Мид, ръси още брашно, докато не стане на що-годе топка. И моето винаги става на някаква смес, която се лепи по стените и се тегли между бъркалките. На 2-3 пъти добавям брашно, пак не става топка като от клипчето, но хлябът си става чуден.
- Публикувана: 1 септ. 2020, 07:09 ч.
- Последно мнение: 1 окт. 2020, 07:17 ч.
Да се ОПЛАЧЕМ, да го обсъдим, да намерим подкрепа... през септември
И аз наблюдавам тестото и добавям брашно постепенно. Половината слагам в началото, после, колкото е необходимо. Не, че последния път не ми стана леко твърдо, но добавих две лъжици кисело мляко и оправих нещата.
Трябваше да бъда на едно дело в съда, ама явно само аз не съм разбрала, че ще го отложат. А с такова нежелание и отвращение тръгнах, стомахът ми стана на топка, защото едната страна ми е крайно неприятна. Истински психопат и олигофрен. От 2019-та го гледат, писнА ми от него. Казах си мнението още миналата година, за чий трябва пак да присъствам? Да не говорим, че даже забравих за какво ставаше дума и за какво е делото. Егати съдебната система имаме.
Трябваше да бъда на едно дело в съда, ама явно само аз не съм разбрала, че ще го отложат. А с такова нежелание и отвращение тръгнах, стомахът ми стана на топка, защото едната страна ми е крайно неприятна. Истински психопат и олигофрен. От 2019-та го гледат, писнА ми от него. Казах си мнението още миналата година, за чий трябва пак да присъствам? Да не говорим, че даже забравих за какво ставаше дума и за какво е делото. Егати съдебната система имаме.
Снощи ми се отлепи коронката. Звънях сега на зъболекарката и тя пита пазя ли я. Аз се изненадах, че има хора, които биха я хвърлили.
Вие коронки. А ММ миналата година изхвърли падналото гърне на автомобила в един контейнер. Като му казаха на следващия ден от сервиза, че ново е около 1000 евро, а старото може и да може да се ремонтира, да ви кажа ли колко бързо отиде и си го прибра...
Работни булки, де сте? 
Идвам да се оплача от една муня - мое височество. Аз, дето в месеца я сложа два пъти грим, я не, баш днес да се издъня тъпо ... реших да се правя на красива, извадих несесера на бюрото, извадих спиралата, нагримирах едното очо ... и влезе шефката. И право към мен 
Амии, срам брах ...
Идвам да се оплача от една муня - мое височество. Аз, дето в месеца я сложа два пъти грим, я не, баш днес да се издъня тъпо ... реших да се правя на красива, извадих несесера на бюрото, извадих спиралата, нагримирах едното очо ... и влезе шефката. И право към мен Амии, срам брах ... 
Бебълс не спира да плаче в яслата. Взимам я подпухнала от рев, нито играчки, нито деца я интересували. Сърцето ми се къса да я гледам, че страда. Майка ми ме обвинява, че съм я пуснала рано и така само я стресирам. Аз съм на мнение, че за нея е по-добре да е сред деца, тъкмо да се учи да бъде по-самостоятелна. Вярно, че е най-малката в групата. Не ми се иска да я спирам. Дори и Пролетта да я пусна, едва ли ще мине без рев, когато и да е, докато свикне. Какво бихте ме посъветвали? Да я спра или да изчакам да свикне, но колко продължава този период? Страх ме е да не и се отрази този стрес. В градината нито иска да яде, нито нищо. Само плачела- от оставянето до взимането.
Съни, работиш ли?
На нея в момента ти си и' всичко. На тази възраст те не завързват приятелства и честно казано не се и заиграват едно с друго, по-скоро играят едно ДО друго. Просто са сред връстници. Лично аз бих си я оставила вкъщи, особено в това вирусно време. Ще дойде ред да си прекарва времето в градина, училище...Гледай си я, докато можеш, според мен.
О, тя е бебе още милата..
На нея в момента ти си и' всичко. На тази възраст те не завързват приятелства и честно казано не се и заиграват едно с друго, по-скоро играят едно ДО друго. Просто са сред връстници. Лично аз бих си я оставила вкъщи, особено в това вирусно време. Ще дойде ред да си прекарва времето в градина, училище...Гледай си я, докато можеш, според мен.
О, тя е бебе още милата..
Ако има кой да я гледа аз бих я спряла. Първото ми дете го пуснах директно на градина беше на 3 години, но той си е съвсем друг характер и емоционалност, студентско бебе. Освен нас всички баби и дядовци помагаха докато следвахме. При всички ни се чувстваше добре. Второто си го гледах само аз, нямаше как трябваше да тръгна на работа като стана на 2, тръгна на ясла. Не спря да реве. В началото по цял ден, никога няма да забравя единия ден сестрата като ми каза, като тръхнате спря да плаче, но седна на един стол да ви чака и не искаше да прави нищо друго. Идеше ми да умра. Всяка сутрин до края на яслата е плакал, даже понякога без глас - само едни сълзи се търкалят от големите му сини очи, ако имах избор и възможнаст щях да си стоя у дома и да го гледам. И в градината на моменти е плакал. Та не всички деца обичат социализацията, особено пък в яслата.
боли ме рамото, не спах добре снощи. Ставах да проверявам детето за температура, в 3 часа тотално се оцъклих, в 6 без 20 станах да правя баница.
„
Сърцето ми направо зазпива, но легна ли сега, ще се събудя към 1 и това ще ми е спането. Да не говорим, че пак ще ставам да го проверявам по нощите.
боли ме рамото, не спах добре снощи. Ставах да проверявам детето за температура, в 3 часа тотално се оцъклих, в 6 без 20 станах да правя баница.
„Сърцето ми направо зазпива, но легна ли сега, ще се събудя към 1 и това ще ми е спането. Да не говорим, че пак ще ставам да го проверявам по нощите.
