За работещи родители - как да дадем добър старт

Аз съм с единия крак в темата, защото Самуил ходи на градина до обяд. До обяд са и заниманията в градината, обикновено след обяд играят, гледат филмчета (което никак не ми харесва) и имат свободно избираеми разни, на които не съм го записала.

1. Може ли домашното обучение да се съчетава с "официалното"?
Даже е задължително. Не съм привърженик на нашата образователна система.

2. Бихте ли правили "изпреварващо" обучение - тоест бихте ли научили детето си предварително на неща, които така или иначе се покриват от системата (но не знаете как)? Например бихте ли го научили да чете преди първи клас? Защо?
Ами то вече е задължително да е научено да чете преди първи клас (така разбрах). Бих искала, специално за четенето. Само че той е много разсеян и си мисля, че ще се научи да чете по-късно от останалите деца, точно като мен.

3. Чувствате ли се длъжни да свръхкомпенсирате със забавления наложителната раздяла? Ако да, какви?
За трите часа, които изтърпява в градината, няма да го компенсирам.

4. Ако искате да научи нещо извън градината, на уроци ли бихте го пратили или бихте го учили сами?
Зависи какво иска той. Ако е в рамките на моите възможности, аз бих го учила, ако не е - на уроци.

5. Искате ли да научите детето си на своите специални умения (свързани с професията и не само - ако можете да свирите на пиано, ще го учите ли? Ако знаете португалсти? Ако умеете да отглеждате цветя? Ако сте историк, да речем?)
Ами той фантазира с пълна сила.  Няма какво да го уча. 

6. Какво го питате, когато го вземате от градина?
Забавно ли е било, какво е научил.

7. Как коментирате градината пред него?
Опитвам се да го накарам да я хареса (защото на него не му харесва в градината,скучно му било).

моите отговори са валидни само за този етап... и не покриват всички въпроси.

1. Да, привърженик съм на комбинацията между домашно и училищно обучение. Домашното ти показва как да учиш извън институцията, как да ползваш домашната библиотека, как да следваш интересите си... това в по-късна възраст, на първо място е много забавно и естествено.
Училищното внася социалния елемент, а и предлага на детето възможността да сравни и изпита много области и много подходи.
2. Бих, поне за някои неща. Предпочитам да се научи да чете по забавен и лесен за нея начин, отколкото по задължение. Не е скучно да учиш в училище нещо, което вече знаеш - напротив, според мен вдъхва известна сигурност на децата и им помага по-лесно да преодолеят факта, че други неща са им по-трудни.
3. Имах предвид забавления от рода на "Софияленд" и детските центрове... моят отговор е не, но по някакъв начин за едномесечния ми опит с ДГ все ми идваше да й купувам някакво подаръче за вземането от градина. Може би е неправилно.
4. този въпрос за мен е свързан със следващия - сред моите познати (от предишното поколение) се ширеше представата, че човек не може да научи детето си на това, от което разбира, а трябва да го прати на уроци. Примерно много филолози не учат децата си на езика, а ги пращат по алианси и други курсове. Баща ми винаги се е справял блестящо с математиката, обаче брат ми ходеше на уроци по този предмет.
На мен ми се вижда безсмислено, не вярвам в теорията, че родителят няма достатъчно дистанция, за да бъде учител. Вече съм я научила на жабешкия седеж, продължавам нататък 

за последните два въпроса нямаме голям опит, общо взето питам какво са правили и с кои деца е играла... но не се сещам за подробни въпроси, затова и питах вас, да открадна идеи. ((


еремита, "въпреки това" беше по повод на другата тема... "Защо децата ни малко успяват" - там общо взето е цитирана статия, според чийто автор една от причините е в пращането по ясли и градини (грубо е обяснението, моля за извинение). Аз не подкрепям този възглед, просто го вземам под внимание.

