Дистанционно обучение за учениците-Teмa 6

Наистина е много трудно да се идлезе от матрицата. Според мен трабва да научим децата си да са социални извън училището, защото то в един момент свършва. Деца, които разчитат само на училището да се запознават и да имат приятели, после като завършат им е много трудно с намирането на приятели, защото тази среда вече я няма.

Много трудно? Аз нямам такива наблюдения. Винаги приятелите ми са били от училището, бившето училище или работата. Съседи или деца на приятелите на родителите ми никога не са били в кръга на приятелите ми. Не съм имала проблеми от това.

Т.е. нямаш и не си имала социален живот извън училище и работата И смяташ, че това е ОК? Това показва точно липса на социални умения.

Не, просто ценя приятелите си от училището, университета и работата. Това не показва липса на социални умения. Големи изводи правиш, за да докажеш невъзможното.

и по мое мнение социалните контакти на живо са много важни, но човек временно може да се ограничи.
няма как да "свикнете" с вируса - от него боледувате и може да умрете, ако изтеглите късата клечка. или да останете с трайни увреждания. при това - никой не е застрахован. умират и деца, и млади хора. няма как да се свикне с вируса - нито вече, нито никак! чакаме ваксината или лекарството, това е!

Човек си намира приятели в най-близката среда или среди, които обитава. Не е до социални умения, а до това колко среди на обитание има човек. И тук сме една среда и си намираме приятели и врагове във форума. Ако едно дете има две среди - семейство и училище, то как да си намери приятели от трета среда, ако тя липсва? Като пазаруването - купуваш основно оттам, откъдето пазаруваш и ако в квартала има само един магазин, ще пазаруваш от него.

Под социални умения имам предвид да създаваш връзки с хора, с които не си принуден и които не са принудени да общуват с теб. Училището в съвременния му вид съществува от около век и половина. Преди това хората асоциални ли са били или напротив, имали са истински общности, в които познаваш и имаш лични, повече или по-малко близки, отношения и със съседите си, и с хората , от които си купуваш храна, дрехи, покъщнина и т.н.

Тези неща важат за селата и малките населени места. В големите градове е по-трудно, хората поддържат дистанция, в шарения социален кошер е по-трудно да допуснеш непознат до себе си, а и хората са целодневно заети на училище или работа. Затова именно там често намират приятели, имат общо еждневие и инстиктивно усещат с кой си допадат.

За по-малките в големите градове е необходима защитена среда на комуникация с връстници. Когато всички други деца са на училище, малкото дете, дори и придружено от възрастен трудно намира другарчета за игра. Виждам деца под 12 се шляят по улиците, моят дзвер на 10 все още не излиза сам в града, само на село си позволяваме да играе с група деца без нас защото там всички се познават или ако пред блока се засече с някой но при нас няма деца на неговата възраст. За градските деца на малка възраст, които са в къщи търсенето на компания е голям проблем ако всички други ходят на училище. Така беше когато го спирах от ДГ. Ние бяхме здрави, но аутсайдери. А и дори и моето дете да не ходи накрая понеже всички ходят, а то има нужда от общуване ще контактува с такива които ходят. И накрая пак може да цъфне с някой внесен вирус. Осен това за детето (малкото) е хубаво да се откъсне за малко от полата на мама и да се осъзнае като отделна личност, отново в защитена среда, да се опитва да вирее в колектив, да се учи на съобразяване с другите, а не само със своята личност, около която пърхат загрижените родители. Аз не харесвам целодневния формат, прекален ми се вижда, но работя в къщи и виждам полудневното посещение на начално училище като много добър вариант. Сега децата започват да формират приятелства на база на обща възраст, общо ежедневие и установени общи интереси и като поотраснат ще имат своя среда приятели. Разбирам родителите на големите ученици, но техните деца, за да имат социални контакти сега са минали през тази защитена фаза на опознаване на света. И ако техните деца сега контактуват самостоятелно извън училище, това не  е съвсем в тон с идеята за пазене по време на пандемия. Ето моето дете хвана вирус от детски рожден ден с 2-3 близки дребосъка. Какво като стои в къщи, не може да се изолира от света.
За себе си съм установила че за приятеството трябат общи интереси/ежедневие. Моите най-добри приятели са от студентските години и тук-там някой колега с който съм си допаднала. Откакто работя в къщи се срещам основно с роднини и с някой от горните, но в големите градове е трудно. По принцип създаването на социална среда от дома е трудно, за нея трябват общи интереси, а и няма време от работа. Ако едно учещо в къщи дете има познати също учещи в къщи  и посещава общи дейности с други деца с подобни интереси няма да е изолирано, но за бг  и за услоията на пандемия това не е приложимо.

Аз първо не разглеждам училището, университета и работата като принуда - винаги съм се вълнувала за първия учебен ден, университетът се избира, работата също. Не виждам как това пречи да се общува със съседи и хора в магазина - до степен, че да се направи извод, че това е много голям проблем, ерго разчитането на социализацията в училище също било голям проблем. Това наричам манипулативно мислене. Все пак - оставете хората, които харесват училищната социализация на мира и не скачайте към всеки техен пост с гръмки присъди за дефицитите на децата им.

Не тези неща сами по себе си, но в техните рамки си принуден "да се социализираш" с определени хора.

Да, но това не е толкова неприятно, ако в думата принуда приемем, че има негативен заряд. Нали тези места ги подбираш и заради средата. Т.е. хем търсиш средата, хем си принуден? Не се връзва. Отделно от това, една от най-близките ми дружки е от детската градина. Тогава бяха на квартален принцип. Пак е бил някакъв избор на родителите ми.

Добре де, като кажете социализация... Кое е по-важно - животът на детето, здравето на детето  или социализацията му? Защото аз бих ги поставила в горния ред, явно други хора - в друг. Ще се замисля за социализация, само при наличие на първите две. И не бих се старала да я осигуря, ако поставя в сериозен риск първите две.

Аз под социализация не разбирам задължително приятелство, но социализацията е важна за цялостното опознаване на света. На такива места се срещаш често с едни и същи хора и ви свързват общи интереси, проекти, възраст, образователен ценз. Много подходяща среда за възникване на приятелства. Дори и общата неприязън към работата/училището може да сближи хората.  Никой не може да те принуди да се сприятелиш и общуваш с някой когото не хареваш, но определено се научваш да приемаш различията, да се съобразяваш и да живее в шарено множество, което те прави адаптивен и много по-приспособен. Освен това сраняваш себе си с другите и понякога това е двигател за напредък и да си в крак с времето.

Ами не, подбираш ги, защото или предоставят определено образование, което искаш да придобиеш, или искаш срещу определена твоя дейност да получиш определена сума (и понякога бонуси, мултиспорт и т.н.). Винаги съм се удивявала на общите приказки за млад, сплотен и не знам какъв си друг екип. От колегите си искам колегиалност - т.е. да са коректни към мен и да си сътрудничим адекватно, когато работим по общ проект. С някои от тях човек може да развие приятелство, но възгледът, че работата е място за социализация, навежда на размисъл защо икономиката ни е на нивото, на което е.

Никой не е поставил нещата по такъв начин, не спекулирайте.

Работата определено е място за социализация, ти ги остави тия екипи, дето събирате сульо и пульо да клепат по проектите.
Училището по принцип в началния етап на живота е извор на приятелства и житейски уроци, каквито от другаде няма как да имаш. И най-добрите приятели са от твоя клас или от детската градина, освен ако такава не е била първата квартална.