Местили сме се доста в годините и това щеше да невъзможно, ако бяхме закотвени с някаква ипотека някъде.
Чувството за пълна свобода е невероятно за мен.
Искам ми се да си купя, но няма да купя в разкопана кална улица тим М.Л, в квартали от сорта на Дружба, Люлин, нито панел, така автоматично отпадат над 50-60% от имотите.
Преди 4 години дойдохме в София и нямаше как веднага да купим нещо, все пак трябваше да видим как е живота, а следващите 2-3 години се вдигнаха много и се отказах.
Не мисля, че е нормално да платя 1 вагон пари-180-200к+ евро за нещо в по-читав квартал и с нормални прави стаи, без скосявания, Г-образни спални по 7-8 квадрата и прочие извращения, които са масови.
Просто съм решил, че такива пари няма да дам за имот в България никога.
С две думи, ще си седя под наем както съм седял 20 години, но няма да се заробя с нещо което не ми харесва или е огромна сума.
През това време съм взимал между 1 и 3 наема, та не е било проблем даването на наем или пари на вятъра както обичат да казват българите.
Не знам някой да си е взел имотите на другия свят, а все пак живота е да се живее, не да наливам в ипотеки, банки и т.н. докато се огледаш, той свършил.