Привет, не знам дали публикувам в правилния раздел, извинявам се предварително ако не е така, бих искала съвет относно ситуацията ми и различна гледна точка.
С приятеля ми сме в средата на 20те, заедно сме г/д от Коледа ,като всичко е страхотно, наистина усещам,че сме на правилния път и той е човекът ,познаваме се със семействата си вече ,все още не живеем заедно -той не е от София и живее под наем откакто е студент,аз от своя страна съм и все още живея с нашите(но отбелязвам, че помагам с разходи и домакинска работа, не чакам да ми готвят и прислугват,просто ми е безмислено да давам излишни пари за наем докато не стане време за собствено жилище при доста сериозно стечение на връзката -а още не съм готова финансово за което).
С младежа се виждаме няколко пъти седмично, може би спя в тях средно 2/2 пъти на седмица,но забелязвам още от началото,че той мн предлага това да оставам в тях повече дори без да правим нещо конкретно, напр да си седим той докато гледа мач..докато аз смятам,че докато не живеем заедно,предпочитам например в събота сутрин да се прибера в дома ми,да си напазарувам за мен ,да си имам лично време (,което трудно намирам и без това покрай работата) ,вместо да седим залепени заедно 😀за него не е проблем да спя в тях и докато съм неразположена,което аз също отказвам,защото тогава едвам спя сама и със себе си,какво остава с друг човек(някой ден ако живеем заедно ще се наложи,но отново логиката ми е- така и така все ще стане,защо да го правим още отсега) ..замислям се дали в мен и моята необходимост от лично време не е проблемът ,защото забелязвам доста хора около мен,които си остават у гаджетата с дни наред, без да се вталясват в това,че трябва да си мислят предварително какво да облекат за работа на другия ден и да влачат пликове с дрехи и вещи 😀
Та с оглед изложеното,бих искала да попитам дали според вас това е нетипичен случай и имате ли някакви съвети за преодоляване на тези чувства , и изобщо мнения по темата , дали това е пречка за развитието на връзката итн ?
С приятеля ми сме в средата на 20те, заедно сме г/д от Коледа ,като всичко е страхотно, наистина усещам,че сме на правилния път и той е човекът ,познаваме се със семействата си вече ,все още не живеем заедно -той не е от София и живее под наем откакто е студент,аз от своя страна съм и все още живея с нашите(но отбелязвам, че помагам с разходи и домакинска работа, не чакам да ми готвят и прислугват,просто ми е безмислено да давам излишни пари за наем докато не стане време за собствено жилище при доста сериозно стечение на връзката -а още не съм готова финансово за което).
С младежа се виждаме няколко пъти седмично, може би спя в тях средно 2/2 пъти на седмица,но забелязвам още от началото,че той мн предлага това да оставам в тях повече дори без да правим нещо конкретно, напр да си седим той докато гледа мач..докато аз смятам,че докато не живеем заедно,предпочитам например в събота сутрин да се прибера в дома ми,да си напазарувам за мен ,да си имам лично време (,което трудно намирам и без това покрай работата) ,вместо да седим залепени заедно 😀за него не е проблем да спя в тях и докато съм неразположена,което аз също отказвам,защото тогава едвам спя сама и със себе си,какво остава с друг човек(някой ден ако живеем заедно ще се наложи,но отново логиката ми е- така и така все ще стане,защо да го правим още отсега) ..замислям се дали в мен и моята необходимост от лично време не е проблемът ,защото забелязвам доста хора около мен,които си остават у гаджетата с дни наред, без да се вталясват в това,че трябва да си мислят предварително какво да облекат за работа на другия ден и да влачат пликове с дрехи и вещи 😀
Та с оглед изложеното,бих искала да попитам дали според вас това е нетипичен случай и имате ли някакви съвети за преодоляване на тези чувства , и изобщо мнения по темата , дали това е пречка за развитието на връзката итн ?