1. Може ли домашното обучение да се съчетава с "официалното"?
Разбира се... "Официалното" е твърде унифицирано, а Маргарита, все пак, ще има свои потребности и интереси, различни от задължителните.
2. Бихте ли правили "изпреварващо" обучение - тоест бихте ли научили детето си предварително на неща, които така или иначе се покриват от системата (но не знаете как)? Например бихте ли го научили да чете преди първи клас? Защо?
Да, ще я науча. Мисля, че тя трябва да чете например преди училище. Аз лично чета от 4-годишна и ще се постарая и при нея да е така. Мисля, че е излишно да обяснявам причините за това свое желание...
3. Чувствате ли се длъжни да свръхкомпенсирате със забавления наложителната раздяла? Ако да, какви?
Не, не се чувствам дължна. Ще се забавляваме при всеки удобен случай, но не мисля, че има за какво да я компенсирам.
4. Ако искате да научи нещо извън градината, на уроци ли бихте го пратили или бихте го учили сами?
Много интересен въпрос... Мисля, че би ми доставяло удоволствие да я уча сама - да четем, рисуваме заедно... Нещата, които не умея, а тя харесва, естествено, бих и осигурила чрез учител или курс.
5. Искате ли да научите детето си на своите специални умения (свързани с професията и не само - ако можете да свирите на пиано, ще го учите ли? Ако знаете португалсти? Ако умеете да отглеждате цветя? Ако сте историк, да речем?)
Много бих се радвала, ако Маргарита желае да свири на пиано, като мен. Ще свиря с нея с удоволствие, но бих я записала на уроци задължително. Същото се отнася до подготовката й по езици - ще ми интересно да учим или говорим двете, но съм "за" професионалното обучение...
6. Какво го питате, когато го вземате от градина? Как коментирате градината пред него?
Още не ходи на градина, предстои й след 2 седмици да започне да ходи на ясла. Бих я питала как прекарва, дали й е интересно, доволна ли е, липсва ли й нещо...

1. Може ли домашното обучение да се съчетава с "официалното"?

Да, определено може. Помага доста според мен. При малките деца ученето става най-лесно чрез игри и ... аз си уча детето на разни неща.

2. Бихте ли правили "изпреварващо" обучение - тоест бихте ли научили детето си предварително на неща, които така или иначе се покриват от системата (но не знаете как)? Например бихте ли го научили да чете преди първи клас? Защо?

Да бих, самата аз можех да чета, пиша и броя преди първи клас благодарение на баба ми. Помогна ми доста в последствие. Даже и в езиковата гимназия като влязох бях предварително подготвена - бях минала учебниците за подготвителния клас вече, но не ми беше скучно. Учителката ни намираше доста забавления извън него.

3. Чувствате ли се длъжни да свръхкомпенсирате със забавления наложителната раздяла? Ако да, какви?

Не (след обяснението, което си дала). Това, което правя е след ясли да сме заедно през цялото време и да играем, да му обръщам внимание докато заспи.

4. Ако искате да научи нещо извън градината, на уроци ли бихте го пратили или бихте го учили сами?

Ако мога да помогна - ще се отзова без да го пращам на уроци. Помагах на съседските деца по химия, пък на своето да не помогна  .

5. Искате ли да научите детето си на своите специални умения (свързани с професията и не само - ако можете да свирите на пиано, ще го учите ли? Ако знаете португалсти? Ако умеете да отглеждате цветя? Ако сте историк, да речем?)

Ако прояви интерес - да.

6. Какво го питате, когато го вземате от градина? Как коментирате градината пред него?

Опитвам се да представя яслите в най-добрата им светлина, че там е забавно, има приятелчета и т.н. Малко споделя все още - не говори много добре. Сега ще видим като тръгне отново. Обикновено разпитвам госпожите как е минал денят, че малкият още няма как да си каже .

