Упорито следва максимата "my way or no way ", но по пътят на убеждението я борим.
Регистрирах го за училище, тукашната система е малоумна и септември стартира, дано да имаме късмет с 1во желание
.
Просто няма край всичко това. Добавям и безкрайната ни борба с тоя проклет рефлукс, който не можем да преборим, стана вече 4г. Относно порастването - и моето момче го виждам как вече не р това малко бебе, мисли, разсъждава, говори отлично, има страхотен речник, НО с храненето сме тотален провал... Започвам да се чудя дали няма да отказва нормална храна докато не стане абитуриент
продължава да иска пасирана храна, не яде почти нищо, почти не се храни сам (не, че не може, всичко идва от факта, че като цяло изобщо не иска да яде). Рев и тръшкане си продължават и до ден днешен с пълна сила. Оттук-оттам ми казваха, че ще се успокои след 3г. Е, да, ама не! Ни най-малко! А аз сякаш вече тотално нямам нерви да изтърпявам по 10 скандала на ден и още 10 пъти рев измежду тях ей така между другото




Препоръчани теми