Колата на мъжа

  • 6 126
  • 65
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 923
До като живеехме заедно имахме 1 кола-неговата,първа закупена от него,спортна,с 2 врати,свалящ се твърд таван,супер лъскава.За една Коледа ми я дава да се прибера с нея при родителите ми,той се прибира с автобус(в този край на страната зимата не обичаше да пътува с нея,за да не закъса някъде в снега).Та карам си аз и с 140км./ч в лява лента ми се отваря предния капак,тавана с всички механизми и задно стъкло тотал щета.Не се ударих в мантинелата при спиране,никой не ме удари.На 50-60 км от родителите ми съм.Звъня на баща ми:
Аз:Катастрофирах ,жива и здрава съм,трябва да дойдеш да ме вземеш
Той:Аааа,аз си паля камината,като я запаля ще дойда.
Аз: Добре,нямам друг избор.
След като изтеглихме колата е ред да звъня на него:
Аз:Скъпи ударих колата,мисля че е доста зле...(изреждам повредените части),на мен нищо ми няма.
Той:Добре,аз какво да направя,сега ти ще обикаляш по застрахователи и сервизи.
След като и 2мата осъзнаха какво е могло да стане се радваха ,че съм жива

# 16
  • Мнения: 5 563
Няма да му стане приятно, със сигурност. Ще си мърмори под носа един ден и после ще му мине. Не ми се случва често, той твърди, че съм добър шофьор и ако се случи нещо такова, няма да е от неопит.

# 17
  • Мнения: 363
Чужда кола не сядам да карам, щото ако някой нещо направи на моята, ще му направя главата -корито. 😃😃😃

# 18
  • Мнения: 1 004
Няма да има реакция, защото не ми я дава Grinning

# 19
  • Мнения: 647
Ще каже " Голяма работа, ламарини, важното е, че си добре".
Същото казва и моя мъж. Аз съм тази дето се ядосва, че съм я забърсала някъде, че съм изтряскала бронята или огледалото. Имаме две коли, които са общи. Всеки кара тази, която му трябва в момента. Така сме от първия ден.

# 20
  • София
  • Мнения: 12 554
Джоуи не дели храна. Нана не дели кола. Имаме само една кола и тя е моя. ММ не е шофьор, а и да е, няма да му дам колата Grinning

# 21
  • София
  • Мнения: 67
Имаме две коли Simple Smile Аз предпочитам да си карам моята защото е по-малка, но всичко е общо и на който каквото му потрябва Simple Smile Моята е по-икономична и навърта повече километраж когато трябва да се щъка напред назад Simple Smile Моята няма парктроник и веднъж докато мъжа ми се ослушваше за титкането я подпря Simple Smile Още го бъзикам, но и двете са застраховани. Та като сме живи и здрави, другото е ламарина която се оправя Simple Smile

# 22
  • София
  • Мнения: 17 775
Потресена съм колко много хора си пазят ламарините като единия бъбрек.
Бих си задала въпроса каква би била моята реакция на човек, гледащ ме на кръв за една кола. Сума хора умряха на пътя. Вместо да е доволен, че съм жива и невредима, ще се цупондри за кола.... Да бе да. И ще питам из форумите дали е окей да ме насмете. Sure Joy

# 23
  • Мнения: 3 652
За нас, колата е средство, което трябва да ни служи, а не ние да му служим.
Ако ще и треперя на една кола като на дете, не е за мен.
Не припадам от драскотини по ламарини, нито мъжа ми.

# 24
  • Велико Търново
  • Мнения: 7 704
Моята кола си я карам аз, неговата си я кара той!
Ако ще ходим някъде и някой от нас няма да пие се ходи със съответната кола на трезвения.
Когато ходим на дълги почивки с автомобил, отиваме с неговата, защото е по-голяма. Тогава аз не шофирам, дори и за смяна за малко.
Когато ходим на летни кратки почивки или разходки лятото сме с моята кола, аз си я карам защото е кабриолет.
Не се дракане излишно за автомобили, всеки да си кара каквото иска. Аз не искам да карам параход, той не иска да кара моята ламя.

# 25
  • Мнения: X
Още първата седмица, като се запознахме ми предложи да взема неговата (пътувам до едни от клиентите извън София). Вика "естествено, че ще ти я дам, даже с големия талон ще ти я дам" и се смее. Аз нямах идея за какво говори, после ми обясни, че с него съм можела и да я продам.
Колата беше 5г. тогава,/ купена нова, много си я обича и пази.
Аз не съм добър шофьор.

# 26
  • Мнения: 40 924
Не останах с впечатление, че някой си цени колата повече от бъбрека. Нещата опират до време и нерви, защото тенекиите са застраховани, ама другото не е. Едно бутане на колата води след себе си тичане по застрахователи, промени в графика, оставане без кола за неопределено време, респективно пак проблеми с графика... Ми никой няма да се радва. И печката или хладилникът да се развалят, пак ще има ругатни и ядове. Всичко, което ни нарушава спокойствието, ни ядосва. Това е неизбежно, важното е да не е прекалено и да не ни държи дълго.

# 27
  • Мнения: 12 473
Грам не мога да се ядосам за такова нещо.. имало да става.

# 28
  • Мнения: 40 924
Да, бе, повярвах ти. Наскоро в старото жилище протече вграденото казанче. Скандал с наводнената съседка, после за известно време водата тотално спряна, после се търси майстор, чака се да му дойде свободен ден, пък дойде веднъж да разбие и вземе мерки, после купуване на нова структура (нямаше я на склад и пак се чака), после монтаж, картон и плочки, после пак чакане, после фуги и  окончателен монтаж на чинията. И няколко пъти майсторът не дойде или закъснява... Да не говорим, че няма вече същите плочки, а не ни е прави цяла тоалетна. Търсене, гледане, все не става. После от мазето ММ изрови разни остатъци и измисли как да се наместят, стана горе долу. И мислиш ли, че си е свиркал от кеф от цялата работа? С колата може да е още по-тегаво. А парите даже не ги и мисля, не за тях става дума.

# 29
  • Мнения: 12 473
Ако искаш ми вярвай..))
И на нас преди 2 седмици ни се спука връзката на казанчето. През нощта случайно се събудих и станах и буквално нагазих яко във вода и така разбрахме какво е станало. Вдигнах с вик ММ и дружно и тихо всичко изгребахне. А след това като се надигна паркета - като на бойно поле. И още чакаме майстора, утре обеща да мине.
Ама сега сме с дупки и е тегаво.
Но да сме ядосани?
За какво?
Гледаме с повишено внимание как стъпваме.
Не е приятно, но не и неприятно.
Абсолютно неутрално ми е, защото никой не носи вина за това. И предпочитам да си опазя нервите, вместо да се ядосвам.

Общи условия

Активация на акаунт