Живеем в чужбина, а мъжът ми иска да докара майка си.

Независимо от състоянието на отношенията със свекървата, няколко неща някак са ми трудни за смилане без повече информация:
Кой ще следи състоянието й, кой ще я води по контролни и спешни прегледи, кой ще й оправя лекарствата? Колко ще струва и въобще колко време ще отнеме някой да я поеме? Има ли въобще опцията новопристигнал да си запише личен, или има някакъв период на изчакване? И след личния, колко време до като я поеме специалист?
Знае ли езика на базово ниво? Може ли да шофира, може ли да си извика линейка, може ли да се оправи с градски транспорт или пазаруване, може ли да се оправи в аптека, или да пита за посока, знае ли какво да прави за да си следи и плаща сметки, разходи, и т.н? Някой от вас ще го играе личен асистент?
Ако и двамата с мъжа ти работите, кой се предполага да поеме грижите за нея? Щом се намеква че е с проблемно здраве, би следвало някой да е на линия винаги. Кой ще е това? Все пак е в дом, а не самостоятелна, по някаква причина - ще наемете ли гледачка, или какво?
И къде сте се установили, че да можете с продадено жилище в Бг да купите второ? Кой плаща разликата, на кого ще е ипотеката, кой ще поеме разходите по едната продажба и другата покупка? Кой плаща редовните полети, по изхранването и ежедневните разходи, сметките и т.н? Що за пари трябва да изкарва мъжа ти, че да не му хрумне да обсъди такива неща с тебе?

Начина, по който мъжа ми постъпи, ме нарани, това е. Дори и да съцелява сега, идеята продължава да виси във въздуха. Каквито и гаранции да ми дава, за мен са извън реалността. Рано или късно проблемите ще възникнат. Нямам против да и праща пари, просто искам да ни оставят да си гледаме семейството. Толкова ли е много това?

Не разбрах, защо се е стигнало до разваляне на отношенията с твоите родители?

Ще се опитам да поясня някои неясноти тук :
1.Апартамента в бг не е неин, така че дали ще дойде тук или не, няма връзка с това за кого ще остане един ден.
2.С мъжа ми винаги сме имали хармонични отношения, освен на темата родители.
3.Винаги сме се съобразява ли взаимно. За първи път прави подобно нещо-да купи билети, защото били изгодни и си мислел, че няма да имам нищо против.
4.Той мислеше, че след като в последните години се оправяме с нея, няма да имам нищо против идеята. Изненада се от реакцията ми. Именно заради последните две причини възникна скандала.
5.Да,мисля,че парите от продажбата няма да стигнат и е възможно да се наложи доплащане. Не говоря за това, защото не искам да обсъждам подобни подробности.
6.Мъжът ми беше наясно с миналите проблеми и я постави на мястото и, но тъй като минаха години, някак явно реши, че вече всичко е ок. Да, то е, но за всяка от нас се старае за краткия период, в който се виждаме.
7.Тя е жизнена и няма да има проблем да пътува. Винаги е живяла чрез децата си, а не свой собствен живот.
8.Въпреки миналото, аз я приемам в къщи, защото детето ми има право да вижда баба си, също и мъжа ми майка си. Нормално е да е така. Просто идеята за промяна ми идва в повече.
9.Той знае, че ако ситуацията се влоши, ще се погрижи за нея, но в момента това не е нужно. Майка му е, нормално е да е така. Но всичко е наред и не разбирам защо трябва по толкова време да е тук.
По принцип смятам, че всяко присъствие извън приемливото ще повлияе негативно на един брак, от чиято и страна да идва.
Начина, по който мъжа ми постъпи, ме нарани, това е. Дори и да съцелява сега, идеята продължава да виси във въздуха. Каквито и гаранции да ми дава, за мен са извън реалността. Рано или късно проблемите ще възникнат. Нямам против да и праща пари, просто искам да ни оставят да си гледаме семейството. Толкова ли е много това?

Свекърва ми за сега е самостоятелна.
Но за всичко това ще трябва да и помагаме ние. Не говори езика, знае пет думи, не шофира.
Моето работно време е по-особено, нямам нужда от много помощ за детето.
На нея няма да и трябва гледсчка, просто си взима лекарствата и толкова. Но не се знае в един момент какво може да стане.
Според мен ще трябва да се до плаща за много неща, но не искам да обсъждам чак до там.