Аз мисля, че няма място за притеснения - нали все пак е споделила... А може би след още малко време ще разкаже и подробностите за "гаджето". Мисля, че провокира майка си за да види реакциите й. /В тази възраст и моята дъщеря ме провокира така, но аз се правя, че не забелязвам провокацията....минава немного време и тя сама ми разказва .../
- Публикувана: 4 септ. 2006, 10:56 ч.
- Последно мнение: 14 септ. 2006, 12:55 ч.
12-13 годишни-гаджета?!
Съвсем нормална възраст.
На 14 ми беше първия сексуален контакт, на 16 се запознах с мъжа ми (9 години е по-голям от мен).....нищо чак толкова потресаващо и притесняващо.
На 14 ми беше първия сексуален контакт, на 16 се запознах с мъжа ми (9 години е по-голям от мен).....нищо чак толкова потресаващо и притесняващо.
Здравейте, аз не съм момиче камоли майка 
.Попаднах в този форум съвсем случайно докато търсех материяли за болестите предавани по полов път.Както и да е аз съм от София и сам на малко над 14 години.Измежду всички мнения които прочетох най-разумното е да не й обръщате гръб и в никакъв случай да не и забранявате да се вижда с момчето.Говорете с нея спокойно и и позволете да Ви направи най-добрата си приятелка на която да споделя всичко.Замислете се ако и забраните нещо свързано с момчето шансът да Ви послуша е повярвайте ми изключително малък.Такава грешка направи майката на приятелката ми.Единственият резултат беше, че я разплака и без да пита майка си дойде при мен за да ми разкаже.Не съм я питал какво са си казали а и не е моя работа мисля но явно беше че са се скарали сериозно.Истината е че днешното, нашето поколение се развива много по-бързо с което трябва да се примирят родителите.Лично аз имам разногласия с баща ми който също ме мисли за малък още.Ако си помислите че съм някой от онези вандалчета които пият пушат и бият за удоволствие ще ви кажа само че поне аз не се определям като такъв тази година бях принуден да се бия за да защитя по малкият си брат от деветокласник - изнудвач.Уча се на добро ниво на тазгодишните изпити изкарах 5.75 по математика но за жалост 4.125 по литература учих много но не ми се отдава литературата.Но на въпроса.Работата е там че много ни дразни когато заради мнението на наще че сме малки и страха че можем да пострадаме ако родителите ни научат за това че примерно сме правили секс.Защото лично аз искам да споделя това с баща си но един път имахме скандал за това че съм бил малък да излизам на срещи.Обобщение - изслушайте дъщеря си бъдете до нея и тя ще ви каже всичко но най-важното бъдете спокойна в разговора си с нея.А ако можете да ми помогнете с предложение как да кажа на баща си за това че имам сериозно връзка с приателката си ще съм ви много благодарен.А за всякакви въпроси относно момчетата питайте ще Ви помогна с каквото мога.
Приятен ден защото бързам но ще посещавам този форум по честичко.
По-нататък ще ме срещате под името просто Detekt
.Попаднах в този форум съвсем случайно докато търсех материяли за болестите предавани по полов път.Както и да е аз съм от София и сам на малко над 14 години.Измежду всички мнения които прочетох най-разумното е да не й обръщате гръб и в никакъв случай да не и забранявате да се вижда с момчето.Говорете с нея спокойно и и позволете да Ви направи най-добрата си приятелка на която да споделя всичко.Замислете се ако и забраните нещо свързано с момчето шансът да Ви послуша е повярвайте ми изключително малък.Такава грешка направи майката на приятелката ми.Единственият резултат беше, че я разплака и без да пита майка си дойде при мен за да ми разкаже.Не съм я питал какво са си казали а и не е моя работа мисля но явно беше че са се скарали сериозно.Истината е че днешното, нашето поколение се развива много по-бързо с което трябва да се примирят родителите.Лично аз имам разногласия с баща ми който също ме мисли за малък още.Ако си помислите че съм някой от онези вандалчета които пият пушат и бият за удоволствие ще ви кажа само че поне аз не се определям като такъв тази година бях принуден да се бия за да защитя по малкият си брат от деветокласник - изнудвач.Уча се на добро ниво на тазгодишните изпити изкарах 5.75 по математика но за жалост 4.125 по литература учих много но не ми се отдава литературата.Но на въпроса.Работата е там че много ни дразни когато заради мнението на наще че сме малки и страха че можем да пострадаме ако родителите ни научат за това че примерно сме правили секс.Защото лично аз искам да споделя това с баща си но един път имахме скандал за това че съм бил малък да излизам на срещи.Обобщение - изслушайте дъщеря си бъдете до нея и тя ще ви каже всичко но най-важното бъдете спокойна в разговора си с нея.А ако можете да ми помогнете с предложение как да кажа на баща си за това че имам сериозно връзка с приателката си ще съм ви много благодарен.А за всякакви въпроси относно момчетата питайте ще Ви помогна с каквото мога.Приятен ден защото бързам но ще посещавам този форум по честичко.
