Според мен не е важен точно стажа. Важно е ти как се усещаш с колата. Освен това едно е да шофираш 10 години в Долно чукалово, друго 1 година в София да навърташ по 200 км. градско на ден, нали?
- Публикувана: 5 септ. 2006, 11:15 ч.
- Последно мнение: 14 септ. 2006, 10:55 ч.
Хей,шофьорки,как усвоихте паркирането?
Колкото по-зоре работата, толкова по-лесно се научаваш. Имам книжка от 1 година и шофиране, около половин. Пред стария ни блок паркирането си беше живо изкуство, но няма накъде - стегнах се и се научих, сама, че не търпя публика много.
Наистина е важно да се усеща колата, но понеже моята си я харесвам, се старая да не я жуля много!
Наистина е важно да се усеща колата, но понеже моята си я харесвам, се старая да не я жуля много!
Усвоих го,но не на шофьорския курс.Малко след като изкарах книжка хванах една позната и няколко дена по паркингите,единия ден беше 5 часа паркиране без почивка-не си усещах ни крака,ни ръце,обаче схванах основния принцип и сега почти нямам проблеми.А и ми е по-лесно да паркирам назад,че после като тръгвам да мога спокойно да излезна.
И моят стаж, голяма част от него е от Америка. Но там паркирането беше лесно, в сравнение с тук. Места има бол и някак цялата организация беше доста по-улесняваща.
В БГ трябва да владееш изкуството на еквилибристиката, за да се мушнеш някъде
В БГ трябва да владееш изкуството на еквилибристиката, за да се мушнеш някъде
Напълно съм съгласна, паркирането е песен с тези огромни паркинги.
Обаче, когато се явявах на изпит там, ме накараха да направя и заден между две коли и софийски гараж, държат /като навсякъде/ да ги може човек.
Много е важно да си критична към себе си. Най-редовно карам към нас една колежка и тя като слезе от колата я питам добре ли съм паркирала 
тя обикновена казва "да, добре е " обаче точно така ме амбицира. Слизам , виждам колко още да преместя и се мъча докато не преча на никого и не съм на криво.
На работа когато отивам не ходя на фирмения паркинг да се бутам с колегите , а спирам на паркинг пред съседен блок -точно хората са отишли на работа и места да искаш.
Все още не съм абсолютно сигурна в себе си, слънчицето е инструктиран ако някой пред блока ме е позапушил , понеже излиза пръв за работа, да ми премести колата така че да не правя глупости.
С времето ще свикваш все повече , като се сетя първите седмици какъв страх беше -физически ми трепереше крачето на съединителя 
За тези на които им е удобно има голям паркинг на кръстовището Житница и бул Овча купел пред завод "6-ти септември" май се казва -висока жълта сграда. Аз там съм тренирала и други ходят. През почивните дни няма коли и може човек спокойно да си попаркира.
тя обикновена казва "да, добре е " обаче точно така ме амбицира. Слизам , виждам колко още да преместя и се мъча докато не преча на никого и не съм на криво.На работа когато отивам не ходя на фирмения паркинг да се бутам с колегите , а спирам на паркинг пред съседен блок -точно хората са отишли на работа и места да искаш.
Все още не съм абсолютно сигурна в себе си, слънчицето е инструктиран ако някой пред блока ме е позапушил , понеже излиза пръв за работа, да ми премести колата така че да не правя глупости.
С времето ще свикваш все повече , като се сетя първите седмици какъв страх беше -физически ми трепереше крачето на съединителя За тези на които им е удобно има голям паркинг на кръстовището Житница и бул Овча купел пред завод "6-ти септември" май се казва -висока жълта сграда. Аз там съм тренирала и други ходят. През почивните дни няма коли и може човек спокойно да си попаркира.
Трудно ми беше в началото. А и колата ми няма хидравлики и когато паркирам въртя волана здраво, с 2 ръце - не ми трябва фитнес, страшни мускули се развиват 
...
Сега вече нямам проблеми, а като взема колата на мъжа ми / тя има серво, хидравлики/ ми се струва, че колата сама си паркира....
Кофти ми е когато правя маневри в някоя тясна улица дойде някоя кола, с която няма как да се разминем....А като ме изчакват се нервя..
...Сега вече нямам проблеми, а като взема колата на мъжа ми / тя има серво, хидравлики/ ми се струва, че колата сама си паркира....
Кофти ми е когато правя маневри в някоя тясна улица дойде някоя кола, с която няма как да се разминем....А като ме изчакват се нервя..
Аз успях да се науча сравнително бързо. Когато си сама с колата, щеш нещеш ще се научиш. Аз така бях на един месец шофьор /откакто съм си взела книжката не съм спряла да карам/, и цял месец бях сама с колата. Няма накъде, практиката учи. Като се прибера от работа, няма да оставя колата на средата на паркинга, я. В началото с повече маневри, после вече с една 
. Но както са ти писали момичетата, добре е някой да те напътства, поне в началото. При мен не се получи така. Според мен най-важно е да имаш желание. При мен беше така. Работата ми се намираше на 10 минути пеш, ама аз как да ходя пеш като колата е на паркинга, да да. Е, счупих един мигач, ама поне беше толкова.
. Но както са ти писали момичетата, добре е някой да те напътства, поне в началото. При мен не се получи така. Според мен най-важно е да имаш желание. При мен беше така. Работата ми се намираше на 10 минути пеш, ама аз как да ходя пеш като колата е на паркинга, да да. Е, счупих един мигач, ама поне беше толкова. 
Паркирам като в аптека
Не смятам, че съм се научила.
Но, ми се налага да паркирам на паркинга пред блока, където се паркира доста нагъсто.
Ето един-два начина да се учи човек:
1. Вземаш три детски колички и паркираш. Може да звучи глупаво, но помага да видиш какво всъщност става.
2. Научаваш при кое положение на кормилото колата е изправена.
3. Практика и гледай, когато паркира друг, а ти си в колата.
Никога не се ядосвам на паркиралите неправилно, защото не знам колко усилия им е коствало това
Но, ми се налага да паркирам на паркинга пред блока, където се паркира доста нагъсто.
Ето един-два начина да се учи човек:
1. Вземаш три детски колички и паркираш. Може да звучи глупаво, но помага да видиш какво всъщност става.
2. Научаваш при кое положение на кормилото колата е изправена.
3. Практика и гледай, когато паркира друг, а ти си в колата.
Никога не се ядосвам на паркиралите неправилно, защото не знам колко усилия им е коствало това