Дистанционно обучение за учениците-Teмa 6

  • 27 424
  • 767
  •   1
Отговори
# 525
  • Мнения: 1 010
duhi_puhi, човек развива близки познанства или приятелства с хора, с които има общи интереси - изкуство, литература, спортове, политика, ако щете. А началото на приятелство може да бъде някой да Ви помоли да го упътите към определен адрес - всичко зависи от това как подхождате към хората, което са именно социалните умения.

# 526
  • София
  • Мнения: 62 595
така си мислиш от висотата на своите виждания. Иначе са си били съвсем добре като социализация - семейство, род, религиозна общност, съвместна трудова дейност. Кое им е било дивото, че не са седяли 30 деца всеки ден заедно впродължение на 12 години по цял ден?

# 527
  • Мнения: 8 993
Добре де, не мислите ли, че ако затворят училищата за присъствено обучение, заедно с тях ще затворят и спортните зали, стадиони, разните танцови зали, школи по рисуване и т.н. и т.н. ?
Ей това вече хич няма да е добре за моите деца. За другите не знам. До обяд добре, ще учи пред компютъра, ама след това като не може да отиде на тренировки, какво ще прави? Ще играе тъпи игри на компютъра. Ще е цяла загубена година и като обучение и в спортен аспект.

# 528
  • Мнения: 2 135
Тогава са имали социално лепило, чувство за общност и много повече са зависели един от друг. В нашия свят живеем много отчуждено. Затова за някои деца се оказва, че училището е единственият контакт с връстници и това не е добре.

# 529
  • Мнения: 542
Да, но в тези времена, когато училището не е било фактор, жената си е седяла вкъщи и е била домакиня, а мъжът се е грижил да осигури прехраната. Децата са били принуждавани да работят от съвсем ранна възраст, не са изживявали пълноценно детството си. Смятам, че времената - "вчера" и "днес" са несравними. Поколенията са се променили дотолкова, че не биха се приспособили при предишни условия, а и смятам, че идеята е да се върви напред - към образование, към прогрес.

Аз съм привърженичка на новите ценности - родът е важен, но важно е и личното щастие, свободата на личността, модерните философии и течения в литература, кино, изкуство. Съгласна съм, че училището НЕ е единствената възможност за социализация, може би по света има и други варианти, но аз споделям моите лични впечатления конкретно за нашата страна, особено за по-малките градове, в които училището е единствената възможност детето да избяга от затворения свят на рода си, който понякога може да бъде много потискащ, повярвайте.

Тези мои разсъждения важат по принцип, но както казах - намираме се в извънредна ситуация, така че лично аз подкрепям ДО, докато не се намери по-удачен вариант за присъствено протичане на учебните занятия.

# 530
  • Мнения: 1 010
Според мен идеите за социализация в момента са такива, защото вече няколко поколения са минали през дресировка - поетапно, отнемайки все повече от останалото време, през което би могло иначе да се общува в друга среда с други хора. Само допреди няколко десетилетия, поколението на майка ми и баща ми, са си играли всички деца в квартала или поне от улицата. Това е важно също от гледна точка на възрастта на децата - днес те са разделени с най-много 12 месеца разлика във възрастта, докато преди са си играели заедно, което е помагало на малките да порастват и да научават нови неща, взимайки пример от по-големите, а пък по-големите са се научавали на отговорност, най-напред към по-малките деца, за да могат по-късно като възрастни да бъдат отговорни към хората около себе си. Мен вече не ме пускаха много надалеч, защото го смятаха за опасно (все пак 90-те години в България са си били доста неспокойни времена, аз като дете не съм го усетила), но съм завързвала приятелства на детската площадка близо до нас. Сега, с това на практика целодневно училище, дори малките нямат време да играят свободно, да не говорим за вече по-големите, които или мислят в коя гиманзия трябва да влязат, или за университет, и ходят на уроци, защото преподаването в училище не е качествено.

# 531
  • София
  • Мнения: 7 684
... мхм, затова родители в края на 7 клас на децата споделят, че нямат търпение детето да се раздели със стария клас и тръпнат в очакване на какви деца ще попадне, ще намери ли среда, ще се впише ли, ще се разбират ли? Айде, моля ви се!
Не, че отричам, че има деца, на които им е достатъчен само семейния контакт, но те са единици.
Преди хиляди години не са ходили на училище, но са живели в племена, а не като нас, затворени по къщи и апартаменти, срещащи се само с уговорка... Факт е, че човекът винаги е бил социален индивид и това няма да се промени, под една или друга форма!

# 532
  • Мнения: 1 010
... мхм, затова родители в края на 7 клас на децата споделят, че нямат търпение детето да се раздели със стария клас и тръпнат в очакване на какви деца ще попадне, ще намери ли среда, ще се впише ли, ще се разбират ли? Айде, моля ви се!
Не, че отричам, че има деца, на които им е достатъчен само семейния контакт, но те са единици.


Никой не говори само за семеен контакт. И това, че нямат търпение да се разделят със стария клас и да се запознаят с новия, не говори ли за това доколко добре са се чувствали в стария, колко "хубава" е била социализацията там?