1. Би трябвало. Мисля, че човек научава как и защо въобще да учи у дома.
2. Повтарям повечето отговори - не на всяка цена,  само при интерес, не бих казала 'я зарежи буквите и бягай при куклите' и по скоро бих провокирала и поддържала  интереса.
3. Не смятам, че ходенето на градина я ощетява и не се налага да преигравам.
4. Уча я на всичко което знам и според възрастта. Боже, що имам предвид само Сиси не знам.
Георги не е ходил на уроци по математика в 7ми клас например, преди кандидатстването, аз не съм математичка но пък и математиката за 7ми клас не може да ми се опре, а и си бях у дома заради бебето.
5. Електроинженер първо и после счетоводител ... на какво да ги науча? Вчера Георги си връзва тук някакви неонови светлини та го надзиравах.
6. В яслата направо я разпитвах. Какво яде за закуска, с какво си игра и т.н. така докато се убедих, че паметта и е добра.
Сега въпросите са ' Научи ли нещо ново днес?  Вкусна  ли беше храната? Весело ли беше, смяхте ли се, искаш ли да ми разкажеш, как се почувства в едикоя си ситуация, защо...
Тя харесва градината и почти винаги ходи с желание.

Ето следните въпроси оставям за дискусия -
1. Може ли домашното обучение да се съчетава с "официалното"?

Да, обучение/възпитание и т.н. са постоянни процеси.

2. Бихте ли правили "изпреварващо" обучение - тоест бихте ли научили детето си предварително на неща, които така или иначе се покриват от системата (но не знаете как)? Например бихте ли го научили да чете преди първи клас? Защо?

Малко ми е трудно да отговоря, защото тук ги учат много рано, например да четат. Калина е на 3.5г и почти чете (отчасти и заради усилията на мъжа ми). Ако видя че нещо й се удава лесно и проявява любознателност: да; но не мога да дам конкретен пример, просто защото засега виждам, че ги учат на много повече неща, отколкото на мен ми се струва необходимо. Калина ходи в Монтесори училище, и като им гледам проектите, ми става смешно: например палеозойски ери (и други, на които не знам името, и животните през тях); миналата седмица ми донесе картинка на сърце с обяснения как изпомпвало кръвта и клапите му и бла-бла, и разни такива амбициозни неща, които ме озадачават.

3. Чувствате ли се длъжни да свръхкомпенсирате със забавления наложителната раздяла? Ако да, какви?

Не, чувството за вина е лош учител, неприятни ми са истерично-военизираните-и до косъм разграфени програми за 101 урока. Гледам какво й харесва, какво я интересува и какво й е приятно да прави, ама не се самобичувам, че работя, нито пък смятам, че ако седя в къщи ще съм задължително по-добра майка на децата си.

4. Ако искате да научи нещо извън градината, на уроци ли бихте го пратили или бихте го учили сами?

Засега не. Е, ходим на плуване чат-пат, но аз това не го броя. Гледам какво я влече: засега обича да рисува и рисува удивително добре, и заедно се занимаваме, за кеф.

5. Искате ли да научите детето си на своите специални умения (свързани с професията и не само - ако можете да свирите на пиано, ще го учите ли? Ако знаете португалсти? Ако умеете да отглеждате цветя? Ако сте историк, да речем?)

 Сакън, не. Аз съм юрист; не свиря на пиано, цветята ги моря, а също и без португалски засега преживявам.

6. Какво го питате, когато го вземате от градина? Как коментирате градината пред него?

Какво правихте, с кой си игра, какво ти хареса най-много днес, какво ти каза учителката, хареса ли ти деня.

Тъй като моите отговори не са твърди, а хипотетични, ще ги изложа утре.

[/quote]

Погледнах сега чак откъде се е породила тази тема, и какво да видя: едно леееко разделение на лагери в темата на Деметра: аз преброих три лагера значи: на (1) Майката-Светица и великомъченица, която седи в къщи; (2) Лошите Майки, които работят (и на пастора тези женоря хич не му се нравят) и (3) постигналите златна среда и пълна нирвана, Работещите от Къщи.
Значи тука е тема за Лошите. Ще я следя с интерес (бидейки една от тях).

1. Може ли домашното обучение да се съчетава с "официалното"?
  Според мен е задължително, дори смятам, че домашното обучение трябва да е много по-подробно от официалното.