По-нататък ще ме срещате под името просто Detekt
Здравейте, сина ми стана на 11 съвсем скоро, но от 1г има "любимо" девойче 
Не се виждат, защото са в обратни смени ... значи той беше 4 кл, а тя 3 кл. и все още със всичките моми4ета е на приятелски начала.... При баба му в Кюстендил си беше харесал едно момиченце.... та се върна с 2 дена по-късно.... Та това е! Тоава са най-незабравимите спомени....
А ние какви сме били 
Тези трепети са незаменими...детски души - Само разговори и разбиране му е майката, а то (детето)не пита - когато му дойде времето 
И само СПОКО
Здрасти Детект, според мен, и ти трябва по същия начин, както обясняваш на нас, да поговориш с баща си, без да изпадаш в ярост, и без да се ядосваш, че не те разбира. Защото може би това ще е първата му реакция, но това ще се промени. Започни първо да му казваш по дребни неща, за да разбере, че искаш да си му приятел, а като усетиш че нещата са добре, му кажи и това. В последстие сигурно ще се гордее с теб, но в момента ще си мисли само, че неговото малко момченце пораства. А за родителите това е малко трудно честно казано.
Съвсем нормална възраст.
На 14 ми беше първия сексуален контакт, на 16 се запознах с мъжа ми (9 години е по-голям от мен).....нищо чак толкова потресаващо и притесняващо.
На 14 ми беше първия сексуален контакт, на 16 се запознах с мъжа ми (9 години е по-голям от мен).....нищо чак толкова потресаващо и притесняващо.
. Заживях с мъжа ми на 21-22, родих на 25Една моя приятелка ходеше с един на 34 (ние бяхме на 16-17) и тогава ми се виждаше нормално.....сега ми е странно и трудно бих приела подобно нещо.
Дъщеря ми е на 14г и половина-няма си гадже все още,но пък малкият син 
си има приятелка още от 2-годишен и вече 2години и половина се търсят с момиченцето и непризнават други 
въпреки че от една година са в различни градове-да им се чуди човек на чистите и прекрасни чувства!Аз съм предразположила дъщеря си да споделя,давам и съвети,разправям и при мен как е било и какво сме правили на нейната възраст и за сега не се притеснявам от неприятни изненади...но знае ли човек!Така направих за да се убеди ,че от мен-нейната майка-по-добра и вярна приятелка за сърдечните си проблеми 
няма да намери 
Съвсем нормално е да се привличат различните полове,децата се развиват много по-рано и много по-бързо 
като правя сравнение с моите големи синове...просто няма нищо общо между тогавашният им пубертет и сегашният пубертет
си има приятелка още от 2-годишен и вече 2години и половина се търсят с момиченцето и непризнават други въпреки че от една година са в различни градове-да им се чуди човек на чистите и прекрасни чувства!Аз съм предразположила дъщеря си да споделя,давам и съвети,разправям и при мен как е било и какво сме правили на нейната възраст и за сега не се притеснявам от неприятни изненади...но знае ли човек!Така направих за да се убеди ,че от мен-нейната майка-по-добра и вярна приятелка за сърдечните си проблеми няма да намери Съвсем нормално е да се привличат различните полове,децата се развиват много по-рано и много по-бързо като правя сравнение с моите големи синове...просто няма нищо общо между тогавашният им пубертет и сегашният пубертет
Само трябва да си спокойна - поне външно. Знам, че вътрешно една майка никога няма да е спокойна за детето си. Бъди й приятелка. Не ми се вярва на тази крехка възраст да правят опити за секс, но все пак я подготви.
За мен лично това е рано и една тинейджърска връзка може да продължи години и без секс, но знае ли човек.
В някои от мненията има доста добри съвети.
Най- важното е да не се отчуждите, да не престане да споделя с теб, да останете близки и ти да си нейния съветник. Забраните и наказанията ще влошат нещата.А има много голяма вероятност да се стресне при първите намеци за секс от страна на момчето и да се откаже дори от връзката.