# 533
  • София
  • Мнения: 62 595
Точно така е, порастването на децата става в среда на хора от различни възрастни - по-малките се учат от по-големите деца, а не събрани на една и съща възраст, т.е. горе-долу еднакво незнаещи, неопитни и неможещи. Семейната среда и общността в квартала, селото и т.н. са давали доста по-добра социализация. При нас работата с училището е място, където децата се гледат, защото така е по-удобно за индустриалното произвоство. Неслучайно всичко в индустриалната философия е подчинено на идеята за серийното произвоство на продукция със сходни параметри, икономия на ресурс и ниска цена. Затова се работи по-лесно със суровини със сходно качество, за да изкараш продукт със сходно качество. Ако в една общност различията по дефиниция не се приветстват, защото спъват унифицирането на общността, то в индустриалната идея съвсем не се приветстват.

# 534
  • Мнения: 1 981
Ако имаш време и възможност да не си свеждаш обкръжението до задължителното, по-вероятно е да се социализираш извън него. Училищните приятелства често не са с деца от класа, а с такива от другите класове. Когато започнат да излизат самостоятелно, вече намират сами приятели и извън училище. Т.е. дори това, че са длъжни да стоят в една стая с още 30 човека, не може да ги принуди да се сприятелят. Не винаги спойката е общ интерес, и на най-малките им харесва да общуват с дадени деца, а други предпочитат да избягват. Невъзможността да избегнеш неприятните е един от основните източници на стрес и в училище, и по-късно на работното място. С тази разлика, че работата винаги можеш да си смениш сам, а за класа зависиш от родител.

# 535
  • София
  • Мнения: 7 684
Да,winni, точно затова говори! И колко е лесно да си в училище, ако не се социализираш! Не можеш да извадиш детето му от средата и да го разглеждаш отделно от останалите, защото няма как! Колкото и да не им се иска на индивидуалистите, общество, означава колектив!
Мога да кажа много неща, но вероятно ще засегна някой, а и не съм специалист по темата.
Допълвам се, понеже сега прочетох мненията, които са публикувани , докато съм писала:
Социализация не означава да градиш приятелства непременно! Означава И да се научиш да се справяш със ситуации, да решаваш конфликти, да мислиш и да успяваш да се поставиш в обувките на другия и т.н. Това са неща, които възникват обикновено точно в колективите, а не при контактуване със случайни хора.

# 536
  • Мнения: 1 010
работата винаги можеш да си смениш сам, а за класа зависиш от родител.

За съжаление не само от родител, а от цялата училищна администрация - майка ми едва ме отписа от едно училище в прогимназията.

# 537
  • София
  • Мнения: 62 595
не просто в колективите, защото и семейството е колектив. Става въпрос за колективи, в които едно дете попада по силата на някакви обстоятелства с хора, с които няма нищо, ама нищичко общо, на случаен принцип, примерно по адресна регистрация. И тъй като никой не е по желание в този колектив, имат различна база като семейства, културни ценности, етап на физическо и интелектуално развитие, ограничено пространство и общи ресурси, започват конфликти и ситуации, без които иначе едно дете спокойно може да живее и без да се е сблъскало. Булингът защо се среща в детските колективи? Защото са най-често законите на джунглата и или ядеш, или те изяждат. Ако на улицата, както примерно ние сме израснали, има конфликт с някого, това дете може да се прибере или да отиде на друго място с други деца да играе, т.е. може да мигрира. В градината и в училище няма как да мигрира, защото дразнителите са там, то ще-неще, трябва цял ден да обитава едно пространство с тях, няма път за оттегляне. И после защо ставали агресивни и нервни - как няма да стават, ако трябва да са по цял ден с някого, който дразни дори с присъствието си, а не може да го избегне?

# 538
  • Мнения: 1 981
Социализация не означава да градиш приятелства непременно! Означава И да се научиш да се справяш със ситуации, да решаваш конфликти, да мислиш и да успяваш да се поставиш в обувките на другия и т.н. Това са неща, които възникват обикновено точно в колективите, а не при контактуване със случайни хора.
Което е много полезно в детска възраст, ако колективните занимания са час-два. И брутално за психиката, ако си принуден да прекарваш по 8+ часа затворен в стресова среда, от която не можеш да избягаш. Някои се адаптират, приемат, че е нормално да си в отровна обстановка по цял ден, и продължават в същия дух и като възрастни, защото мислят, че нямат избор и това си остава тяхното нормално.

# 539
  • Мнения: 12 918
Ми то като е излишно да ходим на работа и на училище, явно остава само да си гледсме кефа колективно 😁
Как по-точно е възможно всеки да прави каквото му харесва само и единствено? Малко мангал общество ми идват твоите разсъждения... Там по цял ден са свободни, големи с малки, всички по техните си интереси... Ни на работа, ни на училище, нищо задължително, всички са междуобщностно социализирани и щастливи 😎

Общи условия

Активация на акаунт