2. Бихте ли правили "изпреварващо" обучение - тоест бихте ли научили детето си предварително на неща, които така или иначе се покриват от системата (но не знаете как)? Например бихте ли го научили да чете преди първи клас? Защо?
 Да, като под обучението, разбирам запознаването на децата с различни сфери не визирам само четенето, писането и смятането, ограничавам се единствено до нещата, които наистина ги вълнуват, но пък съм изчерпателна и определено изпреварвам "официалното обучение". Не , не бих го научила/ не я научих да чете преди първи клас, на Димана не й беше интересно, цялата работа с буквите, за това нея научих, сега Момчил има една година до първи клас, ако му е интересно, ще ме потърси да го науча за мен това не е особен признак на интелигентност и не ми е самоцел
3. Чувствате ли се длъжни да свръх компенсирате със забавления наложителната раздяла? Ако да, какви?
 Не.
4. Ако искате да научи нещо извън градината, на уроци ли бихте го пратили или бихте го учили сами?
  Щом става въпрос за градина, бих ги въвеждала сама, като по пораснат малко повече -на уроци, имам си списък за Димана
5. Искате ли да научите детето си на своите специални умения (свързани с професията и не само - ако можете да свирите на пиано, ще го учите ли? Ако знаете португалсти? Ако умеете да отглеждате цветя? Ако сте историк, да речем?)
 Не, много по-очарователно ми е да открия техните специални умения, всъщност вече съм открила няколко и на двамата, те още не знаят, но аз съм до тях и ги дебна 
6. Какво го питате, когато го вземате от градина? Как коментирате градината пред него?

 Димана я питах, ли питах- как е изкарала градина и тя все- Добре,  Момчил е дрънкало=на клюкарка и снася пресни новини от какво са яли, до кой с кой се е скарал  . Не съм имала никакви проблеми с адаптацията и двамата винаги са ходили на градина с желание и никога не са отказвали да ходят, което ме изненада, защото аз навремето ходех на сила.

1. Може ли домашното обучение да се съчетава с "официалното"?
Задължително. Особено като се има предвид, че в някои детски градини базата е много бедна, смятам че домашната обстановка предлага също не малко възможности за учене и придобиване на всякакъв опит. Като започнем от пъзели, кубчета...правене на баница с мама и компания на тати докато оправя жички, болтчета и т.н. Освен това, както всички преди мен са написали, в детските градини и училища програмата е усредена и унифицирана. В повечето случаи при съставянето на учебните програми се отбелязва минимума, който е желателно да бъде усвоен, така че отново на родителя се пада честта да се погрижи за детето си.
Но задължително "домашното обучение" трябва да бъде интересно, атрактивно и забавно за детето, иначе се обезсмисля и може да навреди (да се развие негативизъм към ученето), отколкото да помогне. За това, който не го умее или да не се захваща или да пита, чете и гледа другите. 


2. Бихте ли правили "изпреварващо" обучение - тоест бихте ли научили детето си предварително на неща, които така или иначе се покриват от системата (но не знаете как)? Например бихте ли го научили да чете преди първи клас? Защо?

Тука ми е малко болна тема. В смисъл, че още нямам ясна собствена концепция, но си мисля доста по този въпрос. Винаги съм смятала, че е добре за детето да отиде на училище "подплатено". Смятах, че Крис в предучилищна ще се справя добре със сричкуването и дори четенето. Да, но до тогава имаме 4 години, а виждам, че доста от мамите - Анда например вече са започнали да ограмотяват децата си. Аз не искам детето ми да изостава от връстниците си и след като и други майки на деца набори ми казват, че смятат да започнат активно учене на букви  , аз изпаднах в леко двоумение. За сега съм решила да изчакам да навърши три и ще преценя как е настроен и какво можем да постигнем. Малко ме плаши големия приток на информация в детския ум, особено информация, която изисква анализиране и синтезиране като четенето.  Обясних го невероятно, но самата аз още се чудя какво да правя и как да намеря баланса, за да не натоваря детето. Докато обаче се чудя, вече купих един комплект букви и обмислям методиката по която да започна да го обучавам 


3. Чувствате ли се длъжни да свръхкомпенсирате със забавления наложителната раздяла? Ако да, какви?

Не, но забавления от този род по принцип се опитваме да осигуряваме поне веднъж в месеца, а сега зимата сигурно и по-често като включим киното и детския театър.


4. Ако искате да научи нещо извън градината, на уроци ли бихте го пратили или бихте го учили сами?