И възрастта на момчето има значение.
А за теб какво да кажа, ти сама си го написала, момиченцето ти пораства, вече не онова хлапенце, което има нужда само от обичта на мама. Така е с всички нас.
За мен лично това е рано и една тинейджърска връзка може да продължи години и без секс, но знае ли човек.
В някои от мненията има доста добри съвети.
Най- важното е да не се отчуждите, да не престане да споделя с теб, да останете близки и ти да си нейния съветник. Забраните и наказанията ще влошат нещата.А има много голяма вероятност да се стресне при първите намеци за секс от страна на момчето и да се откаже дори от връзката.
И възрастта на момчето има значение.
А за теб какво да кажа, ти сама си го написала, момиченцето ти пораства, вече не онова хлапенце, което има нужда само от обичта на мама. Така е с всички нас.
Съвсем нормална възраст.
На 14 ми беше първия сексуален контакт, на 16 се запознах с мъжа ми (9 години е по-голям от мен).....нищо чак толкова потресаващо и притесняващо.
На 14 ми беше първия сексуален контакт, на 16 се запознах с мъжа ми (9 години е по-голям от мен).....нищо чак толкова потресаващо и притесняващо.
. Заживях с мъжа ми на 21-22, родих на 25Една моя приятелка ходеше с един на 34 (ние бяхме на 16-17) и тогава ми се виждаше нормално.....сега ми е странно и трудно бих приела подобно нещо.
При всички положения продължавам да твърдя,че на тази възраст е абсурдно да започваш сексуален живот.
Моята племеница е на 16 години и твърди че още е девствена. Вярвам и, защото с мен споделя много повече, отколкото с майка си. Интересно ми стана обаче, че още преди 1 година беше изчела къде каквото е възможно на сексуална тематика. И друго - впечатли ме това, че на тази възраст има еротични сънища 
Аз се влюбих за първи път като бях 1 клас и ме държа 7 години.Мислех,че това е единственият и неповторимият.Бяхме на една възраст и както често става аз порастнах преди него и се появи друг единствен и неповторим. 
Беше детска много чиста любов,никога няма да го забравя.Казва се Иво и сега много се радваме като се срещнем.Няма нищо страшно в това да си влюбен на 10 години,напротив страхотно е .Сега синът ми е на 16 и ми казва,че влюбването е загубена работа.Е кое е по-добре?
Беше детска много чиста любов,никога няма да го забравя.Казва се Иво и сега много се радваме като се срещнем.Няма нищо страшно в това да си влюбен на 10 години,напротив страхотно е .Сега синът ми е на 16 и ми казва,че влюбването е загубена работа.Е кое е по-добре?
Вище не знам как ще ви прозвучи и дали ще го приемете, но според мен аз и ощеняколко мои приятели изпреварихме времето си.Имам предвид не ме влече тъпият Кънтър Страйк и други мозъкоизпиващи игри а се интересувам от по-важни и значими неща.Аз се влюбих началото на май месец и то как.Ето моята история а ще ви помоля да оцените дали съм голям или не:
Учебната 2005/2006 година е една от най-важните за мен.През тази година за жалост аз се подхлъзнах по лошият път.Домързя ме спрях да уча не знам как но не се бях отказал да посещавам училището но явно скоро и това щеше да стане.Учих се лошо след първият месец започнаха да ме изпитва и получавах ниски оценки 3-4 а понякога и двойки.След едно важно контролно по физика аз получих 2 беше ми гадно не защото бях получил двойка а защото наще щяха да ми се карат (колко тъпо е било само...)
