислех, че с напредването на възрастта жената става по-... може да не е най-подходящата дума, ама да кажем отракана, в сравнение с времето, когато е била червящо се девойче.
Айде, корекция - самоуверена.

За Марина нищо не знаем, защото тя говори прекалено неконкретно. Все пак един съвет - за мъжете най-важна е външността, сори. Старай се да си в най-добрата си форма винаги. Та може би иззад ъгъла да се появи някой принц...

# 494
  • Пловдив
  • Мнения: 3 940
Скрит текст:
Марина, как си я представяш тази любов? Какво точно ти липсва? Питам съвсем добронамерено, не всички хора разбират едно и също като кажат любов, щастие и т.н.
Как си го представям - за мен любов е когато "виждаш" другия, грижа те е за него, доверяваш му се. И го цениш - с поведението му, изборите и грешките. Вятърничаво е, знам.
Тези неща, които описа като част от любовта, се случват на мноооого по-късен етап от вече установената връзка. Няма как още в началото да знаеш на кого можеш да се довериш, да разчиташ, да си запозната с поведението му, да си проникнала в нрава му. Нужно е съвместно съжителство за това, както и преминаване през някои житейски перипетии, които да разкрият по-пълната палитра от поведенчески черти, които взаимно да забележите един у друг.

Общи условия

Активация на акаунт