Уроците са си уроци. Там децата имат възможност да се съберат със себеподобни, да сравнят нивото си и да се научат да бъдат конкурентно способни. За ранната детска възраст уроците за мен трябва да са колективни - т.е. курсове, иначе е прекалено скучно. Ако детето ми имаше говорен проблем, щях да го пратя при колега да работи с него, а аз щях да оказвам помощ в къщи.

5. Искате ли да научите детето си на своите специални умения (свързани с професията и не само - ако можете да свирите на пиано, ще го учите ли? Ако знаете португалсти? Ако умеете да отглеждате цветя? Ако сте историк, да речем?)

На моите не, но виж баща му има на какво да го научи - барабани, рисуване, каменоделство и скулптура 


6. Какво го питате, когато го вземате от градина? Как коментирате градината пред него? Доста ни е горчив опита от ходенето за един месец в старта детска. Сега от 15 тръгва пак и съм много обнадеждена. Ще пътуваме доста с автобус, което си е чудесна възможност за дисекция на деня 

Много интересна тема  .

Отговарям с поправката, че аз много повече "бих", стига да можех. Често просто физически не смогвам и някакси лесно се отказвам, като, естествено, намирам начин да се аргументирам добре пред себе си.

1. Може. Стига да има смисъл. И стига да имаш възможност и умения за това. Има неща, които навремето се опитвах да правим с Наталия, да я науча аз. С някои успявах, с едно-две се провалих. Просто не съм професионален педагог, а може би и не проявих достатъчно упорство. Точно тези неща тя усвои буквално за дни в ДГ. Стана ми интересно как са го постигнали и се оказа, че аз посмъртно не бих го направила така, а това е бил идеалният начин за детето да се научи. Другото е, че те в ДГ учат доста неща. Много от тях на мен дори през ума не са ми минали като идеи. Аз се стремя да им покажа това, което със сигурност не могат да им покажат в ДГ.

2. Не знам дали бих правила "изпреварващо" обучение. С едното ми дете правих. Тя можеше да чете преди първи клас и да смята. Общо взето, това, което учеха в първи клас тя го знаеше предварително. Но не виждам смисъл това да се прави заради принципа просто. Тя така тръгна, аз просто я "следвах" без особени усилия. Просто детето беше готово и аз му предоставих възможност да върви в своя ритъм. Със синът ми не е така. Не смятам да го натискам и подбутвам засега. На неговата възраст сестра му четеше и смяташе отдавна. Той не иска и не иска. Други неща го вълнуват, знае и се интересува от съсвсем различни работи и по-скоро бих работила с него в тази насока, отколкото да се занимавам със смятане примерно. В ДГ ще го научат да смята, а аз ще го занимавам с това, което му е интересно в екстра.
Та си зависи от детето с две думи казано.

3. Чак длъжна не се чувствам, по-скоро аз имам нужда да съм с тях и да им предоставя цялото си време. То е компенсация повече за моите пропуснати ползи, отколкото за техните. Поне така виждам аз нещата. Уикендите задължително съм с тях и се стремя да ги водя насам-натам, да се помотаем заедно, да си сготвим тримата нещо любимо, да се поглезим с някоя покупка и така...

4. И двете. На някои неща ги уча аз. За някои занимания го изпращам при професионалист, а аз помагам. Второто като че ли по ми допада. Аз нямам време и необходимото търпение да бъда достатъчно настоятелна, взискателна и толерантна. Но ако имат нужда от помощ - винаги съм насреща. За съжаление повече с Наталка. Нейните занимания са ми познати, напълно във възможностите ми и я усещам много добре. За брат й не мога да кажа същото. Той е доста особен, баща му също не успява да е в синхрон с него.