Имах една съученичка - пушачка та отидох там кадето се крият пушачите (зад един гараж) и запалих първата си цигара.Започнах да пуша.Всяко междучасие ходех на скришното място.Ценностната ми система беше обърната точно с главата надолу.Не ми пукаше за учители училище и домашни, камоли за контролни.Около Нова Година имахме родителкса среща на която родителите ми разбраха какъв съм станал.Имаше скандал придружен с наказания, но беше прекалено късно за да могат ТЕ да ме поправят.Лекцията им не ми повлия, но един ден се случи нещо.Изведнъж всичките ми приятели едвали не ме изоставиха осъзнах че са били с мен само да си пушат цигарите, тогава си зададох големият въпрос "Какво имам и какво ценя" Оказа се че нямам нищо нито ценностна система нито приятели нито нищо.Не ценях нищо и никого.Тогава се осъзнах на къде съм тръгнал.През главата ми мина мисълта "Господи тръгнах по пътя по който не очаквах да тръгна.Реших да се поправя.Първо се извиних на родителите си, но те са добри хора и не ми се сърдеха а бяха разтревожени.Твърдо реших да тръгна по светлата пътека но се оказа че първо не е толкова лесно и второ че бях затънал до шията в блатото на пороците и нехайството.Оценките трудно се поправят.За щастие учението ми вървеше защото повечето неща запомнях а до тогава среднят ми успех беше 4.10 до края на първият срок.Започнах да уча усилено и да поправям оценките.Едн ден беше станало така че трябваше да уча за 2 контролни които бяха на другия ден, а междувременно имах и домашно по литература- съчинение-разсъждение, и реших че е по приоритетно за се подготвя за контролното по математика и физика отколкото да напиша безупречно домашно.На контролното по математика изкарах 6,00 а по Физика 5,50 а в часа по литература неочаквано ме изпитаха а на неподготвеното домашно получих 3,50.Тогава установих че ще са ми нео бходими допълнителни уроци по Литература, затова тръгнах на частни курсове препоръчани ми от съученик, още първият ден там срещнах едно момиче.Естествено не стана като по филмите любов от пръв поглед, но стана дори по красиво.Отначало не ми направи голямо впечатление защото нямах време за момичета заради учението ми, но след втория-третия урок на който бяхме заедно аз започнах да изпитвам интерес към нея.Постепенно осъзнах колко е красиваи започнах да я ухажвам - след уроците я изпращах до спирката на автобуса и а след това хващах тролея за в къщи.След около седмица от запознанството ни аз вече не можех да чакам повече и я поканих да излезем заедно.Срещнахме се на НДК, разходихме се и отидохме в едно паркче, там стана нещо което не бях планирал изведнъж като че ли не говорех аз а някой вместо мен, аз я попитах дали се среща с някой, тя отговори - "Не".Попитах я след това дали желае да се срещаме, на което отговори с "Да".Неописуемо щастие ме изпълни идеше ми да викам да шея от щастие все едно никой не ме вижда и чува.Започнахме да излизаме и няколко срещи след това вече се влюбих в нея.Сравнявам чувството колкото и глупавичко да звучи с получаването едновременно на 3 двойки за които трябва да съобщя на родителите си.Превъзбудено ми беше усещах странно чувство под лъжичката, постепенно се опознахме и започнахме да се държим по отпуснато един към друг.Честно да си призная бая се престашавах да я целуна .Но накрая и това стана.Оказа се че аз съм първият и приятел и това беше първата и целувка.На няколко пъти след вторият месец от излизането ни се скарвахме но не така че да се разделяме, така да се каже първото ни скандалче 
но се сдобрявахме бързо след това.Накрая след третият месец взехме едно важно решение, решихме да легнем заедно, но не от хормоналното желание за секс, а заради нещо друго.Заради нещо което трудно би могло да се обясни.Като времето - период а не метереологичното.Не може да бъде обяснено.Решихме го защото го искахме зарди чувствата си един към друг защото искахме в спомените ни първият път да бъде с нас двамата.И го направихме и честно казано изпитахме и двамата удоволствие, но аз бях изключително изтущен предстоеше ми да помагам в ремонта нановият ни апартамент а за всеобщо учудване на родителите и на майсторите които помагаха аз легнах на дивана и заспах. 
смешничко да 3 дни след това имах мускулна треска.Не съжалявам за решението което взех.Това беше най-хубавото нещо в живота ми което няма да забравя никога.Ох аз малко се унесох но се надявам да в е било интересно.Колко учудващо - подхлъзването по лошият път за което адски съжалявам ме срещна с това прекрасно момиче.
Учебната 2005/2006 година е една от най-важните за мен.През тази година за жалост аз се подхлъзнах по лошият път.Домързя ме спрях да уча не знам как но не се бях отказал да посещавам училището но явно скоро и това щеше да стане.Учих се лошо след първият месец започнаха да ме изпитва и получавах ниски оценки 3-4 а понякога и двойки.След едно важно контролно по физика аз получих 2 беше ми гадно не защото бях получил двойка а защото наще щяха да ми се карат (колко тъпо е било само...)
