Проблеми с фаворитизиране на деца, пренесено на внуци

  • 15 914
  • 333
  •   1
Отговори
# 300
  • Мнения: X

Изненадата ми идва от това, че изведнъж започна отново да се пише, без да има нова информация от авторката или нещо подобно.
Това е форум, не е забранено да се пише и след 5 години. Авторката като е пуснала тема за чуждите пари, няма как да очаква да мине без критика, че е алчна продажница, която е видяла у някакъв холандец шанса на живота си.
И мен ме изнендва неприятно колко избирателно се чете. Щом на авторката проблемът й е нематериалното, защо финансовите й оплаквания значително надвишават нефинансовите? Имам чувството, че оправдаваш тази продажност, защото е имала проблемно забременяване. То едното няма общо с другото, освен за феновете на кармата може би.

Последна редакция: ср, 23 сеп 2020, 07:27 от Анонимен

# 301
  • Мнения: 1 715
Изчетох всичко от началото, но никъде не видях да се обръща внимание на бременноста на авторката (и  то евентуално и проблематична ). В тази връзка ако приемем че на нея и е трудно справянето с чужбина и манталитета там и е смятала че тази бременност може да промени нещата, а същевременно поради това  е по изнервена и напрегната, то дори и тези малки ,,несправедливости ", още повече я напрягат и изнервят.
От друга страна и в моето семейство, даже фамилия и род бих казал, ги е имало тези ,,деления" и за мен лично всичко това беше много неприятно понякога (а за наистина участващите и потърпевши е било ,,тиха война").

# 302
  • Мнения: 15 074
Фаворизиране на едно дете за сметка на друго и пренасяне върху внуци: Представете си, че имате двама колеги. Единият винаги усмихнат и ведър, другият вечно намусен и коментиращ негаативно. По същият начин собствените деца са различни хора. Съответно и огледално се отнасяш различно към тях, без да го осъзнаваш.

В семейството на родителите ми се отнасяха по-добре към мен, сестра ми беше черната овца. Но тя беше и си остана много проклет човек, вечно "на терсене". Проявявам разбиране към родителите ми, макар че ако аз бях черната овца, сигурно нямаше да е така. Но това различно отношение по никакъв начин не се пренесе върху внуците, те всичките са обичливи и мили деца и получиха обич.
Докато в семейството на свекърва ми беше обратното: синът им е по-дистанциран, винаги е искал да не му се бъркат и го е получил съответно. След това те отгледаха другите внуци, за тях казваха "нашите", а нашите деца ние си ги отгледахме. Тъй като свекърва ми е много доминантна жена и командаджийка, с ръка на сърцето мога да кажа, че винаги съм предпочитала да не ми помага, но да не ми и дудне и да не се опитва да ми дава тон в живота.
Сега тя е стара, все още много доминантна и няма по-щастлив човек от мен, че живее при дъщеря си.

Така че има го ефекта на огледалото. Не може да искаш равни отношения, след като самите деца не са равни по природа.
Вече за даването, да, там трябва да има равенство. В случая с авторката, ние не знаем детайли, кой на кого колко е дал, дали е равно, дали не е предвидено някога да се компенсират едни суми с други. И както на авторката, така и на нас не ни е работа да се бъркаме в отношенията на зрели хора и да защитаваме човек, който очевидно няма нужда от защита - въпросния холандец, съпруг на авторката.

# 303
  • Мнения: 748
Моята майка винаги е била на принципа (понеже сме две сестри) "каквото за едната, същото и за другата". Това го слушам откакто се помня и наистина е така. Аз съм по-малката сестра, но никога не съм била по-глезена, защото съм по-малката или да са се държали по-специално с едната за сметка на другата. Винаги са отсъждали справедливо спрямо действията и поведението ни. Съдейки по моите родители мисля, че делението между децата зависи от осъзнатостта и мъдростта на по-възрастните. Възрастен може и да означава  житейски опит, но не мисля, че всеки възрастен е мъдър човек.