5. Искам, но пак ще се повторя с 4. Тя се занимава със спорт, който аз съм практикувала. Но си я тренира треньор. Не бих я бутала натам, ако тя нямаше качества обаче. Даже бих казала, че нейните треньори подбутват мен, за да не се отказвам да я водя и да й помагам. Ако не бяха те, сигурно щях да се предам последната година. Преподавала съм, работя с ученици /вече все по-рядко слава богу/, но с моите деца не знам дали бих се навила. Понякога сядам и показвам на Наталка това-онова, но когато стане в подходяща възраст /според мен/ и искам тя сериозно да се учи в моята област мисля да я дам на колегите. Не знам защо, просто така смятам. А съм пристрастна - първо, много взискателна и сурова - второ. По-лесно и приятно ще й е с колегите. Имам чувството, че ще й дават повече "въздух". За Крисо ще видим.

6. Наталия я питах "нормалните" неща. Как мина, хубаво ли беше, какво ядохте, какво писахте и т.н. Крисо не се налага изобщо да гопитам. Той започва веднага да разказва /неверочтни ситуации описва, аз не бих се сетила да питам подобни неща изобщо/, говори, говори, говори. Никога не съм го питала "с кой игра днес, какво ядохте, ти спа ли". Просто не го докарваме дотам, а и той не би ми отговорил.  Каквото и да го попиташ, той говори своите си неща, това, което той иска да сподели и което вълнува него. Ако искаш да влезеш в диалог, просто влизаш в неговия свят и се включваш на неговата вълна. Иначе няма комуникация, освен ако не упражниш натиск.

Моля да не се взема майчинския мързел да чета до откат като нещо повече от това, което е 
Нашите навремето така си бяха решили проблема с постоянното "чети ми" и аз вземам поука. Иначе съм абсолютно наясно, че не е задължително.

Анда, както и друг път съм ти казвала, ти си ми "пътеводна звезда"  . Внимателно чета всичко, което пишеш за заниманията ви с Ането, защото усещам, че от време на време трябва да си бия камшика, че малко съм от неамбициозните родители.
Предпочитам да съм си сверила часовника отрано.

1. Може ли домашното обучение да се съчетава с "официалното"?  Да, може и трябва. И не толкова, защото едното е недостатъчно, а за да се развият индивидуалните качества на детето, за които само "официалното образование" не е достатъчно. Навремето така майка ми усети любовта ми към историята и мога да кажа, че съм изчела страхотно много неща(насърчена от нея и баща ми) и ми е било много приятно от факта, че знам хиляди неща, които никой от връстниците ми и до ден днешен не знае.
2. Бихте ли правили "изпреварващо" обучение - тоест бихте ли научили детето си предварително на неща, които така или иначе се покриват от системата (но не знаете как)? Например бихте ли го научили да чете преди първи клас? Защо?За някои неща - да, а за някои  - не. Щерката сега е в предучилищна и покрива стандартите за първи клас(майка ми е учител и помогна в това отношение). Чете, смята и т.н. - добре се чувства. Всъщност не можах да се сетя за кои неща не бих правила "изпреварващо обучение", но със сигурност има такива.
3. Чувствате ли се длъжни да свръхкомпенсирате със забавления наложителната раздяла? Ако да, какви?
Не, не се чувствам длъжна да компенсирам. Децата трябва да знаят, че си има и задължителни неща и отговорности и не искам да "купувам" тяхното поведение и отношение. Т.е. отиваме да се забавляваме, защото искаме да ни е весело и приятно, а не защото "Ето ти си ходил цяла седмица на градина и си бил послушен(примерно) хайде сега ще ходим еди къде си".  
4. Ако искате да научи нещо извън градината, на уроци ли бихте го пратили или бихте го учили сами?Нямам особен добър подход към обучението(желание имам, но усещам, че не е много успешно и не знам защо). Затова бих пращала на уроци, курсове за да има ефективно и адекватно обучение.
5. Искате ли да научите детето си на своите специални умения (свързани с професията и не само.Да, ако проявява интерес. Майка ми свиреше на акордеон и пиано и всички й се молехме да ни научи, но тя не пожела(и до сега не мога да разбера защо).
6. Какво го питате, когато го вземате от градина? Как коментирате градината пред него?   Всичко питам!(гледам да не ставам досадна, но сигурно на моменти й писва).
Категорично избягвам да коментирам пред нея градината, госпожата, директорката и подобни. Това съм го заимствала от родителите си(смятам доста положително качество) - никога не коментираха пред нас родителски срещи, родители, съученици. Сигурно аз бях единствената в класа, която не знаеше на кой родителите са разведени, на кой къде работят родителите,на кой брат му еди какво , на кой сестра му еди какво си. И мисля, че вследствие на това имах много добри отношения(непредубедени) със съучениците си. Говоря за малките класове, където децата се влияят много от отношението на родителите си - от сорта "знаеш ли на този каква е майка му или баща му"

