Наранена от" приятели"

Не сте били приятели. Поне няма да се товарите с неприятни контакти занапред.

Хм...сега се замислих, че аз май съм и съм била винаги от обратната страна. ММ винаги се сприятелява с момчетата от всеки отбор, където отиде да играе и съответно смята, че аз трябва да съм приятелка с жените им. Няма как да стане. И много сеири и разочарования съм си спестила, както разбрах на по-късен етап. Ми то нямаше някой с някой да не се е скарал. Винаги демонстративно съм заявявала на събирания, че приятели за маса имам прекалено много, но истински само 4 и не държа да търся нови, за което винаги съм изяждала сритване в кокалчетата от ММ. Това са адски изкуствени отношения. Ние сме 4 приятелки от деца, сега сме омъжени и с деца, през ум не ние минавало да ги сприятеляваме мъжете ни.

Единствената такава приятелка, която е покрай мъжете е кумицата ми. Наистина един от най-близките ми хора. Не се познавахме до 6 месеца преди сватбата, когато нейния мъж покани за кум моя.

За мен авторката има нереални очаквания към определението "семейни приятели".Няма как да се движите вкупом навсякъде или всички. Мъжът се е избъзикал грубичко, но пък се чудя как щеше да се чувства авторката , ако беше разбрала в последствие?Пак ли щеше да има сръдни? Никой на никой не е длъжен да дава отчет.
освен това става ясно, че другите две са по-близки от преди.
Защо за бога веднага се смята, че не я харсват, защото са отишли само двете на почивка?Много детинско държание на авторката-съжалявам. В такива компании има все някой по- изявен мъжкар, който пък дава тон на останалите , какво-що, на мен пък ми е неприятно такова парадиране и отказвам обикновено разни инициативи.колко да имат 6 човека или повече еднакви интереси- ми не.И да кажа, че някои двойки се възползват не много приятелски за услуги ит.н.Интерес просто- дали бизнес , дали друго. Ще се учудите колко много хора в обкръжението ви, по принцип говоря- си правят тънки сметки на чужд гръб. Точно за това са познати, а не истински приятели и не трябва да има прекомерни очаквания за каквото и да било. Приятелите се познават по реакции при проблеми, трудности, не на маса.
Разбира се трябват и общи допирни точки , за да ти стане един човек близък и евентуално приятел.

Многократно се поясни и се изясни, че основният проблем на авторката не е в това, че не е била поканена да участва в обща почивка. Няма нужда да го пояснява тя или друг за пореден път.
И няма човек, който да не се почувства неприятно, ако бъде поигнориран в подобна ситуация. Нищо, че се опитва да го пише много широко скроен. Да, нищо няма да каже, авторката нищо не е и казала, но няма как да му е приятно, да не се лъжем. Няма нужда.

Напротив има такива хора, на които няма да им запука. Бих се обидила ако не ми се обадят трите, за които споменах в горния пост. Дреме ми, че сульо и пульо не са ме викнали на почивка.

До съответния момент не е ставало въпрос за "Сульо и Пульо". Но да не дъвчем едно и също - наистина многократно беобяснено и разискано вече.

Благодаря за темата, момичета.
Приятелките ми до една са от съвместна работа - изпитали сме се в годините, имаме общи теми и извън проектите, приятно ни е да изпием по кафе и да си обменим книги примерно. С приятелка от детството прекъснах отношения, след като години търпях да ме търси само когато е на зор.
С ММ се разбрахме от самото начало всеки да си има лични приятелства и да не се насилваме взаимно с общи компании. Покрай неговата и моята работа имаме 3 приятелски семейства, с които ни е приятно да се събираме и си помагаме понякога, без да прекаляваме и да си досаждаме - всички сме натоварени и дните ни са динамични и активни.
Силно потресена от липса на отношение бях, когато преди 2 години гледах майка ми на легло и за съжаление бе късно да я оперират. Преди да се разболее, нейни познати, съученички, бивши колежки и колеги и изобщо всеки, който я познаваше, ѝ досаждаше за безплатни съвети. Колко ѝ се карах, че си губи времето, вместо да се занимава с по-приятни неща, но това беше тя - безрезервното благородство. Откакто се разболя, телефонът ѝ млъкна - звънеше ѝ само една нейна колежка. Никой друг. Когато съобщавах на всички кога е поклонението ѝ, наглите използвачки не пропуснаха да изплачат как сега нямало кой да им дава безплатни консултации. Бях отвратена. Не че съм очаквала нещо друго, но и днес съм разбита от бяс и мъка как не я спрях овреме да си пилее силите напусто... И когато се обадих на "най-близките" ѝ - с молба да ми разказват за нея, да събера още от личността ѝ - отказаха, не можело сега в корона-вирус ситуацията (кръщелницата ѝ).
Както се казва, няма вечни приятелства, има вечни интереси. И още една мъдрост, изпитана лично във времето -  приятелство, основано на бизнес, оцелява и е истинско, бизнес, основан на приятелство, най-често се проваля.

Develfen, добре, че не си се намесила да я спреш.
Възрастен човек сам си решава. Много хора се чувстват полезни по този начин, когато помагат и съветват друг и това наистина им доставя удоволствие. Като, например, да изпие чаша кафе на оделенен балкон с хубава гледка и приятна компания.

Judy, не беше точно така - тя пожертва твърде много време за хора, които изобщо не го заслужаваха, и тя го знаеше. А можеше да работи за себе си, за което се стараех да ѝ помагам, защото тя беше моят ментор и професионална опора. Прекалено бързо я забравиха, а колко са я предавали... Аз поне нямам тежки предателства от много близки хора, след като съм създала семейство.

Това си е нейна работа. Щом е поискала да го направи - имала е нужда да го направи. Би се чувствала по-нещастна, ако бе отказвала. Присъщо е за доста хора и това. Съвсем човешко е.