# 304
  • Мнения: 5 744
Какво нематериално? През цялото време, през което четях, в главата ми звучеше онази прочута фраза "А кой ще ни даде парииии?" Тя, душицата , даже директно си поискала. Изобщо, последното болднато е истинската болка на нашата живееща на Запад, но неизлязла от Ориента сънародничка. 
здравейте,
 омъжена съм в чужбина за холанцец, които се славят като доста стисната нация. Аз самата съм израстнала в такова семейство и това е нещо, което ме отвращава от дъното на душата ми. За щастие съпругът ми е доста щедър и разбран и никога не сме имали такива проблеми. Не мога да кажа обаче същото за свекърът и свекървата. проблемът е, че те много ясно фаворитизират брата на моя съпруг- той е музикален техник и не изкарва достатъчно пари, така че те са му купили апартамент в Амстердам, за който той плаща доста нисък заем и не може да си позволи да купи нещо самостоятелно (на 35г). Съпругът ми от друга страна е учил и те не са му помагали след като той се е изнесал от тях- преди 3 години ние двамата си купихме сами апартамент и те дойдоха да ми помогнат за 2 дни с преместването и боядисването- толкоз! Сега обаче на хоризонта се появяват внуците и разликата почва да става осъзнателна. Ние имахме проблеми със забременяването и когато им споделихме, те отговориха, че и техният внук бил тогава болен и на брата на съпруга ми също не му било лесно?!?! След това се оженихме на скромна церемония и те дойдоха с празни ръце без картичка дори и казаха, че не са имали време да купят подарък (и двамата са пенсионери), но ние да си изберем нещо, а те ще го купят после (това беше преди 1 година)!?!??? след време успях да забременея и когато отидох им отидохме на гости за първи път от 5 месеца (Корона), се беше доблякъл и другия им син с детето си да прекара уикенда у тях. Майката беше сготвила веган ядене за любимия си син, а аз умрях от глад и болки в корема (беше твърде пикантно за мен). Отделно купуват различни неща за първородния си внук и са събирали дрехи от роднини за него, но когато ги помолихме за пари, защото вече бяхме направили основните покупки, ни заявиха, че това е твърде безличен подарък и предложиха стол за хранене за 180 евро (който ние първата половин година няма да ползваме). Това са хора с възможности, които живеят в много скъпа къща и ходят по 5 пъти на почивка, но могат да отделят 180 евро за нас като младо семейство! Сега се караме със съпруга ми, той е свикнал на това им отношение и се оправя сам. Казва да сме благодарни, че поне нещо искат да ни купят и да си изберем нещо, а аз съм бясна и не искам сватовете дори да дойдат за раждането или след това. Моля ви помогнете ми със съвет! Те са невероятно стиснати към нас, а в същото време дават мило и драго за другия си син/внук (не само пари, но и време, любов) .дори у тях има 5-6 снимки на тях, а само една на нас. Сигурна съм, че това отношение ще се пренесе и върху вниците им, а няма да причиня това на нероденото си дете. Какво да правя?

# 305
  • Мнения: 24 467
Цитат
Какво нематериално?

Вече бяха дадени поне четири примера от същия пост. Лично аз няма да губя време да ги попетям - писани са.
Поради което бе даден и съвет да се чете всичко, а не избирателно само това, което пасва на личния светоглед на четящия.

# 306
  • Мнения: X
Недаването на материални неща и пари може да бръкне неприятно дълбоко в нематериалната душица на материалния човек. Мисля, че всички можем да броим колко от нещата, описани от авторката, касаят само отношение и колко - пари. Срещу едната липса на достатъчно (забележете, не съвсем никакви, а достатъчно като брой) снимки и сготвено неподходящо ядене (тук пак да напомня, не е уточнено дали свекървата е знаела за бременността) - има половин дузина финансови примери. Супер достатъчно е, да, ако си решил да съскаш на общо основание.

# 307
  • Мнения: 5 744
Ок, авторката е съвсем некомерсиална и се бунтува само срещу липсата на обич към младото семейство и нероденото златно яйце. Парите не я вълнуват никак. Проблемът е в светогледа на четящите, тя е чиста като планинска сълза.

