Дистанционно обучение за учениците-Teмa 6

  • 27 435
  • 767
  •   1
Отговори
# 540
  • София
  • Мнения: 62 595
Ако имаш достатъчно тлъста банкова сметка, то можеш да ходиш на работа за себе си, като хоби, докато ти писне, или от амбиции. Обаче 90 процента от хората ходят на работа по принуда, защото трябва да изкарат пари за храната и покрива.

# 541
  • София
  • Мнения: 7 378
Значи целодневната ДГ е отровна обстановка. Училището от 8 до 16 ч. при малките - отровна обстановка и то. Иначе на дивана вкъщи, пред телевизора или зад таблета е голям детокс?

Анди, 90 процента може да работят за храната и сметките, но това не означава, че задължително трябва да го отвращава. Или не съм разбрала правилно?

# 542
  • София
  • Мнения: 7 684
Да, Анди, което е определено от правилата на социума! Имаме конституция, Трудово-правен кодекс, наредби разни за обществен ред... Всичко това не е ли матрица, за която се говореше по-напред, че не може да се излезе от нея?
Значи, хем ревем, че в тая държава закони не се спазват, сега сме притеснени, че повечето препоръки са препоръчителни, но иначе, трябва да излезем от матрицата и всеки да живее по собствените си правила и разбирания, без да е длъжен, да понася околните!
Е, как да стане на практика?

# 543
  • Мнения: 1 010
Относно "справянето със ситуации" - можете ли да ми обясните в какво се изразява? Напритив, тази среда го научава да не се справя със ситуации. В училище са свикнали конфликтите да се решават от госпожата и така продължават да търсят ролята на госпожата примерно в лицето на мениджъра, до степен да стане фирмена практика. Давам пример с разказаното от една моя приятелка, която работи в голяма чуждестранна фирма - един колега трябва да й предаде работата си, за да може тя да свърши своята. Тя отива до бюрото на колегата и му напомня. След това мениджърът й казва, че не е трябвало да го прави (колегата се е оплакал), за да не го излага пред колектива, а тези неща трябвало да се казват на мениджъра и той да предаде на колегата. В САЩ доколкото разбирам трябва да се оставиш "другарчето" да те пребие, защото ако опиташ да се защитиш, после ще си наказан по същият начин, по който този, който те е нападнал - и ще трябва да продължаваш да свикваш с неговото присъствие! Попадам в интернет и на все повече истории за подобни нива на агресия в българските училища. Ето това е социализацията - учиш се да търпиш тормоз, така че после, дори когато имаш избор, пак си търпиш. И чакаш някой да ти реши проблемите - вече не госпожата, а премиерът слънце, например.

# 544
  • София
  • Мнения: 62 595
В нормална обстановка детето/възрастният, имат път за отстъпление. Примерно вкъщи, ако се скарат, единият отива в другата стая, децата често като имат нужда от уединение се крият под масата, зад пердетата. Възрастните излизат или забиват нос в телефона. Задействат ни се животинските инстинкти - или напускаш бойното поле, или се биеш.  Когато човек няма път за отстъпление, не може физически да се изолира, той започва да се изнервя и да търси други начини за справяне, които най-често не са особено приятни. Тук не говорим за закони и прочие, а за съвсем физически неща като обитаване на едно физическо пространство. Всички знаем какво означава изразът "не мога да го дишам", "махнИ ми се от очите". Това са все сигнали към околните, че човек иска да се оттегли. В животинското царство е същото - гледат много-много да не се засичат, за да избегнат конфликтите заради територия или власт.

# 545
  • София
  • Мнения: 7 684
winni, кой и как ще започне да се справя със ситуациите, зависи и от семейството. Не знам защо разглеждате семейство, училище, приятелска среда, изолирано!
Това са механизми, които си взаимодействат и наученото/ненаученото в една среда, повлиява поведението в друга...

# 546
  • Мнения: 12 918
И как криенето, излизането, изолирането или оттеглянето решават проблема?
Ми седни си на чина, вместо да се криеш под масата, пак няма да си "между шамарите" като не ти отърва..
Няма как 30 деца едновременно да са първи приятели, не е и необходимо. Пак са си на групи по интереси, неформално между тях си създадени.

# 547
  • София
  • Мнения: 62 595
Лесно - това са механизми за справяне, за да не се стигне до агресия. Човек се оттегля, за да се справи с нервното напрежение, да свали нивата на възбуда. Саморегулация. Иначе трябва да тръгне или да се тръшка и да истерясва, или да тръгне да се бие или някакви други деструктивни прояви. Възрастните правят същото - когато двама не се харесват, гледат да са на дистанция, не си говорят, свеждат взаимодействието до санитарния минимум. Ако не го направят, трябва да се "сбият".

# 548
  • Мнения: 1 010
winni, кой и как ще започне да се справя със ситуациите, зависи и от семейството. Не знам защо разглеждате семейство, училище, приятелска среда, изолирано!
Това са механизми, които си взаимодействат и наученото/ненаученото в една среда, повлиява поведението в друга...

Ами практическите резултати са, че наученото в семейна среда (да бъдеш любезен, да имаш хигиенни навици и т.н.) не преминава в училищната джунгла, където власт има най-силният, или с най-богат татко, или любимецът на класната. Но Вие сте свободна да си живеете в своя измислен свят, просто не го натрапвайте на останалите и недейте да ги убеждавате, че черното е бяло.