Имах една съученичка - пушачка та отидох там кадето се крият пушачите (зад един гараж) и запалих първата си цигара.Започнах да пуша.Всяко междучасие ходех на скришното място.Ценностната ми система беше обърната точно с главата надолу.Не ми пукаше за учители училище и домашни, камоли за контролни.Около Нова Година имахме родителкса среща на която родителите ми разбраха какъв съм станал.Имаше скандал придружен с наказания, но беше прекалено късно за да могат ТЕ да ме поправят.Лекцията им не ми повлия, но един ден се случи нещо.Изведнъж всичките ми приятели едвали не ме изоставиха осъзнах че са били с мен само да си пушат цигарите, тогава си зададох големият въпрос "Какво имам и какво ценя" Оказа се че нямам нищо нито ценностна система нито приятели нито нищо.Не ценях нищо и никого.Тогава се осъзнах на къде съм тръгнал.През главата ми мина мисълта "Господи тръгнах по пътя по който не очаквах да тръгна.Реших да се поправя.Първо се извиних на родителите си, но те са добри хора и не ми се сърдеха а бяха разтревожени.Твърдо реших да тръгна по светлата пътека но се оказа че първо не е толкова лесно и второ че бях затънал до шията в блатото на пороците и нехайството.Оценките трудно се поправят.За щастие учението ми вървеше защото повечето неща запомнях а до тогава среднят ми успех беше 4.10 до края на първият срок.Започнах да уча усилено и да поправям оценките.Едн ден беше станало така че трябваше да уча за 2 контролни които бяха на другия ден, а междувременно имах и домашно по литература- съчинение-разсъждение, и реших че е по приоритетно за се подготвя за контролното по математика и физика отколкото да напиша безупречно домашно.На контролното по математика изкарах 6,00 а по Физика 5,50 а в часа по литература неочаквано ме изпитаха а на неподготвеното домашно получих 3,50.Тогава установих че ще са ми нео бходими допълнителни уроци по Литература, затова тръгнах на частни курсове препоръчани ми от съученик, още първият ден там срещнах едно момиче.Естествено не стана като по филмите любов от пръв поглед, но стана дори по красиво.Отначало не ми направи голямо впечатление защото нямах време за момичета заради учението ми, но след втория-третия урок на който бяхме заедно аз започнах да изпитвам интерес към нея.Постепенно осъзнах колко е красиваи започнах да я ухажвам - след уроците я изпращах до спирката на автобуса и а след това хващах тролея за в къщи.След около седмица от запознанството ни аз вече не можех да чакам повече и я поканих да излезем заедно.Срещнахме се на НДК, разходихме се и отидохме в едно паркче, там стана нещо което не бях планирал изведнъж като че ли не говорех аз а някой вместо мен, аз я попитах дали се среща с някой, тя отговори - "Не".Попитах я след това дали желае да се срещаме, на което отговори с "Да".Неописуемо щастие ме изпълни идеше ми да викам да шея от щастие все едно никой не ме вижда и чува.Започнахме да излизаме и няколко срещи след това вече се влюбих в нея.Сравнявам чувството колкото и глупавичко да звучи с получаването едновременно на 3 двойки за които трябва да съобщя на родителите си.Превъзбудено ми беше усещах странно чувство под лъжичката, постепенно се опознахме и започнахме да се държим по отпуснато един към друг.Честно да си призная бая се престашавах да я целуна
.Но накрая и това стана.Оказа се че аз съм първият и приятел и това беше първата и целувка.На няколко пъти след вторият месец от излизането ни се скарвахме но не така че да се разделяме, така да се каже първото ни скандалче но се сдобрявахме бързо след това.Накрая след третият месец взехме едно важно решение, решихме да легнем заедно, но не от хормоналното желание за секс, а заради нещо друго.Заради нещо което трудно би могло да се обясни.Като времето - период а не метереологичното.Не може да бъде обяснено.Решихме го защото го искахме зарди чувствата си един към друг защото искахме в спомените ни първият път да бъде с нас двамата.И го направихме и честно казано изпитахме и двамата удоволствие, но аз бях изключително изтущен предстоеше ми да помагам в ремонта нановият ни апартамент а за всеобщо учудване на родителите и на майсторите които помагаха аз легнах на дивана и заспах. смешничко да 3 дни след това имах мускулна треска.Не съжалявам за решението което взех.Това беше най-хубавото нещо в живота ми което няма да забравя никога.Ох аз малко се унесох но се надявам да в е било интересно.Колко учудващо - подхлъзването по лошият път за което адски съжалявам ме срещна с това прекрасно момиче.