Колата на мъжа

Какви насилие, викане и натякване към жената? Изобщо не съм говорила за това.
Но кофти чувства към съдбата (безлични), към сервизи и застрахователи ще има.И съответни пожелания. И те ще са същите, както и ако сам си е ударил колата.

Това са нещата от живота, няма какво да се драматизира. Досадно - да, трагедия - не.

Като му задрах доволно вратата на предишната му кола на паркинга на Лидл, а тя беше хубава на вид се държа мъжки, видях че му стана криво ама нито ме обвини нито ми се е сърдил. Обаче аз, преди 2 години на Бъдни вечер го увиках, че ми надра бронята на моята трошка, първа кола ми беше, подарък от баща ми. И то му виках защото не е внимавал, а не защото не може, ама преживява се.

Като взех книжка, на третия месец си блъснах челно колата. Няколко месеца беше по сервизи, а аз карах неговата. Дума не съм чула, напротив, аз се ядосвах повече от него.

Случвало ми се е да ударя и моята и неговата кола, или по точно и тази, която карам аз, и тази, която кара той, защото и двете са наши. Няма драма - застраховател, сервиз и всичко е наред. Това са нормални неща.

За мен е важно жената да е добре. Това че колата е с изкривена броня например и ще влиза за ремонт няма значение.

Никога не карам чужда, дори неговата, кола. Мога да понеса отговорността и последствията от евентуална щета само за собствените си вещи.

Неговата кола е с каско. Случвали са се инциденти, никога не е реагирал бурно и емоионално. Та това е едно кола, не жив човек!

Която и кола да счупя - моята или неговата - все той ще я оправя, така че няма особена разлика в това коя кола е пострадала - на пангара все е той. И все ще мрънка. И... все ще я оправи, къде ще ходи.

ако я чукна или ако получа глоба за нея по-малко цупене има, или по-скоро до сега не е имало . обаче ако пусна децата вътре да ядат нещо, което се рони като кроасан или ги пусна с кални обувки  или с пясък от плажа ... е тогава е цупенето и то какво

Нормално, първото е божа работа, а второто си е лично твоя работа и небрежност.

Да . Ама за мен децата са по-важни от някакво мокетче за кола и затова си действам както с моята. Пък ако и цупенето ми дойде много познай кой го отнася . хаха

И аз имам деца, че даже са ми и важни. Но не разрешавам да ядат в колата. Изтупват се и се почистват преди да влязат. Не са се повредили много от спазването на правила.

е, всеки си има правила .
на моите им е разрешено да ядат в моята кола и когато съм гепила тази на баща им и в нея.
не ми пречи изобщо. а и си имам причини да е така. няма да ги обсъждам.

Отговорите са малко встрани от въпроса.
Аз ще ти кажа как се случи при мене преди мнооого години. Тогава имахме една кола, която беше съботно-неделна, защото и двамата имахме служебен транспорт през седмицата. Вземаха ни и ни оставяха пред къщи, че и детето на градина караха.

Колата се ползваше за пазар и разходки през уикенда. Първо ходехме двамата на пазар, после полека-лека започнах да ходя сама. И един такъв хубав ден, навряна в колхозниия пазар във Варна, по ужасните малки, разбити и претрупани сокаци там и мъчейки се да паркирам на едно-единствено свободно, но кошмарно тясно място и с изнервено тригодишно на задната седалка МУ ОДРАХ КОЛАТА. Съвсем леко я натиснах, усетих веднага и се дръпнах, огледах я, щетата беше минимална. Ако не бях му казала, нямаше да разбере със седмици сигурно.

Върнах се и веднага си признах прегрешението. Леле! Какво последва не искам да ви обяснявам. Ще каже човек, че родната му майка съм прегазила и влачила през половината град. То не бяха тюхкания, вайкания, разпити, разследване и разиграване на ситуацията. Въпроси, натяквания, как не съм видяла, че няма да вляза там, не съм преценила, как можело така, той сега как да ми вярвал в бъдеще?

Накрая се развиках, разплаках се, разтреперах се, направо изпаднах в истерия. Оттогава аз на тази кола на шофьорското място не се качих.

Карам лично моя кола, която на никого не давам. Когато го возех в нея и се опитваше да ми дава тон за шофирането, мило, но твърдо го предупредих, че ако не млъкне и не започне да се наслаждава на гледките отвън ще му се наложи да се прибира пеша.

Обица на ухото имам оттогава. По-скоро няма да отида някъде или ще взема такси, ако по някаква причина съм без кола и ми се налага отколкото да карам чужда такава.