# 308
  • Мнения: 24 467
Това също никой не е твърдял. Няма смисъл да се изпада в крайности. Става безсмислено и досадно.

# 309
  • Мнения: leet
Липсата на финансова подкрепа също показва отношение. Нормално е, ако едното дете повече ти е на сърце, да изразходваш повече ресурс по него, било то сърдечен, времеви или финансов.

# 310
  • Мнения: 748
Няма проблем, просто написаното от авторката е възприето от четящите по различен начин, едни смятат, че е материалистка, други не. Някои от коментарите, които не са укоряващи авторката, поне на мен не ми се сториха и защитаващи я, по-скоро пишещите изкоментираха неща на база собствен опит, които нямат отношение към авторката, а самата тема предразполага да споделят.

# 311
  • Мнения: X
Щом на авторката семейството е младо и заслужава повече от столче за 180 евро и безплатно хамалско и бояджийско обслужване по новото им жилище, то семейството на брата да не би да се явява старо, следователно - не заслужава ни пари, ни помощ, ни да му седят снимките в дома на свекърите?
Съпругът й кога точно се е изнесъл - като са купили жилището или отпреди това е бил на квартира? Не е уточнено, а е от съществено значение дали се е издържал сам като ерген, или е делил разходи с и под покрива на майка и баща.
Авторката говори за лошо отношение, но не виждам да я интересува здравето на племеника й. Това, надявам се, не минава за добро отношение.

Брат ми беше още ученик, когато аз започнах работа. Каквото сама съм си купила в онзи период, на него му го подаряваха. Това време мина. Когато той започна работа, с мизерната му заплата трябваше помощ отначало. Това време също мина. Сега той помага на нашите понякога, после му връщат всичко до стотинка. Направо си представих някой как н мен ми обяснява, че сме били делени несправедливо, пък на него - че го експлоатират.

# 312
  • Мнения: 859
Авторката подразни всички точно с алчността си. Ако беше се оплакала от по-студено отношение на свекърите към нея като чужденка, примерно, или различно отношение към синовете - коментарите щяха да са други. Но толкова натрапчиво изреждане на пари, конкретни суми, подаръци, брой екскурзии за година и т.н. идва прекалено. Да, разбира се, че всяка булка и майка би оценила помощ от родителите на мъжа си. Но това е в сферата на пожеланото, реално не са длъжни, може и да не могат, може и да не искат.

А и обещаното дори не е като даденото. Леля ми разказа как едно време правили две сватби с вуйчо ми - една в София, една на село. Било обичай и да се изрежда публично кой какво ще подари на младото семейство. Дядо ми станал, че като отворил уста да обещава - същински Дядо Коледа. И.... нищо не дал накрая, но "хората говорят", че дал. Всичките по майчина линия са такива - "Кой ще ни даде пари?" и "Защо на брат ми/сестра ми, а не на мен?". Цял живот това слушам.

Та, само като прочета подобни тиради с конкретни суми за (не)даденото и лошо ми става, честно.

Да благодари на свекърите за подаръците и толкова.

# 313
  • Мнения: 1 010
Авторката подразни всички точно с алчността си. Ако беше се оплакала от по-студено отношение на свекърите към нея като чужденка, примерно, или различно отношение към синовете - коментарите щяха да са други.

За последен път, тя описа много неща, не само материални, Джуди в преден пост ги подчерта, но няколко човека решиха да обърнат внимание само на тези с материално/финансово измерение.

И понеже предните ми 2-3 коментара явно все не бяха разбрани - аз не спирам никого да коментира в стари или нови теми, просто е много странно изведнъж отново да се пишат коментари със същите мнения, при положение, че няма никакво друго развитие в темата като допълнителна или нова информация. Сякаш няколко човека решиха да се покажат колко са над материалното, като напишат как някоя друга е сметкаджийка, но понеже няма скорошна тема, която да предразполага към това, са решили да повторят в такава, в която вече са изразили същото мнение.

# 314
  • Мнения: 2 039
Ами ако авторката се беше появила,да отговори на някой коментар или да даде нови сведения,можеше да не пишем,или да пишем други мнения.

Общи условия

Активация на акаунт