1. Не само може, ами за мен е абсолютно наложително, при настоящата образователна система. Информацията в "официалното" образование започва да се поднася по толкова усложнен начин, че е задължително нещата да се обясняват и обсъждат (къде предварително, къде следварително) и в къщи. А и в училище по-трудно могат да обърнат внимание на индивидуалното темпо и потребности на детето.

2. Допреди една година бих казала "не и ако детето не показва желание и наклонност". Сега май обърнах ръкавицата. Дъщеря ми умира за всякакви книжки (то и ние с баща й сме така ) - купува си (ако има нейни пари), муфти нас или бабите, разглежда ги и разказва историите в тях на играчките си или на приятелчета, но няма абсолютно никакво желание да чете, пише или смята. Все си намира някой да й прочете новата книжка - около нея (главно) дами на възраст бол и комуникацията не винаги е на ниво - кой не чул, кой не разбрал, кой забравил... В същото време е по-скоро ленивичка и "приятно разсеяна",все гледа да се стече по линията на най-малкото съпротивление и ако не успее да направи нещо от раз, се вкисва и го отписва изобщо. Предучилищната подготовка не й подейства изобщо, затова от пролетта кара ускорен курс в "дядово училище" - свекър ми, когото засега сравнително най-малко успява да изманипулира, попреглежда с нея материала за първи клас. Давам си сметка, че той е в състояние да постигне с нея тази дисциплина и организация, която ние с баща й не успяваме (и двамата работим до късно, понякога доработваме в почивните дни) и се надявам поне в първи клас да се чувства достатъчно уверена в материята, че да не се предаде още в първите месеци.

3. Опитваме се да компенсираме времето, в което не сме заедно, да. Но начина, по който го правим, трябва да има смисъл и за трима ни, не да натоварва родителя за сметка на забавлението на детето. Ходим по музеи, на кино, правим пикници на крепостната стена в Стария град или на Бунарджика. И в "София ленд" ходим, ама не съвсем заради малката . При планирането по-скоро се опитваме да направим достъпни за нея нашите "интересни" места.

4. Откровено казано, трудно бих намерила време да я подготвям по нещо специализирано. А и опитът ми показва, че не съм подходяща за педагог в начален етап. Да й помагам-да.

5. Много, много болен въпрос! Знам португалски  . И френски знам. Дъщеря ми обаче не знае. И ако ги научи, едва ли ще е благодарение на мен (освен за финансите, де...)

6. За градината питах каквото се сетя - какво учихте, с кого играхте, кое ти хареса най-много...Градината коментирах само положително, ако нещо й е криво, се опитвам да й посоча и други гледни точки.   

1. Донякъде. Смятам, че в ДГ учи достатъчно и качествено и съответно няблягам на нещата, които не са застъпени в програмата.
2. Не. Бих го научила на нещо друго, което няма да учи в училище. Когато започне да го учи, бих контролирала и при нужда подпомагала.
3.  Не, но на практика май го правя. Опитвам се поне забавленията да не са от материално естество, а по-сокро да са под формата на отделено внимание - разговори, разходки на интересни места, игри, четене...
4. На уроци. Но и аз не блестя в никоя област.
5. Да. Нямам специални умения, но се увличам от биология и медицина. Опитвам се да й го предам под формата на разтговори, четене на книги и енциклопедии, разходки в зуто. Горе-долу рисувам и често го правим заедно.
6. Ами не се налага да питам. Тя веднага започва да говори, а за мен остава само да се вживея и да задавам адекватни въпроси. Тя и аз харесваме градината и често си говорим за нея, но ако в бъдеще ми се стори, че има нещо нередно, не бих коментирам пред нея, а само ще разпитвам, за да разбера реалното положение.