# 549
  • Мнения: 1 981
Някъде да съм писала, че е излишно да ходиш на работа или на училище? Това да ходиш на работа не означава да стоиш там, където ежедневно да си тровиш нервите. Но много хора стоят до пенсия на такова място, защото си мислят, че е нормално и нямат избор. Други сменят работата, докато намерят такава, която или не ги товари толкова психически, или им оставя достатъчно свободно време, за да имат живот и среда извън нея. Ако квалификацията ти е дотолкова, че да работиш за храна и сметки - свободни позиции на смешна заплата бол, има и такива в спокойни колективи.

А за ходенето на училище продължавате да свързвате свободното време на учениците със стоене пред компютър или телевизор. Защо? Ако не се връщат вкъщи изцедени, и учащи, и работещи са в състояние да си запълнят времето с каквото им харесва, включително социализация с хора, които са им приятни. Кофти средата изцежда повече дори от тежката физическа работа.

В нормална обстановка детето/възрастният, имат път за отстъпление.

Когато човек няма път за отстъпление, не може физически да се изолира, той започва да се изнервя и да търси други начини за справяне, които най-често не са особено приятни.



Точно. Нормална обстановка.

# 550
  • Мнения: X
Скрит текст:
winni, кой и как ще започне да се справя със ситуациите, зависи и от семейството. Не знам защо разглеждате семейство, училище, приятелска среда, изолирано!
Това са механизми, които си взаимодействат и наученото/ненаученото в една среда, повлиява поведението в друга...

Ами практическите резултати са, че наученото в семейна среда (да бъдеш любезен, да имаш хигиенни навици и т.н.) не преминава в училищната джунгла, където власт има най-силният, или с най-богат татко, или любимецът на класната. Но Вие сте свободна да си живеете в своя измислен свят, просто не го натрапвайте на останалите и недейте да ги убеждавате, че черното е бяло.
На твое място бих била доста по-пестелива в квалификациите. За разлика от теб, Слънчевата има ученик в момента. И светът, в който живее, е напълно реален.

# 551
  • Мнения: 1 010
На твое място бих била доста по-пестелива в квалификациите. За разлика от теб, Слънчевата има ученик в момента. И светът, в който живее, е напълно реален.

И в тази, и в другите теми за ковид и училищата, се начетох как вкъщи децата ги учат да си мият ръцете, но в училище престават, в един коментар даже конкретно се говореше за "стадност". Също така е пълно с хора, включително в тази тема, за които явно е нормално да търпиш неприятни хора, т.е. промивката си е свършила работата. Вместо, както става на детската площадка, децата да не играят с дете, което не се държи добре, в училище са принудени да общуват с него, групови проекти и т.е. и съответно тези деца с проблемно поведение никога не стават свесни хора - показано им е, че каквито и гадняри да са, другите ще бъдат принудени да се социализират с тях.
И за да не бъде и този коментар доста встрани от централния въпрос на темата - липсата на училищна социализация не е проблем за някои родители, особено на фона на пандемията. Защо тогава техните деца не бъдат оставени да учат ДО, най-добре асинхронно, за да могат да научат и да си пишат домашните възможно най-бързо, и след това да имат време за качествено общуване с 1-5 приятели, вероятно не само със сходни интереси и съвместими характери, но и със сходно ниво на хигиена и спазващи свъщите предпазни мерки. Вижда ми с емного по-добър вариант от принудата да си цял ден в клас от поне 20 деца, с мното от които не се харесвате, много от които пречат на самото учене и за капак може да са научени от майките си да си слагат маската под носа или изобщо да  не я слагат.
Дори да живееш в реалния свят, това не означава, че не можеш да си затвориш очите за проблемите в него, докато не те наранят сериозно и директно - като тези родители, които отричат опасността от коронавируса, защото никой от техните близки не е починал или пострадал.

# 552
  • Мнения: X
Проблемът е, че мненията ти се базират повече на прочетено тук и там, а не на никакъв практически опит. В реалния живот нещата не са такива, каквито са по книгите или каквито ти изглеждат във форума. Има достатъчно време да го разбереш.

# 553
  • София
  • Мнения: 7 684
Да бъдат оставени, това казвам и аз!
Не убеждавам никого, в нищо! Говорим за плюсовете и минусите, на едното и на другото обучение. Влизам в кожата на притесняващите се и все още не съм казала на някой, че живее в измислен свят.
Търпя чуждо мнение и успявам да запазя самообладание, уважавайки това им право! Wink

# 554
  • Мнения: 4 985
Много конфронтационно върви темата. Никаква толерантност и опит за постигане на съгласие. Не общност, а бойно поле на аз-ове.

Нека сега си представим, че децата на списващите са на една възраст и могат да формират клас. Подражавайки на родителките си, как ще се чувстват съвместно? Полезно ли ще е пребиваването им в една стая 5-8 часа ва ден?

Размишлявам, не обобщавам.

Много далеч от основната тема отидохме.

Ако някой иска, нека отвори тема - видове и начини социализация в различните фази от развитието на детето. Тук се обсъжда "за" и "против" ДО и то не принципно, а в светлината на нарастваща заболеваемост от непознат вирус, за който към момента няма еднозначно ефективно лечение и тенденцията е увеличаващ се леталитет.

Общи условия

Активация на акаунт